Пиер Корней
Сид (3) (Трагедия в пет действия)

Втора поява

 

ИНФАНТАТА

Идете, паже, и кажете на Химена,

че се забави днес да се яви пред мене,

и с леността си тъй ранява мойта обич.

 

ПАЖЪТ излиза.

 

ЛЕОНОРА

Госпожо, всеки ден все същото желание,

все същия въпрос аз чувам всеки ден —

догде е стигнала към него любовта й.

 

ИНФАНТАТА

Не без причина е: принудих я почти

стрелите, що я нараниха, да приеме.

Родриго люби тя, представих й го аз,

Родриго победи чрез мене гордостта й;

щом тия влюбени така ги свързах, трябва

сама да туря край на техните страдания.

 

ЛЕОНОРА

Госпожо, но все пак всред техните сполуки

издавате една безкрайна скръб. Нима

в това сърце велико — любовта, която

изпълня с радост тях — печал дълбока буди,

и туй внимание, което им дарите,

щастливи щом са те, нещастна ли ви прави?

Но аз, нескромната, си позволявам много.

 

ИНФАНТАТА

Прикрита, двойно по-голяма е скръбта ми.

Най-сетне чуй ме, чуй ме как се борих, чуй

от пристъпи как браня свойта добродетел.

Тиран е любовта — тя никого не жали:

аз любя тоя млад любовник, тоя рицар,

на друга подарен.

 

ЛЕОНОРА

                                Вий го обичате!

 

ИНФАНТАТА

Сложи ръка на туй сърце и виж как бие

и как познава своя победител то!

 

ЛЕОНОРА

Простете ми, ако похуля тази обич.

Великата княгиня тъй да се забрави,

че в своето сърце да пусне тоя рицар!

А кралят, а Кастилия — какво ще кажат?

Не си ли спомняте, чия сте дъщеря?

 

ИНФАНТАТА

Аз помня, но кръвта си бих проляла още

преди да унижа високото си име.

Бих ти отвърнала: достойнството само

в прекрасните души любовен пламък буди;

и ако мойта страст би молила за прошка,

стотици примери могла бих да намеря.

Но свойта слава аз не искам да изложа,

от моята любов по-силен е духът ми;

и казвам си, че кралска дъщеря съм — крал,

и само крал за мене е достоен; щом

видях, че моето сърце е беззащитно,

сама дарих, което не посмях да взема.

Химена, вместо себе си, аз свързах с него,

запалих огън в тях, за да угасне моят.

И тъй не се чуди, с измъчена душа,

че техният съюз нетърпеливо чакам:

спокойствието ми от тоя брак зависи.

С надежда любовта живее, с нея гине,

тя огън е, що без гориво бързо гасне;

и ако въпреки печалната ми орис

Химена стане дон Родригова съпруга,

надеждата е мъртва и духът е здрав.

Ала нечувано аз страдам, че Родриго

до сватбата ще бъде скъп за мене; гледам

да го изгубя, но със жал го губя. Ето

отгде извира скрита мойта скръб. С тъга

аз виждам любовта от мене как изтръгва

въздишки по това, което ненавиждам;

усещам раздвоена своята душа:

лети ли моят дух, сърцето ми е в пламък;

боя се и желая тоя кобен брак:

непълна радост само чакам аз от него.

И слава, и любов тъй скъпи са за мене,

че ще умра, ако се свърже той — или

ако не стане.

 

ЛЕОНОРА

                        Мога само да ви кажа

след всичко туй, че с вас и аз въздишам горко:

осъждах ви преди, оплаквам ви сега;

но тъй като против и силата, и чара

на зло тъй сладостно — и тъй горчиво зло —

се бори добродетелта ви и примамки

отхвърля, пристъпи отблъсва, тя ще знае

покой да влее пак в смутения ви дух.

На нея се надявайте и на небето,

то добродетелта не ще остави в мъка.

 

ИНФАНТАТА

Надежда имам само в безнадеждността.

 

ПАЖЪТ

По ваша заповед Химена иде тук.

 

ИНФАНТАТА

В преддверието вън идете я срещнете.

 

ЛЕОНОРА

А вий оставате с мечтите си, нали?

 

ИНФАНТАТА

О не, спокоен израз искам да придам

на своето лице, макар да съм печална.

След малко ида.

О, небе, отгдето чакам

за болката си лек, сложи най-сетне край:

спокойствие ми дай — и щастие ми дай.

Във чуждото аз диря свойто щастие;

и трима ни вълнува тоя брак; по-скоро

да се извърши той — или стори духа ми

по-силен. Двамата любовници свържи,

строши оковите, да свършат моите мъки.

Но аз се бавя много: при Химена вече

да ида, в разговор да облекча скръбта си.