Пиер Корней
Сид (2) (Трагедия в пет действия)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le Cid, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2016 г.)

Издание:

Пиер Корней. Сид

Трагедия в пет действия

 

Превод: Николай Лилиев

 

© Издателство „БРИЗ“

 

Златна библиотека №32

Библиотеката води: Кристина Илиева

 

ISBN 978-954-8241-59-5

 

Редактор: Цанко Серафимов

Коректор: Светла Цанева

 

Издателска къща „БРИЗ“

 

Предпечат: „Барба-принт“

Печат: „Образование и наука“ ЕАД

 

Формат 32/108/84

 

ISBN 978-954-8241-59-5

 

Цена: 4.80 лв.

История

  1. — Добавяне

Първо действие

Първа поява

ХИМЕНА, ЕЛВИРА

 

ХИМЕНА

Елвира, искрено ли ми разказа всичко?

Не скри ли нищо ти от бащините думи?

 

ЕЛВИРА

От тия думи аз съм още възхитена:

тъй силно, както вий обичате Родриго,

баща ви го цени — дори, ако сега

прочела съм добре в душата му, ще иска

да откликнете.

 

ХИМЕНА

                        Кажи, какво те кара

да мислиш, че е той съгласен с моя избор?

Надежда мога ли да имам — научи ме,

такива думи днес се чуват не тъй често;

нима предричаш ти за нашата любов

такава свобода — да се яви открито!

Какво ти каза той за тайните, пред тебе

разкривани от тях, от Санчо и Родриго?

Ти не изтъкна ли каква неравност има —

и аз защо клоня към едного от тях?

 

ЕЛВИРА

Не, вашето сърце представих безразлично,

че не тупти за тях, нито руши надежди,

че без да гледа то студено или мило,

ще избере съпруг по бащина повеля.

Остана възхитен от тая почит той —

ликът му, думите показваха това —

и тъй като пред вас ще трябва да повторя,

послушайте, какво ми каза той набързо:

„Тя има право; те достойни са за нея,

от благородна кръв, кръв храбра, вярна те са,

и двама млади са, но лесно доблестта

на смели прадеди в очите им възпламва.

Особено в лика на дон Родриго всяка

черта издава мъж от знатен произход

и неговият дом е тъй богат с военни,

че те се раждат там всред лаври. На баща му,

догдето в сила бе, безпримерната храброст

бе чудо истинско; и на това чело

изрязаните бръчки още ни говорят

за подвизи, за туй, що някога е бил.

Аз чакам у сина да видя пак бащата.

Харесва ми се туй, че него дъщеря ми

обикнала е днес.“ И тръгна към съвета.

От времето възпрян, прекъсна той речта си,

започната едвам. Но аз разбрах, че много

между двамината не ще се колебае.

Ще трябва възпитател за сина на краля —

и този избор, тая чест висока нему

без друго ще се падне; никакъв съперник

не застрашава рядката му храброст, както

високи подвизи го правят несравним,

в надеждата си той не ще познае равен;

и тъй като склонил е дон Родриго своя

баща; да му предложи след съвета — вам

оставям да отсъдите сама дали

ще бъдат вашите желания така

изпълнени.

 

ХИМЕНА

                Сякаш моята душа

не смее да приеме тая радост. Само

един миг би могъл да измени съдбата,

боя се от беда всред туй голямо щастие.

 

ЕЛВИРА

Ще видите, страхът щастливо че ви мами.

 

ХИМЕНА

Да чакаме тогаз какъв ще бъде краят.