Пиер Корней
Сид (5) (Трагедия в пет действия)

Четвърта поява

ДОН ДИЕГО

О, бяс! О, безнадеждност! О, противна старост!

Нима за тоя срам тъй дълго аз живях?

И побелях всред бран, да видя толкоз лаври,

увехнали за миг? Ръката ми, която

Испания в почуда уважава, често

спасявала е кралството, и толкоз пъти

е трона затвърдявала на своя крал —

изменя ли ми тя, че нищо не извърши?

На миналата слава горък спомен! Дело

на толкоз дни, погинало заден! Злокобно

отличие за мойто щастие! Висок

и стръмен връх, отгдето пада мойта чест!

Да гледам ли над вас как тържествува графът

или да гина срамно, без да отмъстя?

О, графе, възпитател отсега бъди

на моя княз. Такъв човек със чест е нужен

за тоя чин. Обидата на твойта завист,

макар да съм избран, ме прави недостоен.

И ти, оръжие на моите дела,

за вледенено тяло безполезен накит,

о меч, тъй страшен някога, но който беше

украса днес за мене само, не — защита,

върви в ръце достойни, напусни ме вече

и отмъсти за най-нещастния от всички.