Включено в книгата
Оригинално заглавие
Let’s Face It, Men Are %\&?% (What Women Can do About It), (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2 гласа)

Шеста глава
Емоционално недоразвитите задници

За дванадесет години брачен живот, той нито веднъж не си призна, че е сгрешил за каквото и да било. Държеше ми сметка за всичко, което правя и непрекъснато ме караше да се чувствам без вина виновна. Нямах право да се оплаквам, още по-малко пък да проявявам каквото и да било чувство. Затова в края на краищата го напуснах. Казва, че иска да се върна при него, но изобщо не може да схване какво да промени във взаимоотношенията ни. Категорично отказва да ходи при терапевт, защото проблемът си бил мой, а не негов.

Бет, тридесет и седем годишна,

домакиня

 

 

Е, ето го и него, героят на всички онези любовни романи, които много от вас четат, фантазирайки си каква би могла да бъде любовта. Той е силен и овладян, мълчалив и неиздаващ чувствата си. Но вие знаете, че зад тази студена, сурова външност клокочи вулкан от страст, който само чака да се появи подходящата жена, която да го накара да изригне. Не е негова вината, че е отчужден. Имало е нещо в детството му, нещо в житейския му път, в желанието му да докаже себе си, което го е направило такъв, какъвто е.

Това е от областта на фантазията. Част от формулата на любовните романи изисква обектът на желанието на главната героиня да е силен, мълчалив, недосегаем мъж. Той трябва да е като непроницаем екран, върху който жените да могат да проектират всичките си мечти и илюзии. Трябва да предлага предизвикателство и да бъде победен, а тези му черти правят победата още по-сладка, когато тя неминуемо настъпи към края на романа.

В реалния живот обаче това е един типичен Емоционално недоразвит задник. Не звучи особено романтично, нали? Мъжът, който в любовните романи е обект на женските мечти и желания, в действителност се оказва извор на всеобщи оплаквания. „Не мога да го накарам да говори.“ „Никога не ми показва какво чувства.“ „Не мога да изтръгна от него никаква емоционална реакция.“ Вътрешният свят на този тип мъже няма нищо общо с описвания в любовните романи. Това са по-скоро изостанали в емоционалното си развитие мъже, чиито вътрешен живот не е еволюирал до точката, когато вече биха имали достъп и биха могли да дават израз на всичките си чувства, а също и да общуват пълноценно в интимните си взаимоотношения. Жените се обвързват с подобен тип мъже, надявайки се, че това, което виждат първоначално, всъщност е пъпка, готова да разцъфне в пищен цвят под лъчите на тяхната грижовност и любов. После обаче постепенно осъзнават, че още в началото са видели цялото цвете. Нищо не се таи в очакване на подходящите условия за цъфтеж.

Но мълчаливите, безчувствени мъже, за които ще говорим в тази глава, не са идеализирани само и единствено в женските любовни романи. Филмите и книгите за Дивия запад по традиция внушават, че това са присъщи черти на „истинския мъж“. Героите, претворени на екрана от Джон Уейн и Клинт Истууд, по правило не са разговорливи и емоционални. Действията им са по-изразителни от думите, а едва ли не единственото чувство, което показват, е гняв пред несправедливостите, които са се нагърбили да изправят.

Йежи Кошински създава блестяща пародия на този тип мъже в образа на Чанс, главният герой от „Да си там“ (пресъздаден във филма от Питър Селърс. Чанс е простоват, неук градинар, който не познава и не разбира нищо друго, освен градинарството си. Почти не говори, защото просто няма какво да каже. Но по стечение на обстоятелствата се замесва с влиятелни политически личности. Те тълкуват мълчанието му така, както им е угодно, а немногословните му изказвания за градинарството възприемат като дълбокомислени метафори за живота — докато те са си всъщност най-простички, подразбиращи се и всеизвестни неща единствено и само за градинарството.

Това, което искаме да кажем, е, че всички ние сме подготвени от обществото, в което живеем, да възприемаме в положителна светлина необщителните и неемоционални мъже. Изобщо не се съмняваме в стойността на вътрешния им свят, облягайки се на поговорката, че тихите води са най-дълбоки, и вярваме, че зад непроницаемата им външност се крият богати залежи от страст и мъдрост.

Подобни предположения заслепяват много жени и им пречат да видят очевидните недостатъци на този тип мъже, което позволява на Емоционално недоразвитите да остават дълго неразкрити. Те са мълчаливи, защото нямат кой знае какво да кажат, пък и не притежават необходимите умения да се изразяват. Не показват чувства, защото опитът им в областта на чувствата е крайно ограничен, както е ограничена и способността им да дадат изказ и на малкото емоции, които изпитват.

Като цяло, любовните романи целят да убедят читателките си, че този тип мъже използват мълчанието и емоционалната си сдържаност, за да постигнат власт и контрол в интимните взаимоотношения. Романтичните герои се въздържат да издават истинските си чувства (страст и любов) от страх, че ще станат уязвими пред жената, която тайно желаят. Описаните в тази глава мъже едва ли притежават подобна дълбочина или чистота на чувствата, но това не им пречи да се наслаждават на властта, която постигат, разкривайки възможно най-малко истинската си същност, принуждавайки партньорката си да се нагърбва с цялата отговорност и с всички рискове на взаимоотношенията. Защото да изпитваш дълбоки чувства и да говориш открито за тях те прави уязвим.

Силният мълчалив тип

Байрън бил приятел на по-големия брат на Джорджа. Тя го намирала привлекателен и леко била увлечена по него, но той май не проявявал никакъв интерес към нея. Брат й обаче й казал, че Байрън наистина е хлътнал по нея, но бил много стеснителен при общуването си с жени. Когато най-сетне излезли заедно, Джорджа изтълкувала честите и продължителни мълчания на Байрън за израз на тази негова стеснителност. Това не й правело впечатление (баща й бил същият) и нямала нищо против да говори за двама. Всъщност, дори й било приятно. Байрън бил добър слушател, изглеждал искрено заинтересован от всичко, което имала да каже.

Джорджа се чувствала много добре в негово присъствие и той продължавал да я привлича физически. След като в продължение на година излизали заедно по няколко пъти седмично, най-сетне се сгодили. След като се оженили обаче, постепенно или той станал още по-мълчалив и затворен, или тя започнала да се притеснява повече от мълчанията му. Това, което й било приятно при краткотрайните им срещи от време на време, станало направо непоносимо в ежедневния им съвместен живот. Той можел цяла вечер да седи пред телевизора или с книга в ръка, без изобщо да й продума. Купувал разни неща или планирал ловни излети с приятели, без дори да й каже за това предварително. Не го правел нарочно. Просто такъв си му бил стилът. Но това направо влудявало Джорджа.

Как ли не опитвала да го измъкне от черупката му. Разпитвала го например най-подробно какво е правил през деня. В отговор получавала едносрични думи или най-многото съвсем кратички изречения. Опитала се да разбере и да се приобщи към интересите му (спорт, лов, риболов, политическата доктрина за свободната воля), но и това не помогнало да го накара да разкрие чувствата и усещанията си. Най-сетне се отказала от всякакви опити и се примирила с един брак, без смислено общуване и взаимно интимно опознаване и разбирателство.

 

 

Най-драстичният пример за тази мъжка разновидност, с който сме се сблъсквали в практиката си, бе един мъж, който в продължение на шест месеца не беше продумал буквално нито една-едничка дума на съпругата си. Общували си с бележки, залепени на хладилника. Когато тя говорела, той обикновено я гледал, но изобщо не отговарял. Разговарял с роднините, приятелите и колегите си, но не и със съпругата си. Тя изобщо не знаеше защо е престанал да й говори.

Този пример е доведен до крайност вариант на една широко разпространена практика при този тип мъже, при които пасивната агресия и нарочното желание да накажат жената по този начин са често срещано явление, макар и в по-леки и прикрити форми. А ето и една по-забавна илюстрация на типа мъже, за които говорим. Става дума за един телевизионен филм от шестдесетте години, озаглавен „Капитан Любезен“. Там бащата на главния герой присъства в повечето сцени, но зрителят никога не вижда лицето му, нито пък чува гласа му. Единственото, което виждаме, е долната част на тялото му и ръцете, които държат разгърнат вестник. Такива пародии са смешни, защото напомнят на хората подобни ситуации от собствения им живот.

Характерни черти на Силния мълчалив тип

1. Силният мълчалив тип не говори много. Това е най-ярката му характерна черта. Той се чувства много по-удобно и непосредствено в мълчанието, отколкото в разговор. Може с часове да седи в една стая или в колата с вас, без и дума да обели, като това не означава непременно, че е ядосан. Той просто си е такъв.

2. Когато все пак реши да заговори, Силният мълчалив тип не казва много. Рядко говори за това как се чувства, какво мисли и в какво вярва. За него разговорът е сведен до най-необходимото — да даде и получи информацията, необходима за ежедневното функциониране: „В колко ще вечеряме?“, „Трябва да използвам колата ти“. Когато все пак реши да заговори за това, което мисли, той обикновено не навлиза в подробности и никога не разкрива докрай мислите си.

3. Силният мълчалив тип не е добър слушател. Тъй като не говори много, той и не прекъсва много говорещия. Лесно може да се заблудите, че щом като вие говорите, а той мълчи, значи ви слуша. Това обаче невинаги отговаря на истината. Често той изобщо не обръща внимание на думите ви, а това, че не ви отговаря, показва, че не се опитва активно да разбере какво му говорите. Може да ви се стори, че забравя това, което сте му казали, но случаят не е такъв, той не е забравил — просто изобщо не ви е слушал.

4. Силният мълчалив тип не се съветва с вас относно каквито и да било решения. Това, че не ви казва какво мисли, включва и несподеляне на намеренията му да отиде някъде, да купи нещо или каквото и да било друго решение. Това не означава непременно, че нарочно иска да скрие нещо от вас. Той просто не вижда необходимост да ви намесва в плановете си. Най-често предпочита тихите и самотни дейности — риболов, самотни излети със спален чувал или малка палатка. И макар че излиза с приятели, той прекарва повечето време в мълчание.

5. Силният мълчалив тип ви предизвиква посредством мълчанието си. След като сте били известно време с него, отчаяно започвате да желаете да получите някакъв отговор, какъвто и да било отговор, просто да каже нещо. Възможно е да се ядосате или да изпаднете в истерия, като го гледате как седи пред вас потънал в мълчание и ви наблюдава така, сякаш сте си изгубили ума. Достатъчно лошо е ако това се случи в дома ви, но то може да ви сполети и докато сте в магазина, на ресторант или на гости при приятели. В подобно обкръжение вие ще изглеждате невъздържана и истерична и на хората ще им стане жал за него. Защото те няма как да знаят с какъв потоп от мълчание ви залива той постоянно и да разберат, че именно това ви е изкарало от релсите.

6. За Силния мълчалив тип мълчанието се превръща в оръжие. Тъй като постепенно ставате все по-силно и по-силно чувствителни към липсата на отговор от негова страна, възможно е той да започне да използва мълчанието си, за да ви покаже недиректно, че ви е ядосан, или за да ви накаже. Може да започне да мълчи и в случаите, когато обикновено ви е отговарял. И двамата знаете защо го прави, но той, естествено, няма да си го признае. Освен това, добре е да сте наясно, че вероятността да попаднете на някой хронично сърдит мъж от тази разновидност е наистина твърде голяма. В определението „Силен мълчалив тип“ думата „силен“ трябва да звучи иронично. Защото този вид мъже са всичко друго, но не и силни. Социалните им умения са слаби. Уменията им да боравят със словото са слаби. Способността им да установяват и развиват задълбочени интимни взаимоотношения е слаба. Посредством своето мълчание всички мъже по принцип могат да се измъкват от доста неудобни положения, тъй като обществото ни го отъждествява със силата и самоконтрола. А за Силния мълчалив тип то осигурява прикритие на хилядите му слабости.

7. Силният мълчалив тип е недоверчив. Мълчанието е не само оръжие, но и метод за контрол. Щом като информацията е власт, то имайте предвид, че той задържа и не споделя своята, докато вие си изливате пред него всичко. Той познава уязвимите ви точки, слабите и чувствителните ви места. А вие знаете съвсем малко за него и така той се чувства в безопасност. Трудно му е да повярва, че може да се доверява на хората, без да се излага на риск да го наранят или „смажат“, затова и пред повечето хора разкрива съвсем малко неща за себе си.

8. Силният мълчалив тип не е просто стеснителен. Не е достатъчно някой мъж да бъде стеснителен и мълчалив, за да бъде поставен в тази категория. Защото когато се сближи с някого, особено в интимните взаимоотношения, стеснителният човек постепенно по-скоро би се разкрил повече, а не да се затваря. И той не използва мълчанието си като оръжие, а като начин да се предпази от неудобство. Стеснителният мъж не обича да предизвиква, защото се чувства неловко при възникване на конфликти.

Как се чувства жена, обвързана със Силен мълчалив тип

При първите си контакти със Силния мълчалив тип, жената вероятно ще се чувства малко неудобно и неуверено. После може и да й хареса. Тя говори, той слуша (или поне така изглежда). Не й нарежда какво да прави, нито подлага на съмнение или критикува решенията й. Тя приема за уважение ненамесата му в хода на мислите и на действията си.

Но съвсем скоро започва да й се струва, че той сякаш се отчуждава. Започва да се опитва да го накара да се разкрие, но всеки път той се затваря още повече в себе си. Жената започва да се чувства самотна и изоставена, въпреки че има интимна връзка. Осъзнава, че всъщност изобщо не знае за какво мисли той, какво чувства, в какво вярва. Усеща се изолирана от взимането на решенията (дори тези, които засягат и двамата), а той сякаш изобщо не се интересува от нея. Не обсъжда нищо с нея, не спори, дори не се кара. Тя се чувства без значение, излишна, необичана.

Какъв тип жени попадат под влиянието на Силния мълчалив тип

Силният мълчалив тип мъже привличат жени, на които им е писнало от егоцентрични самовлюбени дърдорковци и които възприемат въздържаността за признак на сила и самоувереност, а освен това и мразят да им се казва какво да правят. Бащите на много от тези жени също са били отчуждени и сурови. Пък и с такъв мъж, на откритата и приказлива жена не й се налага да се конкурира за „време в ефира“. Ако жената се стреми към стабилност и отговорност в отношенията, може да й се стори, че той предлага именно това. Ако ли пък силно мечтае да срещне своя Приказен принц, възможно е да допусне грешката да надари с неговите черти безизразната маска на Силния мълчалив тип.

Буцата лед

Когато се запознала с Уолтър, Моника вече била надживяла младежките лудории и се чувствала готова за сериозна интимна връзка. Била свикнала да общува със спонтанни, забавни, невъздържани момчета. За жалост обаче, освен всичко това те били и безотговорни, егоистични, без никакво желание за постоянно обвързване (дали всъщност не са били Несъзрели задници?). Но Уолтър бил различен.

Срещнала го в службата си. Правел й впечатление на човек с остър ум и добър професионалист. Била доста изненадана, когато той я поканил да излязат заедно, тъй като никога дотогава нито бил флиртувал, нито изобщо бил проявявал какъвто и да било интерес към нея. Срещали се веднъж-дваж седмично, като обикновено ходели на ресторант, на симфонични концерти или гледали някой европейски филм. Той определено бил човек, който знае какво иска. За Уолтър кариерата била приоритет, но освен това искал и стабилен семеен живот. Нуждаел се от зряла, предана партньорка, която да споделя целите му и да е готова да работят заедно за постигането им. Предложението му прозвучало повече като бизнес оферта, но Моника била готова. Приела.

Връзката им не била особено романтична, но това вече не било толкова важно за нея, колкото някога. Била готова за семейство и двамата не си губили времето. След три години вече имали две деца. Уолтър проучил специализираната литература относно възпитанието им. Следял да имат подходящи занимания, които да стимулират интелекта им и да укрепват физическото им развитие. Не го бивало много да си играе с тях, но Моника го правела вместо него.

Животът им бил беден откъм лекомислени, според Уолтър, развлечения — събирания с приятели, забави, ресторанти. Когато били сред хора, често му се случвало да се проявява като нетактичен и безпардонен към един или друг човек. Та нали в края на краищата бил прав, пък и наистина не го интересувало какво мислят останалите хора. Но Моника се чувствала неудобно. Сексуалният им живот също станал още по-малко романтичен и много по-механичен (събота вечер, щеш не щеш).

Моника започнала да се чувства годна единствено за ролята на майка и домакиня. Уолтър в действителност изобщо нямал нужда нито от партньорка, нито от съпруга. Той нямал приятели, докато тя все повече се привързвала и ставала зависима от своите приятелки. Единствено с тях се виждала. Ставала все по-близка и с децата си, които поне й засвидетелствали чувство на обич и привързаност.

 

 

Буцата лед се гордее, че е логичен и рационален човек. Много от клиентките ни — жени са обвинявали съпрузите си, че приличат на г-н Спок, героят от филма „Стар Трек“, който е тотално логичен и няма никакви чувства (или поне се опитва да представи нещата така, защото е само наполовина човек). Техните съпрузи — Буци лед изобщо не се обиждат от подобно сравнение.

Помислете си какво означава това. За този тип мъже липсата на чувства е достойнство, докато притежаването им (а повечето жени ги имат, все пак) е крайно нежелателно. За разлика от г-н Спок обаче, Буците лед са изцяло човешки същества, затова и голяма част от вътрешната им енергия отива за потискане и отклоняване на нормалните чувства, които всички ние изпитваме. Този процес на пренебрегване или отричане на чувствата е толкова естествен за Буцата лед, че му се струва сякаш изобщо ги няма.

Характерни черти на Буцата лед

1. Буцата лед се възприема като напълно рационален човек. Както вече споменахме преди малко, Буцата лед е убеден, че борави само и единствено с факти и логика. Той вярва, че не е обременен с никакви чувства и вътрешни преживявания, затова и може да бъде безпристрастен и обективен. Това му позволява да бъде крайно рационален, за разлика от вас, които сте обременени с емоционален багаж и сте субективни.

И макар той самият да се мисли за логичен и рационален, Буцата лед всъщност разсъждава псевдологично. Не осъзнава, че и той има чувства, предразсъдъци и реакции, които влияят върху мисленето му. Напълно е сляп за факта, че преценките му за хората и ситуациите са също толкова предубедени и субективни, колкото и на всеки друг.

2. На Буцата лед му е необходимо винаги да бъде прав, в което е дълбоко убеден. И тъй като борави единствено с факти и логика (поне той така смята), от това следва, че обикновено в повечето случаи, ако не и винаги, е прав. Направо побеснява, ако някой не е съгласен с мненията му, които за него са неопровержими факти. Спорът с такъв мъж е тотална загуба на време, тъй като той изобщо не възприема различни от собствените му възгледи и мнения. Често дори изобщо не си дава труда да спори. Казва си думата, после потъва в мълчание с надменния израз на човек, който знае, че е прав, и не се принизява да спори с някой, чиито умения да разсъждава са далеч под нивото му. Единственият момент, когато може да промени мнението си, е ако някой съвършено спокойно му предостави нова информация, която да хвърли нова светлина върху дадена ситуация (но само нови факти, а не мнения, още по-малко пък чувства).

3. Буцата лед е настроен да раздава присъди и да критикува. Този вид мъже възприемат нещата единствено в черно и бяло. Или така, или точно обратното, среден път няма, както няма и никакви отсенки. Ако единият е прав, другият греши. И тъй като Буцата лед е убеден, че е прав, за него е напълно в реда на нещата да критикува всички, чието мнение се различава от неговото (включително и вас). И нещо повече, той често излага присъдите и критиките си твърде нетактично, като изобщо не го интересува какво мислят и чувстват идиотите, които не са съгласни с него. А това може да ви накара да се почувствате доста неудобно, ако стане на обществено място. Хората, които харесват Буцата лед, се възхищават от начина му да излага възгледите си направо, без заобикалки и без да се съобразява с нищо и с никого. Онези, които не го харесват, смятат, че е нетърпим сноб.

4. Когато му се случи да заговори, Буцата лед сякаш изнася лекция. За разлика от Силния мълчалив тип, той говори. Всъщност, понякога дори ви се иска да му запушите устата. Буцата лед говори с нравоучителен тон, сякаш изнася лекция. Обръща се към хората, а не разговаря с тях. Рядко му се случва да разговаря с някого, защото не го интересуват мислите на другите. В това отношение прилича много на г-н Всезнайко. Но изобщо не е толкова властен. Не ви принуждава да вършите каквото и да било по начина, който той смята за правилен. Просто знае, че ще сгрешите, ако не го послушате.

5. Буцата лед не харесва повечето хора. Тъй като е критичен и високомерен, този тип мъж е доста голям мизантроп. Мнозина отпадат напълно, защото поне малко от малко не се покриват със стандартите му, като от там насетне сякаш изобщо не съществуват за него (и той дори не се опитва да го прикрие). В резултат на това, Буцата лед почти няма приятели, не обича да общува и отблъсква хората. Държи се така, сякаш през повечето време не ви харесва особено много. И вероятно наистина не ви харесва.

6. Буцата лед възприема емоционалността като безсмислена загуба на контрол. Емоциите са безполезни и ирационални. Те карат хората да се държат като глупаци — нещо, в което Буцата лед не желае да участва. Той не чувства необходимост да контролира другите хора, както е при деспотите, описани в трета глава, но затова пък е силно заинтересован да има контрол над самия себе си. Убеден е, че избликът на чувство може да попречи на логиката и разума, върху които гради живота си.

Ужасно е да бъдете ежедневно край човек с такъв прекален самоконтрол. Не получавате никакъв емоционален отговор от негова страна, като освен това той ви дава ясно да разберете, че ви смята за пълни идиоти, щом изпитвате и изявявате чувства. Също както партньорката на Силния мълчалив тип, жената, обвързана с Буца лед, е склонна към невъздържани изблици на емоции, предизвикани от пълната липса на отзивчивост от негова страна.

7. Буцата лед е напълно лишен от способност да съчувства. Съчувствието, съпричастността, тоест онази способност на човека да разбира и да откликва на душевното състояние на другите хора, лежи в основата на близостта в интимните взаимоотношения. Това се поражда от личната способност на човека да изпитва чувства, да ги осъзнава и да признава съществуването им и при другите хора. Буцата лед, естествено, е лишен от способността да изпитва съпричастност и съчувствие. Той не осъзнава и не признава собствените си чувства, а и не може да разбере как е възможно другите да изпитват подобни усещания (нито пък това го интересува). Тази негова неспособност изключва постигането на каквато и да било интимна близост, като той напълно автоматично и безпардонно прегазва чуждите чувства.

8.__ Ако Буцата лед изобщо покаже някакви емоции, те в никакъв случай няма да са „приглушени“.__ И все пак, Буцата лед не е напълно лишен от всякакви емоции. Той си позволява да изпитва гняв, безсилие и недоволство. Убеден е, че критичната му и разсъдлива природа му дава право да изпитва подобни усещания. Изявява тези си чувства премерено и сдържано. Държи ги под контрол и не позволява на емоциите да го разстройват. Усеща ги, проявява ги (или не ги проявява) и продължава нататък. По-нежните чувства — съчувствие, уязвимост, обич — нямат никакво място в неговото светоусещане. Затова и не ги изпитва (или поне не си признава съзнателно, че ги изпитва).

Как се чувства жена, обвързана с Буца лед

Първоначално жената го уважава заради ума му. Възприема го като двойно предизвикателство. Първо, той е умен и не харесва хора, които не са, затова тя смята, че за да може да бъде с него, трябва да покаже повече ум и съобразителност, отколкото когато е с друг мъж. Второ, въобразява си, че ще съумее да проникне зад издигнатата от него емоционална стена. Е, да, стената наистина е много дебела, но затова пък ако успее да я разбие, спотаените зад нея чувства и страсти ще се излеят като буен поток. Точно както в любовните романи. А междувременно жената се възхищава на умението на мъжа да запазва хладнокръвие. И макар да не показва страст, той й създава чувство за сигурност и безопасност, пък и е предвидим.

Фантазиите й обаче започват да се изпаряват, когато постепенно осъзнава, че със задълбочаването на отношенията им, той не само че не разкрива страсти и силни чувства, а тъкмо напротив — затваря се още повече. В действителност в началото на връзката им той й е давал повече от обичайното за него, а после се е върнал към истинската си същност. А тя копнее за поне някакъв емоционален отговор от негова страна. Струва й се, че постепенно губи и собствената си способност да бъде чувствителна, игрива и закачлива. А когато я показва, се усеща наблюдавана осъдително и пренебрежително. Опитва се да го въвлече в спор или кавга, само и само за да получи поне някакъв емоционален отговор, а когато не успява, това увеличава още повече чувството й за безсилие и изоставеност. В такива случаи дори тя самата се възприема като избухлива и истерична.

Обвързаната с Буца лед жена е изложена на опасността да се поддаде на любовно изживяване с някой мъж, който й засвидетелства поне малко съпричастност и разбиране. Но обикновено се бои да го направи, защото сама осъзнава, че е подтиквана от отчаяние и вероятно греши. Междувременно връзката й с Буцата лед изглежда като замръзнала и изкуствена. Жената започва да се чувства като изтръпнала, истински емоционален труп.

Какъв тип жени попадат под влиянието на Буцата лед

Отначало Буцата лед изглежда подходящ за всяка жена, която се стреми към сериозно и перспективно обвързване и възприема неговата липса на емоционалност като признак за сила и самоконтрол. Други фактори, които правят жената податлива на Буцата лед, е изживяна лична криза (смърт на любим човек, загуба на работата, скъсване на предишна интимна връзка), която я кара да търси стабилност и предсказуемост, или пък има лоши спомени от предишни свои връзки с мъже от коренно противоположен тип (спонтанни, страстни, забавни, на които обаче не може да се разчита). Възможно е жена, която се притеснява от чувствата си или пък е отраснала в семейство, където не се е давало израз на емоциите, за известно време да не вижда нищо необичайно в държанието на Буцата лед. Такъв тип мъж може да привлече и интелектуалката, която първоначално ще види в негово лице човек, който е готов да обсъжда с нея различни идеи и теории и не се бои да отстоява мнението си.

Как мислят емоционално недоразвитите задници

Между Силния мълчалив тип и Буцата лед има редица съществени различия. Буцата лед, например, е убеден в изключителното значение на мисловната дейност — на идеите, интелигентността, логиката. Силният мълчалив тип не се вълнува от подобни неща. Посредством мълчанието той подсъзнателно иска да се защити от света, докато безчувствеността на Буцата лед е съзнателно избрана позиция.

И все пак, има някои съзнателни мисли, които и двата типа мъже споделят:

• В повечето случаи говоренето и емоциите са чиста загуба на време.

• Интимното съжителство преследва определена цел (създаване на поколение, разделяне на трудностите, редовен секс), а не е вътрешна необходимост.

• Силата се крие в самоконтрола (това е ключовата дума и при двата типа).

Както споменахме и по-рано в тази глава, обществените стандарти възприемат в положителна светлина емоционално недоразвитите мъже. Привидният им самоконтрол изглежда проява на сила и мъжество. Подсъзнателно обаче тези мъже се боят от собствената си същност и от това, което би могло да им се случи, ако самоконтролът им се изпари.

• Има неща, които един истински мъж не би следвало да прави, и ме е страх, че ако се отпусна и реагирам спонтанно, аз ще ги направя.

• Не мога да открия подходящ начин, по който да съчетая собствените си чувства с представата ми за това какъв би трябвало да бъде истинският мъж.

• Емоциите ме смущават и плашат. Не искам да ги изпитвам (или да ги показвам, ако все пак ги изпитвам).

• Не се доверявам на хората. Ако видят какъв съм в действителност, те вероятно ще го използват срещу мен самия.

• Ако покажа какъв съм в действителност, ще стана смешен и ще се притесня.

По ирония на съдбата обаче именно тези мълчаливи, неемоционални мъже, възхвалени до небесата в такива крайно романтични произведения като любовните романи и филмите за Дивия запад, в действителност изпитват дълбоки съмнения относно собствената си „мъжественост“. Представите им за мъжествеността са толкова ограничени и елементарни, че не могат да вместят в тях чувствата и проявите на интимността. В резултат на това, те просто се отказват изцяло от тях, като по този начин всъщност се обричат на непълноценен и неудовлетворителен живот.