Според мен някой много болен човек е писал тази книга. Не знам каква е целта и но не бих казал, че има нещо общо с раздел психология. По-скоро прилича на изрезки от жълтите вестници с елементарни разсъждения върху тях.
Драги Панталей, да диагностицираш професионалисти със 17-годишен клиничен опит (към момента на публикуването) е, меко казано, инфантилно. Книгата е изключително достоверна и разглежда различни типажи „задници“, като в случая важи за мъже, но има и немалко такива жени в обкръжението ни. Така че не разглеждаме пол, а поведение. Целта е пределно ясна за такива, които имат дете от даден задник, но той не се интересува от него. Добре би било да поставяте диагнози след задълбочено изчитане и най-вече — осмисляне на написаното ( и все пак от професионална гледна точка, а не като читател). Елементарни разсъждения? Аз лично виждам чии са, но не са на авторите, и не са от вестници… Подобни изцепки ме карат да мисля, че виждайки се в написаното, просто се цупите като обиден. Препоръчвам книгата. Дори и да не сте потърпевши, е добре да разпознавате „задниците“ около вас, раздаващи шамари или квалификации, малтретирайки ви физически или емоционално.
Да си го кажем направо — пазят си хляба хората. Нали трябва да убедят потенциалните клиентки, че мъжете им са „задници“, за да дойдат те в частните кабинети на авторите да им плащат за психотерапия по $100 на час 2–3 пъти седмично в продължение поне няколко години…
За съжаление, това също е вярно. Истинските жертви на домашно насилие не са обичайните клиентки на психотерапевтите.
Познавам една доста богата дама, която от нямане какво да прави, само по психотерапевти ходи, за да се оплаква от поредния си мъж. Някои от описаните клиентки в книгата леко ми напомнят на нея.
„Заспалият разум ражда кошмари“, както казва Франсиско Гойя.
Може би коментарът ми ще подразни много хора. Причината да пиша е, че през последните години съм свидетел на брутални случаи на домашен тормоз върху жени, част от които завършват с тежки здравословни проблеми или самоубийство на жертвите. При това става дума за семейства с добре обгрижвани деца и партньори с положение в обществото.
Преди години, когато книгата излезе у нас, реших да потърся мнението на жени относно написаното в нея. Коментарите им варираха от „тъпа и скучна“ до „забавна и успокояваща“. Повечето класифицираха „половинката“ си като някой от описаните типажи на мъже „задници“, но гледаха на нещата откъм смешната им страна.
Мисля обаче, че книгата е сериозна и ще бъде полезна и за мъжката аудитория. Никой от нас не е застрахован от това да се прояви като „задник“ в определен етап от живота или личностното си развитие. Препоръчвам и другите книги на авторите, които не са издадени още на български език.
Сравнително точно е описано формирането на характера на жертвите на домашно насилие, както и на самите насилници.
Не съм съгласен с написаното във въведението, че „жените винаги са били доброжелателно настроени…“. Мисля, че голяма част от жените са изключително обиграни в манипулирането на околните, независимо дали са мъже или жени. Мисля, че ако една жена се научи да се справя с жените около себе си, тя ще се научи да разпознава и мъжете „задници“. В последно време съм свидетел и на брутален психически тормоз, практикуван от жени върху жени на работното място, което е резултат от прекомерното феминизиране на средните управленски нива у нас.
Мъжете „задници“ са описани в книгата като блестящи манипулатори. Мъжете обаче по принцип са и лесно манипулируеми. Често се оказва, че жените, подложени на тормоз от мъжете си, са жертва на интриги на друга жена — майка на мъжа или любовница.
За съжаление, жертви на домашно насилие се оказват най-често жени с вродена доброта и дълбока чувствителност. Жените „задници“ никога не биха изпаднали в подобна ситуация.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.