Включено в книгата
Оригинално заглавие
Let’s Face It, Men Are %\&?% (What Women Can do About It), (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2 гласа)

Втора част
Типовете мъже, които трябва да бъдат отбягвани

Трета глава
Задниците деспоти

Трябваше да минат цели двадесет години, за да разбера, че всичките ми опити да угодя на бившия ми съпруг са безсмислени. За него вечното недоволство от мен бе начин да ме потиска. Каквото и да правех, той все не го одобряваше, защото просто не искаше да го одобри. Как съм могла да бъда толкова глупава?

Маги, четиридесет и една годишна, секретарка

Вероятно най-често срещаната характерна черта на мъжете, които определяме като задници, е необходимостта да упражняват контрол, винаги да бъдат „отгоре“ в интимните взаимоотношения. Повече или по-малко желание за манипулиране и контрол се наблюдава не само при типа мъже, описани в тази глава, но и буквално при всички останали видове и подвидове нежелани партньори, които ще обсъдим в следващите глави. Разликата е в това, че при деспотите стремежът към налагане на контрол е ключовата, определящата ги характерна черта. Контролът може да бъде пряк или завоалиран, пасивен или активен. Може да бъде постиган посредством насаждане на чувство за вина, страх или неувереност. Но независимо от това как се проявява и как е постигнат и поддържан, контролът е основно понятие в интимните взаимоотношения с подобен тип мъже.

Условие за осъществяването на контрол е съществуването на неравенство по отношение на силите в интимната двойка. На теория бракът или любовната връзка се сключва и установява между равни хора. Партньорите имат равни права и задължения, както и еднакво право на глас при вземането на решения. Но това е само на теория. Действителността е съвсем различна. В по-голямата част от интимните двойки се забелязва неравновесие на силите. И вместо всичко да бъде 50:50, съотношението може да е 60:40 или дори 70:30, в смисъл на даване и получаване. Но това не създава задължително проблеми. Защото някои хора могат да бъдат по-компетентни и способни да правят повече неща. Други пък се чувстват щастливи, когато дават и правят, като охотно поемат на плещите си по-голямата част от товара.

Но неравновесието на силите се превръща в проблем, когато партньорът е от типа деспот. Тогава контролът не се упражнява открито, както е в случаите, когато той е резултат от различия в уменията или предразположението. Вместо това той бива постиган подмолно посредством манипулиране, създаване чувство на страх и неувереност и/или чрез различни коварни методи. Установеното в интимните взаимоотношения равновесие не е удобно и приемливо и за двете страни — от него се ползва и е доволен само онзи, който упражнява контрол. Именно това е ключовият показател, по който така създалото се положение може да бъде разпознато и определено като проблемно.

Въпреки различните подвидове деспоти, те всички притежават някои общи черти. За да се чувстват сигурно и удобно, те изпитват остра нужда винаги да имат контрол над най-важните аспекти от живота. За тях всичко, което е неустановено и непредсказуемо, е като отрова. Мнозина от тях си служат с откровена принуда. Най-общо казано деспотите са убедени, че винаги са прави, искат всичко да става по тяхному, не допускат близост и интимност в общуването (защото се боят да не изгубят контрол над чувствата си), а в действията си се ръководят по-скоро от желание да намалят евентуалните неудобства за себе си, отколкото от стремеж към удоволствие.

Основното при този тип мъже е, че им е необходимо лично да определят какво ще става във всички важни области от интимната връзка. Ако нещата не се развият точно така, както са го предвидили, те започват да се чувстват неудобно, стават неспокойни и предприемат спешни мерки, за да си възвърнат контрола. Във филма „Да спиш с врага си“ съпругът на героинята, чиято роля изпълнява Джулия Робъртс, е олицетворение на мъжа деспот. Всичко трябва да бъде съвършено според наложените от него стандарти, ако ли не — за жената настава истински ад. Използваните от него тактики за налагане на контрол включват и насилието. Но дори в интимни връзки, в които мъжът не си служи с насилие, страхът, който жената изпитва от реакциите му, също е опустошителен и разрушителен за нея. И тя се чувства също толкова силно манипулирана и тормозена, колкото и героинята на Джулия Робъртс.

Има четири подвида деспоти: Шефът, г-н Помагащ, г-н Всезнайко и г-н Критик. На пръв поглед те изглеждат напълно различни, но всъщност и четиримата се стремят само към едно: да имат контрол над партньорката си, а не да бъдат на равни начала с нея.

Шефът

Джина дойде да поговори с терапевта, но можа̀ да го направи само защото кабинетът му беше близо до дома й и тя стигаше дотам и пеша. Двамата с Тони имат кола, но той не й позволявал да я кара. Не му се нравело и когато тя пътувала с автобус, защото бил убеден, че пътуващите в него мъже неминуемо ще започнат да я свалят. Тони не харесвал и никой от приятелите и приятелките й, затова тя престанала да се вижда с тях. Джина с удоволствие би ходила на работа, но където и да постъпела, той винаги ставал подозрителен относно отношенията й с колегите мъже и я принуждавал да напусне. Така тя си останала вкъщи. Здравето й не било особено добро, но Тони не одобрявал идеята да отиде да се прегледа при специалисти — според него на лекар се ходи само в наистина спешни случаи — защото щяло да излезе много скъпо. Непрекъснато я обвинявал за недоброто им финансово състояние, въпреки че именно той я спрял от работа. Никога не я бил удрял, но ако направела нещо против волята му, започвал да крещи, да ругае, да хвърля каквото му попадне под ръка. Нищо чудно, че Джина беше депресирана.

 

 

Съвсем очевидно е защо мъж като Тони може да бъде определен като Шеф. Той се разпорежда агресивно с живота на партньорката си и се отнася към нея като към подчинен. Очаква пълно покорство и изобщо не се интересува от нейното мнение. В подобни случаи роднините и приятелите на жената обикновено не го харесват, защото виждат неуважителното му отношение към нея.

Характерни черти на Шефа

1. Шефът се държи като строг родител, а не като партньор. Също като Тони, мъжете шефове създават правилата, определят ограниченията и действат властно във всичко. Говорят отвисоко и пренебрежително с партньорката си и не виждат нищо лошо в това. Очакват тя да им се подчинява и я наказват, когато не ги послуша. Жената, обвързана с такъв партньор, трябва непрекъснато да дава обяснения и да се извинява, защото този тип мъже искат всичко да знаят, задават много въпроси и очакват да получат точни и подробни отговори. В крайна сметка детето дължи обяснение на баща си за стореното (но равностойният партньор не е длъжен да обяснява постъпките си).

2. Шефът упражнява контрола си открито и направо. В тези случаи няма място за завоалираност. А ако усети, че правото му на контрол се поставя под въпрос, Шефът е способен да прибегне до насаждане на чувство за страх и/или за вина, да не дава пари на партньорката си за домакинството или да си служи с всякакви други наказания, които реши, че ще му помогнат да наложи волята си. При него и дума не може да става за каквито и да било претенции за равенство. Жената, свързала живота си с такъв мъж, прекалено често се улавя да казва „Не ми е позволено“. Но я си помислете — нима истинският партньор би ви нареждал какво ви е позволено и какво не?

3. Шефът може да бъде и благ диктатор. Ако правите всичко точно както той ви казва, Шефът може да бъде много мил и великодушен. Стига да му играете по гайдата, той може да бъде внимателен, любезен и приятен компаньон. Много жени с готовност изпълняват всичките му нареждания, защото наистина го харесват такъв, какъвто е, когато е доволен. Но пък винаги е пределно ясно, че именно той е този, който ви дава каквото и да било, и пак той се разпорежда по свое усмотрение с общата ви собственост, като своеволно решава дали вие ще я ползвате или не.

4. При Шефа съществуват два набора от правила — едни за него и един за вас. Той е свободен да излиза и да се вижда с приятелите си, да харчи колкото си иска от общите ви пари, да флиртува с жени, да пие, да играе комар. Докато вие изобщо не разполагате с такива възможности. Скритото тук послание е, че на него може да му се има доверие, защото е способен да поема отговорностите на възрастния, докато вие сте недостойни за това и трябва да бъдете „направлявани“. Което само по себе си е прикрито, ежедневно уронване на самочувствието и себеуважението ви. А ако не отвърнете с послушание на очакванията му, ударите по личното ви достойнство стават открити и директни. Тогава Шефът дава бурен израз на гнева и/или разочарованието си — а на вас това не ви е безразлично. По такъв начин той не само срива себеуважението ви, но и ви прави по-уязвими за бъдещо манипулиране, тъй като вие започвате да се стараете още повече да му угодите.

5. Шефът може да бъде ревнивец със силно развито чувство за собственост. В сърцевината на този стил на поведение лежи неувереността. От една страна, такъв мъж се страхува, че ще направите нещо, което той няма да може да контролира (или с което няма да може да се справи), а от друга — че ще си намерите някой по-добър от него. В поведението си той е движен не от чувство на доверие и сигурност във взаимоотношенията ви, а от страх пред спонтанността и непредсказуемостта. Шефът тайно се страхува, че не е чак толкова велик и че вие бихте могла да го забележите, ако имате възможност да общувате и с други мъже.

Как се чувства жена, обвързана с Шеф

Вече сигурно ви е ясно, че обвързаната с Шеф жена се чувства като дете пред взискателен родител. Много по-нископоставена и незначителна от него. Дори ако получава всичко, каквото пожелае, тя няма контрол над живота си. Чувства се безпомощна, емоционално и финансово зависима, изцяло лишена от всякакви права. Не притежава усет за собствена стойност, защото й е отнето доверието да поема каквито и да било отговорности или решения. Без възможност да упражнява някакви смислени дейности, нито да чувства, че към нея се отнасят като към равна, себеуважението на жената се уронва все повече и повече. Не след дълго, всякакъв неин опит да се самоутвърди вече е толкова безплоден, колкото са и протестите на десетгодишно дете срещу изискванията на родителите му. Не е щастлива, пък и все повече и повече й се струва, че изобщо не заслужава щастие. Това, както и чувството й на зависимост, я прави двойно по-уязвима и неуверена: от една страна, не може да се справя сама, а от друга — кой ли пък, освен него, би я поискал такава?

Какъв тип жени попадат под влиянието на Шефа

Коя жена би пожелала да се обвърже с мъж като Шефа? Помнете обаче, че тези леопарди не показват петната си веднага. В началото те може да изглеждат силни и решителни — качества, които са привлекателни за много жени. Има жени, на които им харесва идеята някой да се грижи за тях, а този вид мъже излъчват внушението, че са способни да го направят. „Старомодните“ жени, които вярват в традиционните стойности (особено що се касае до полово определените роли — модели за мъжа и за жената) си падат точно по такъв тип мъже. Особено пък ако са и по-отстъпчиви по характер и не държат винаги всичко да става по тяхному.

Понякога, както и би могло да се очаква, жените, привлечени от този тип мъже, са пасивни, стеснителни и неуверени в себе си. Но пък има и съвършено различен тип жени, обвързани с такива мъже. При тях отначало нещата са поставени на по-равностойна основа и те са способни буквално да извадят душата на Шефа, ако той се опита да упражнява безогледен контрол над тях. Но с течение на времето и те също се предават под влиянието на редица фактори — безспирните и неуморни напъни на партньора им да властва, обществения натиск, изискващ от жената да бъде „женствена“ и „добра съпруга“ и/или ограниченията, наложени й по време на бременността и майчинството. В някои случаи този тип жени вземат, докато могат от Шефа, а после го зарязват и си намират друг тип мъж, достатъчно сигурен и уверен в себе си, за да иска равностойна партньорка.

Господин Помагащ

Когато се запознала с Хърб, Лесли си помислила: „Най-сетне, ето един мъж, който може наистина да ми даде нещо, вместо непрекъснато само да взема“. Като се почнело от баща й, та до този момент, мъжете винаги й създавали неприятности. Нейният първи съпруг й осигурявал наистина всичко необходимо, но очаквал (всъщност изисквал) от нея да поеме всичките грижи по дома и децата. После започнал не само да й изневерява, но и да се перчи с това. Вторият й съпруг я обиждал непрекъснато, не можел да се задържи на никаква работа и се отнасял лошо с децата й от първия брак.

Хърб бил различен. Правел всичко за нея и сякаш не очаквал нищо в замяна. Здравата работел, бил преуспял мъж и освен това бил щедър към нея и към децата. Когато се оженили, Лесли вярвала, че най-сетне се е отървала от лошия си късмет с мъжете и е намерила човек, който ще се отнася с нея както трябва.

Лесли бе дошла в кабинета на терапевта не поради взаимоотношенията си с Хърб. Била в депресия, но същевременно това състояние я карало да се чувства като „глупачка“ и „глезла“. Та нали не й се налагало да ходи на работа, получавала наготово всичко, каквото пожелае, а съпругът й никога нито й повишавал тон, нито й посягал.

В процеса на терапията Лесли постепенно откри, че за нея собственият й живот няма смисъл и цел. Хърб не само че не я карал да прави каквото и да било, но не й позволявал да направи каквото и да било. Всеки път щом споменавала за някаква своя идея по къщата, той или веднага правел всичко сам, или наемал специалист да го свърши, така че на нея самата не й оставала никаква възможност да се изяви. Когато правели съвместни планове, той винаги искал да чуе и нейното мнение, но в крайна сметка никога нищо не ставало така, както тя го е предложила. Ако например решели да вечерят на ресторант, той я питал къде би искала да отидат. Ако тя пожелаела да вечерят в китайски ресторант, той веднага се съгласявал. А след три минути предлагал: „А какво ще кажеш за новия тайландски ресторант?“. Ако тя предложела да излязат в 20 ч., той се съгласявал, но само след няколко минути променял часа на 20:30 ч.

 

 

Въпреки че и двамата не си давали сметка какво точно става между тях, в действителност Хърб упражнявал контрол като първо, правел всичко сам и то посвоему, и второ, винаги променял — често съвсем леко — всяка идея на Лесли, относно каквото и да било. Тя била като разглезено дете, а й се искало да се чувства и да живее като възрастна.

Мнозина биха казали, че на Лесли всичко й е наред и че тя наистина е разглезена. Но в действителност Хърб е също такъв деспот, какъвто е и Тони Шефът. Само че при г-н Помагащ контролът се упражнява по-прикрито и той се държи по-мило. Партньорката му също е поставена в ролята на дете, но по много по-различен начин.

Характерни черти на г-н Помагащ

1. Г-н Помагащ е мило момче, които иска да доставя удоволствие. От всички видове и разновидности мъже, описани в тази книга, г-н Помагащ най-трудно може да бъде класифициран като задник. Намеренията му са добри и той прави наистина много за партньорката си. Но изглежда прекалено добър, за да е истински. И уви, оказва се, че не е истински.

Да върши всичко вместо жената, с която е, и да й угажда, е неговият начин да упражнява контрол над нея. Скритата му цел е не да направи партньорката си щастлива (макар той самият да вярва, че именно това иска), а да има контрол над положението, да върши всичко посвоему и междувременно да получава похвали и високи оценки за себе си. Това, което приобщава г-н Помагащ към кохортата на задниците е, че той не се отнася с партньорката си като с равна. Той й отнема възможността да живее като самостоятелен, отговорен и компетентен възрастен човек, който да може да се самоуважава и да се чувства добре в кожата си.

2. Г-н Помагащ властва завоалирано и меко. За разлика от Шефа, той не се перчи с упражняваната от него власт и с по-отговорното си положение. Използваните от него механизми за налагане на контрол са собствената му енергичност и насаждането на чувство за вина. Неговата енергичност е най-силното му оръжие — хвърля се да върши колкото се може повече неща и е най-щастлив, когато е отрупан с работа. Обикновено партньорката му го оставя да прави всичко вместо нея — от една страна, защото вижда, че това му доставя радост, а от друга, понеже вече й е ясно, че по енергичност изобщо не може да се мери с него.

Ако не му се удаде да наложи властта си посредством своята енергичност, г-н Помагащ прибягва до насаждането на чувство за вина. Тогава партньорката му често ще чува фрази от рода на: „Виж, правя всичко за теб, а какво получавам в замяна? Нищо!“ или „Не може ли поне веднъж да стане както аз го искам?“. Партньорката му е наясно, че той носи непропорционално по-голяма част от общото бреме и се чувства до известна степен виновна за създалото се положение. Затова и когато той подръпне тази струна, тя обикновено отстъпва и се подчинява на желанията му.

Колко умело е прикрит деспотизмът на г-н Помагащ проличава ясно от факта — както е в случая с Лесли, че партньорката му изобщо не си дава сметка за упражнявания над нея контрол. Тя си въобразява, че го командва, защото той върши всичко заради нея. Но макар че на пръв поглед тя е центърът на двойката, в действителност той решава какво, кога и как именно да става.

3. Г-н Помагащ не е избрал да помага, той изпитва остра нужда да го прави. Г-н Помагащ просто не може да не помага. Той си умира от желание да бъде оценен и харесван като добро момче и му е много трудно да откаже, когато има възможност да „даде рамо“ (и да бъде похвален за стореното). Някои терапевти биха го определили като натрапчив и невротичен тип. Също като Шефа, и той изпитва необходимост да има контрол над възловите аспекти от живота, за да може да се чувства удобно и в безопасност. За разлика от Шефа обаче, г-н Помагащ изпитва и оста нужда хората да го харесват, да го хвалят и да го сочат за пример като невероятно добро момче. Но това води до стресово състояние за съпругата му. Неговата нужда да помага всекиму отнема време, отклонява средства и създава конфликти. Партньорката му се чувства виновна и егоистична, когато роптае срещу желанието му да помага и на други хора, освен на нея.

Как се чувства жена, обвързана с г-н Помагащ

Когато живее с г-н Помагащ, жената се чувства глезена и обградена с грижи. От нея не само че не се иска нищо да прави сама, но дори когато пожелае да свърши нещо, той я разубеждава. И макар че живее много по-добре от партньорката на Шефа, защото към нея се отнасят с внимание, себеуважението на жената на г-н Помагащ също е ниско, тъй като тя се чувства некомпетентна и безполезна. Изпитва вина, понеже не поема своята част от отговорностите на съжителството, и се смята задължена на г-н Помагащ, който прави толкова много за нея.

Такава жена се чувства като разглезено дете, а г-н Помагащ е за нея като ласкав баща. Не е убедена, че е заслужила с нещо подобно специално отношение и това не помага за доброто й самочувствие. И, също както е и с жената на Шефа, към нея се отнасят като към дете, а не като към равностоен партньор.

Какъв тип жени попадат под влиянието на г-н Помагащ

Както и в случая с Шефа, г-н Помагащ привлича жени традиционалистки, които искат някой да ги вземе под крилото си. Но тях ги привличат мъже от типа „мило момче“, а не агресивните, властни мъжкари. Такива жени често са имали предишни интимни връзки, в които към тях са се отнасяли зле, затова и г-н Помагащ им се явява като рицар на бял кон. Най-общо казано, те не принадлежат към динамичните, темпераментни, предприемчиви жени, като по-скоро отдават повече значение на добрите взаимоотношения в двойката. Често те знаят какво искат и затова са щастливи да срещнат човек, готов да откликва на нуждите им. И все пак се чувстват виновни, задето не вършат почти нищо в замяна на получаваното внимание, като освен това се измъчват и от съзнанието, че не могат да изявят собствените си способности.

Господин Всезнайко

И Каръл, и Нийл били целодневно заети. Той имал дълго работно време като перспективен служител в голяма фирма. Каръл се грижела за трите им малки деца и за домакинството, а вечер работела и като телефонен рекламен агент.

Както сами може да се досетите, през повечето време и двамата били в стрес. Начините им да се справят с това състояние били много различни. Когато видела, че Нийл е имал тежък ден, Каръл се опитвала доколкото е възможно да не обръща внимание на собствените си притеснения и да бъде отзивчива и внимателна към него. Тя се стараела връзката им да бъде приоритет за нея и да не позволява на ежедневните си грижи и задължения да я задушат.

От своя страна Нийл изглежда отделял доста време, за да й изтъква какво точно е сгрешила, да я разпитва най-подробно за причините или мотивите, поради които е направила едно или друго, и да й разяснява по какви най-различни начини е пренебрегнала собствените му емоционални нужди. Използвал и най-незначителния повод или въпрос, за да изкаже компетентното си мнение, а то почти винаги било коренно различно от нейното. Затова и между двамата често възниквали спорове. А когато става дума за спор, Нийл бил ненадминат.

Каръл не е човек, който с лекота дава изява на чувствата си. Родителите й били резервирани и сдържани хора. Но тя винаги се опитвала да дава ясен изказ на това, което чувства, и да показва привързаността и обичта си към Нийл. Докато се срещали и в първите години от брака им, той не се оплаквал от нейната сдържаност, а сега все по-често роптаел и й се сърдел, като я наричал „емоционален робот“. Най-често си служел именно с това обвинение, когато по време на спор искал да я обезоръжи и така да спечели. Обикновено Каръл успявала да запази самообладание, когато спорели, но понякога, когато той ставал особено язвителен, тя не издържала, ядосвала се или избухвала в сълзи.

Когато не била съгласна за нещо с него, той започвал да й отправя обидни лични нападки. И тя се чувствала все по-виновна заради това, че не разбира как да му угоди емоционално. Продължавала да се опитва да запазва самообладание и да отстоява своите становища, но било ясно, че Нийл все повече и повече владее положението и я поставя под контрол.

Това, което Каръл беше неспособна да осъзнае ясно, понеже бе твърде вътре в нещата, беше, че Нийл същност не възприема на сериозно нейните мнения, а по-скоро се отнася към тях като към празни приказки. Той е сигурен, че винаги и във всичко е прав, затова всъщност и споровете не го вълнуват, защото е уверен, че неизменно ще вземе надмощие. Повечето хора, също като Каръл, поне до известна степен се съмняват в правотата на собствените си становища и затова обикновено се стъписват пред непоколебимата самоувереност на г-н Всезнайко.

Характерни черти на г-н Всезнайко

1. За разлика от другите деспоти, г-н Всезнайко споделя с партньорката си доста справедливо отговорностите по съжителството. В този случай неравенството на силите не се изразява в това, че един от двамата поема по-голямата част от общото бреме, както е при другите мъже деспоти, описани в тази глава. Погледнато отстрани, нещата в този тип интимна двойка изглеждат справедливи и равностойни. Но това, разбира се, не отговаря на истината. Г-н Всезнайко върши всичко посвоему, без изобщо да се замисля, а партньорката му е в непрекъснат стрес, непрестанно очаквайки неизбежните въпроси и критични забележки, с които той неизменно я засипва.

2. Г-н Всезнайко често изглежда напълно разумен и рационален мъж. Докато някой не го предизвика и принуди да се разкрие, г-н Всезнайко може да ви се струва разсъдлив и овладян, а за партньорката му да си помислите, че е прекалено нервна и докачлива. Но външният наблюдател не си дава сметка, че тя е била доведена до това си състояние от непрекъснатите упреци, които г-н Всезнайко отправя към всяко нейно действие и съждение. Пред хора някой негов наглед съвсем безобиден въпрос може да накара партньорката му да реагира крайно емоционално, тъй като всъщност се явява символ на тормоза, на който той я подлага насаме.

Ахилесовата пета на г-н Всезнайко лесно може да бъде открита, когато някой го предизвика. Той просто не може да понася някой да не е съгласен с него и не би отминал с мълчание и най-незначителната тема, без да има последната дума по въпроса. Понякога това негово държание е прекалено натрапчиво и неподходящо, но той самият не го осъзнава. В такива моменти хората могат да съзрат на какво е изложена партньорката му ежедневно.

3. Г-н Всезнайко си служи с мръсни прийоми. Ако види, че има опасност да изгуби в спора или нещата да не станат както той го иска, г-н Всезнайко напада неуместно и с крайно отрицателни квалификации своята партньорка, за да я извади от равновесие и да си възвърне контрола над положението. Например ако Нийл се опитва да въвлече Каръл в спор, но това не му се отдава, той вероятно ще я обвини в пълна липса на каквито и да било емоции и в нечувствителност. И тъй като това е слабото място на Каръл — а той много добре го знае — тя ще избухне и ще започне да се защитава и оправдава, въпреки че до този момент реакциите й са били напълно овладени и разумни.

4. Г-н Всезнайко използва „обсъждането“ на различните въпроси като повод и оправдание за отправяне на критични личностни преценки и язвителни забележки. Една омъжена за г-н Всезнайко жена описва как веднъж-дваж седмично тя и съпругът й започвали да обсъждат как да подобрят взаимоотношенията в брака си. Винаги той подемал тези разговори и ги използвал, за да изрежда най-подробно всичките си недоволства от нея като съпруга: била като студена риба в леглото, не проявявала съпричастие към работата му, не била ведра и засмяна. А ако тя започнела да се защитава и му кажела, че обвиненията му са несправедливи, той я упреквал, че е свръхчувствителна и сантиментална и отказвал да разговаря. До следващия път. Затова пък собствената му изява като съпруг изобщо не подлежала на обсъждане.

И тъй като г-н Всезнайко е убеден, че винаги и във всичко е прав, то за него критичните му атаки към партньорката звучат просто като излагане на факти — не са дребнави и заядливи, а отразяват чистата истина. Той се гордее с това, че разсъждава логично и разумно, докато всъщност всичките му съждения са злостни и нерационални. Всякакви „обсъждания“ с такъв човек са безсмислени, тъй като умът му е здраво залостен за всякакви идеи, освен за неговите собствени.

5. Г-н Всезнайко предпочита по-скоро да е винаги прав, отколкото да бъде щастлив. За постигане на удовлетворяващи и двете страни щастливи взаимоотношения в двойката, е необходимо да бъдат правени компромиси и всеки да се стреми, освен да получава, също и да дава. Това обаче не е валидно за г-н Всезнайко. Той винаги се стреми с цената на всичко да докаже правотата си и да подчини партньорката си на своята воля. И ако в резултат на това всички в дома се чувстват потиснати и нещастни — е, добре, така да бъде. На него самия му стига да знае, че е наложил собственото си гледище, а с това и „истината“. Но, разбира се, г-н Всезнайко изобщо не осъзнава, че често — ако не и винаги — е пълен боклук. И тъй като никога не подлага на съмнение самия себе си, той се лишава от възможността да коригира собствените си неточни възприятия и да се поучи от грешките си. Той е напълно сигурен в правотата си, макар че в повечето случаи греши.

Как се чувства жена, обвързана с г-н Всезнайко

Жената, която живее с г-н Всезнайко, е принудена непрекъснато да се защитава и обяснява. Той има непоклатимо мнение за всичко и винаги е абсолютно прав. И ако партньорката му не е съгласна с нещо, значи именно тя греши и не е права. Той я подценява толкова често и толкова уверено, че скоро и тя самата започва да се подценява. Приносът й в двойката никога не бива признат или оценен, а чувствата, преценките и тревогите й винаги биват обявявани за безпочвени и безсмислени. Постепенно тя става неуверена и без самочувствие. Освен това трупа в себе си гняв и обида. Принудена е да живее с необорима машина за печелене на спорове, която действа без миг почивка.

Какъв тип жени попадат под влиянието на г-н Всезнайко

Жените, податливи на „чара“ на г-н Всезнайко обичат силните и умеещи да си служат със словото мъже. Привлича ги предизвикателството във всичките му разновидности — обичат както да предизвикват, така и да бъдат предизвиквани; сговорчивите мъже ги отегчават. Често произхождат от семейства, в които единият или и двамата родители са държали децата си „изправени на нокти“, като са ги карали да обясняват мотивите си за една или друга постъпка и са окуражавали свободния обмен на идеи.

Тези жени искат мъжете им да са достатъчно силни, за да ги приемат като равностойни партньорки, а същевременно и достатъчно самоуверени, за да отстояват мнението си по време на спорове и караници. Именно такъв изглежда г-н Всезнайко на пръв поглед — а и като такъв се възприема самият той. Но постепенно става ясно, че този тип мъже всъщност нямат необходимото самочувствие, за да възприемат партньорката си като равностойна на тях, а са по-скоро сковани и мнителни. Жените, които, веднъж обвързали се, остават с такива мъже, обикновено не са много уверени в себе си и се чудят дали наистина знаят какво казват и какво правят, а желанието им да угодят на мъжа е толкова силно, че ги заслепява и те не могат да схванат, че на него всъщност никога не може да му се угоди.

Господин Критик

Лин и Джош не били типично семейство. Тя работела на пълно работно време в своята професионална област. Той — на непълен работен ден и то не постоянно, при това на много по-ниско заплащане. Когато си бил вкъщи, Джош се грижел за двете им деца. Но вечер, а също в почивните и в празничните дни, Лин поемала изцяло грижите по децата. Освен това редовно пазарувала и се грижела за прането, а също и за финансите на семейството.

Подобно разпределение на задълженията и отговорностите не затормозявало Лин. Тя обичала да е непрекъснато заета и да има контрол над нещата. Притеснявало я обаче това, че каквото и да направела, Джош никога не бил доволен. Той непрекъснато я упреквал, че работи прекалено много и все я няма вкъщи, че не я бива да готви, че не възпитава добре децата и че не умее да разпределя добре парите. Джош смятал, че тя милее прекалено много за кариерата си, че не е достатъчно привързана към семейството си и че не е добра като любовница.

 

 

На повърхностния наблюдател може да се стори, че в това семейство Лин има последната и решителна дума, но всъщност нещата не стояли точно така. Критикувайки непрекъснато Лин, Джош я принуждавал непрекъснато да се защитава и я изваждал извън равновесие. Тя посвещавала цялото си свободно от работа време на домакинството и децата и била дотолкова погълната от старанията си да му угоди, та дори не забелязвала, че обикновено всичко ставало все както той иска. При спорове все той излизал правият, той вземал решенията (макар че после именно тя ги изпълнявала) и изобщо си живеел много по-леко и безгрижно. Повечето от отговорностите и задълженията лежали върху плещите на Лин, но г-н Критик притежавал цялата власт.

Характерни черти на г-н Критик

1. Г-н Критик е по-пасивен и поема по-малко отговорност, отколкото другите деспоти. Г-н Критик рядко става инициатор на каквито и да било дейности. Той си седи кротко в креслото, а после критикува и дава съвети при свършен факт. Оставя партньорката му да поема рискове и да върши цялата работа, като самия той не прави почти нищо — или направо нищо. А когато вземе някакво решение, после обикновено му е трудно да поеме отговорност за изпълнението и последиците. Неговата специалност е да критикува. Ако партньорката му свърши нещо добре, той просто си мълчи. Но ако направи нещо, което не му е по вкуса, не пропуска възможността да я критикува и непрекъснато да й го натяква.

Основната разлика между г-н Критик и г-н Всезнайко е пасивността на г-н Критик. И двамата са силно критични към своите партньорки, но г-н Всезнайко воюва активно за упражняване на контрол и ентусиазирано и решително се бори да налага своето, докато г-н Критик предоставя на партньорката си лъвския пай от работата, а после сяда и започва да я упреква колко нескопосано е свършила всичко.

2. Г-н Критик налага контрол, като принуждава партньорката си да бъде винаги в позиция на защита. В отговор на непрестанните му упреци и критични недоволства, обвързаната с г-н Критик жена е принудена непрекъснато да се защитава. Това води до три основни положения, които му помагат да я контролира: първо съсредоточава цялото й внимание върху това, което тя върши (като не забелязва дали той изобщо прави каквото и да било); второ, кара я да се старае двойно повече да му угоди, за да избегне по-нататъшна критика; и трето, кара я да се съмнява в самата себе си.

Нека разгледаме тези три принципни положения едно по едно.

Като следи винаги под лупа поведението на своята партньорка, г-н Критик неизменно държи в обсега на прожектора и нея самата, и предполагаемите й пропуски и несъвършенства. Всичко, което върши тя, всяко взето от нея решение става незабавно прицел за неговите мнителни и отрицателни преценки. При този тип взаимоотношения е в пълна сила поговорката „Яростното нападение е най-добрата защита“. Тя е толкова заета да оправдава и обяснява собствените си действия, че нито за миг не й остава време да постави под въпрос неговите. Така г-н Критик е свободен да прави (или да не прави) каквото си иска, докато тя непрекъснато усеща върху себе си критичния му поглед.

За партньорката на г-н Критик е необходимо да бъде компетентен и отговорен човек, тъй като именно тя поема лъвския пай от задълженията в подобно съжителство. Но тя е свикнала тези нейни качества да бъдат оценявани по достойнство, а ето че от него получава само критики и подценяване. Затова започва да се старае още повече да му угоди. За нея е важно да получи одобрение. Тя не се и досеща, че каквото и да направи, то никога няма да е достатъчно добро за г-н Критик. Той просто не може да си позволи да бъде доволен, защото ако спре дори за миг да я упреква за нейните недостатъци и несполуки, неговите собствени слабости ще лъснат на секундата и той ще изгуби властта си над нея.

Последната тактика, посредством която г-н Критик държи партньорката си в позиция на вечна защита и така упражнява контрол, е по-трудна за разгадаване. Повечето от нас изпитват смесени чувства относно доста неща. Може и да вярваме, че сме прави за нещо, но дълбоко в себе си все пак не сме напълно сигурни. Ако някой ни предизвика, ние се защитаваме. Но докато устата ни изрича думите на тази защита, спотаилото се в ума ни съмнение относно собствената ни правота се задълбочава. Именно така става и с партньорката на г-н Критик. Тя отделя толкова много време да се защитава и оправдава, че в крайна сметка сама започва да се чуди: „Ако наистина съм права, защо той не го разбира? Може пък в крайна сметка изобщо да не съм права“. Съмненията й в собствената й правота нарастват, а в същото време самоувереността и самочувствието й се изпаряват. А това неизбежно отслабва нейната решимост да отстоява себе си и я прави много по-податлива на неговото влияние.

3. Г-н Критик се обвързва със силни жени. Обикновено партньорката на г-н Критик е силна и уверена в себе си жена. Просто й се налага да бъде такава. Защото той не прави почти нищо друго, освен непрекъснато да се оплаква и има нужда някой друг да поеме вместо него грижата и бремето на всички отговорности, присъщи на един възрастен човек. На пръв поглед може да ви се стори странно, че която и да било интелигентна и компетентна жена изобщо би се обвързала с такъв тип. Възможни са няколко обяснения. Може би в детството си тя никога не е успявала да угоди на строгия си баща и затова като компенсация иска да удовлетвори — и всъщност да спечели победа — някой взискателен съпруг. Възможно е също жената да е изтъкана от неувереност и самосъмнения, въпреки очевидните й способности, затова и неговите критики да й звучат като чиста и свята истина. Или пък да е била обвързана преди с някой Шеф и затова пасивният г-н Критик да й се е сторил първоначално истински оазис на спокойствието.

Причините са всъщност без значение. Фактът е, че силни и способни жени често се обвързват с г-н Критик. И че ако не прозрат в какъв коловоз са попаднали взаимоотношенията им, могат вечно да продължават да се стараят да угодят на мъжете си.

4. Г-н Критик е неуверен. Ако имаше вяра в собствените си сили и способности, г-н Критик нямаше да изпитва необходимост да принизява и подценява партньорката си. Очевидно в тази категория попадат неуверени в себе си мъже. За тях е жизненоважно да карат партньорките си непрекъснато да се чувстват „по-ниско“ от тях самите, защото дълбоко в себе си те се страхуват, че при едни равноправни взаимоотношения жената ще прозре истинската им същност и ще ги напусне. И може би са прави.

Как се чувства жена, обвързана с г-н Критик

Партньорката на г-н Критик носи на плещите си бремето на тяхното съжителство. Тя работи, разпределя парите, грижи се за децата, домакинството и взаимоотношенията в двойката. Но каквото и да направи, той е все недоволен. Тя се старае още повече, работи още по-усилено и още по-самоотвержено се опитва да му угоди. Непрекъснато й се налага да се обяснява, защитава и оправдава, въпреки че върши много повече от него.

Живеещата с г-н Критик жена се чувства пренатоварена, под вечен силен стрес, често като пълна, неспособна на нищо отрепка. Постепенно всичко започва да й се струва непосилно задължение, дори нещата, които преди й е доставяло удоволствие да върши. Чувства се виновна, изоставена и отхвърлена. Постепенно увереността в собствените й сили и способности закърнява и тя все по-често поставя под съмнение собствената си стойност (в очакване той неминуемо да го направи). Възможно е тази вътрешна неувереност да се прояви в работата й, което води до още по-голямо натрупване на силен стрес за нея.

Какъв тип жени попадат под влиянието на г-н Критик

Целеустремените, съвестно работещи и крайно отговорни жени често биват привличани от мъж Критик. За разлика от партньорките, попадащи под влиянието на Шефа или на г-н Помагащ, тези жени не искат да намерят някой, който да се грижи за тях. Те са независими и не се чувстват удобно в пасивна или в зависима роля.

За тяхно нещастие, при подобен тип жени, често се наблюдава съчетание между традиционно „мъжки“ черти (независимост, самоувереност, сила) и традиционно „женски“ черти (необходимост да бъдат оценени и обичани, отговорност за емоционалното състояние на интимните взаимоотношения). Необходимостта да бъдат оценени и обичани често ги прави силно податливи на г-н Критик. Този тип жена търси одобрение и оценка от външния свят и обикновено ги получава в резултат на съвестната си работа и на старанията си. Непрестанните упреци на г-н Критик подсилват вътрешните й съмнения за собствената й стойност. Такъв тип жени се самомотивират като непрекъснато поставят под съмнение собствените си действия, затова и рядко се обвързват с мъже, които ги обожават и ги приемат безрезервно такива, каквито са. И тъй като преценяват собствената си стойност според оценките, получени за изявите си, те се стремят към мъже, готови да ги преценяват именно по този начин.

Приятелите, роднините и дори просто познатите на такава жена обикновено се питат: „Какво, по дяволите, прави тя с такъв тип? Та тя може да постигне много повече“. Е, да, но тя самата не го вярва, защото толкова дълго е слушала литанията му за грешките и провалите й, че вече има нереалистично ниско самочувствие. Това му дава възможност да упражнява контрол над връзката им, в която тя работи все повече и повече, само за да се озовава все по-ниско и по-ниско от него.

Как мислят задниците деспоти

Както сами ще се убедите, когато започнем да обсъждаме начините, по които може да се справяте с този тип мъже, изключително важно е да разберете как мислят те. Най-голямата грешка, която жените допускат при общуването си с такива мъже, е да се опитват да се поставят на тяхно място. Но вместо наистина да мисли като мъж, жената обикновено мисли като жена, която се опитва да мисли като мъж.

Или с други думи, струва ви се, че разбирате неговите изходни позиции, но всъщност не е така. Той го долавя, от което следват две много отрицателни последствия: първо, той просто изключва съзнанието си за вас; и второ, подсъзнателното му инстинктивно желание да се защити става толкова силно, че когато все пак чува нещо от вашите аргументи, той му оказва яростна съпротива.

От друга страна, ако съумеете да се научите да мислите като него, може да проникнете през защитните му стени и да стигнете до същността му. Ето защо всяка глава, посветена на различните типове проблемни мъже, включва и раздел, в който ще обсъждаме начина им на мислене.

В ума на всеки човек се осъществяват два типа мисловни процеси, които се отразяват върху това как действа и как се чувства той. Първият е съзнателен и подлежащ на контрол. Вторият е подсъзнателен и инстинктивен. Обикновено съзнателните мисли на вашия партньор са по-приемливи за самия него и се покриват с представата, която има за себе си. Подсъзнателните му мисли са по-застрашителни и неприемливи за него, като оказват обаче силно влияние върху действията му.

Ето някои от ключовите съзнателни мисли на деспотичните мъже:

Аз знам как е най-правилно да станат нещата, а ти не знаеш.

Не ми се нрави да го казвам, но съм убеден, че съм по-умен, по-добър и по-умел от повечето хора.

И тъй като моят начин е правилният, ако ти не вършиш всичко по моя начин, то ти или ми вредиш, или ме предизвикваш.

Този съзнателен ред на мисли дава на мъжете деспоти достатъчно рационално основание да командват парада и да се гневят, когато вие не вървите в крак.

И все пак, техният подсъзнателен мисловен процес разкрива много по-ясно защо именно те изпитват такава остра нужда да имат контрол на положението и защо се чувстват застрашени, когато всъщност не са:

Ако не упражнявам власт над всичко, което мога да контролирам, няма да мога да овладея чувствата си (и ще се ядосам прекалено много или ще стана твърде уязвим).

В повечето случаи аз всъщност не знам какво трябва да бъде направено, но се боя да го призная дори пред себе си.

Дълбоко в себе си аз наистина съм убеден, че ти си много по-добра от мен самия.

Именно в този подсъзнателен ред на мисли се крие разковничето за това как може да се справяте с мъжете деспоти. Ако се вслушвате само в съзнателните им мисли, ще ви се стори, че си имате работа със силни, уверени в себе си хора. Но ако надзърнете в мислите, в които и те самите се боят да се вслушат, ще откриете, че тези мъже всъщност се чувстват заплашени и неуверени. Безсмислено е да подхождате към мъжете деспоти с аргументите на логиката и разума, защото техният съзнателен мисловен процес ги кара да вярват, че именно те са правите и че вие ги предизвиквате. Те просто не си дават ясна сметка колко уплашени и неуверени са всъщност. Но ако вие го осъзнаете, ще разберете, че те наистина не могат да понесат да видят самите себе си в позицията на по-слабия. Към тях трябва да се подхожда по заобиколни пътища и незаплашително.

Но за това ще говорим по-подробно в следващите части на тази книга. А сега нека видим какво става с мъжете — лъжци и измамници.