Джоузеф Рок, Бари Дънкан
Да си го кажем направо: мъжете са задници (16) (А могат ли жените да ги променят)

Тринайсета глава
Откажете да бъдете тиранизирани

Съпругът ми, Ричард, е тиранин. Единствената му грижа е да си управлява бизнеса и да се държи като всемогъщ крал към всички. Аз му викам „крал Дик“. Очаква от хората да му се кланят и да коленичат смирено пред него, само защото той плаща сметките. И повечето го правят. Не може да разбере защо аз се чувствам толкова нещастна и не проявява никакво съчувствие и търпимост към мен. Работи по шестнадесет часа на ден, а децата и аз сякаш не съществуваме за него. Непрекъснато ме унижава. Когато се опитвам да поговоря с него за проблемите ми, обикновено казва: „Десетки млади момичета с удоволствие биха заели мястото ти“. Е, хубаво, да ме смени тогава. Въобразява си, че ако си направя пластична операция на гърдите, това ще реши всички проблеми. Той просто не загрява за какво става дума.

Вероника, двадесет и пет годишна,

домакиня и майка на две деца

 

 

Безспорно, най-разпространеният тип проблемни мъже са тираничните деспоти. При тях в основата на всичко, което правят, лежи маниакалното желание да имат контрол над положението. Причината, поради която този тип мъже се палят по отношение дори на най-незначителни въпроси, е, че за тях и най-дребните неща символизират кой контролира и кой е контролираният. Следователно, за тях абсолютно всичко е обект на разгорещена битка за „победа/загуба“. Съревнованието бележи същината на тираничния деспот.

Обсъдените в тази глава стратегии ще ви позволят да пренасочите опитите на мъжа да наложи контрол по посока на осъществяване на собствените ви намерения. Нашите предложения напомнят онези техники от джудото, при които единият състезател използва силата и енергията на противника си, за да отклони атаката му или да го повали на земята. Всеки разказан случай представя нагледно конкретни специфични стратегии за постигане на обрат в играта на контрол. Но всички тактики, обсъдени в тази глава, могат да ви бъдат от полза, за да се справите с всеки тип тираничен деспот. Нека първо се спрем на един широко разпространен мит, който е в разрез с прилагането на предложените стратегии.

Мит №1: Жената може и трябва да разбира защо мъжът й постъпва по един или друг начин

Според този мит, ако се постараете и успеете да разберете защо вашият партньор е задник, това би решило всеки конкретен проблем. А всичките ви опити да се справите с проблема съобразно проявите му в конкретните ситуации биха били просто плъзгане по повърхността на нещата. Съществуват две сериозни възражения срещу подобна гледна точка. Първото е, че търсенето на скритите причини води единствено до предполагаеми обяснения. Поведението е резултат от наистина огромен брой взаимодействащи си влияния (биологични, психологически, междуличностни, ситуационни). Така че зад всяко възможно обяснение, до което достигнем, неминуемо се крие друго, разположено в по-дълбоки пластове на душевността, и то също трябва да бъде открито и обяснено.

И така, на тези наши въпроси „защо“ ние всъщност никога не получаваме напълно удовлетворителни отговори, а само приблизително достоверно звучащи предположения. Понякога някои специалисти в областта на душевните заболявания се правят на учени и се опитват да ни убедят, че знаят отговорите, като говорят за „нарушение на биохимичното равновесие“ или за „разстройство и неефективност на семейната среда“. Но ако съпоставите подобни служебно звучащи „отговори“ със сериозната наука, ще откриете тъжната истина, че някои професионалисти в областта на душевните заболявания просто прокарват личните си интереси, но всъщност изобщо не са наясно и не могат с абсолютна сигурност да кажат какви са причините, предизвикали и най-простичката поведенческа реакция.

Вторият и по-значим довод, за да отхвърлим необходимостта от търсене на отговор на въпроса „защо“ е, че дори да го открием, това едва ли ще ни даде ключ за решаване на проблема. Много често определянето на причината за даден поведенчески модел и решаването на предизвикания от него проблем са две коренно различни неща.

Мнозина професионалисти в областта на душевните заболявания допринесоха и все още допринасят повече от необходимото за поддържането на мита, свързан с въпроса „защо“. Фройдистката теория и произлезлите от нея все още оказващи силно влияние постановки твърдят, че погледът в дебрите на психиката дава ключа към промяна на съответния индивид. Психотерапията в тези случаи наподобява археологически разкопки, по време на които постепенно и мъчително се разкриват пласт след пласт от подсъзнанието, за да се достигне до скритите в глъбините му обяснения. Слава богу, понастоящем съществуват и много други теории, според които реалните поведенчески реакции в конкретните ситуации и начините за променянето им са ключовите елементи за постигане на благоприятен резултат в междуличностните взаимоотношения. При все това, фройдистката мисъл оказва наистина изключително силно влияние върху масовото съзнание в нашето общество. Много хора все още вярват, че именно отговорът на въпроса „защо“ играе, ако не най-важната, то поне значителна роля за осъществяването на каквато и да било промяна.

И все пак, в никакъв случай не твърдим, че търсенето на обяснения винаги се явява пречка за постигане на промяна. Ние се обявяваме единствено срещу прекаленото вторачване и крайностите в търсенето на обяснения, свързани с въпроса „защо“ относно всеки проблем. И най-вече срещу случаите, когато нуждата и желанието ви да узнаете и разберете скритите причини за нечие поведение бъдат използвани:

1. Като извинение за неприемливото поведение на партньора ви;

2. За да ви впримчат в една безкрайна битка, в резултат на която затъвате все по-дълбоко и по-дълбоко в тресавището на манипулативното и деспотично влияние на партньора ви.

Уволнете Шефа

Този раздел описва как да се справяте с най-разпространения тип тирани — Шефа. Като контролира буквално всеки аспект от съвместния ви живот (финансите, вземането на решения, изявите и връзките ви в обществото, темите на разговор…) Шефът превръща интимните ви взаимоотношения по-скоро във връзка от типа строг родител — малко дете, а не като на двама равностойни възрастни партньори.

Когато към вас се отнасят като към по-неспособни, отколкото сте всъщност, и когато някой друг командва от край до край парада, това може да окаже наистина разрушителни ефекти върху психиката ви. Най-разпространените от тях са значително понижаване на самочувствието и себеуважението, пълна липса на доверие в собствените сили и депресия. Освен това, когато към вас се отнасят като към дете, започвате да се чувствате непълноценни, по-ниско поставени, безпомощни и сякаш уловени в капан. И тъй като се чувствате все по-неспособни и неуверени, откривате, че нямате и никакво желание да опитвате нови неща.

В резултат на всичко това, постепенно и все по-значително се увеличава несъответствието между двама ви по отношение на властта в двойката, а деспотът става все по-лош и по-лош. И тъй като ви се дава все по-малка възможност да правите каквото и да било, ставате все по-неспособни за каквото и да било. Така се заформя един порочен кръг, който ви прави напълно безсилни, а всеки ваш опит да изкажете чувствата и отношението си по възникналия проблем звучи като безпомощните протести на дете.

Тони и Джина: Случаят „Давид и Голиат“

Припомнете си Тони и Джина. Тони е четиридесетгодишен професионалист, високоуважаван и преуспяващ. Джина работела като модел, когато се запознала с Тони, но постепенно започнала да отклонява ангажименти, докато най-сетне се отказала почти от всичко, тъй като той й правел сцени на ревност и прилагал всякакви други методи за контрол над живота й.

Историята на Джина

Съпругът ми се държи с мен като с малко дете — не ме оставя да направя каквото и да било, без предварително да си е казал тежката дума по въпроса. Отначало харесвах този навик на Тони да поема отговорност за всичко. Той печели много добре и ми осигурява повече от удобен начин на живот. Много го бива да организира гладкото протичане на ежедневието ни, като не изпуска от внимание и най-дребните подробности. Но пък казва, че винаги го разочаровам. Очаква толкова много от мен, че просто няма начин да го удовлетворя. Освен това, Тони знае абсолютно всичко за абсолютно всичко и как точно трябва да се правят нещата. А аз просто не съм като него, много съм различна. Не мога всяка вечер да вечерям точно в един и същи час. Не мога непрекъснато да чистя къщата. И просто няма начин да изчета всички книги, които ми дава, за да съм се научела как да отглеждам и възпитавам сина ни. През цялото време той само ми изнася лекции какво трябва да правя по различен от моя начин и как именно трябва да го правя. Отказва да обсъжда каквото и да било, защото смята, че все той е правият. И, вярвайте, винаги може да изреди поне двадесет и пет причини, поради които той се оказва далеч по-способен и квалифициран от мен да вземе решение по какъвто и да било въпрос.

Държи се така, сякаш аз никога не мога да кажа каквото и да било стойностно. Изобщо не ме зачита, нито ме уважава. Когато сме заедно с приятели, той непрекъснато се отнася презрително и снизходително с мен. Открито флиртува с други жени, като в същото време ме дебне като лешояд, за да е сигурен, че не поглеждам към друг мъж. Най-безсрамно зяпа по жените и ги класифицира според големината на гърдите и ширината на задниците им. А когато се оплача от това негово поведение, казва, че съм нямала чувство за хумор. От време на време „вдигам бунт“ и не приготвям вечеря или излизам с приятелка. Тогава той започва да ми крещи, изкарва ме последния парцал и твърди, че съм ходела на срещи с мъж, или още по-зле, млъква и мълчи с дни, и тогава започвам да се чувствам толкова ужасно виновна, че бунтът просто не си струва нервите.

Никога нищо не мога да свърша така, както трябва, и просто вече не знам какво да правя. Знам, че съм се отпуснала и съм се оставила на течението. Глупаво е, пия все повече и повече, а се грижа все по-малко и по-малко за къщата. Седмици наред нищо не съм похващала, защото се чувствам буквално изцедена от вечните обвинения и ревнивите тиради на Тони. Все ми разправя, че не съм познавала мъжете така добре, както той ги познава. Но мисля, че в действителност иска да каже, че не познавам мъже като него, а той познава. Неотдавна просто взе и скри чековата книжка от мен. Отначало направо побеснях, но после се почувствах като последната глупачка. Безсмислено е да говоря с него, защото той неизменно обръща разговора отново към мен и към стотиците начини, по които съм проваляла и обърквала всичко.

Какво няма ефект

Една от причините, поради които жените „зациклят“ при общуването си с партньор Шеф е това, че обръщат повече внимание на въпроса как да успеят да го удовлетворят, отколкото на този как той упражнява контрол над тях. Те се стремят да постигнат взаимно удовлетворение по специфичния проблем, предизвикал спора (например, в колко часа трябва да са си вкъщи след работа, колко добре се грижат за къщата и т.н.). Докато всъщност истинският проблем е желанието на партньора им — Шеф за постигане на контрол — игра, която той подема отново и отново, независимо от значимостта на конкретния повод. При всички положения Шефът просто няма начин да загуби. Ако жената приеме неговите правила — победата е негова. Ако не е съгласна с неговата позиция по даден въпрос и му се противопоставя — то тази нейна реакция спрямо Шефа е отбранителна и той намира начин да я накаже за неподчинението й.

Нека видим какви стратегии използват Джина и други жени в нейното положение, за да намалят напрежението и чувството си на неудобство. Първото, което правят контролираните жени, обикновено е да започнат да полагат повече старание и усилия, за да се вместят в ограничителните рамки и да следват правилата, наложени от Шефа. А когато не успеят и ги нарушат, той им се кара и ги наказва като непослушни деца. Тази стратегия на старание да спазват „рамката“ много рядко има положителен ефект. Дори ако се подчинявате изцяло на наложените ви от Шефа правила, с това само още повече се вписвате в ролята на покорно дете без право на глас.

Следващата стратегия, към която често прибягват жените, изпаднали в подобно положение, е да се опитат да отстояват себе си и „да не му отстъпват“. Струва си да опитате, но — както вече казахме и преди — едва ли ще постигнете резултат. Най-вече, защото контролираната жена обикновено няма необходимите практически умения да отстоява себе си. Тази липса на опит се усложнява от факта, че наистина е доста страшничко изведнъж да се опълчите на Шефа, който от доста време е командвал изцяло парада. Той има много голяма власт във взаимоотношенията ви и изобщо няма намерение да се отказва от нея. Затова и няма да се поколебае да използва абсолютно всички методи и средства, за да потуши бунта ви. Обикновено Шефът умее по-добре да спори и да се кара, при това с плашеща страст, като ви хвърля в лицето всички ваши „лоши“ решения от миналото или дори ви отправя различни заплахи, повече или по-малко завоалирано. Неприсъщият на обичайното ви поведение опит да отстоите позицията си едва ли ще има ефект, защото Шефът ще погледне на вас като на дете, което се опитва да излезе на глава с родителя си — тоест като на нещо забавно и мимолетно.

Един не толкова осъзнат опит за справяне с партньора Шеф е когато жената непрекъснато третирана като дете, започне да се държи дори още по-детински. Например да клинчи от задачите си, да харчи неразумно, да пие повече, да занемари къщата, да забравя насрочени срещи и уговорки… С две думи, тъй като към нея се отнасят като към дете, тя започва да се държи по характерния за дете начин. Вследствие на това, самочувствието й се понижава още повече, а контролът на партньора й над нея става дори още по-голям. Жени, които не се чувстват достатъчно силни, за да се опълчат на Шефа, често търсят спасение в детинското поведение, за да го дразнят и по такъв начин „да му го върнат“. Обикновено жената не си дава ясна сметка за целта на това свое поведение и не осъзнава, че то всъщност е израз на натрупания в нея гняв. За жалост, това нейно отреагиране на приливи и отливи от пасивност и агресивност обикновено само засилва още повече контрола от страна на партньора Шеф.

Какво има ефект

Първата стратегия, водеща до положителен резултат, е да правите това, което искате да правите. А после, ако Шефът ви разкритикува, на думи се съгласете с него, че сте сбъркали. Но наистина се съгласете само на думи, не и на дело. И в следващата подобна ситуация постъпете точно както и преди, въпреки че вече сте се съгласили с него, че идеята ви не е била добра.

На пръв поглед тази стратегия може да ви смути, но ключът към нейния успех е в това, че Шефът използва вашите думи, за да контролира поведението ви. Затова и ако си позволите да бъдете непоследователни — да правите едно, а да говорите друго — ще успеете да се освободите от неговия контрол. За съжаление, това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи, особено ако сте свикнали да се подчинявате на Шефа. Ще ви е трудно да го направите, защото неподчинението ще ви кара да се чувствате виновни. Но чувството за вина може да бъде избегнато и стратегията да доведе до успех. По-долу описваме как може да го постигнете.

Жените, чиито партньори са Шефове, обикновено изпитват смесени чувства по отношение на идеята да постъпват така, както искат. От една страна, те чувстват, че са в правото си да вземат самостоятелни решения. От друга обаче смятат, че трябва да се съобразят с изискванията на Шефа — тъй като винаги са му се подчинявали, те се чувстват неуверени, пък и плащат голяма цена за всяко свое непокорство. Когато заемате отбранителна позиция спрямо неговата критика, вие изказвате словесно едната страна на тези ваши смесени чувства („Имам правото да правя каквото искам“), но другата страна („Може би не трябваше да постъпвам така“) остава да тегне в съзнанието ви. Ако обаче му заявите гласно: „Прав си, трябваше да го направя както ти каза“, в съзнанието ви остава да звучи: „Нищо подобно. Мога да правя каквото си поискам“. В резултат на това се чувствате по-уверени в себе си и много по-малко виновни.

Следователно, правите това, което искате да направите, а после, ако той ви разкритикува, на думи се съгласявате с него, че сте сбъркали, но на дело продължавате да правите това, което смятате за правилно. Така постигате контрол над ситуацията по три твърде важни начина. Първо, правите това, което искате. Второ, не заемате отбранителна позиция, нито се чувствате виновни — така избягвате опасността решимостта ви да бъде отслабена, което би ви принудило да отстъпите и да се опитате да „компенсирате“ проявеното желание за независимост. И трето, като промените обичайния си стил на поведение ще прекъснете установения от страна на Шефа контрол.

Втората стратегия, която дава много добри резултати при общуване с партньор Шеф, се нарича „само на десерти“. Приложен заедно с предишната стратегия, този метод може да бъде много резултатен в случаите, когато Шефът заплашва, служи си със словесни нападки или непрекъснато критикува. Същността му е да направите нещо, което знаете, че ще го ядоса (примерно да закъснявате, да постъпвате глупаво или неумело), но така че постъпката ви да изглежда напълно невинна и да не си проличи, че сте го направили нарочно. Например: един мъж се оплаква и всекидневно критикува жена си за качеството на готвената от нея вечеря. Тогава в продължение на цяла седмица тя му поднася само полусурови или загорели манджи (и го оставя „само на десерти“), като обаче всеки път най-смирено и едва ли не със сълзи на очи му се извинява горещо за тоталната си неспособност да готви.

Не е наложително техниката „само на десерти“ да бъде свързана по какъвто и да било начин с конкретната ситуация (както беше в дадения по-горе пример). Възможно е, да речем, Шефът да критикува партньорката си, че прекарва твърде много време с приятелките си, а тя „да му го върне“ като „случайно“ запречи колата му със своята кола, точно когато знае, че той бърза да тръгне за важна среща, или да „забрави“ да прибере дрехите му от химическо чистене, точно когато той трябва да замине в командировка.

Да, подобно поведение сигурно ще ви се стори доста детинско. Както вече казахме, то не води до никакъв положителен резултат, ако отреагирате по този начин несъзнателно, тъй като в такъв случай нямате никакъв контрол над това кога и как постъпвате така. Но ако действате съзнателно и по предварително обмислен план, тази стратегия има няколко предимства:

Ще се разтоварите от натрупания гняв, без това да доведе до сблъсък с партньора, тъй като вие всъщност никога няма да си признавате, че го правите нарочно. Тази стратегия е нещо като предпазен клапан, който ви позволява да „изпуснете парата“ на задушаващото ви чувство за безсилие, предизвикано от вечния контрол на Шефа.

Ще покажете на Шефа, че неговото неприемливо поведение води до неприятни последици. Каквото повикало, такова се обадило.

Ще се позабавлявате, като това ще ви помогне да поразведрите натегнатата атмосфера и да погледнете по-ведро на положението си. Безвредното и беззлобно отмъщение може да бъде изключително забавно. Като правите подобни глуповати и „незрели“ детински неща, вие всъщност показвате на самите себе си, че цялата работа изобщо не е въпрос на живот и смърт. Постарайте се да откриете леко дразнещи, но забележими начини да предадете посланието си. Колкото по-глупави са постъпките ви и колкото по-малко последици биха предизвикали — толкова по-добре. Грешете, забравяйте разни неща и постъпвайте неумело, но не по злобен, отмъстителен или нападателен начин, а сякаш поради разсеяност, непохватност или безпомощност. Постъпките ви не бива да звучат като предизвикателство.

Тактиката „само на десерти“ обърква Шефа и му дава възможност да види собственото си поведение в малко по-друга светлина. А често може да се окаже, че объркването е необходимо условие за начало на промяна в поведението. „Защо ли тя се държи толкова откачено? — започва да се пита партньорът. — Налага се да бъда по-внимателен с нея, за да разбера какво става.“

Вероятно ви е съвсем ясно, че подобна реакция от страна на жената в отговор на неприемливото поведение на мъжа може да предизвика в него твърде силни чувства на провал и безпомощност. За повечето хора това е действително потискащо, но в никакъв случай не и опасно. И наистина може да ги мотивира за положителна промяна в държанието. Но все пак, не прилагайте тази техника, ако партньорът ви вече се е проявявал като насилник или ви се струва, че лесно може да бъде предизвикан към насилие. В тези случаи евентуалните благоприятни резултати в никакъв случай не оправдават риска, на който бихте се изложили.

В останалите ситуации, ако приложите тези тактики, нещата ще се променят. Първоначално промяната може да бъде не особено приятна. Шефът ще види, че губи контрол над положението и няма безропотно да се срине и предаде, а по-вероятно ще крещи, пищи и рита с крака, буквално и преносно казано. Възможно е да стане още по-гласовит, по-остро критичен и дори още по-вманиачен на тема контрол. И това е нормално.

Не отстъпвайте, придържайте се към избраната стратегия. Засилването на отрицателните черти в поведението му показва, че той се чувства смутен и заплашен. Именно това объркване може да се превърне в катализатор за промяна, тъй като усещането за смут и неяснота е твърде неприятно и засегнатият от него обикновено започва да търси някакви нови начини на държание, които биха довели до облекчаване и намаляване на потискащите моменти. И ако вие се придържате стриктно към избраната тактика, то ескалацията на тираничното поведение от негова страна няма да постигне очакваните резултати, така ще бъде нарушен обичайният поведенчески модел в двойката и ще се открие възможност да бъде установен нов, по-разумен и по-равностоен.

Успехът на Джина

Чувствам се като нов човек — всичко беше толкова забавно. Първо се съгласих с него на думи, но не и на дела. Синът ми и аз започнахме да прекарваме повече време извън дома, по-често излизах с приятелки. И спрях да готвя всяка вечер. Когато Тони ми каза, че съм безотговорна егоистка, аз съвсем искрено му признах, че се чувствам ужасно задето пренебрегвам задълженията си към него. Въпреки това обаче продължих да си карам както бях решила. Отначало той стана още по-остро критичен и се опита да наложи нови „правила“. Всеки път, когато се държеше особено неприятно, преминавах към тактиката „само на десерти“. Уха — това бе страхотно! Най-прилежно перях, но редовно забравях чорапите му мръсни. Готвех най-любимите му яденета, но без най-важните съставки. Каквото и да похванех, все не го правех правилно. Но тъй като всичко бе напълно нарочно, изобщо не ми пукаше, когато Тони се ядоса. На всичките му обвинения и недоволства отвръщах с толкова жални извинения и ужасяващи самообвинения, че той просто стоеше и ме гледаше със зяпнала уста и безумен поглед в очите. Никога преди не го бях виждала смутен и объркан. Винаги е бил господар на положението. „Само на десерти“ ме накара да се почувствам като Давид, когато сразявах с „камъка“ моя съпруг — Голиат.

А най-чудесното е, че след няколко седмици Тони изглежда схвана намека. Най-сетне му светна, че занапред ще е безсмислено да ме контролира и да се отнася към мен като към малко дете. Вече не е чак толкова педантично взискателен, започна по-често да обсъжда разни неща с мен и дори понякога действително иска да знае какво е мнението ми по някой въпрос. Не че е станал коренно различен, но поне с него вече се живее доста по-лесно. Особено приятно е усещането, че мога да му натривам носа, поне от време на време, за разнообразие, да не е все той отгоре!

 

 

В този раздел разгледахме случая с Шефа. Предложихме два начина, по които може да го декласирате, като при това повдигнете самочувствието си:

1. Съгласие на думи, но не и на дела. Правете каквото искате да правите, а ако той ви критикува — кажете му, че е прав, че вие сте „сгрешили“. Но продължете да си карате по вашему.

2. Само на десерти. На желанието на Шефа за свръхконтрол отвърнете с „неволни“ прегрешения, които да правят неговия живот малко по-труден, а вашия — малко по-забавен.

Нека г-н Помагащ помага на вас

Господин Помагащ упражнява контрол посредством потискащата си енергичност и влудяващото си желание да ви се хареса. Нагърбването с всичко и угаждането са двата начина, по които той се е научил да взема цялата власт в свои ръце. Той манипулира партньорката си като й насажда чувство за вина и усещането, че е хленчеща и неблагодарна глезла, когато понечи да спори с него или да се оплаче от създалото се положение. Резултатът за нея най-често е депресия, объркване и потиснат неопределен гняв.

Лесли и Хърб: Случаят „Изкуството да бъдеш безпомощен“

Припомнете си Лесли и Хърб. Той бил въплъщение на мечтите й, което обаче впоследствие се оказало истински кошмар. На пръв поглед неговият метод за постигане на контрол е по-малко вреден от този на Шефа, но в действителност и тук става дума за все същия железен юмрук, но скрит в кадифена ръкавица. Лесли се чувствала силно потисната, без да си дава сметка за причината. Всичко сякаш трябвало да е наред. Но не било.

Историята на Лесли

Просто не издържам повече, а не знам защо е така. Понякога с дни наред изпадам в тежка депресия, абсолютно безпричинно. Обзема ме изневиделица, от нищото. Децата ми са чудесни — никакви особени проблеми нямам с тях. А мъжът ми е направо оживяла мечта — няма нищо общо с другите мъже — страхотно ми помага и е изключително много загрижен за мен. Всъщност както той казва, всичко ми е повече от наред и точно в това е проблемът ми. В действителност Хърб ми даде кураж да потърся помощ. Смята, че съм разглезена като малко дете и че предишните ми връзки са ме предразположили да се чувствам нещастна, независимо от това колко добре е уреден животът ми. Понякога ме обзема толкова силен гняв срещу него, но все не мога да си обясня защо. Той наистина прави и невъзможното, притежава направо неизчерпаеми резерви от енергичност. Просто ми е невъзможно да поддържам същото темпо. Върши много повече неща в домакинството от мен и се е нагърбил с управляването на почти всичко в целия ни живот. Самото съвършенство, нали? Сигурно нещо с мен не е наред. Може би страдам от някакъв вид химически дисбаланс или нещо подобно. Май единственото, което ме притеснява по отношение на Хърб, е това, че по някакъв начин в крайна сметка става все неговото — но пък смятам, че го заслужава, щом като и без туй се е нагърбил с всичко. Само дето понякога ми се иска да направя нещо самостоятелно, без неговата помощ или съвет, и поне от време на време аз да решавам какво да правим в почивните дни например, без да се чувствам виновна дори само задето съм си отворила устата. Като че всичко, което той прави за семейството, ме принуждава някак си да се откажа от правото ми на мнение — поне така го усещам. Защо се чувствам толкова виновна, когато искам поне от време на време нещо да стане по моему? Нормално ли е това? И защо изпитвам толкова силен гняв?

Какво няма ефект

Механизмите, посредством които г-н Помагащ упражнява контрол, са толкова завоалирани и коварни, че когато започне да се чувства нещастна, партньорката му решава, че сигурно е луда. Задава си въпроси относно собствената си нормалност и здрав разсъдък, понеже не може да открие обяснение и причина за яростния гняв, обзел я, въпреки цялото внимание, с което я отрупва г-н Помагащ, и това я смущава и обърква. Жената е убедена: „Вината в никакъв случай не е в него — та той е толкова грижовен!“.

Лесли и другите жени в нейното положение обикновено изказват съвсем открито пред своя г-н Помагащ желанието и намерението си да направят определени неща посвоему. Той обаче посреща подобни усилия за промяна на установеното положение с димни завеси и отражателни огледала, като с тяхна помощ, а също и с различни други словесни маневри, ловко ви внушава чувство за вина и объркване, така че да се откажете от всякакъв опит за несъобразяване с неговото мнение по който и да било въпрос. Г-н Помагащ е майстор на завоалираното манипулиране и винаги успява да прокара своето, без да го налага открито. Всички разговори и спорове с него са като заплетен лабиринт, от който има само един-единствен сигурен изход: към чувството за вина и обърканост, до които неминуемо стигате.

Жените, на които се налага да се справят с по някой г-н Помагащ, често опитват и друг, също толкова неуспешен метод, а именно своеволно да поемат на плещите си повече отговорност по отношение на домакинството и къщата. В такива случаи г-н Помагащ буквално излиза извън кожата си и се хвърля в трескава дейност, защото в подобни моменти усеща да се разклащат устоите на неговия метод за завоалиран контрол. Ако сте започнали да вършите нещо без неговото знание и одобрение, той се втурва да го довърши, като ви намеква, че е много по-способен да се справи с нещата, отколкото вас. Или ще наблюдава зорко какво и как го правите, за да е сигурен, че всичко ще бъде свършено според собствените му разбирания. Нищо чудно да развали нещо, което вече сте свършили, и да го направи отново, защото не е било „правилно“ и „както трябва“. Г-н Помагащ ще се товари с нови и нови задачи, като през цялото време настоява, че няма нищо против, пък и без това му доставяло удоволствие да ги върши. И все пак, всеки път, когато свърши нещо, г-н Помагащ не пропуска да го отбележи и подчертае, та да е сигурен, че ще бъде подобаващо овъзмезден за всеки свой акт на грижа и внимание. Затова и не бива да се изненадваме, когато жените споделят, че не могат да разберат защо им се иска да разкъсат на малки парченца своите вечно помагащи им партньори.

Какво има ефект

Има две стратегии, които могат да ви помогнат да се справите с г-н Помагащ. Първата е да превърнете оказването на помощ в мъчително задължение. Вместо да се стараете да правите повече неща, за да възпрете неговите енергични пориви за свръхконтрол, правете по-малко. Превърнете оказването на помощ в мъчително — дори за него — задължение. Станете още „по-потиснати“ и „неспособни“ да правите каквото и да било за себе си и самостоятелно, а когато се захванете с нещо — допускайте още повече грешки. Правете му дълги списъци със задачи, които трябва да свърши и настоявайте да ви дава съвет и мнение дори за най-незначителните и прости неща. Например: „Миличко, нещо не мога да се справя и да сменя рулото тоалетна хартия — можеш ли да дойдеш и да ми помогнеш?“.

Подложете на изпитание границите на неговата енергичност и на желанието му за контрол. Защото дори за него има граници и рано или късно г-н Помагащ ще започне да клинчи от задължения, които не харесва. Докато най-сетне се оплаче от тежестта на стоварилото се върху плещите му бреме от задължения, което вероятно ще доведе до едно по-равноправно и по-приемливо за вас разпределение на отговорностите.

Втората стратегия е да действате подмолно и да възприемате като игра маневрите на г-н Помагащ за налагане на контрол. Тази стратегия може да бъде приложена в случаите, когато той постига своето като манипулира вашето предложение посредством словесни еквилибристики. В подобни ситуации вие обикновено се отказвате да спорите с него, било защото не желаете да се разправяте за дреболии, било защото не искате да се чувствате виновни поради това, че му се противопоставяте, а той прави толкова много неща за вас.

За да приложите успешно тази техника, трябва предварително да решите какво искате да правите. Да предположим, че трябва да се уговорите къде да вечеряте и в колко часа. Вие искате да отидете на китайски ресторант в 19:30 ч. Когато той ви попита какво искате, просто му отговорете първото, което ви дойде на ум — примерно мексикански ресторант, в 21 ч. На това той прави контрапредложение — италиански ресторант, 20:30 ч.

Посредством подмолните действия се постигат две неща. Първото е, че така затруднявате осъществяването на завоалираното манипулиране от страна на г-н Помагащ. Като се правите на глупави и несхватливи, го карате доста да се поизпоти, а същевременно и да предприема по-открити опити за налагане на контрол. А понеже той не обича да бъде прям и открит, ще започне да се чувства твърде неудобно. И второ, за вас самите прилагането на тази техника може да се превърне в забавна игра — да спъвате уж неволно неговите опити за налагане на контрол, за да видите доколко най-близо може да стигнете до това, което първоначално сте искали да направите. Г-н Помагащ може да си въобразява, че владее положението, но в крайна сметка да се окажете по-близо до желания от вас резултат. И да отидете например на китайски ресторант в 19:45. Подмолните действия ви дават възможност да обърнете играта в своя полза.

Успехът на Лесли

Вече няколко седмици не съм се чувствала потисната. Най-сетне осъзнах, че преди съм се мислила за хленчеща глезла, защото всъщност не съм поемала никаква отговорност за собствения си живот. Хърб командваше парада, от край до край. Аз само го следвах по петите и му позволявах да ме манипулира, като изобщо не прозирах колко вманиачен е той на тема контрол и колко зле ми се отразява това. Колкото повече се преструвах на „потисната и безпомощна“, толкова по-добре се чувствах. Не знам дали защото виждах, че Хърб е на края на силите си или защото ми се струваше, че поне веднъж аз упражнявам контрол над него. Както и да е. Започнах да го изкарвам от кожата с глупави въпроси и за най-простите неща. Карах го дори да ми подрежда дрехите! Превърнах безпомощността си в наука. Докато Хърб най-сетне заяви, че му било дошло до гуша и започна да се оплаква, че не съм поемала своята част от задълженията. По този начин успях да намаля в доста голяма степен „включването“ му в абсолютно всичко. Всеки път, когато той се втурваше да ми се бърка в това, което правя, аз веднага зарязвах всичко и ставах напълно „безпомощна“ през останалата част от деня. Постепенно Хърб започна все по-бързо и по-бързо да отстъпва. И тъй като вече не се занимаваше с абсолютно всичко, на мен ми беше и по не притеснително да настоявам от време на време да върша едно-друго както аз сметнех за добре. По същия начин на няколко пъти започвах да действам подмолно, за да попреча на Хърб да промени плановете ни, след като преди това уж ме беше попитал какво искам да правим. Казвах му, че страшно много искам да направим едно, докато всъщност исках съвсем друго. Това, изглежда, го объркваше и в крайна сметка най-често правехме това, което аз исках. А най-чудесното е, че вече не изпитвам такъв яростен и напълно необясним гняв към него, както преди. Ако сега му се ядосам, вече знам, че то е защото той отново е започнал да ме контролира прекалено много, и за да уравновеся нещата, бързо превключвам на някоя от двете стратегии.

 

 

В този раздел разгледахме два начина да се противопоставите на завоалираните маневри на г-н Помагащ за постигане на контрол:

1. Превръщане на помагането в мъчително задължение. По този начин ще изтощите дори най-енергичния г-н Помагащ и той в крайна сметка ще започне да се оплаква и ще отстъпи.

2. Подмолни действия. Чрез тях превръщате в игра постигането на собствените си желания, като пречите на г-н Помагащ да ви манипулира и същевременно се забавлявате, докато по заобиколен път приближавате малко по малко към набелязаната си цел.

Надхитрете г-н Всезнайко

Г-н Всезнайко упражнява контрол като налага мненията си на другите хора и неуморно спори, доказвайки правотата си, докато най-сетне словесните му атаки не ви принудят да се откажете от собствените си възгледи и да му се покорите. Той се бори за постигане на победа с цената на всичко, като тази цена е особено висока за партньорката му. Г-н Всезнайко умело и непоколебимо използва всичките си словесни и други умения за налагане на контрол, за да ви омаловажи и критикува, като по този начин ви изкарва от равновесие и ви внушава чувство на дълбока неувереност.

Карол и Нийл: Случаят „Робот“

Припомнете си Карол и Нийл. Тя е тридесет и няколко годишна, омъжена от седем години, с три деца — две близначета на четири годинки и бебе на две годинки. Нийл е проспериращ служител в голяма фирма, който се възползва от всяка възможност, за да контролира жена си посредством грубо отправени личностни нападки, обвинения и критики.

Историята на Карол

Искам да направя нещо, за да спася брака ни и затова се опитвам да разбера защо Нийл е толкова раздразнителен и вечно недоволен, но просто не знам какво да мисля, нито какво да сторя. Ясно ми е, че явно нищо не правя така, както трябва. Всеки път, щом Нийл си отвори устата, то е за да ме упрекне, че пак съм сгрешила нещо и не съм го подкрепяла достатъчно. И може би е прав. Вероятно вината е в мен, но съм направо изтощена от всичко, което ми се налага да правя, дори само по отглеждането на трите деца. Той очаква от мен да се занимавам с децата по цял ден, да върша допълнителната работа, която съм поела — извършвам услуги по телефона за една фирма — а вечер да го чакам с готова вечеря, сервирана на свещи, и с роза между зъбите. Освен това, трябва на секундата да разбирам дали е в добро настроение, или не. Старая се да го правя, наистина се старая, но никога не успявам и той е вечно недоволен.

Понякога направо побеснявам от яд срещу него и избухвам. Но той е толкова убедителен, че… После ме обзема ужасно чувство за вина, че не съм се досетила какво иска. Вероятно е прав. Може би аз наистина съм неспособна да изпитвам истински чувства, в резултат на начина, по който съм била възпитана. Опитвам се да говоря с Нийл, но в такива случаи той обикновено отбелязва, че всичко, което казвам, е банално, или че говоря само повърхностно, но в действителност не споделям дълбоко потиснатите си чувства. Ако ли пък си мълча, той ме обвинява и критикува за това. Нарича ме емоционален робот и твърди, че съм се била окопала в битовизма. Понякога започва да обикаля около мен и да крещи „Опасност! Опасност! Опасност!“, като онзи робот от филма „Изгубени в пространството“, за да ми се надсмива. Подиграва ми се и ме упреква и за други неща също. А когато се опитам да се защитя, той става още по-критичен. Нийл е цар на споровете. Аз винаги губя, все той командва парада. Колкото и да се опитвам да обясня защо съм направила или не съм направила нещо, той никога не възприема причините и съображенията, които му изтъквам, а само ги критикува. И това ужасно ме потиска и ме изпълва с отчаяние. Често не издържам и започвам яростно да се оправдавам и защитавам, а той никога не изпуска възможността да ми го натякне. Не мога да мисля толкова бързо като него, и преди да се усетя, ето че отново ме е обзело до болка познатото и отвратително чувство, че пак ме е прецакал.

Какво няма ефект

Нека видим по какъв начин обикновено реагират Карол и другите жени в нейното положение, които са контролирани от г-н Всезнайко. Сблъскали се с критицизъм от страна на партньора си, те първоначално се стремят да се представят по-добре и полагат дори още повече старания да удовлетворят изискванията му. Същевременно Карол и другите като нея се оправдават и се опитват да се защитят. Обясняват причините, подтикнали ги да направят едно или друго, с надеждата, че по пътя на разума могат да излязат на глава в спора с г-н Всезнайко. Естествено всичко това е безполезно и безсмислено, защото в подобни случаи главната, макар и не открито заявена тема на спора са не конкретните обсъждани въпроси (домакинските задължения, разпределянето на парите и т.н.), а налагането на контрол от страна на партньора им.

Обяснението е неподходяща тактика, а стремежът за по-добро представяне е неприемлив метод за противодействие на г-н Всезнайко. Опитите ви да се оправдаете и защитите или да докажете правотата си само наливат масло в огъня му и в крайна сметка му помагат да извади своите скрити козове — безсърдечни лични нападки, които ви разплакват или ви карат да избухвате гневно, а в резултат на това той излиза неоспорим победител.

Какво има ефект

За да се справите с г-н Всезнайко, е необходимо да се разграничите от конкретния предмет на спора и да го превърнете в битка за установяване на контрол. Защото за него скритата цел винаги е „Ще докажа, че съм прав и ще те накарам да клекнеш“. Г-н Всезнайко критикува, а когато вие започнете да се оправдавате и обяснявате, с това неволно слизате едно стъпало по-долу, защото се поддавате на внушението му, че му дължите обяснение. Обяснение се дължи само на по-висшестоящ (шеф, Господ Бог). Като започнете да се оправдавате и защитавате, вие всъщност автоматично поемате ролята на нисшестоящия и така падате право в ръчичките на г-н Всезнайко.

Първата успешна стратегия, която ви предлагаме, е приложима почти за всяка ситуация, при която се води битка за надмощие и за установяване на контрол. Най-простичко казано, тя е: не се оправдавайте и обяснявайте. Критицизмът хваща дикиш само когато го приемате на сериозно и започнете да се защитавате срещу него. Като отвръщате по този начин на отправените ви критики, вие всъщност им признавате право на съществуване, набутвате се в заложения ви капан и сами се „изработвате“. Много по-добре е да замълчите или да излезете. Защото когато отвърнете на критиките на г-н Всезнайко, започвате да играете по неговата гайда.

За някои хора е много трудно да се въздържат от спор и да подминат критиките без да се оправдават. Подобно поведение се основава върху смехотворния възглед, че във всяка ситуация някой трябва да е „прав“ и че е наложително да докажете, че именно вие сте правите. Докато в действителност при спор или побеждава този, който умее по-добре да води спора, или и двамата губите, тъй като в процеса на споренето ставате все по-гневни един към друг и все по-неспособни да видите и прецените положението и от чуждата гледна точка. „Печелите“, ако правите това, което искате, и се чувствате добре.

Втората успешна стратегия е да се съгласявате с отправените ви критики и дори да ги задълбочавате или преувеличавате. „Да, наистина, аз съм ужасно лош шофьор. А ти си невероятно смел, щом изобщо приемаш да се качиш в колата, когато аз съм зад волана.“ „Аз не само съм лоша готвачка, ами съм и пълна нула като съпруга. Направо се чудя как имаш търпението все още да си с мен.“ Но се съгласявате само на думи, без изобщо да променяте каквото и да било в поведението си. Изключително важно е думите ви да не звучат саркастично, защото това само ще подхрани враждебността от негова страна.

Стратегията „приемете и преувеличавайте“ ви отвежда от позицията на не победител към тази на не губещ. Ако приемете безропотно критиките и г-н Всезнайко преглътне вашето съгласие с нападките му, вие продължавате да си правите каквото искате, на спора е сложена точка, не ставате по-гневни и не сте принудени да се оправдавате. Следователно — печелите. Ако той не се съгласи с вас (помнете, че в този случай вие приемате критиките му), това означава, че по този начин той сваля от вас обвиненията. Следователно — пак печелите. Печелите винаги когато променяте стария поведенчески модел и вие решавате какъв да бъде новият. Печелите когато вие — а не партньорът ви — имате контрол над емоциите си.

Когато приложат тази стратегия, жените често са направо потресени от постигнатия резултат: за първи път в историята на двойката, г-н Всезнайко не знае какво да каже! Освен това те се чувстват много по-добре, тъй като усещането, че не се налага да се оправдаваш и да спориш, е изключително приятно.

Успехът на Карол

Страхотно беше да се съгласявам и да преувеличавам. Веднъж, точно когато той се върна от работа, децата беснееха и крещяха, къщата беше надолу с главата, а аз дори не бях започнала да приготвям вечерята. Нийл каза: „Просто не мога да повярвам, че още не си започнала да готвиш. Толкова си неорганизирана!“. Отвърнах му: „Не само че съм неорганизирана, ами не мога да се оправя дори само с децата. Никаква майка не съм и съм направо ужасна съпруга“. Нийл ме погледна изненадано, а после просто смени темата. Ни думичка не ми каза, ами започна да ми помага да приготвим вечерята. Но най-чудесно беше миналия петък вечерта. Нийл имал много тежък ден в работата. Бил загубил важен клиент, заради нечия чужда немарливост в службата и това го ядосало. Прибра се и потъна в мрачно мълчание, но аз отначало дори не забелязах, защото се опитвах едновременно да храня бебето и да приготвям вечерята. И точно когато сядахме на масата, той се нахвърли отгоре ми и ми каза, че съм безчувствена като пън, защото изобщо не съм била доловила колко е потиснат и ядосан. Това действително ме притесни. Но успях да се овладея и когато той приключи с обвиненията, казах: „Прав си. Аз наистина съм като онзи робот и сигурно такава ще си остана и занапред. Направо се чудя още колко дълго можеш да издържиш с мен“. После станах от масата и отидох да взема нещо от кухнята. Нийл дойде след мен, прегърна ме и ми каза да не забравям, че нещата все пак отивали към по-добро, че той вероятно бил реагирал по-остро от нормалното; че наистина е трябвало сам да каже колко тежък ден е имал. Чувствах се направо страхотно от това, че не позволих критиките му да ме потиснат и ядосат. После прекарахме една прекрасна вечер. На моменти той продължава да се държи като задник, но пък е чудесно да знам, че мога да повлиявам върху начина, по който протичат разговорите ни.

 

 

Направихме ви две предложения как да надхитрите г-н Всезнайко:

1. Не се оправдавайте и обяснявайте. Подминете заложения капан и избягвайте споровете, в които няма начин да има победител.

2. Приемете и преувеличавайте. Когато г-н Всезнайко ви критикува, съгласете се с него и преувеличете отправените ви критики далеч отвъд вложения от него смисъл. Накарайте го да загуби и ума, и дума.

Принудете г-н Критик да замълчи

Във всяка интимна връзка има и сфера на труда. Решението кой от двамата кои задължения да поеме, зависи от доста неща, включително от индивидуалните умения и интереси, от обществено възприетите роли за всеки пол, а също и от свободното време. И все пак, в интимната връзка с г-н Критик, той разчита на жената и се обляга в толкова голяма степен върху партньорката си, че се получава ужасяващо неравновесие в разпределянето на задълженията. В някои случаи г-н Критик може да е физически обременен, което да му пречи да се справя самостоятелно и независимо с редица задачи. Много по-често обаче тази негова зависимост е предопределена от липсата на способност за живот в общност или на изградени битови умения и навици. Но независимо от причините, резултатът е крещящо несъответствие на поемания товар от ежедневни отговорности.

Тъй като е неуморно критикуващ, мъжът от този тип постоянно държи партньорката си в позиция на отбрана и извън равновесие. Той прилича на филмов критик. Никога не е играл във филм, нито е „правил“ кино по един или друг начин, но непрекъснато изказва мнения и раздава съвети как трябва да се прави това. Следователно, г-н Критик налага контрол („Направи го за мен и то както аз кажа“), а надарената с чувство за отговорност жена се смята задължена да го направи, сякаш уловена в капан („Трябва да го направя“), но и изпълнена с неприязън, понеже усилията й не биват оценени. Освен всичко друго, постепенно тя започва все повече и повече да се съмнява в собствените си способности и сили, да се усеща омаломощена от безкрайните критики и зоркото следене от страна на партньора й.

Лин и Джош: Случаят „Днес наистина сгафих“

Припомнете си Лин и Джош. Джош работи на непълен работен ден като човек за техническа поддръжка към строителна фирма, а Лин е заместник-директор на отдела за маркетинг към фирма за компютърен софтуер. Джош непрекъснато критикувал и съветвал Лин относно всичко, което правела, но винаги след дъжд качулка. Лин никога не успявала да отбележи нито една точка.

Историята на Лин

Съпругът ми направо ме побърква! Непрекъснато сумти по петите ми. Зорко следи всичко, което правя и не пропуска случай да ме критикува. Още не съм влязла, а той вече е намерил за какво да ме заяде. Джош е толкова саркастичен. Правя всичко по силите си. Работният ми ден е дълъг, после се прибирам, заемам се с децата и с всичко останало, което имам да върша. И все се оказва, че никога нищо не е така, както трябва. Страшно му се ядосвам, но от това никога няма полза. Опитвам се да правя нещата така, както той ги иска, но все не успявам, все не е правилно. Работата ми в компютърната фирма е много отговорна, имам четиридесет души подчинени и бюджет за няколко милиона долара. А като се върна вкъщи, той ме засипва с критики за начина, по който възпитавам децата и за начина, по който разпределям парите. Докато той, той никога не греши, просто няма начин — понеже почти нищо не върши. Мисля си, че Джош е засегнат и негодува срещу професионалния ми успех и за компенсация се опитва да ме мачка в къщи. Не знам. Но се усещам така, сякаш съм стъпила на фитнес пътечка за бягане. Колкото и бързо да тичам, все не е достатъчно бързо. Джош твърди, че не се чувства застрашен от професионалните ми изяви. Често дори се надсмива над работата ми и казва, че там съм била като Мики Маус във фирма, управлявана от жени, страдащи от предменструален синдром и гълтащи успокоителни. Той се подиграва и омаловажава всеки и всичко, свързано с работата ми.

Какво няма ефект

Нека видим как обикновено реагират Лин и другите като нея „отговорни, но критикувани“ жени. Най-често, когато се сблъскат с критицизма на партньора си, те се опитват да правят нещата още по-добре и да работят още по-старателно. Така влизат в една все по-завихряща се спирала от влагане на все повече усилия и отговорност, за да бъде трудът им оценен, което всъщност никога не става. Много забавно, няма що.

Когато види, че тези нейни първи опити да се защити остават безрезултатни, жената с чувство за отговорност обикновено започва да се гневи, да спори и открито да се противопоставя. „Правя всичко възможно за теб, а ти само се оплакваш. Като не ти харесва как върша едно или друго, свърши го сам.“ Подобна тактика не само че не дава благоприятни резултати, но води и до чувство за вина и депресия.

Отговорната жена е свикнала да се товари, затова поема бремето и изпълнява задълженията, с които се е нагърбила, а когато даде повод за разпра, обикновено се чувства виновна. Не забравяйте, че в повечето случаи този тип жени се стремят да се харесват на околните и затова се чувстват виновни, когато някой не е доволен от тях. Защото обикновено са успявали да оправдават очакванията на хората и да ги печелят на своя страна посредством постиженията и способностите си да поемат отговорности. Същите тези способности обаче не правят никакво впечатление на г-н Критик.

Какво има ефект

Първата стратегия, подходяща за справяне с г-н Критик, е същата като тази при г-н Всезнайко: не се оправдавайте и не обяснявайте. Защото ако го сторите, с това само ще предизвикате още повече критики, а след края на разправията ще се чувствате още по-зле. Отдръпнете се и се разграничете от безплодната словесна битка за установяване на контрол, като по такъв начин си дадете възможност да обмислите по-добри тактики. Откажете се от постигането на словесен контрол, за да може да овладеете положението емоционално и поведенчески.

Оказването на безрезервна помощ или поемането на чужди отговорности невинаги може да е от полза. Ако, да речем, замазвате и оправяте пиянските истории на партньора си — алкохолик, това най-често му позволява да продължи да си пиянства, защото така вие всъщност го предпазвате от сблъсъка с последиците — резултат от собственото му поведение. Родителите например винаги искат да закрилят децата си от всякакви неприятности, но наистина добрите родители знаят, че ученето от собствените грешки е същностна част от правилното развитие на децата им. В случая с г-н Критик, ако се натоварите с неговите отговорности и поемете и неговите задължения — нещо, което той нито ще приеме с благодарност, нито ще оцени — с това само ще си навлечете още по-изпепеляващи критики.

Възможно е да давате на г-н Критик всичко, което иска, но същевременно това да го кара да се чувства безсилен и заплашен. На вас може да ви се струва, че като поемате на плещите си целия товар, правите точно онова, което той иска, а в същото време г-н Критик да си мисли (подсъзнателно), че по този начин вие му отнемате мъжкото достойнство (един вид го кастрирате) и тайно го унижавате. Защото в крайна сметка, колкото и да се перчи и надува, дълбоко в себе си той осъзнава, че е слабак и губещ и ненавижда това свое усещане — а едновременно с него мрази и вас. Ако г-н Критик е обладан от подобни чувства, тази неприязън ще подхранва и разпалва критицизма му спрямо вас. Не забравяйте, че мъжът от този тип по принцип е неуверен в себе си и с комплекс за малоценност. Той не може да си позволи да оцени вашите усилия и всичко, което правите, за да му угодите, защото това би значело да си признае дълбоко в себе си, че действително не е победител, а губещ. Тъжното в случая е, че самочувствието на г-н Критик се повишава само когато ви унижава. Разковничето да се справите със създалото се положение е да започнете да измествате и извъртате нещата, за които ви критикува.

Тази тактика се нарича творческо тълкуване. Същността й се състои в това, че тълкувате или извъртате неговите критични послания така, както на вас ви се иска — нещо, което ви позволява да правите каквото желаете, без при това да изпитвате чувство за вина. Например ако г-н Критик недоволства винаги, когато му поднесете нещо сготвено от вас, бихте могли да го изненадате със следното тълкувание на критиката му: „Тъй като ти никога не харесваш как готвя, предполагам, че искаш да ми кажеш никога повече да не го правя, но си твърде учтив, за да ми го кажеш направо. Е, добре, разбирам. Никога повече няма да ти готвя, независимо колко много бих искала да го правя“. Ако той оспори това ваше твърдение, винаги може да продължите примерно с „Ти просто се опитваш да ми спестиш нараняването на чувствата. Знам, че всъщност не искаш да ти готвя“. Бихте могли да замените „готвя“ с всяка дейност, за която той ви е критикувал.

По този начин вие завоалирано му казвате: „От сега нататък, когато ме критикуваш за нещо, ще знам, че в действителност искаш сам да го вършиш“. При това не предизвиквате сблъсък, защото на подобно изявление от ваша стана г-н Критик би могъл да отвърне единствено, че вие всъщност вече се справяте добре. Когато прилагате тази стратегия е много важно да се придържате към позицията на „покорния нисшестоящ“, така че да не предизвикате сблъсък или поведение в стила на „Ще ти покажа аз на тебе“. Помнете, че целта ви не е да изправите на нокти г-н Критик с „Чудесно, щом се държиш лошо с мен, сега ще си го получиш тъпкано“. По-скоро трябва да звучите (но не и да се чувствате) сразени и покорни. Посланието ви трябва да бъде: „Наистина се старах, но се провалих, затова занапред няма да ти досаждам с тази моя дейност“.

И най-сетне, третата стратегия, чрез която бихте могли успешно да се преборите с безкрайните критики и неувереността на г-н Критик, е да му запушите устата. Това означава да споделите с него своите тревоги относно собствената си личност, неувереността и малките си провали и открито да го помолите за съвет в сферата на неговата компетентност. Така сами ще го впишете в ролята на по-висшестоящ от вас, без да му се налага да ви критикува, за да го постигне. Благодарение на тази техника е възможно г-н Критик да открие, че му харесва да се грижи за вас, поне от време на време. Което би било чудесно. Но имайте предвид, че не ви съветваме да споделяте с него всичките си тайни, грешки и прегрешения, а по-скоро да подберете по нещичко от тях, което не ви притеснява, и да го споделите преди той да започне да ви критикува за неща, които той е избрал.

Понякога, като му запушите по този начин устата с признанието за някои ваши уязвими точки и разкриете пред него някои ваши слаби места, а после го помолите за съвет, това позволява на г-н Критик да се види в по-различна светлина, така че да не му е необходимо да ви унижава, за да си повиши самочувствието. Като му покажете, че признавате и се съобразявате с неговата компетентност, ще му дадете възможност и той да оцени вашата. Може би.

Успехът на Лин

Колкото повече се стараех, толкова по-малко успявах да правя нещата правилно. Джош непрекъснато ми крещеше и ме критикуваше. Затова реших, че ще престана да си давам чак толкова зор да му се харесам, щом като и без това никога не успявам да го постигна. Започнах и да тълкувам критиките му по начин, който ми позволяваше да правя каквото си искам. Казах му: „Виж, Джош, казваш, че имаш нужда от мен и че искаш да съм край теб. Но въпреки това непрекъснато ми крещиш и ме критикуваш. Предполагам, че наистина ти лазя по нервите, но си твърде учтив, за да ми го кажеш направо. Затова от сега нататък, всеки път, щом започнеш да ми викаш, ще знам, че съм ти опънала нервите и ако имам възможност, веднага ще излизам“. Джош запротестира, че нищо подобно нямал предвид, но аз отвърнах: „Разбирам, опитваш се да ми щадиш чувствата. Но ми е ясно, че те изкарвам извън кожата ти“. Оттогава започнах да се придържам стриктно към това мое решение. Щом той ми повишеше тон и почнеше да ме напада, веднага излизах с приятелки или извеждах децата някъде на вечеря. Беше страхотно! Критиките на Джош намаляха значително. Той не успяваше да ме предизвика и да ме извади от равновесие, тъй като аз се съгласявах с абсолютно всичко, а когато станеше твърде нападателен и започнеше да вика твърде високо, просто излизах. Когато изблиците му на критицизъм понамаляха, открих, че вече ми е по-приятно да си бъда вкъщи. Очевидно имаше неща, които Джош наистина не искаше аз да върша, защото започна сам да прави това-онова, вместо да ме критикува. Така аз вече правех доста по-малко, а той — доста повече.

Освен това, помолих го да ме посъветва какви коли да купя за търговските пътници на фирмата, в която работя. Джош е спец по колите и познава най-подробно всичките им спецификации, степента на сигурност и ефективност, костуемите цени. Помолих го за съвет и помощ и в други области, в които има познания. Това изглежда го очарова, защото започна много по-малко да ме критикува и да се бърка в моите работи.

От време на време започнах да споделям с него някои от притесненията ми, свързани с професията, а също и други неща, които си мислех, че съм оплела. Една вечер се върнах след работа и му казах: „Днес май наистина яко сгафих“. Разказах му за сериозната разправия, която бях имала с шефката ми през деня. За моя изненада, той прояви голямо разбиране, беше дори много мил и нежен. Приготви ми вечеря и нито веднъж не подхвърли някоя от гадните си забележки за фирмите, управлявани от жени. Освен това сподели с мен, че може би се чувствал леко застрашен от професионалните ми успехи. Не че вече е станал съвършен или нещо подобно, но сега поне знам, че мога да се оправям с него.

 

 

 

Направихме ви три предложения, чрез които да запушите устата на г-н Критик:

1. Не се оправдавайте и не обяснявайте. Отдръпнете се и потърсете начини да не бъдете въвлечени във водената от г-н Критик битка за налагане на контрол.

2. Творческо тълкуване. Реагирайте на неговия критицизъм по начин, който би ви позволил да спрете да правите нещата — обект на неговите нападки, за негово собствено добро. (По принцип, това означава да му заявите ясно и недвусмислено, че възприемате критиките му като деликатен начин да ви каже, че не желае помощта ви в съответната област и затова спирате да вършите нещата, за които ви критикува.)

3. Запушване на устата. Споделете с него някои свои самокритики и уязвими места. Търсете мнението и съвета на г-н Критик в сферите на неговите познания, като по този начин му дадете възможност да се почувства компетентен, а следователно и намалите желанието му да ви се налага, като подлага на съмнение и оспорва вашата компетентност.