Александър Солженицин
Архипелаг ГУЛАГ (68) (1918–1956
Опит за художествено изследване)

ОЩЕ ЕДНО ПОСЛЕ

Бързах тогава, защото очаквах, че в пристъпа на своето обръщение към писателския конгрес ако и не загина, ще загубя най-малко свободата да пиша и достъпа до собствените си ръкописи. Но нещата с това обръщение така се наредиха, че не само не ме арестуваха, а сякаш стъпих върху гранитен пиедестал. И тогава разбрах, че съм задължен и мога да довърша и да доправя тази книга.

Сега вече някои мои приятели я прочетоха. Помогнаха ми да открия в нея някои важни недостатъци. Да продължа тези проверки в по-широк кръг, не смеех, а ако някога би се открила такава възможност, ще е късно за мен.

За тази изтекла година направих каквото можах. Нека не бъда винен в непълнота: допълненията не могат да имат тук край и всеки, отмалко поне изпатил или размишляващ, винаги ще може да добави — и дори нещо скъпоценно. Но има закони на размера. А размерът на книгата е вече на предела и ако се втъкнат още малко от тези зрънца, ще рухне цялата скала.

А за това, че може да съм се изразил несполучливо, че някъде съм се повторил или рехаво свързал — моля да бъда простен. Така и не можах да дочакам спокойна година, а през последните месеци отново ми пареше под краката и на масата. И дори при тази последна реакция отново нито веднъж не видях събрана цялата си книга, не можах да я държа върху една маса.

Не е дошло още времето да поверя на хартията пълния списък на всички, без които тази книга нямаше да бъде написана, редактирана и опазена. Те самите го знаят. Нека приемат поклона ми.