Документалистика
-
- 6 Рекло телето дъба да мушка
- Бодался теленок с дубом, 1975
Историография
-
- 5,6 Архипелаг ГУЛАГ
- Архипелаг ГУЛАГ, 1958
Роман
-
- 5,7 Раково отделение
- Раковый корпус, 1990
Повест
-
- 5,5 Един ден на Иван Денисович
- Одинь день Ивана Денисовича, 1963
Разказ
-
- 5 Великденско кръстно шествие
- Пасхальный крестный ход, 1966
-
- 5 Дясната ръка
- Правая кисть, 1960
-
- 4,7 Захар Торбата
- Заха`р Калита, 1965
-
- 5,8 Колко жалко
- Как жаль, 1965
-
- 5,3 Матрьонината къща
- Матрёнин двор, 1963
- Сваляне на всички:
Реч
-
- 5,6 Нобелова лекция по литература
- Нобелевская лекция по литературе, 1972
По-долу е показана статията за Александър Солженицин от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
Александър Солженицин Алекса̀ндр Иса̀евич Солженѝцын |
|
---|---|
![]() Солженицин през 1974 г. |
|
Роден | 11 декември 1918 г. |
Починал |
3 август 2008 г. Москва, Русия |
Професия | писател, драматург, историк |
Националност |
![]() |
Награди |
![]() ![]() ![]() |
Подпис |
![]() |
Уебсайт | solzhenitsyn.ru |
Александър Солженицин в Общомедия |
Алекса̀ндър Иса̀евич Солженѝцин (на руски: Алекса̀ндр Иса̀евич Солженѝцын; на английски: Aleksandr Solzhenitsyn) е руски романист, драматург, историк и дисидент. Благодарение на него обществеността извън Съветския съюз научава за системата на съветските лагери за принудителен труд.
Става лауреат на Нобеловата награда за литература през 1970 г., а през 1974 г. бива прокуден от родината си.
Биография
Солженицин е роден на 11 декември 1918 г. в Кисловодск, Русия, починал на 3 август 2008 г. в Москва.
Следва математика и физика в Ростовския университет и го завършва преди началото на Втората световна война, по време на която се сражава в Червената армия. Получава чин капитан, преди да бъде арестуван на 9 февруари 1945 г. заради това, че критикува Сталин в писмата си до свой бивш съученик. Затворен е за осем години – от 1945 до 1952 г. – без съд, по член 58 от Съветския наказателен кодекс. Известно време излежава присъдата си в Шарашка – затвор, където принудително се трудят научни работници и други интелигенти. Описва тамошните си преживявания в романа „В първия кръг“.
Солженицин прекарва известно време и в лагери за тежък принудителен труд в системата на ГУЛаг. За тях той пише в „Един ден на Иван Денисович“ и „Архипелаг Гулаг“.
През 1952 г. Солженицин заболява от рак, от който се излекува като по чудо в ташкентската болница през 1954 г. Престоят му там е отразен в повестта „Раково отделение“.
По време на управлението на Никита Хрушчов Солженицин е реабилитиран и през 1956 г. успява да се върне в Централна Русия. Заселва се в Рязан и става преподавател в училище по математика и физика, като същевременно работи над своите книги.
Разказът „Един ден на Иван Денисович“ (1962 г.) е първото произведение на Солженицин, публикувано в СССР. След 1966 г. задълго престават да публикуват негови неща. Произведенията му се разпространяват по системата на т.нар. самиздат. Неговото „Писмо до IV-ия конгрес на съветските писатели“, в което той настоява за премахване на цензурата, реабилитация на ред писатели, унищожени по време на репресиите, и връщане на личния му архив, конфискуван от КГБ през 1965 г., предизвиква сериозен конфликт със съветската власт. След издаването в чужбина на „В първия кръг“ (1968 г.) и „Раково отделение“ (1968 – 1969 г.), и получаването на Нобеловата награда (1970 г.), конфликтът се изостря още повече.
На 13 февруари 1974 г. Солженицин бива лишен от съветско гражданство и депортиран в Западна Германия. КГБ откриват ръкописа на първата част на „Архипелаг Гулаг“. След по-малко от седмица съветските власти предприемат репресивни мерки срещу поета Евгений Евтушенко заради неговата подкрепа за Солженицин.
Солженицин се установява първо в Цюрих, Швейцария, а по-късно, през 1976 г. – в щата Върмонт, САЩ. През 1990 г. съветското му гражданство е възстановено и през 1994 г. той се завръща в Русия. Въпреки радушния прием в Америка и уважението към частния му живот, той желае да се завърне в родината си.
Критиците на Солженицин го смятат за радикален, защото – според техните твърдения, той често прави връзка между действията на евреите, грузинците и латвийците и неблагополучията, сполетели Русия през 20 век и критикува както комунизма, така и капитализма.
През май 1997 г. Солженицин е избран за редовен член на Руската академия на науките. През същата година учредява своя собствена награда за литература (от 25 000 долара).
Александър Солженицин се среща с президента Борис Елцин през 1994 г. и с президента Владимир Путин през 2000 и през 2002 г.
Двутомният труд на Солженицин „200 години заедно“ (отчасти базиран върху неговия ръкопис от 1968 г. „Евреите в СССР и бъдещето на Русия“, в който е използвал изрази от рода на „ленинско-еврейска революция“ [1], [2], [3]), от мнозина се смята за антисемитски. Редица книги и статии са написани, за да оборят тези твърдения на Солженицин (напр. [4], [5]).
Александър Солженицин умира на 3 август 2008 г. от сърдечен удар в Москва. [1]
Произведения
Следва кратък списък на публикуваните произведения на Солженицин:
- Един ден на Иван Денисович (Один день Ивана Денисовича) (1962)
- В първия кръг (В круге первом, 1-ва част, 2-ра част) (1968)
- Раково отделение (Раковый корпус) (1968)
- Червеното колело (Красное колесо) (Поредица от исторически романи за раждането на Съветска Русия):
- Август 1914 (Август Четырнадцатого) (1971). (В центъра на романа е катастрофалното поражение на руската армия в Битката при Таненберг през август 1914 г.)
- Октомври 1916 (Октябрь Шестнадцатого) (1983)
- Март 1917 (Март Семнадцатого) (1986)
- Април 1917 (Апрель Семнадцатого) (1989)
- Архипелаг Гулаг (Българско издание, превод на Иван Дойчинов, PDF формат; на руски: 1-вый том, 2-рой том, 3-тий том) (1973-78)
- Рекло телето дъба да мушка (Бодался теленок с дубом) (1975)
- Ленин в Цюрих (Ленин в Цюрихе) (1975) (Глави от Червеното колело)
- Как да устроим Русия (Как нам обустроить Россию) (1990)
- Руският въпрос в края на 20 век (Русский вопрос к концу ХХ века) (1995)
- Русия в разруха (1998) (Россия в обвале)
- Двеста години заедно (2001, 2002) (Двести лет вместе) (Исторически труд за руско-еврейските отношения от 1772 г. до наши дни, предизвикал противоречиви отзиви сред читателите: [6], [7], [8])
За него
- The Solzhenitsyn Files: Secret Soviet Documents Reveal One Man's Fight Against the Monolith, edition 1, 1995, твърди корици, ISBN 1-883695-06-6 (превод на английски под ръководството на Катрин А. Фицпатрик, под редакцията на и с предговор от Майкъл Скамел)
- Нива, Ж. Солженицын. М., Высшая школа, 1992.
- Голубков, М. М. Александр Солженицын. М., изд. МГУ, 2001.
- Евтимова, Р. и др. Руска литература ХІХ-ХХ век. Университетски учебник. Пловдив, Хермес, 2002, 497 – 506.
- Медведев, Р. А. Солженицын и Сахаров. М., Права человека, 2002.
- Урманов, А. В. Творчество Александра Солженицына. Учебное пособие. М., Флинта-Наука, 2003.
- Сараскина, Л. И. Александр Солженицын. М.: Молодая гвардия, 2008 (Жизнь замечательных людей).
- Донев, В. Александър Солженицин. Класика срещу канон. Велико Търново, Фабер, 2011.
- Pearce, J. Solzhenitsyn: A Soul in Exile. Rev. Upd. ed. San Francisco, Ignatius Press, 2011.
Източници
- ↑ Почина Нобеловият лауреат Александър Солженицин. // БГНЕС в netinfo.bg, 4 август 2008. Посетен на 4 август 2008.
Външни препратки
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Александър Солженицин
В Общомедия има медийни файлове относно Александър Солженицин
- „Александър Солженицин – Нобелова реч при връчване на Нобеловата награда“
- ((ru)) Произведения на Солженицин
- „Мъничета“ – кратките фрагменти на Солженицин
- ((en)) Автобиография на Солженицин на страницата на Нобеловите награди
- ((en)) Подробна био-библиография
- ((en)) „Една дума истина“, запис за него
- ((en)) „Разделѐн свят“: обръщение на Солженицин към випускниците на Харвардския университет през 1978 г.
- ((en)) Бележки за Солженицин
- ((ru)) Публикации на Солженицин в сп. „Новый мир“
- ((ru)) Сайт, посветен на Солженицин
- Гробът на Александър Солженицин
- Национален каталог на академичните библиотеки в страната НАБИС
- Произведения на Александър Солженицин в
Моята библиотека
|