Петко Здравков
Необикновената повест на един съдия (18)

(Документална повест за Костадин Велков)

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 3 гласа)

18.

Стажът завърши. Теоретико-практическият изпит беше издържан. Сега го очакваше нов, неспокоен път в живота. Къде ли щяха да го разпределят? Как ли ще го приемат местните колеги? Какви ли нови изпитания го очакват?

След две седмици комисията за разпределение на младите юристи при Министерството на правосъдието пристъпи към разглеждане на молбите. Пред заседателната зала гъмжеше от възбудени млади юристки и юристи. Пушеха нервно, спореха, смееха се. Някои излизаха удовлетворени от разпределението, а други огорчени и възбудени. Дойде редът и на Костадин Велков.

Председателят на комисията — Иван Стоянов, представител на Министерството на правосъдието, го изгледа изучаващо и приветливо. Той беше спокоен човек, със светли добри очи, бръсната лъщяща кръгла глава и сърдечен глас. Съчетал житейската мъдрост на своите 60 години с продължителния си служебен опит като съдия и администратор, той изслушваше внимателно и търпеливо желанията на своите млади колеги, проверяваше техния успех и разговаряше с тях, за да може да открие онези нюанси на мисълта им, на човешкия им стил, които разкриват наличието или липсата на съдийско призвание. Знаеше от опит колко много се изисква, за да стане един юрист добър съдия, и се опитваше да отклони онези, които явно нямаха призвание за тази отговорна професия.

Костадин Велков се усмихваше смутено, но заяви категорично, че неговото единствено желание е да стане съдия, и то в Силистренски окръг, защото е роден и израснал в този край.

И едва тогава изведнъж председателят на комисията забеляза, че от двата му ръкава се подават неподвижните пръсти на протези. Той се взря в спокойните, малко присмехулни очи на младия човек, едва сдържайки своето съчувствено вълнение.

— Доколкото виждам, вие сте с протези и на двете ръце?

— Да, и на двете.

— До китките?

— Не, до раменете.

— Откога?

— От 13-годишна възраст.

За пръв път такъв човек заставаше пред него, за пръв път такъв човек с такава страст се беше насочил към трудната и отговорна съдийска професия. И този скромен, учтив и изстрадал млад човек изведнъж му домиля.

Останалите членове на комисията мълчаха и се споглеждаха, преглъщайки своята потиснатост.

— Ще можете ли да се справите със съдийските задължения? Вярвам, че по време на стажа сте се запознали добре с тях.

— Разбира се, иначе не бих настоявал. Бих предпочел обаче в окръжен съд, където винаги се правораздава в състав от трима.

В окръжния съд в Силистра по това време обаче нямаше място за младши съдия. Комисията реши със съгласието на самия Костя временно да бъде назначен за съдебен изпълнител в Тутракан, докато се открие длъжност за младши съдия. Така на 23.2. 1970 г. Костя встъпи на съдийското поприще, като започна от града, в който беше изживял най-тежкото си нещастие. Тук му ампутираха ръцете.

Занизаха се месеци в усвояване на напрегнатата и конфликтна съдебно-изпълнителска работа, на преодоляване натрупалите се дела поради липса на съдебен изпълнител повече от година. А през това време, без той да знае, се решаваше неговото бъдеще.

На окръжния съд беше отпусната щатна бройка за младши съдия, но председателят на съда, като узна кого възнамеряват да представят, се смути. Видя му се неприемливо да бъде назначен за съдия инвалид като Костадин Велков. Неговата съпротива бе подкрепена от първия заместник-министър, който предлагаше да му се намери друга подходяща работа.

Но един човек беше запазил в душата си спомена за онзи умолителен поглед, за онова страстно желание на изстрадалия млад човек да се посвети на правосъдието. Той следеше непрестанно неговата целеустременост и развитие, неговото трудолюбие и проявите на съдийски усет и стил в работата и се убеди, че младият човек въпреки своята инвалидност може да стане добър съдия. Този човек беше Иван Стоянов. Той не споделяше опасенията нито на председателя на съда, нито на заместник-министъра, затова запозна с възникналия конфликт съответния секретар на окръжния комитет на партията в Силистра. За негова радост получи се положителен отговор. Тогава нареди да се направи предложение за избирането на Костадин Велков от съдебен изпълнител в Тутракан, за младши съдия при окръжния съд в Силистра.

Министърът, след като изслуша неговите съображения, в които звучеше не само искрено съчувствие, но и непоколебима убеденост, че от младия юрист може да се очаква един добър съдия, без колебание подписа предложението. Костя не знаеше нищо за това и когато узна за направеното предложение, се почувства неизразимо поласкан и щастлив. Той ставаше вече съдия! Сега трябваше да защити честта на благородното звание, до което достигна, преодолявайки с трагична упоритост и невъобразима целеустременост такива препятствия в живота си, които за другите изглеждаха непреодолими…