Майкъл Ридпат
Борсови игри (23)

23.

Гледах със задоволство екрана пред себе си. Пазарът на ценни книжа бе скочил рязко сутринта и сега беше с пункт и половина по-висок. Както винаги, Хамилтън бе успял да позиционира портфейла съвършено точно. Щяхме да изкараме прилична печалба. До ушите ми бяха стигнали слухове за нова голяма емисия на Световната банка, която трябваше да се появи следобед, и аз исках да се уверя, че ще успея да докопам част от нея. Харесаха ли я на пазара за еврооблигации, и щеше да литне.

Погледнах часовника. Вече беше дванайсет и двайсет! Сякаш само преди час беше седем и половина, когато се бях върнал за пръв път на работното си място за моя пръв пълен работен ден, откакто ме бяха изгонили. Чувствах се наистина добре. По йерархия Джеф беше заел мястото на Хамилтън, но беше дал ясно да се разбере, че няма нищо против да си поделим отговорността. Бях сигурен, че няма да излъжа доверието му.

В дванайсет и половина имах среща с Дени, Кеш и Кати. Дени бе поканил всички ни на обяд. Сграбчих сакото и хукнах към асансьорите. На излизане от асансьора зърнах Роб да чака някого. Направих се, че не го виждам, и закрачих през фоайето към въртящите се врати.

— Пол! — Спрях. — Можеш ли да ми отделиш минутка?

Кимна ми към креслата в един спокоен ъгъл. Поколебах се, но после размислих и тръгнах след него.

Не седнахме; останахме прави до креслата. Роб запристъпва смутено от крак на крак. Нямах никакво намерение да му помагам. Накрая събра кураж и вдигна очи.

— Наистина съжалявам страшно много, че излъгах полицията за теб.

Не казах нищо. Не бях в състояние да му простя. За мен с приятелството ни беше свършено.

— Последните няколко месеца извадих много лош късмет. Страшно лош късмет. Направих много неща, които изобщо не биваше да правя. Исках само да ти кажа, че искрено съжалявам за това, което се случи.

— Няма нищо — изрекох аз с неутрален тон.

Знаех добре, че е загазил много. Асоциацията по ценните книжа разследваше покупката му на акции на „Джипсъм“, а полицията далеч не беше във възторг от начина, по който ги беше подвел с лъжесвидетелството си. Но Роб бе обещал да даде показания срещу Хамилтън и бе спомогнал за неговото залавяне, което можеше да послужи за смекчаване на вината му. Но каквото и да се случеше от сега нататък, едно беше сигурно — с работата му в „Де Джонг“ беше свършено. Това ме радваше. Според мен той беше по-скоро слабохарактерен, отколкото лош, но въпреки това не исках повече да се мярка пред очите ми.

— Как е Кати? — запита Роб.

— Добре. Много добре.

— Чудесно. Тя е прекрасно момиче. Пази я.

Това сигурно му струваше огромни усилия. Бях искрено изненадан.

— Трябва да тръгвам — казах аз и се насочих към изхода.

Докато минавах през въртящите се врати, през тях влезе едно много високо и русо момиче на около двадесет години. Беше облечена в оскъдна фланелка с къси ръкави, без сутиен, и много къси дънкови шорти, впити в безкрайно дълги крака и бедра със силен бронзов загар. Главите на всички мъже наоколо се извъртяха подир нея. И аз не направих изключение. Изчаках пред входа на сградата и видях как девойката се насочва към мястото, където седеше Роб. Лицето му просветна в изражение, което познавах отдавна; той се изправи и я целуна.

Как, по дяволите, го правеше? Какво толкова виждаха в него? Поклатих зачудено глава и тръгнах по улицата към ресторанта.

Точно в дванайсет и половина слязох по стъпалата в заведението. Беше препълнено. Дени бе запазил маса предварително.

Тримата вече ме чакаха. Кеш и Дени разтърсиха топло ръката ми. Целунах Кати. Беше истинско щастие да я видя жива и усмихната.

— Радвам се да те видя — изрекох аз.

— Аз също.

— Кога пристигна?

— Тази сутрин. Полицията в Ню Йорк изтърва мъжа, който стреля по мен, така че ме посъветваха да съкратя програмата си и да си тръгвам колкото мога по-бързо. Но смятат, че опасността вече е отминала. След като заловиха Хамилтън и Вайгел, вероятността онзи да ме преследва още, е много малка.

— Господи, как се разтревожих, когато чух онези писъци по телефона!

— Разтревожен бил! А какво да кажа аз, дето едва не ми се пръсна сърцето от страх? За щастие жената, дето я рани, щяла да се оправи, така ми казаха.

Кеш ми наля една чаша от бутилката шампанско, зъзнеща в кофичката с лед до масата.

— Наздраве за всички ни! — каза той и отпи голяма глътка. — И за отпуската на Хамилтън. Дано да е наистина продължителна.

Пихме. Беше ми хубаво. Бях си върнал работата. Сега вече можех да си позволя да купя къщата на мама. И вече можех да търгувам. Но най-важното от всичко, имах Кати. Видях усмихнатите й очи над чашата й.

Обърнах се към Дени.

— Благодаря ти за всичко, което направи за нас.

Дени вдига ръка.

— О, няма защо. За мен беше истинско удоволствие да ви помогна. Деби беше много добър адвокат и съм щастлив, че имах възможността да помогна за залавянето на убиеца й.

Поръчахме си обяд. Кеш поръча още една бутилка шампанско.

— Да ти се е обаждал Джак Салмън? — попитах го аз.

— Вчера говорихме — отвърна той. Изчака сервитьорът да постави чиния супа пред него и лакомо засърба. — Изпаднал е в пълна паника. Казва, че следователите душат навсякъде. Разбира се, каза ми още, че не знаел нищичко за това какво ставало в действителност, но се съмнявам дали ще изкара и до края на следващата седмица.

— Казваме сбогом на още един клиент — въздъхнах аз и се усмихнах.

— Да, много лошо — избъбри Кеш. — „Финикс Просперити“ просто ще се превърне в поредната фалирала кредитно-спестовна банка, увиснала на гърба на Чичо Сам. Но положението все още не е толкова страшно, защото имат доста облигации за продан.

И спря да обмисли откриващите се възможности.

Точно в този момент сервитьорът се приближи до масата ни.

— Търсят по телефона мистър Мъри.

Погледът на Кеш не слезе от гърба ми, докато разговарях по телефона на бара. Беше Джеф.

— Пол, добре че те хванах. Една нова много голяма емисия на Световната банка тъкмо сега излиза на пазара. Изглежда много евтина. „Харисън Брадърс“ я водят. Можеш ли да се прибереш по-бързо?

— Веднага тръгвам — казах аз и затворих.

Върнах се на масата и се извиних.

Очите на Кеш се присвиха подозрително.

— Кой беше? — запита той.

— О, нищо особено. Просто отивам да купя няколко облигации.

Намигнах на Кати. Тя ми се ухили разбиращо. Хукнах към изхода на ресторанта. Кеш пухтеше зад гърба ми.

— Хей, почакай — изкрещя той. — Каква е сделката? Кой я води? Сигурен съм, че „Блуумфийлд Уайс“ има какво да предложи в тоя случай. Не прави нищо, докато не се върна на бюрото си!

Направих се, че не го чувам, и забързах към офиса. Умът ми вече пресмяташе колко облигации на Световната банка мога да закупя.