Майкъл Конъли
Законът на Бош (7)

7

Недовършените неща преобръщат колата. Версията, по която бяха работили преди четири години Крос и Дорси, беше елементарна. Те смятаха, че Анджела Бентън е знаела за докарването на двата милиона долара на снимачната площадка и е предизвикала обира и смъртта си, като е споменала умишлено или неволно за парите. Голямата й уста станала причина за обира и впоследствие за убийството й. Тъй като била вътрешната връзка на бандитите, тя трябвало да бъде елиминирана, за да прикрият следите си. Анджела Бентън бе убита четири дни преди обира, затова двамата следователи мислеха, че участието й е било неволно. По някакъв начин тя бе предоставила информацията, довела до обира, и се бе наложило да я премахнат преди да осъзнае какво е направила и за да не привлекат внимание към предстоящата доставка на парите. Следователно психо-сексуалните аспекти на престъплението — разкъсването на дрехите и доказателството за мастурбиране — очевидно бяха поставени за заблуда и погрешно насочване на разследването.

И обратно, ако Анджела Бентън бе участвала съзнателно в плана за обира, по всяка вероятност следователите щяха да решат, че тя е трябвало да бъде убита, след като обирът бъде извършен успешно.

Тази теория ми се стори солидна, когато Лотън Крос ми я бе разказал по време на първото ми посещение в дома му. Вероятно и аз бих се насочил по тази следа, ако бях продължил да работя по случая. Но впоследствие версията не бе Довела доникъде. Крос ми каза, че двамата с партньора му работели само по убийството на Бентън, но не попаднали на Улика, която да тласне напред разследването. Търсили пет Месеца. Проследили движенията й и всекидневните й навици Проучили кредитната й карта, банковата сметка и телефонните разговори. Разпитали няколко пъти всички членове на семейството й, приятели и колеги. Прекарали осем дни в Индианаполис. Дорси ходил до Финикс, за да проследи стодоларовата банкнота. Били толкова дълго в „Айдолон Продъкшънс“, че за един месец им дали кабинет в „Арчуей Пикчърс“, където да провеждат разпитите.

И не стигнали доникъде.

Както често става в случаите на убийство, двамата бяха събрали много информация за жертвата, но не и най-важната, която да доведе до разкриване на самоличността на извършителя. Накрая знаели с кого е спала в колежа, но не и къде е прекарала последната нощ от живота си. Научили, че последната храна, която е изяла, е била мексиканска — царевичните тортилас и фасулът още били в чревния й тракт, но не и в кой от хилядите подобни ресторанти е вечеряла.

И след шестмесечно разследване не намерили абсолютно никаква връзка между Анджела Бентън и обира, освен че тя е работила като асистент-продуцент в компанията, правила филм, в който парите играят главната роля.

След шест месеца бяха стигнали до задънена улица. Разполагали с четирийсет и шест гилзи, събрани след престрелката, кръвта по микробуса и спермата, намерена на местопрестъплението. Доказателствата били надеждни — балистичната експертиза и пробите ДНК несъмнено можели да свържат някой заподозрян с престъплението. Но това можело да стане само ако заподозреният и оръжието на престъплението са идентифицирани и задържани. А тези доказателства едва ли можеха до доведат до залавянето на заподозрян. И така след половин година двамата следователи не бяха стигнали доникъде.

Бе станало време да дадат оценка за разследването, както се прави на шестия месец. Тогава се взимат най-трудните решения. Преценява се вероятността дали случаят може да се изясни и необходимостта следователите да работят по други случаи и да помогнат на колегите си. Шефът им отнел приоритета на случая Анджела Бентън и Дорси и Крос отново били включени в ротационния принцип на отдел „Обири и убийства“. Имали възможност да работят по убийството на Анджела Бентън, колкото искат, но разследвали и други престъпления. Както би могло да се очаква, това било за сметка на случая Анджела Бентън — Крос не се поколеба да го признае пред мен. Занимавали се с разследването от време на време, като повечето работа вършел Дорси, а Крос се съсредоточил върху новите случаи, които им възложили.

После ги простреляли и случаят Анджела Бентън станал приоритетен. Отворен и неразкрит. И не го поел никой. Детективите не обичат да взимат случаи, започнати от други. Никой не иска да разгледа материалите и да докаже, че колегите му са сбъркали или може са били подведени, или вероятно са некомпетентни или мързеливи. Към тази пречка се прибавяше и фактът, че случаят Анджела Бентън се бе превърнал в зла орис. Ченгетата са суеверни. Съдбата на първите следователи — единият мъртъв, а другият в инвалидна количка до края на живота си — бе неразривно свързана със случаите, по които бяха работили. И никой не искаше да поеме разследването на убийството на Анджела Бентън.

Само аз — и то след като вече бях извън официалната игра.

И сега, четири години по-късно, трябваше да вярвам, че Крос и Дорси са си свършили работата добре. Всъщност нямах избор. Да тръгна по вече утъпкания от тях път ми се струваше най-добрата възможност. Затова отидох при Тейлър. Планът ми беше да допусна, че разследването им е обстойно, макар и не безпогрешно, и да подходя от друг ъгъл. Действах на основанието, че Крос и Дорси не са открили нищо, което да свързва Бентън с обира, защото не е имало какво да открият. Смъртта й беше част от плана, грижливо режисирана заблуда. В резултат от трийсет и петкилометровото пътуване до дома на Тейлър разполагах със списък от девет имена — всички присъствали на престрелката по време на обира. Всички, които според него знаеха за транспортирането на парите — кога ще пристигнат и кой ще ги донесе. Щях Да започна оттам.

Но Крос ми бе казал за списъка със серийните номера и че поне един от тях е грешен. С този въпрос се бе занимавал Дорси и Лотън не знаеше какво е станало. Скоро след това бяха убили Дорси и разследването бе умряло заедно с него. Но аз се интересувах. Това беше аномалия, с която трябваше да се справя. Комбинацията от предупреждението на Кизмин Райдър и неясния намек за „онези хора“ предизвика в мен тръпка на вълнение, каквато отдавна не бях изпитвал. Влечение към мрака, което някога ми бе познато много добре.