Майкъл Конъли
Законът на Бош (4)

4

Сутринта след разговора ми с Александър Тейлър седях в трапезарията в къщата ми на Удроу Уилсън Драйв. В кухнята имаше горещо кафе. Бях заредил пет компактдиска на Арт Пепър и бях сложил пред себе си документите и снимките от папката на Анджела Бентън.

Това не бяха всичките материали, защото случаят бе поет от отдел „Обири и убийства“ точно когато разследването започваше да се фокусира и преди да бъдат написани много от докладите. Съдържанието на папката беше само началото. Бях я взел от мястото на престъплението преди четири години и разполагах само с нея. И с имената, които Александър Тейлър ми бе казал предишния ден.

Докато се приготвях за ден на издирване на хора и извършване на разпити, погледът ми бе привлечен от купчинка изрезки от вестници с пожълтели краища. Взех ги и започнах да ги преглеждам.

Отначало за убийството на Анджела Бентън имаше само кратък репортаж в „Лос Анджелис Таймс“. Спомням си колко много ме възмути това. Нужни ни бяха свидетели, които вероятно бяха видели убийството и евентуално колата и маршрута за бягство на убиеца. Трябваше да знаем какви са били действията на жертвата преди да я нападнат. Тя бе убита на рождения си ден. Къде и с кого бе прекарала вечерта преди да се върне вкъщи? Един от най-добрите начини беше да помолим гражданите да се обадят чрез новинарските емисии. И тъй като „Таймс“ реши да публикува само кратък репортаж във втората си част, не получихме почти никаква помощ от хората. Обадих се на репортерката, за да изразя негодуванието си. Тя ми отговори, че допитванията до общественото мнение показват, че на читателите са им омръзнали вестници, пълни с разкази за смърт и трагедии. Каза ми, че новинарската ниша за криминални истории се стеснява и че не може да се направи нищо. За утеха написа статия за броя за следващия ден, където в един ред се споменаваше, че полицията търси помощ от гражданите. Но репортажът беше още по-кратък от първия и забутан още по-на-вътре във вестника. Никой не ни се обади.

Нещата се промениха три дни по-късно, когато историята се появи на първата страница и стана водеща новина за всяка телевизионна станция в града. Взех първата изрезка от купчинката и я прочетох може би за стотен път.

РЕАЛНА ПРЕСТРЕЛКА НА СНИМАЧНА ПЛОЩАДКА

Един мъртъв и един ранен. Ченгета и бандити се смесват с целулоидните си двойници

От Кийша Ръсел

Репортер на „Лос Анджелис Таймс“

 

Смъртоносна реалност се смеси с холивудска фантазия в петък сутринта, когато полицаи и охрана размениха изстрели с въоръжени бандити по време на обир на два милиона долара в брой, използвани за филм за обир на два милиона долара в брой. Простреляни са двама банкови служители, единият фатално.

Въоръжените бандити са избягали с парите, след като са открили огън по охраната и истински полицейски детектив, който случайно е бил на снимачната площадка. Според полицията кръвта, намерена по-късно в изоставеното превозно средство, използвано за бягството, показва, че поне един от бандитите също е бил прострелян.

По време на престрелката кинозвездата Бренда Барстоу е била в паркиран наблизо фургон. Тя не е ранена и не е видяла стрелбата.

Според говорител на полицията инцидентът е станал пред едноетажна къща на Селма Авеню малко преди десет часа. На снимачната площадка е пристигнала бронирана кола с два милиона долара, които е трябвало да бъдат използвани в сцени, заснети в къщата. Снимачната площадка е била под засилена охрана, макар че точният брой на въоръжените пазачи и на полицаите не се съобщава.

Фатално простреляната жертва е Реймънд Вон, четирийсет и три годишен, шеф на охраната на „Банка ЛА“, доставила парите. Прострелян е и Лайнъс Саймънсън, двайсет и седем годишен, служител на „Банка ЛА“. Куршум е пронизал долната част на торса му. Късно в петък лекарите от медицинския център „Сидърс Синай“ съобщиха, че състоянието му е стабилно.

Детективът от полицията на Лос Анджелис Джак Дорси каза, че докато двама пазачи носели парите от бронираната кола към къщата, трима тежко въоръжени мъже изскочили от паркиран наблизо микробус, а четвърти чакал зад волана. Мъжете нападнали пазачите и взели парите. Докато заподозрените се оттегляли към микробуса с четирите чанти с двата милиона, единият от тях открил огън.

„И тогава настъпи ад — каза Дорси. — Ожесточена канонада.“

Не е ясно защо е започнала престрелката. Свидетели са казали на полицията, че бандитите не са срещнали съпротива от страна на охраната.

„Доколкото разбрахме, те са започнали да стрелят ей така, без определена причина“ — каза детектив Лотън Крос.

Полицаите и неколцина пазачи са отвърнали на огъня, както и две патрулни ченгета, които не са били дежурни и са работили като охрана на снимачната площадка, и детектив от полицията, намиращ се във фургон и извършващ друго разследване.

Вчера полицията пресметна, че по време на ожесточената престрелка са изстреляни над сто куршума.

Въпреки това свидетели твърдят, че кръстосаният огън е продължил не повече от минута. Бандитите са успели да се качат в микробуса и да избягат. Надупченото от куршуми превозно средство по-късно е намерено близо до изхода на Сънсет Булевард към магистрала Холивуд. Установено е, че микробусът е откраднат предишната нощ от киностудия. След изследване на кръвта, намерена вътре, следователите смятат, че един от бандитите е улучен по време на стрелбата.

„Засега не знаем самоличността на извършителите — каза Дорси. — Работим по различни версии, които смятаме, че ще се окажат полезни за разследването.“

Престрелката внесе отрезвяваща доза реалност в лагера на кинопроизводителите.

„Отначало помислих, че са хората от реквизита и стрелят с халосни патрони — каза Шон О’Мали, асистент-продуцент на филмовия проект. — Реших, че е някаква шега. После чух викове всички да залегнат и къщата бе обсипана с дъжд от истински куршуми. Тогава разбрах, че е реалност. Хвърлих се на земята и започнах да се моля на Бога. Беше страшно.“

Спомних си сюрреалистичната сцена в онзи ден. Писъците, облака дим от стрелбата и хората на земята. Не знаех дали са ранени, или просто залегнали. Дълго никой не се надигна, дори след като бръмченето на микробуса отдавна бе заглъхнало.

Продължих да чета репортажа.

Филмът още няма заглавие… В него се разказва за крадла, която отмъква куфар с два милиона долара от гангстерите в Лас Вегас и избягва в Лос Анджелис. Според експерти изключително необичайно е във филмови продукции да бъдат използвани истински пари. Но режисьорът Волфганг Хаус е настоял за това, защото сцените в къщата на Селма Авеню включвали близки кадри на крадлата, чиято роля изпълнява Барстоу, и на банкнотите.

Сценарият изисквал крадлата да изсипе парите на леглото и да се търкаля в тях, да ги хвърля и да ликува. В друга сцена крадлата влиза във вана, пълна с банкноти. Според Хаус фалшивите пари лесно щели да се забележат.

„Би било невъзможно да го направим по друг начин — заяви немският режисьор. — Филмите ни разчитат на точност и достоверност. Ако използваме фалшиви пари, филмът ще бъде лъжа и всеки, който го гледа, ще разбере това.“

Детективи от полицията казаха на репортерите, че „Айдолон Продъкшънс“, продуцентите на филма, се уредили заем за един ден и охрана. Бронирана кола е трябвало да остане на снимачната площадка по време на снимките и парите да бъдат върнати незабавно след завършването им. Пратката се е състояла от стодоларови банкноти, увити в пачки от двайсет и пет хиляди.

Александър Тейлър, собственикът на продуцентската компания, отказа да коментира обира и решението да се използват истински пари във филма. Не е ясно и дали двата милиона са били застраховани срещу кражба.

Полицията отказа да разкрие защо детектив Бош е бил в къщата, когато е станала престрелката. Но „Таймс“ научи, че Бош е разследвал смъртта на Анджела Бентън, която преди четири дни беше намерена удушена в сградата, където е живеела. Двайсет и четири годишната Бентън е била служителка на „Айдолон Продъкшънс“ и полицията разследва вероятна връзка между убийството й и въоръжения обир.

В изявление, разпространено от импресариото й, Бренда Барстоу каза: „Шокирана съм от случилото се и изразявам съчувствията си на семейството на убития“.

Говорител на „Банка ЛА“ каза, че Реймънд Бон е бил нает от банката преди седем години. Вон е бивш полицай, работил в Ню Йорк и Пенсилвания. Саймънсънс, раненият служител, е помощник на вицепрезидента на банката Гордън Скагс и е отговарял за охраната на паричния заем на снимачната площадка. Не можахме да го открием за коментар.

Снимането на филма временно е преустановено. Не е ясно кога камерите ще заработят отново и дали ще бъдат използвани фалшиви пари, ако снимките продължат.

Прегледах допълващата статия на тема колко е необичайно да се използват истински банкноти, при това толкова много, на снимачна площадка, каквито и предпазни мерки да се вземат. Там се уточняваше, че парите са били в две чанти, и правилно се подчертаваше, че едва ли всичките два милиона долара могат да бъдат обхванати в един кадър. Въпреки това продуцентите на филма са бяха съгласили с искането на режисьора да се използват истински пари и двата милиона да бъдат набавени за достоверност. Но неназовани вътрешни източници и холивудските наблюдатели, цитирани в статията, предполагаха, че не става дума за пари, нито за достоверност или дори за изкуство, а просто за игра на надмощие. Волфганг Хаус го бе направил, защото е можел. В миналото той се бе занимавал с евтини филми с малък бюджет, но само на четири години се бе издигнал до голям холивудски играч. Настоявайки за двата милиона истински долари в брой за снимането на рутинни сцени, Хаус бе използвал новопридобитата си сила. Имаше достатъчно власт, за да ги поиска на снимачната площадка. Това беше поредната история за холивудската фукня. Само че този път бе станало убийство.

Прегледах репортажа, публикуван два дни след обира. Там се преразказваха първите два репортажа и имаше малко нова информация за разследването. Нямаше арести, нито заподозрени. Най-важната нова информация беше, че „Уорнър Брос“ е оттеглила финансовата си подкрепа за филма седем дни след като кинозвездата Бренда Барстоу се бе отказала от ролята, позовавайки се на загриженост за безопасността си. Бяха цитирани неназовани източници от продукцията, които предполагаха, че актрисата е напуснала поради други причини, но е използвала клаузата от договора си, гарантираща лична-; та й безопасност.

Накрая се споменаваше за разследването на обира и престрелката — то се било разраснало и вече обхващало и убийството на Анджела Бентън и отдел „Обири и убийства“ го бил взел от холивудското районно управление. Забелязах, че най-отдолу е ограден параграф. По всяка вероятност го бях направил аз преди четири години.

Източници потвърдиха, че откраднатите пари са били белязани. Следователи признаха, че проследяването на банкнотите може да се окаже най-добрият шанс за идентифицирането и залавянето на заподозрените.

Не си спомнях да съм ограждал параграфа преди четири години и се запитах защо бих го направил. Когато бе публикувана статията, вече не работех по случая. Предположих, че съм продължил да се интересувам от произшествието и съм проявил любопитство да проверя дали източникът е дал точна информация на репортерката или пък съм се надявал крадците да прочетат статията и да се паникьосат от вероятността да бъдат проследени. Което щеше да им попречи да харчат парите и да увеличи шанса за намирането на цялата сума.

Пожелателно мислене. Но вече нямаше значение. Сгънах изрезките, оставих ги настрана и се замислих за онзи ден в къщата на Селма Авеню. Новинарските репортажи бяха бледо описание, досущ снимка от самолет. Все едно да се опитваш да разбереш какво е било във Виетнам през 1967 година, като гледаш репортажите на Уолтър Кронкайт. Разказите не могат да пресъздадат суматохата, мириса на кръв и страх и прилива на адреналин, докато парашутистите скачат от транспортния самолет „С-130“ на вражеска територия.

Аз бях във фургон, паркиран на Селма Авеню, и разговарях с режисьора Хаус за Анджела Бентън. Търсех да се хвана за нещо. Бях обсебен от ръцете й и изведнъж ми хрумна, че може би те са част от инсценировката на сцената на престъплението. Аранжирана от режисьор. Притисках Хаус и Упорствах — опитвах се да разбера къде е бил през въпросната нощ. И тогава се чу потропване, вратата се отвори и всичко се промени.

— Волфганг — каза някакъв мъж с бейзболна шапка. — Бронираната кола с парите пристигна.

Погледнах Хаус.

— Какви пари?

И в същия миг разбрах.

Върнах се към спомена и видях всичко като на забавен каданс. Видях всички движения и детайли. Излязох от фургона на режисьора и видях червена бронирана кола в средата на улицата две къщи по-нататък. Задната врата беше отворена и униформеният вътре подаваше чантите с парите на двама мъже навън. Двамата бяха с костюми. Единият беше много по-възрастен от другия.

После те тръгнаха към къщата. Страничната врата на един спрял на улицата микробус се отвори и оттам изскочиха трима въоръжени мъже със скиорски маски на лицата. Четвъртият остана зад волана. Бръкнах в сакото си, но не извадих пистолета. Положението беше непредсказуемо. Наоколо имаше твърде много хора, при това в зоната на кръстосания огън. Затова оставих нещата да следват естествения си ход.

Бандитите се приближиха в гръб към носачите на парите, изненадаха ги и взеха чантите, без да изстрелят нито един куршум. После, докато се оттегляха към микробуса, се случи необяснимото. Онзи, който ги прикриваше и не носеше чанта, зае позиция за стрелба и вдигна оръжието си с две ръце. Не разбирах нищо. Какво бе видял? Къде беше заплахата? Кой бе помръднал? Той откри огън и възрастният мъж с костюма падна на улицата.

Престрелката започна след по-малко от секунда. Пазачът в бронираната кола, охраната и ченгетата също откриха огън. Извадих пистолета си и тръгнах по моравата към бронираната кола.

— Залегнете! Всички да залегнат!

Членовете на снимачния екип се хвърлиха на земята. Приближих се още и чух, че някой крещи. Двигателят на микробуса забръмча. Усетих мирис на барут. Когато ми се удаде възможност за точен изстрел, бандитите вече бяха стигнали до микробуса. Единият хвърли чантите през отворената врата, обърна се и извади от колана си два пистолета.

Но така и не успя да стреля. Открих огън и го видях как полита в микробуса. Другите се хвърлиха вътре след него, гумите изсвириха и микробусът потегли. Страничната врата още беше отворена и краката на ранения стърчаха навън. Микробусът зави към Сънсет Булевард и магистралата. Нямах възможност да ги преследвам. Колата ми беше паркирана на пресечка и половина по-нататък.

Извадих клетъчния си телефон и се обадих да изпратят две линейки и много хора. Казах им накъде се е насочил микробусът и им наредих да отидат на магистралата.

През цялото това време писъците не спряха. Прибрах телефона и се приближих до викащия мъж. Беше по-младият от двамата с костюмите. Лежеше на една страна и притискаше левия си крак. Кръвта течеше между пръстите му. Денят и костюмът му бяха съсипани, но виждах, че няма да умре.

— Раниха ме! — крещеше той и се гърчеше. — Раниха ме, да им го начукам!

Отърсих се от спомена и се върнах в трапезарията си. Арт Пепър изпълняваше „Бъди добра и се върни у дома“, акомпанираше Джак Шелдън на тромпет. Имах поне две-три версии на тази песен. Във всяка той атакуваше агресивно мелодията. Това беше начинът му на свирене и аз харесвах точно тази безмилостност в него. И се надявах да се науча да свиря така.

Когато отворих тетрадката си на празна страница и се приготвих да запиша нещо, което бях видял в спомена си за престрелката, някой потропа на вратата.