Майкъл Конъли
Законът на Бош (31)

31

По време на обратния полет към Лос Анджелис се опитах да се съсредоточа върху разследването. Но усилията ми бяха безуспешни. През по-голямата част от нощта бях наблюдавал как Елинор печели стотици долари от петима мъже в стаята за покер в „Беладжо“. За пръв път я гледах как играе. Доста затрудни другите играчи и ги принуди да се откажат. Остана само един, но купчината чипове пред него беше само една, докато Елинор осребри пет. Тя беше хладнокръвен и неотстъпчив играч, внушаваше респект и бе загадъчна и красива. Цял живот съм изучавал хората. Но не можах да разгадая изражението й, докато играеше. Доколкото видях, нито за миг не се издаде.

Но след като приключи с тези мъже, Елинор приключи и с мен. Каза ми, че била уморена и трябвало да си ляга. Добави, че не може да отида при нея. Дори не предложи да ме закара до летището. Сбогувахме се набързо. В целувката ни липсваше страстта, която бяхме изпитали по-рано в апартамента. Разделихме се без обещания да се срещнем отново или да се чуем по телефона. Просто си казахме довиждане и тя тръгна.

Успях да стигна до летището, но когато се качих в самолета, не можах да прогоня мисълта за нея. Опитах се да чета материалите от разследването, но не излезе нищо. Непрекъснато мислех за загадките на Елинор. Не за хубавите мигове, прекарани заедно, за спомените и любенето. Мислех за внезапната ни раздяла и колко ловко Елинор бе отбягвала въпроса, когато я попитах има ли си някого. Тя каза, че не е влюбена, но всъщност не отговори на въпроса ми. Мислех за желанието й да отседна в хотел и защо не искаше да отворя багажника на колата й. Бях запомнил регистрационния й номер и го записах на първата страница на материалите от разследването. После се почувствах като предател и го задрасках. Но въпреки че го направих, знаех, че няма да го залича от паметта си.