Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Войната на братовчедите (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Kingmaker’s Daughter, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 25 гласа)

Информация

Сканиране
Internet (2015)
Разпознаване и корекция
egesihora (2015)

Издание:

Филипа Грегъри. Пленница на короната

Английска. Първо издание

ИК „Еднорог“, София, 2012

Редактор: Боряна Джанабетска

ISBN: 978-954-365-117-7

История

  1. — Добавяне

3

Замъкът Уорик, пролетта на 1468

Ние не харесваме кралицата. В ранните години на брака си тя насърчава своя съпруг краля да се обърне срещу баща ми: срещу своя най-отдавнашен и най-добър приятел, срещу човека, който го направи крал и му даде кралство. Отнемат големия държавен печат от чичо ми Джордж, и го освобождават от важния му пост на лорд-канцлер, изпращат баща ми като посланик във Франция, а после го измамват, като сключват таен договор с нашия съперник Бургундия зад гърба му. Баща ми се гневи на краля и обвинява кралицата и нейните близки, че са го посъветвали в ущърб на истинските му интереси, но в полза на нейния бургундски сродник. И най-лошото от всичко — крал Едуард изпраща сестра си Маргарет да се омъжи за бургундския херцог. Целият труд на баща ми, усилията, които положи за съюз със силната Франция, всичко това е провалено от това внезапно сближаване с неприятеля. Едуард ще превърне Франция във враг и всички старания на баща ми ще се окажат напразни.

А браковете, които кралицата урежда, за да издигне семейството си! Веднага след коронацията си тя се заема да заграби почти всеки млад мъж от благороден произход в Англия за многобройните си сестри. Младия Хенри Стафорд, херцогът на Бъкингам, когото родителите ми бяха избрали за мен, тя оженва набързо за сестра си Катрин — малкото момиче, което седеше на нашата маса по време на вечерята по случай коронацията. Детето, родено и отгледано в провинциална къща в Графтън, става херцогиня. Двамата са не по-възрастни от мен, но кралицата въпреки всичко ги оженва един за друг, и ги възпитава в своето домакинство, като свои повереници, пазейки състоянието на фамилията Стафорд за своя лична облага. Майка ми казва, че семейство Стафорд, които са по-горди от всеки друг в Англия, никога няма да й простят за това, нито пък ние. Малкият Хенри изглежда толкова зле, сякаш някой го е отровил. Той може да проследи произхода си назад чак до кралете на Англия, а е женен за малката Катрин Удвил и има за свой тъст човек, който не е бил нищо повече от провинциален земевладелец.

Братята си тя също успява да ожени — важното е невестите да притежават състояние или титла. Красивият й брат Антъни се сдобива със съпруга, чиято титла го превръща в барон Скейлс; но кралицата не отправя предложение към някоя от нас. Сякаш в мига, когато татко каза, че няма да отидем в двора й, престанахме да съществуваме за нея. Тя не прави предложение нито за Изабел, нито за мен. Майка ми отбелязва пред татко, че никога не бихме паднали толкова ниско пред когото и да било от семейство Ривърс — независимо колко нависоко се опитват да се изкатерят — но това означава, че за мен няма уредена женитба, макар че ще навърша дванайсет през юни, а положението е още по-лошо за Изабел, принудена да стои в свитата на майка ми като нейна почетна дама, и без изгледи за съпруг, макар че е вече на шестнайсет. Тъй като майка ми е била сгодена, когато едва е била излязла от люлката, а на четиринайсет години вече била омъжена и споделила легло, Изабел става все по-нетърпелива и по-нетърпелива, все повече и повече има чувството, че е забравена в надпреварата към олтара. Сякаш сме изчезнали, като омагьосани девойки във вълшебна приказка, докато кралица Елизабет омъжва всичките си сестри и братовчедки за всички състоятелни млади благородници в Англия.

— Може би ще се омъжиш за някой чуждестранен принц — казвам, опитвайки се да утеша Изабел. — Когато се приберем у дома в Кале, татко ще ти намери някой френски принц. Сигурно подготвят нещо такова за нас.

Седим в стаята за дамите в замъка Уорик, уж за да рисуваме. Пред Изабел има изящна скица на пейзажа, който се вижда от прозореца, а аз имам някаква драсканица, която би трябвало да е букет иглики, току-що откъснати от бреговете на Ейвън, до лютнята на Ричард.

— Такава глупачка си — казва тя с унищожителен тон. — Каква полза ще имаме от някой френски принц? Имаме нужда от връзка с престола на Англия. На трона има нов крал, а съпругата му ражда само момичета. Трябва да бъдем близо до престола. Глупава си като някоя пастирка на гъски.

Дори не се разгневявам при тази обида:

— Защо имаме нужда от връзка с трона на Англия?

— Баща ни постави фамилията Йорк на трона не за да облагодетелства тях — обяснява тя. — Баща ни постави рода Йорк на престола, за да може да им дърпа конците. Смяташе да управлява Англия иззад трона на Йорк. Едуард му беше като по-малък брат, татко щеше да бъде негов наставник. Всички знаят това.

Не и аз. Мислех си, че баща ми се е борил на страната на Йорк, защото те бяха законните наследници, защото кралица Маргарет Анжуйска беше лоша жена, и защото кралят беше заспал.

— Но сега, когато крал Едуард приема съвети единствено от съпругата си и нейното семейство, ние ще трябва да се присъединим към това семейно обкръжение, за да го ръководим — казва тя. — Ти и аз ще се омъжим за братята му, херцозите с кралска кръв, ако майка ни успее да ги спечели за нас.

Усещам как поруменявам.

— Искаш да кажеш, че ще се омъжа за Ричард?

— Нима го харесваш! — Тя избухва в смях. — Толкова е тъмнокос и мургав, и недодялан…

— Силен е — казвам напосоки. — Може да язди всеки кон. И е храбър, и…

— Ако искаш ездач за съпруг, защо не се омъжиш за коняря Джон?

— Но сигурна ли си, че ще го уредят? Кога ще се оженим?

— Татко е твърдо решен на това — казва тя, като снижава гласа си до шепот. — Но онази жена със сигурност ще се опита да спре женитбата. Няма да иска братята на краля да бъдат женени за други жени, освен за нейни роднини и приятелки. Няма да допусне всички ние да бъдем в двора, и да я излагаме и засенчваме, показвайки на всички как се държат представителите на един наистина велик английски род. Тя прекарва цялото си време в опити да отдалечи краля от татко, защото знае, че татко му казва истината и му дава добри съвети, защото знае, че баща ни съветва краля против нея.

— Баща ни поискал ли е разрешение от краля? За женитбите ни?

— Ще го направи, докато е в двора — казва тя. — Може би го пита сега: днес, точно в този момент. И тогава ние двете ще бъдем сгодени — и двете — и то за братята на краля на Англия. Ще бъдем херцогини от кралската фамилия. Ще бъдем по-високопоставени от майката на кралицата, Жакета, дори от майката на краля, херцогиня Сесили. Ще бъдем първите дами на Англия след самата кралица.

Зяпвам я.

— А какви други е редно да бъдем? — пита настойчиво тя. — Когато си помислиш кой е баща ни? Разбира се, че трябва да бъдем първите дами на Англия.

— А ако крал Едуард няма син — изричам бавно, мислейки на глас, — тогава брат му Джордж ще бъде крал, когато той умре.

Във възторга си Изабел ме прегръща.

— Да! Именно! Джордж, херцог Кларънс — тя се смее възторжено. — Той ще бъде крал на Англия, а аз ще бъда кралица.

Правя пауза, почти изпълнена с благоговение при мисълта, че сестра ми ще стане кралица.

— Кралица Изабел — казвам.

Тя кимва.

— Винаги съм си мислила, че звучи добре.

— Изи, ще бъдеш толкова важна!

— Знам — казва тя. — А ти ще бъдеш херцогиня, винаги до мен. Ще бъдеш първата дама от свитата ми. Какви дрехи ще имаме само!

— Но ако живееш дълго, и също нямаш синове, а после Джордж умре, тогава Ричард ще бъде следващият наследник, а следващата кралица ще бъда аз: кралица Ан.

Усмивката й веднага помръква.

— Не, изобщо няма такава вероятност.

 

 

Баща ми се връща от двора, безмълвен като камък. Вечерята е сервирана в голямата зала на замъка Уорик, където стотици от нашите слуги и войници сядат да се хранят заедно с нас. Залата е изпълнена с глъчката от потракването на съдове, със звън на чаши и стърженето на ножове по чинии, но на господарската маса, където седи баща ми и гледа гневно, ние се храним в пълно мълчание. Майка ми седи от дясната му страна, с поглед, прикован върху масата на почетните дами, нащрек за всяка проява на лоши обноски. Ричард седи от лявата му страна, бдителен и мълчалив. Изабел седи до майка ми, смълчана от страх, а аз съм последна, както обикновено. Не зная какво се е случило. Трябва да намеря някой, който да ми каже.

Успявам да хвана нашата полусестра Маргарет. Тя може и да е незаконна дъщеря на баща ми, но той я е признал още от раждането й и майка ни плащаше за възпитанието й и я държи сред почетните си дами, като надеждна довереница. Сега тя е омъжена за един от арендаторите на баща ни, сър Ричард Хъдълстоун, и макар че е зряла жена на двайсет и три години и винаги знае всичко, тя — за разлика от всички останали — ще склони да ми каже.

— Маргарет, какво става?

— Кралят е отказал на баща ви — казва тя мрачно, когато я намирам в спалнята ни да надзирава как прислужницата слага грейка в студеното легло, а камериерът, който отговаря за спалнята, пъха в постелята меч, който трябва да служи за наша защита. — Би трябвало да се засрами от това. Забравил е всичко, което ни дължи, забравил е откъде идва и кой му помогна да се качи на престола. Говори се, че кралят казал на баща ви право в лицето, че никога няма да допусне братята му да се оженят за вас двете.

— По каква причина? Татко сигурно е ужасно разгневен.

— Казал, че иска други бракове за тях, които могат да осигурят съюзи може би с Франция или Ниските земи, отново с Фландрия, или Германия. Кой знае? Иска принцеси за тях. Но кралицата ще се погрижи за родствениците си в Бургундия, несъмнено тя ще има някои предложения, и баща ви се чувства оскърбен.

— Оскърбени сме — заявявам. После ме обзема несигурност. — Нали?

Тя подчертано кимва, отпращайки слугите от стаята с махване на ръка.

— Оскърбени сме. Няма да намерят две по-красиви момичета за херцозите от кралското семейство, та дори и да отидат в самия Йерусалим. Кралят, Бог да го благослови, е зле съветван. Зле съветван да търси другаде, а не сред момичетата Невил. Зле съветван да пренебрегва баща ви, който го издигна там, където е днес.

— Кой го съветва да търси другаде? — питам, макар да знам отговора. — Кой му дава лоши съвети?

Тя обръща глава и плюе в огъня.

— Тя — отвръща. Всички знаем коя е „тя“.

Когато се връщам в залата, виждам Ричард, брата на краля, увлечен в разговор с възпитателя си, и предполагам, че го пита за новините, точно както аз говорих с Маргарет. Той ми хвърля поглед и аз съм сигурна, че говорят за мен и че неговият възпитател му е казал, че няма да бъдем сгодени, че кралицата, макар самата тя да се е омъжила за мъж по свой избор, ще уреди бракове без любов за останалите от нас. За Ричард ще има принцеса или чуждестранна херцогиня. Виждам с лек прилив на раздразнение, че той не изглежда ни най-малко разстроен. Като че ли няма нищо против да не му бъде наредено да се ожени за ниско, слабо, бледолико момиче с кестенява коса, което не може да се похвали нито с висок ръст, нито с руси коси, няма и най-малка следа от гърди и упорито продължава да е слабо като вейка. Тръсвам глава, сякаш мен също не ме е грижа. Не бих се омъжила за него, дори и всички да ме умоляват. А ако изведнъж се превърна в красавица, той ще съжалява, че ме е загубил.

— Чу ли? — пита той, като се приближава до мен с неуверената си усмивка. — Брат ми, кралят, казал, че няма да се женим. Той има други планове за мен.

— Никога не съм искала да се омъжвам за теб — казвам, мигновено обидена. — Така че не си мисли обратното.

— Баща ти сам го предложи — отвръща той.

— Е, кралят сигурно има предвид някоя за теб — казвам троснато. — Някоя от сестрите на кралицата, без съмнение. Или някоя от нейните братовчедки, или може би някоя пралеля, някоя стара дама с крив нос и без зъби. Тя ожени малкия си брат Джон за пралеля ми, внимавай и теб да не сватоса с някоя дърта вещица от благородно потекло. Нарекоха го „дяволското сватосване“ — вероятно и на теб ще се случи.

Ричард поклаща глава.

— Брат ми ще избере принцеса за мен — заявява той уверено. — Той е добър брат и знае, че съм му предан от сърце и душа. Освен това аз съм на възраст за женитба, а ти още си само малко момиче.

— На единайсет съм — казвам с достойнство. — Но вие, момчетата Йорк, до един си мислите, че сте просто прекрасни. Мислите си, че сте се родили възрастни, и важни като лордове. По-добре да помниш, че нямаше да стигнете доникъде без баща ми.

— Помня, и още как — казва той. Слага ръка на сърцето си, сякаш е рицар във вълшебна приказка, и ми прави чудат малък поклон, сякаш съм голяма жена. — Съжалявам, че няма да се оженим, малка Ан. Сигурен съм, че от теб щеше да излезе великолепна херцогиня. Надявам се да ти намерят отнякъде велик принц, или някой крал.

— Добре — казвам, внезапно смутена. — Тогава и аз се надявам да не се ожениш за старица.

Тази нощ Изабел идва да си легне, разтреперана от вълнение. Застава на колене за молитва в долния край на леглото и я чувам да шепне: „Нека да бъде, Господи. О, Господи, нека се случи“. Чакам мълчаливо, докато тя изхлузва роклята си, пропълзява под чаршафите и се обръща на една страна, после на друга, твърде неспокойна, за да заспи.

— Какво става? — прошепвам.

— Ще се омъжа за него.

— Не е възможно!

— Но ще стане. Негова светлост баща ни ми каза. Ще отидем в Кале, а херцогът тайно ще се присъедини към нас там.

— Кралят е размислил?

— Кралят няма дори да узнае.

Ахвам.

— Нима ще се омъжиш за брата на краля без негово позволение?

Тя надава лек, задъхан кикот и двете продължаваме да лежим мълчаливо.

— Такива рокли ще имам само — казва тя. — И кожи. И накити.

— А Ричард също ли идва? — питам с едва доловим глас. — Защото той мисли, че ще се ожени за друга.

В тъмнината тя обгръща с ръка рамото ми и ме притегля към себе си.

— Не — казва тя. — Няма да дойде. Ще намерят за теб някой друг. Но не Ричард.

— Не че го харесвам особено…

— Знам. Въпросът е, че очакваше да се омъжиш за него. Вината е моя, аз ти втълпих тази мисъл. Не биваше да ти казвам.

— А след като ти ще се омъжваш за Джордж…

— Знам — казва тя нежно. — Трябваше да се омъжим заедно за братята. Но няма да те оставя. Ще попитам татко дали може да дойдеш и да живееш с нас, когато стана херцогиня и заживея в двора. Можеш да ми бъдеш почетна дама.

— Въпросът е там, че предпочитах самата аз да съм херцогиня.

— Да, но не може — казва тя.