Жената и слонът (Хотентотска приказка)

Една жена, разправят, се омъжила за слон. И ето, двамата й братя дошли да я навестят. Но те се страхували от слона и дошли скришом от него. Жената излязла уж за дърва и, като взела братята си заедно с дървата, внесла ги в колибата и ги скрила под рогозките. После рекла на свекърва си:

— Откакто съм тук, заклали ли сте за мене поне един овен?

Свекървата на тази жена била сляпа и отговорила:

— Жено на моя най-голям син, ти говориш така, както никога не си говорила по-рано!

Скоро се върнал слонът и почнал да търка хълбока си о стената на колибата. А жената пак казала:

— Заклали ли сте за мене поне един овен?

Тогава свекървата рекла на слона:

— Жена ти казва това, което никога не е казвала досега, направи за нея, каквото иска!

Заклали овен и тя го изпекла целия. Когато всички хапнали, жената попитала свекърва си:

— Как дишате вие, слоновете, когато спите леко, и как дишате, когато спите дълбоко?

Свекървата промърморила:

— Колко си приказлива днес! Когато спим дълбоко, дишаме така: Суи! Суи! Когато спим леко, дишаме така: Хоу! Аваба! Хоу! Аваба!

Легнали да спят и заспали. А жената не спяла и се вслушвала в дишането им. Когато заспали дълбоко и почнали да дишат — Суи! Суи! — тя станала и рекла на братята си:

— Те спят мъртвешки сън! Стягайте се!

Те излезли, свалили кожите от колибата, прибрали всички вещи. А жената казала:

— Не вдигайте шум, че ще ме погубите!

И те вършили всичко много тихо.

Когато братята се приготвили, тя отишла с тях в кошарата, подкарала целия добитък, като оставила само една крава, една овца и една коза. А на кравата, която оставила, рекла:

— Не мучи така, както мучиш, когато си сама, ако не искаш моята смърт!

Същото рекла на козата и на овцата.

Излезли те с всичките неща и с целия добитък, а останалите викали цялата нощ така, като че са много. Слонът чувал това и си мислел:

„Те всички са на мястото си!“

На сутринта станал слонът и видял, че няма нито жена му, нито добитъка. Взел си тоягата, рекъл на майка си:

— Ако загина, цялата земя ще потрепери — и тръгнал да гони жена си и братята й.

Когато видели, че той ги настига, те се спуснали към скалата и влезли в пукнатината. И жената рекла:

— Камък на моите прадеди, разтвори се, защото ни преследва враг!

Тогава скалата се разтворила, пуснала ги и пак се затворила. Слонът се приближил до скалата и казал:

— Камък на моите прадеди, разтвори се за мен! Скалата се разтворила, но щом влязъл слонът, отново се затворила и го смазала. И затреперала цялата земя, и слонът умрял. А майка му рекла:

— Както рече моят най-голям син, така стана! Земята трепери!