Робът, чието име било По-мъдър от царя (Приказка на хауса)

Един цар имал трима роби. На всеки роб се родил по един син и ги нарекли Невиждащият, Дар от бога и По-мъдър от царя. Когато синовете пораснали, отишли да работят при царя. Царят заповядал да донесат сноп за Невиждащият, сноп за Дар от бога, а на роба, който се наричал По-мъдър от царя, да дадат сноп слама. После им рекъл:

— Идната година трябва да ми донесете по триста снопа сорго.

След година, когато жътвата била прибрана, Невиждащият и Дар от бога донесли на царя по триста снопа, а По-мъдър от царя донесъл кошница с плява. Когато дошли до царя, Невиждащият рекъл:

— Ето моите триста снопа.

— И моите триста снопа — рекъл Дар от бога.

— А ето и моята жътва — рекъл По-мъдър от царя.

Царят попитал По-мъдър от царя:

— Защо ти не ми донесе триста снопа сорго?

— Аз посадих снопа слама, който ми даде, и ти донесох онова, което израсна — отговорил По-мъдър от царя.

Тогава царят заповядал да докарат две крави и да ги дадат на Невиждащият и на Дар от бога, а на По-мъдър от царя да дадат вол.

На следната година Невиждащият донесъл на царя две теленца, и Дар от бога донесъл на царя две теленца. А По-мъдър от царя преметнал през рамо, секира, отишъл при царя, качил се на дървото, което расло пред царския дворец, и захванал да го сече.

Царят рекъл:

— Невиждащият и Дар от бога ми донесоха по две теленца, а къде е По-мъдър от царя?

— Той сече дърва — отговорили слугите на царя.

— Хей ти, По-мъдър от царя — рекъл царят, — какво правиш там, на дървото?

— Сека дърва за баща ми, който ме роди — отговорил По-мъдър от царя.

— Какво приказваш? Мигар може мъж да роди дете? — възкликнал царят.

— О, значи ти знаеш — рекъл По-мъдър от царя, — че мъж не може да роди дете. Но ми даде вол и искаш от него да роди две теленца?

Царят се разсърдил.

— Какво да правя с тоя момък? — попитал той.

И придворните го посъветвали:

— Убий го! Дай му богати дрехи, везана чалма и хубав кон. А на сина си дай вехти дрехи, вехта чалма и куц кон. Изпрати ги в гората и заповядай на разбойниците да убият оня, който е облечен в богати дрехи. Тъй като това ще бъде По-мъдър от царя, ще убият него.

Царят се съгласил с тях и направил така, както му казали.

А По-мъдър от царя изпратил напред човек с десет кратуни пиво и десет кратуни вода. И когато царският син и По-мъдър от царя настигнали този човек, По-мъдър от царя рекъл:

— Хайде да пием вода.

По-мъдър от царя взел кратуната с пиво и я дал на царския син, а той пил вода. Като повървели малко, По-мъдър от царя пак поискал да пие и, както първия път, По-мъдър от царя пил вода, а царският син пил пиво. Опил се царският син и отмалял. Тогава По-мъдър от царя рекъл:

— О, сине на царя, на тебе ти е лошо, но аз няма да те оставя в беда. Вземи богатите ми дрехи, везаната ми чалма, коня ми, а на мене дай своите дрехи и хромия си кон.

Разменили си дрехите и конете и продължили по-нататък. Така стигнали до онова място, дето се криели разбойниците. Разбойниците ги нападнали и синът на царя бил убит. А По-мъдър от царя дотичал в двореца, поздравил царя и рекъл:

— Има ли равен на мене?

И царят отговорил:

— Има, аз съм.

Царят скочил, за да хване По-мъдър от царя, но той се превърнал в жаба. Тогава царят се превърнал в змия и искал да глътне жабата, но По-мъдър от царя се превърнал в мишка. Царят се превърнал тогава в котак. Но мишката станала птица, която излетяла на възбог. Тогава царят се превърнал в ястреб и подгонил птицата. Птицата долетяла до една стара жена, влетяла в очите й и станала гледец. Ястребът пък станал вежда и досега гледецът на окото не излиза от своето скривалище, за да не го хване веждата, която го дебне.