Антилопа и костенурка

(Приказка на суто-чвана)

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 2 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
unicode (2007)

Издание:

Защо хората имат различен цвят. Приказки на африканските народи

Второ издание

Преведе от руски: Атанас Далчев

Илюстрации: ЛЮБКА БУКОВА, ПЕТЪР ЧУХОВСКИ, РУМЕН РАКШИЕВ

Редактор: ОГНЯНА ИВАНОВА. Корица: ЮЛИЙ МИНЧЕВ. Художествен редактор: ЙОВА ЧОЛАКОВА

Технически редактор: ИВАН АНДРЕЕВ. Коректор: АСЕН БАРЪМОВ

9537526432

Африканска. Дадена за набор на 12. I. 1979 г. Подписана за печат на 27. II. 1979 г. Излязла от печат на 26. V. 1979 г. Формат 1/16/60/90. Печ. коли 12.50. Изд. коли 12.50.

Цена: неподвързана 0.78 лв., подвързана 1.03 лв.

Държавно издателство „Отечество“, бул. „Г. Трайков“ 2а

Печатница „Д. Благоев“ София

 

Сказки народов Африки

Ред. переводов Д. А. Ольдерогге и Б. В. Замарина

М—Л, 1959


Веднъж, като срещнала костенурката, антилопата взела да се хвали, че тича много бързо, и рекла:

— А ти знаеш ли да тичаш?

— Не само че зная — отговорила костенурката — ами и ще те надбягам!

Засмяла се антилопата:

— Щом е така, хайде да се надпреваряме!

Костенурката се съгласила.

На другата заран те тръгнали за уреченото място и, когато стигнали там, антилопата рекла:

— Хайде да тичаме — и се спуснала да бяга колкото й държат нозете, като оставила далече зад себе си костенурката. След някое време антилопата се спряла и викнала:

— Хей, костенурко, къде си?

А костенурката отговорила:

— Тук съм!

Зачудила се антилопата и хукнала да тича още по-бързо. Но скоро се спряла и пак попитала:

— Къде си, костенурко? — И пак чула отговор:

— Тук съм!

И по-нататък станало така. Антилопата се спирала и питала:

— Къде си?

И всеки път костенурката й отговаряла:

— Тук съм.

Когато най-сетне антилопата дотичала до уреченото място, костенурката вече я чакала.

— Аз те чакам отдавна — рекла тя. — Дотичах първа.

А всичко това станало така, защото костенурката измамила антилопата: Предната нощ тя събрала всичките си роднини и им заповядала да насядат в тревата по пътя на антилопата, И когато антилопата се спирала и викала костенурката, някоя от тези костенурки й отговаряла.

И затова оттогава се казва: „Умната глава е по-добра от бързите крака“.

Край
Читателите на „Антилопа и костенурка“ са прочели и: