Как момчето получило двама роби (Приказка на хауса)

Живели баща и син. Веднъж синът рекъл на баща си, че ще отиде да поскита из света да си опита късмета в търговия. Бащата го пуснал и му дал един мъничък скорпион за храна из пътя.

Скоро момчето срещнало из пътя ковачи. Те рекли:

— Я донеси тук този мъничък скорпион.

И когато то им го занесло, те го убили. Тогава момчето рекло:

— Ковачи, върнете ми мъничкия скорпион.

— Какъв мъничък скорпион? — попитали ковачите.

— Оня, който моят баща ми даде за ядене из пътя.

За да успокоят момчето, ковачите взели един сърп и му го дали. И момчето продължило пътя си.

Вървяло, вървяло и скоро срещнало хора, които жънели просо. Те рекли:

— Я ни дай твоя сърп да пожънем с него.

Взели те от момчето сърпа и почнали да жънат, после момчето рекло:

— Жетвари, дайте ми сърпа.

— Какъв сърп? — попитали жетварите.

— Сърпа, който ми дадоха ковачите — рекло момчето.

— Какви ковачи? — попитали те.

— Ковачите, които убиха моя мъничък скорпион — отговорило момчето.

— Какъв мъничък скорпион?

— Оня мъничък скорпион, който моят баща ми даде за из пътя.

Тогава жетварите дали на момчето просено брашно. Момчето ги оставило и срещнало една девойка от племето фулбе^[1], която носела кисело мляко. Девойката рекла:

— Хей, момче, дай ми твоето просено брашно, ще го смеся с моето кисело мляко.

Той й дал брашното, тя го смесила с млякото и го изпила. Тогава момчето се развикало:

— Девойко фулбе, дай ми просеното брашно!

— Какво просено брашно? — попитала девойката.

— Просеното брашно, което ми дадоха жетварите — рекло момчето.

— Какви жетвари? — попитала тя.

— Жетварите, които взеха моя сърп.

— Какъв сърп? — попитала девойката.

— Сърпът, който ми дадоха ковачите.

— Какви ковачи?

— Ковачите, които убиха моя мъничък скорпион.

— Какъв мъничък скорпион?

— Мъничкият скорпион, който моят баща ми даде за из пътя.

И девойката от племето фулбе му дала вместо брашно масло. Взело момчето маслото, продължило по-нататък и срещнало човек, който носел тютюн. И този човек рекъл на момчето:

— Хей ти, донеси тук маслото! Ще го смеся с моя тютюн.

Момчето му дало маслото, човекът припържил маслото и го смесил с тютюна. Тогава момчето рекло:

— Върни ми маслото.

— Какво масло? — попитал човекът.

— Маслото, което девойката фулбе ми даде — рекло момчето.

— Каква девойка фулбе? — попитал човекът.

— Девойката фулбе, която изяде просеното ми брашно.

— Какво просено брашно?

— Просеното брашно, което жетварите ми дадоха.

— Какви жетвари? — попитал човекът.

— Жетварите, които взеха моя сърп — отговорило момчето.

— Какъв сърп?

— Сърпът, който ковачите ми дадоха.

— Какви ковачи?

— Ковачите, които убиха моя мъничък скопион.

— Какъв мъничък скорпион?

— Мъничкият скорпион, който моят баща ми дади за из пътя.

За да успокои момчето, човекът му дал малко сол. Продължило момчето със солта по-нататък и срещнало един младеж от племето фулбе, който пасял добитък.

— Момче, ела насам. Дай ми твоята сол. Ще я сложа във вода и ще напоя добитъка — рекъл младежът.

Момчето дало на младежа солта и той сложил солта във водата и напоил добитъка. Тогава момчето извикало:

— Момко, дай ми солта!

— Каква сол? — попитал младежът.

— Солта, която човекът с тютюна ми даде — рекло момчето.

— Какъв човек с тютюна?

— Човекът с тютюна, който ми взе маслото.

— Какво масло?

— Маслото, което девойката фулбе ми даде.

— Каква девойка фулбе?

— Девойката фулбе, която изяде просеното ми брашно.

— Какво просено брашно?

— Просеното брашно, което ми дадоха жетварите.

— Какви жетвари?

— Жетварите, които взеха моя сърп.

— Какъв сърп?

— Сърпът, който ковачите ми дадоха.

— Какви ковачи?

— Ковачите, които убиха моя мъничък скорпион.

— Какъв мъничък скорпион?

— Мъничкият скорпион, който моят баща ми даде за из пътя.

Тогава младежът избрал от своето стадо един вол и го дал на момчето. Продължило момчето с вола по-нататък, стигнало в един град и срещнало там главния месар, който рекъл:

— Хей, момче, я доведи тук вола да го заколим. Когато волът бил заклан, а месото продадено, момчето извикало:

— Месарю, дай ми вола!

— Какъв вол?

— Волът, който ми даде младежът фулбе.

— Какъв младеж?

— Младежът, който ми взе солта.

— Каква Сол?

— Солта, която човекът с тютюна ми даде.

— Какъв човек с тютюн?

— Човекът с тютюна, който ми взе маслото.

— Какво масло?

— Маслото, което девойката фулбе ми даде.

— Каква девойка фулбе?

— Девойката фулбе, която изяде просеното ми брашно.

— Какво просено брашно?

— Просеното брашно, което ми дадоха жетварите.

— Какви жетвари?

— Жетварите, които взеха моя сърп.

— Какъв сърп?

— Сърпът, който ковачите ми дадоха.

— Какви ковачи?

— Ковачите, които убиха моя мъничък скорпион.

— Какъв мъничък скорпион?

— Мъничкият скорпион, който моят баща ми даде за из пътя.

Тогава главният месар взел двама роби, мъж и жена, и му ги дал. Като получило двамата роби, момчето се върнало в къщата на баща си и рекло:

— Пътуването беше сполучливо, върнах се с двама роби, които получих за един мъничък скорпион.

Бележки

[1] Племе в Западен Судан. ↑