Как лисицата излъгала хиената (Приказка насуто-чвана)

Веднъж лисицата рекла на хиената:

— Ела с мене да ти покажа място, дето можем да си хапнем хубаво.

Зарадвала се хиената и тръгнала с нея. Лисицата завела хиената до една кошара, дето имало много добитък, но кошарата била залостена, защото било нощ. Лисицата и хиената обиколили оградата, намерили една пролука и се промъкнали в кошарата. Те убили много добитък и почнали да ядат прясно месо. Но скоро лисицата престанала да яде: приближила се до пролуката в оградата, през която те се промъкнали, и видяла, че сега едва-едва може да се провре през нея. И тя излязла, като оставила хиената в кошарата. А хиената мислела само за ядене и все яла и яла месо. Когато се наяла до пресищане и поискала да излезе от кошарата — не може! Само предната част от туловището й минала през пролуката. А коремът й се бил издул много. Така хиената останала в кошарата.

На заранта дошъл в кошарата стопанинът на добитъка и намерил там хиената. Грабнал една тояга и взел да налага хиената, та тя едва се измъкнала и избягала. Пребита от бой, хиената отишла да търси лисицата, която така коварно я изоставила. А лисицата, щом видяла хиената, търкулнала се на земята и почнала да си трие хълбоците, като нареждала:

— О, моя по-голяма сестро, те ме убиха! Качи ме на гърба си, защото съм така пребита, че не мога да направя нито крачка!

Метнала хиената лисицата на гърба си и я понесла. А лисицата се смее и пее:

— Мъртвият носи живия! Мъртвият носи живия!

Хиената чула това, смъкнала от гърба си лисицата и я погнала. А лисицата се шмугнала в една пещера. Както я гонела, хиената видяла, че лисицата стои там и се държи с лапи за тавана. Хиената искала да хване лисицата, но лисицата извикала:

— Ох, сестро моя, не прави това, иначе ще падне таванът и ще ни смаже! Помогни ми да го задържа, а после ще ме набиеш. Дръж тавана, докато отида и отсека един кол, за да го подпра.

Хиената се съгласила и останала да държи тавана, а лисицата избягала.

Докато хиената стояла, държала тавана в пещерата и чакала лисицата да дойде с кола, в пещерата се върнали маймуните, които живеели там. Щом видели, хиената, те се учудили и я попитали:

— Защо държиш тавана?

— Лисицата каза, че таванът ще падне, затова отиде да вземе един кол — отговорила хиената.

Маймуните се засмели и рекли:

— Остави! Таванът се държи здраво, няма да падне.

Хиената се ядосала още повече и тръгнала да търси лисицата. И ето, че я издебнала. А лисицата седяла до една яма, дето си били направили гнездо пчелите, държала в ръцете си медени пити и се преструвала, че чете.

— Хванах те най-сетне! — извикала хиената. — Дойде ти краят!

А лисицата отговорила смирено:

— Аз наистина съм много лоша, не ще и дума, и не моля за пощада. Но днес е празник, погледни какво става тук — децата пеят песни и аз също. Виждаш ли, аз имам книга, по нея чета песните.

Хиената чула бръмченето на пчелите и продумала:

— Да, чувам ги наистина.

Лисицата рекла:

— Ето защо, моля те: не ме убивай днес, ще ме убиеш утре сутринта. А сега можеш да си вземеш една книга и да пееш с нас!

— Но откъде да взема книга? — попитала хиената.

— Ами че то е много лесно — отговорила лисицата. — Слез в ямата и вземи, която щеш — там има много.

Послушала я хиената, слязла в ямата да вземе книга и разтревожила пчелите. Те се нахвърлили върху хиената и изпохапали цялата й муцуна. А лисицата през това време избягала.