Прекомерната мъдрост граничи с глупостта (Приказка на акан)

Намислил паякът да намери някой глупец и заедно да заложат капан.

И казал на дивата котка:

— Знаеш ли що, приятелко?

А тя му отговорила:

— Не, не знам.

Тогава паякът рекъл:

— Видях голям куп трева, покрай него минават всички горски животни. Знам, че не си алчна, пък и не лъжеш, та ето: добре е заедно да заложим капан.

— Затова ме смятат всички за глупава, защото се отвращавам от всяка алчност. Но това не е нищо — с глупците се живее мирно. Да вървим! — отговорила дивата котка.

На другия ден рано сутринта заложили своя капан, а вечерта, когато взели да го проверяват, намерили в него малка антилопа. Тогава дивата котка казала на паяка:

— Вземи си тази малка антилопа, а утре ще дойдем и тук ще има една голяма антилопа; тогава аз ще взема нея. А после ще си ушия от кожата калпак, ще го нахлупя и всички ще ме наричат ловец на антилопи, а тебе — ловец на малките на антилопите.

Разсърдил се паякът и отговорил:

— Чуйте какво приказва тази глупачка! Вземи ти малката антилопа, а утре аз ще взема голямата!

— И така бива — отговорила дивата котка, метнала на гърба си малката антилопа и си тръгнали с паяка.

Дошли на другата сутрин, гледат — в капана наистина има една антилопа. Тогава дивата котка рекла:

— Тоя път, татко паяк, ти провървя. Почакай, ще дойдем утре и аз ще уловя в капана дива свиня. Нея вече аз ще взема. Ще нахлупя калпак и тогава ще ме нарекат ловец на диви свине. А знаеш ли колко е вкусно месото им!

Зачудил се паякът:

— Ами че ти не си била тъй глупава! Вземи си по-добре голямата антилопа, а утре аз ще взема дивата свиня.

— Добре, нека бъде, както ти искаш — съгласила се котката.

На другия ден виждат — в капана попаднала дива свиня. А дивата котка казва:

— Какво пък, взимай я и върви, тя е твоя. Утре в капана ще има голям бивол. Него ще взема аз, ще го отнеса в къщи, ще си ушия от него калпак и ще го нахлупя, тогава ще ме нарекат враг на биволите!

— Я взимай свинята и си мълчи. А утре аз ще взема бивола — казал й паякът.

— Добре — отговорила дивата котка, — щом съм глупава, да бъда докрай!

Сутринта те отново наминали към капана и в него имало бивол. Тогава котката рекла:

— Ето днес, паяко разбойнико, ти потръгна, граби ме. А утре, когато дойдем пак, тук ще има слон. Него вече аз ще взема. Ще се прочуя и целият свят ще ме нарича цар на ловците. Та аз убивам слонове и денем, и нощем.

Паякът й отговорил:

— Да бъдеш проклета. Че кой от нас двамата трябва да се прочуе? Я си прибирай по-скоро бивола, а утре слонът ще бъде мой.

Дивата котка се съгласила и с това и само тихо рекла:

— И занапред ме мами така.

Погледнали те на другата сутрин в капана, а в него наистина имало слон. Котката рекла:

— Я си взимай, старо-харо, своята плячка и си върви в къщи. Утре ще дойдем и тук ще има прекрасна трева. Аз ще я взема и ще добия власт, почит и богатство.

Разсърдил се паякът:

— Вземи си слона и си върви — искам да получа власт, почест и богатство. Утре аз ще взема тревата.

Котката не спорила:

— Винаги съм те уважавала. Съгласна съм и на това.

На другия ден паякът взел да вика дивата котка, а тя му казала, че се е разболяла и не може да дойде с него. Помислил паякът, че го очаква богата плячка, зарадвал се и тръгнал натам самичък. Дошъл и що да види — в капана нямало нищо, само трева.

Върнал се разгневен в къщи и се заклел да не миряса, докато не убие дивата котка. А котката се досетила, избягала оттам тихичко и се скрила.

Оттук е пословицата: „Хитрата птица ловят със сухи листа“.