Чакал и костенурка

(Приказка на суто-чвана)

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3 (× 2 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
unicode (2007)

Издание:

Защо хората имат различен цвят. Приказки на африканските народи

Второ издание

Преведе от руски: Атанас Далчев

Илюстрации: ЛЮБКА БУКОВА, ПЕТЪР ЧУХОВСКИ, РУМЕН РАКШИЕВ

Редактор: ОГНЯНА ИВАНОВА. Корица: ЮЛИЙ МИНЧЕВ. Художествен редактор: ЙОВА ЧОЛАКОВА

Технически редактор: ИВАН АНДРЕЕВ. Коректор: АСЕН БАРЪМОВ

9537526432

Африканска. Дадена за набор на 12. I. 1979 г. Подписана за печат на 27. II. 1979 г. Излязла от печат на 26. V. 1979 г. Формат 1/16/60/90. Печ. коли 12.50. Изд. коли 12.50.

Цена: неподвързана 0.78 лв., подвързана 1.03 лв.

Държавно издателство „Отечество“, бул. „Г. Трайков“ 2а

Печатница „Д. Благоев“ София

 

Сказки народов Африки

Ред. переводов Д. А. Ольдерогге и Б. В. Замарина

М—Л, 1959


Знае се: чакалът обича да си хапва месце от малките животинки и не минава ден да не излезе на лов. И ето веднъж костенурката срещнала един син жерав и му рекла:

— Трябва да помислим за чакала! Той ще дойде, ще ме сграбчи и ще ме изяде! Научи ме какво да правя.

Жеравът отговорил:

— Когато дойде чакалът, хвани се по-здраво за опашката ми и ще отлетим заедно.

И ето, когато чакалът излязъл пак на лов и бил вече близо, костенурката се хванала здраво за опашката на жерава със зъби — нали няма ръце! Жеравът се вдигнал във въздуха заедно с костенурката. А чакалът, щом видял това, взел да ругае костенурката:

— Тфу! Колко сбръчкана и стара е тази костенурка — викал той и обсипвал костенурката с обидни думи.

Търпяла, търпяла костенурката, но накрая не издържала и извикала:

— Лъжеш! Не съм стара и не съм сбръчкана!

И тогава изпуснала от зъбите си опашката на жерава и паднала на земята. Приближил се до нея чакалът и я попитал:

— Кой, според тебе, лъже?

Заплакала костенурката:

— Не говоря за тебе, о, мой по-голям брат!

Но чакалът завчас я сграбчил и изял.

Край
Читателите на „Чакал и костенурка“ са прочели и: