Дейкър Стокър, Йън Холт
Дракула — Немъртвият (66)

Историята на Йън

Не се срамувам да призная, че обожавам филмите на ужасите. Като дете най-любимият ми филм беше класиката от 1931 година „Дракула“ на Тод Браунинг с Бела Лугоши в главната роля. Когато бях на десет, майка ми подари за Деня на Вси светии плоча на Кристофър Лий, който чете „Дракула“ на Брам Стокър. Написаното на обложката на тази плоча промени живота ми. От нея разбрах, че действието се развива в Трансилвания и че Дракула е историческа личност. Още на десетгодишна възраст се заклех, че ще отида дотам и ще науча повече за графа.

Вдъхновен от плочата, прочетох романа на Брам Стокър. Изненадах се колко различна е книгата от филмите — а аз бях гледал всички филми за Дракула. Литературното произведение беше по-интелигентно, проницателно и мрачно. Героите бяха по-сложни и по-вълнуващи от всичко, което си бях представял дотогава. Почувствах се измамен от Холивуд и се заклех да отмъстя!

Петнайсет години по-късно получих тази възможност. Една вечер, докато прещраквах каналите на телевизора, попаднах на предаване за снимането на „Дракула“ на Франсис Форд Копола. В него Копола показа книгата „В търсене на Дракула“, написана през 1972 година от стипендиантите на Фулбрайт професор Реймънд Макнали и професор Раду Флореску (истински потомък на граф Дракула). Изследването на двамата учени беше вдъхновило режисьора за началната сцена.

Веднага се качих на самолета и заминах за Бостън, за да се срещна с професорите. Показах им записките си по сценария, който смятах да напиша по тяхната книга. Те ми продадоха правата си за един долар и станаха мои партньори, ментори и страхотни приятели.

Приятелството ми с Макнали и Флореску даде много плодове. Скоро започнах да ги придружавам на лекторските им турнета, на които говореха за влиянието на романа на Брам Стокър върху нашата култура. Така си осигурих покана да изнеса реч на Първия световен конгрес, посветен на Дракула, в Букурещ, Румъния, през 1995 година — сбирка на учени от цялото земно кълбо, изследващи Дракула и романите на ужасите. Най-накрая успях да стигна и до Трансилвания. Прекарах една нощ в руините на замъка на Дракула в Поенари. Отидох и до палата му в Търговище и застанах на балкона на кулата, откъдето графът е гледал Гората с набитите на кол. Посетих и родното му място в Сигишоара и „празния му гроб“ в манастира в Снагов. Мечтата, която имах от десетгодишен, най-накрая се беше сбъднала.

Благодарение на приятелите, които намерих на Първия световен конгрес, посветен на Дракула, получих покана да се присъединя към Трансилванското общество на Дракула — научна организация, която се занимава с изследвания за графа. Чрез приятелите си от това общество се запознах с професор Елизабет Милър, най-големият световен авторитет в изучаването на вампирите, на Дракула и Брам.

Тя ме помоли да изнеса реч на конференцията, посветена на Дракула, която се състоя в Лос Анджелис през 1997 година и беше посветена на 100-годишнината от издаването на романа на Брам. Това беше сбъдната мечта за всички фанатични почитатели на историите на ужасите. Именно там измислих продължението на романа на Брам Стокър. Нищо ново на пръв поглед, но досега не беше правено продължение, в което да участва и член на семейство Стокър. Поставих си за цел да си намеря такъв съавтор.

Тогава се свързах с патриарха на семейството. По-възрастното поколение от рода още беше обидено от съдебния процес за „Носферату“ и от пренебрежението и злоупотребите на Холивуд с авторските им права. Затова не искаха и да чуят за мен. Но аз не се отказвах. Продължавах да пиша синопсиса на сценария и да завързвам нови връзки с изследователи на Дракула, подготвях се за момента, когато по-младото поколение щеше да поеме кормилото в семейство Стокър. След пет години се запознах с Дейкър Стокър — внук на брата на Брам. Споделих му идеята си за продължение на романа, което по онова време планирах като филм. Дейкър не скри ентусиазма си и предложи да го направим както трябва — най-напред да напишем книга. С радост се съгласих да станем съавтори.

Дейкър се свърза с много от членовете на голямото си семейство и им представи нашата идея за продължение на романа. След като разбраха, че това е дело, вдъхновено от любовта ни към книгата, че намеренията ни са почтени и че възнамеряваме така да възстановим оригиналната визия на Брам за героите му, семейство Стокър ни дадоха безрезервната си подкрепа.

„Дракула: Немъртвият“ е кулминацията на мечтата на живота ми и на години усилен труд. Това е моят подарък към всички хорър фенове. Най-голямото ми желание беше да създадем роман, който е максимално близо до оригиналната готическа визия на Брам, като в същото време я модернизираме. Повярвайте ми, осъзнавам напълно какъв късметлия съм. Наистина бях благословен, че получих, макар и малка възможност името ми да се свърже с това на моя герой, Брам Стокър — човекът, който създаде модерния роман на ужасите.