Дейкър Стокър, Йън Холт
Дракула — Немъртвият (16)

15.

Куинси не помнеше как стигна от Лондон до пристанището край манастира в Дувър, нито колко време е чакал ферибота до Кале. През всичките двайсет и четири часа носът му беше забит в романа на Брам Стокър. Продължи да обръща страниците и докато пътуваше с влака на Северната компания от гара Фретун в Кале до Северната гара в Париж.

Комбинацията на Стокър от повествование в първо лице, дневник и кореспонденция му се стори уникална и въпреки че образът на оживялото мъртво чудовище му изглеждаше напълно нереалистичен, той беше заинтригуван от Дракула — създание, изтъкано от противоречия; трагичен герой, символ на чистото зло, мрачен ловец, който накрая се превръща в жертва. Но пък да прочете книга, в която това чудовище и баща му бяха главните персонажи, си беше сюрреалистично преживяване. Бяха споменати дори родният му дом в Ексетър и начинът, по който баща му е наследил юридическата кантора на Хокинс. Беше обиден от намеците на Стокър, че майка му не е била съвсем невинна в отношенията си с вампира. Продължи да чете и гневът му утихна. Накрая Стокър реабилитираше добродетелта на майка му, като й даваше възможност да помогне на групата смелчаци, които залавят и унищожават Дракула. Странно, никога не бе смятал баща си за герой. Но сигурно имаше причина Стокър да избере родителите му за първообрази на главните си герои и се надяваше, че следващия път, когато се срещне с автора, той ще бъде по-склонен да отговори на въпросите му.

Куинси беше развълнуван от перспективата да използва сценичната адаптация на „Дракула“ не само като възможност да докаже, че може да успее в театралния бизнес и да демонстрира възможностите си като актьор, но и като шанс да се реабилитира пред Стокър като достоен член на трупата на „Лисеум“.

 

 

— Добре дошли, мосю Харкър! — Антоан, мениджърът на театър „Одеон“ очакваше Куинси, който пристигна малко след четири часа. Младежът се изненада от топлия прием, който нямаше нищо общо с посрещането му преди седмица.

Антоан му стисна ръката.

— Как беше воаяжът ви до Лондон?

— Наситен със събития — отвърна Куинси. — Тук ли е мосю Бесараб?

— Не, боя се, че още никой от актьорите не е пристигнал. Трябва да са тук чак след два ча̀са.

Куинси очакваше това. Извади „Дракула“ от чантата си. Под предната корица на книгата имаше запечатан плик.

— Ще се погрижите ли господин Бесараб да получи това?

— Лично ще му го предам.

След като изпрати с поглед Антоан, който потъна във вътрешността на театъра, Куинси тръгна към Латинския квартал, за да намери къде да преспи. Прозя се и повлече крака по калдъръмената улица. Не беше спал, откакто тръгна от Лондон. Щеше му се да намине към театъра след представлението, но знаеше, че в мига, в който главата му докосне възглавницата, ще е мъртъв за света.

Същата нощ сънува как името му се появява на афишите до това на Бесараб. Събуди се на сутринта освежен и изгарящ от желание да разбере какво мисли Бесараб за писмото и книгата. Всичко зависеше от неговата реакция. Нямаше търпение да отиде в театъра вечерта и да се срещне лице в лице със съдбата. Облече се набързо, излезе да потърси закуска и мина покрай театъра. Знаеше, че Бесараб още не е дошъл, но му се прииска да се спре и отново да си помечтае.

През следващите няколко часа скита из парижките улици и непрекъснато премисляше романа на Стокър. Чудеше се дали авторът е гениален създател на герои или Дракула има прототип. Според Стокър той бил румънски благородник. Хрумна му, че ако Дракула наистина е съществувал, Бесараб може би знае неговата история. Добрият продуцент би се запознал възможно най-подробно с историческата личност, за да впечатли потенциалната си звезда. С тази мисъл в главата Куинси се озова на булевард „Монпарнас“, където близо до университета имаше доста добри книжарници.

Два часа и три книжарници по-късно намери само едно копие на романа на Стокър. Изглежда, книгата не е била добре приета. Куинси започваше да се бои, че е заложил на погрешния кон. Влезе в четвърта книжарница, известна с това, че продава заглавия от целия свят. Там с изненада откри две книги за Дракула, преведени от немски. По-тънката беше всъщност епична поема със заглавие „Историята на кръвожадния луд Дракула от Влахия“. Другата, по-дебелата, се казваше „Ужасяващата и напълно невероятна история на злия кръвосмучещ тиран княз Дракула.“

Как може германците да слагат толкова дълги заглавия на произведенията си?

Предположенията на Куинси се оказаха верни: вампирът на Стокър граф Дракула беше създаден въз основа на реална историческа личност. Макар че се опитваше да пести парите си, Куинси купи и двете книги, за да проучи героя. Може би щеше да му се наложи да пропусне няколко хранения, но жертвата бе наложителна. Искаше да знае всичко за мистериозната личност.

 

 

Отби се в офиса на Френската кабелна телеграфна компания на булевард „Сен Жермен“, за да прати телеграма на Хамилтън Дийн и да му съобщи за невероятното си откритие в книжарницата. Прекара по-голямата част от деня на любимата си каменна скулптирана пейка до изкуственото езеро в Люксембургската градина, зачетен в историческите разкази за княз Дракула. Така дълбоко потъна в натуралистичните описания на диаболичния благородник, че не усети как слънцето залязва. Осъзна го чак когато вече не можеше да различава буквите в тъмнината. Беше почти осем часът! Втурна се към театъра и там веднага потърси Антоан.

— Мосю Харкър, Бесараб ви очакваше тази вечер. Помоли ме да ви дам безплатен билет за представлението.

Куинси беше в екстаз — имаше възможност да гледа за втори път „Ричард III“, и то само седмица по-късно. Този път, докато наблюдаваше Бесараб на сцената в ролята на краля, си даде сметка, че с лекота би изиграл и Дракула. Персонажите си приличаха: горди воини, лукави, амбициозни, жестоки и в същото време чаровни. Стори му се, че се е пренесъл в петнайсети век и е застанал лице в лице със самия жесток княз. Тази мисъл го накара да потръпне. Дракула беше набил на кол четиридесет хиляди души. Куинси дори не можеше да си представи ужасните страдания на нещастните жертви. Престъпленията на Ричард III бледнееха в сравнение с тях. Княз Дракула сигурно е бил садистичен маниак като Джак Изкормвача. Но Джак беше достатъчно „милостив“ да прерязва гърлата на жертвите си и те умираха, преди да ги разкъса.

След представлението Куинси отиде зад кулисите. Там кипеше оживена дейност, тъй като сценичните работници събираха декорите. Трупата на Бесараб беше в Париж само за седмица, затова и цените на билетите бяха толкова високи. Моментът можеше да се окаже много подходящ. Куинси стигна до гримьорната на Бесараб, пое дъх и почука.

— Господин Бесараб?

— Влез — чу се отвътре.

Куинси намери Бесараб облечен в сатенен смокинг в черно и червено. Изрязваше статии за себе си от купчина вестници и ги подреждаше, внимателно в класьор.

— Виждам, че сте намерили критичните отзиви за представлението ви.

Бесараб се усмихна.

— Никога не забравяйте, господин Харкър, че само бездарниците смятат арогантността за срамна.

— Да, сър.

Куинси долови силната миризма на храната на масата, където предната седмица стоеше чаеният сервиз. Гладуването се оказа по-трудно, отколкото си бе представял. Надяваше се Бесараб да не чуе куркането на червата му.

След като подреди изрезките, именитият актьор се пресегна назад към дървеното си сандъче с гримове и извади романа „Дракула“.

— Прочетох книгата, която сте ми оставили.

Куинси беше впечатлен от бързината.

— И какво мислите?

— Доста странно заглавие.

— Направих някои проучвания — каза Куинси и извади гордо немските книжки от чантата си. — Заглавието ще ви се стори подходящо, когато разберете, че през петнайсети век наистина е живял румънски княз на име Влад Дракула. Бил е страхотен злодей.

— Не бих го нарекъл злодей — отвърна Бесараб. — Той е един от бащите на моята нация.

Куинси се усмихна. Парите, които инвестира в книгите, като се отказа от храна, бяха на път да му донесат дивиденти. Бесараб прекоси стаята и се вмъкна зад паравана до големия куфар. После сякаш прочете мислите на Куинси и махна с ръка към сервираната храна:

— Заповядайте, почерпете се.

— Благодаря. — Куинси се опита да не звучи много нетърпеливо. Но пребори смущението си и седна. Докато Бесараб сваляше смокинга си, той отхапа от вкусното печено пилешко. Беше най-хубавото, което бе опитвал.

— Прекрасно е. Какво е?

Изведнъж някаква силна подправка опари небцето му и цялата му уста пламна. Закашля се и ръцете му затърсиха чаша вода, за да потуши огъня.

— Не — каза Бесараб, — водата ще послужи като гориво на подправката. Хапни малко ориз.

Куинси изпълни нареждането и с учудване откри колко бързо оризът потуши лютивината от подправката в пилешкото. След миг опита отново от храната, като този път си взе и ориз заедно с месото.

— Нарича се паприкаш, популярно ястие в моята страна.

— Много е вкусно — отвърна Куинси между две хапки. — Предполагам, че ще си вземете почивка, след като ангажиментът ви в Париж приключи. В Румъния ли ще се върнете?

— Не съм решил какво да правя. Имам покана от мадридски театър. Но още не съм я приел.

Куинси се опита да потисне усмивката си. Не можеше да повярва на добрия си късмет.

— Значи смятат Дракула за баща на вашата нация? Прочетох, че избил хиляди и пиел кръв.

— Древен езически ритуал. Казват, че който пие от кръвта на враговете си, поглъща и силата им заедно с нея.

— Ами преводът на името му? — продължи Куинси. Прелисти страниците, за да намери откъса и да го прочете на Бесараб: — Син на дявола.

— Истинският превод е „Син на дракона“. Баща му е бил рицар от католическия Орден на Дракона, клел се е да защитава християнството от мюсюлманите. Драконът е символ на дявола за Източното православие. Оттам идва и объркването.

Бесараб се опитваше да се пребори с вратовръзката си пред огледалото. Куинси знаеше как се връзва, беше виждал майка си да помага на баща му. Без да се замисли, прекоси стаята и помогна на Бесараб да оправи аксесоара.

— Предполагам, че и тук истината е относителна и зависи от гледната точка. Въпреки всичко този Дракула е доста интересна личност, не мислите ли?

Сякаш мина цяла вечност, докато Бесараб се взираше в него и обмисляше отговора си.

— А, дойдохме си на думата. Искате да изиграя Дракула на сцената. А вие без съмнение ще играете баща си Джонатан Харкър, нали?

— Винаги е искал да следвам стъпките му.

Бесараб се засмя и сложи внимателно ръка върху рамото на Куинси.

— Впечатлен съм от амбицията ви, млади ми Куинси. Изминахте пътя от обещаващ стажант, през продуцент до звезда само за седмица. Очевидно сте човек, с когото трябва да се съобразяват.

— Прочетохте ли писмото ми? Ще дойдете ли в Англия?

Бесараб взе шапката, ръкавиците и бастуна си. Куинси се проклинаше, че показва нетърпение. Не можеше да понесе забавянето на отговора от страна на Бесараб.

Великият актьор се обърна към него.

— Не обещавам нищо. Предпочитам да играя англичани. Умират много живописно. Изградил съм кариерата си с роли на красиво умиращи англичани.

Двамата отново се засмяха. Напрежението напусна стаята. Куинси винаги бе искал да има такива отношения с баща си.

— Ще гледам късно представление във „Фоли Берже“ — каза Бесараб. — Бихте ли дошли с мен?

Добър знак! Куинси винаги бе искал да посети това парижко вариете с лоша слава, известно с екзотичните си представления. Веднага се съгласи.

— Ще обсъдим предложението ви на няколко питиета — каза Бесараб.

Куинси мобилизира целия си самоконтрол, за да не заподскача от радост.

 

 

Тръгнаха на север към 18-и арондисман^[1]. Бесараб го разпитваше за постановката на „Дракула“, театъра, сроковете и дори заплащането. Куинси най-накрая се отпусна достатъчно, за да зададе и той въпрос.

— Чудя се нещо. В моите книги често се споменава една дума, която ми се струва, че е румънска. Понякога наричат Дракула Цепеш. Знаете ли какво означава?

Бесараб се извърна внезапно към Куинси, по лицето му бе изписан леден гняв. Мушна го с бастуна в гърдите, за да подчертае думите си.

— Това е лошо прозвище, използвано от политическите врагове на Дракула, за да го дискредитират. Никога не го споменавай повече!

Направи няколко крачки, спря и се обърна. За радост гневът му се бе стопил и отново беше същият чаровник като преди, сякаш осъзнал, че е бил прекалено груб с наивния младеж.

— Цепеш означава „набивач на кол“ — каза Бесараб с извинителен тон.