Дейкър Стокър, Йън Холт
Дракула — Немъртвият (37)

36.

Мина изпитваше отчаяна нужда да намери Куинси. Телеграмите й до професор Ван Хелсинг останаха без отговор. Като че ли всички я бяха изоставили в битката й. Куинси беше сам, беззащитен и изложен на опасност. А Батори беше най-големият злодей, когото тя познаваше.

Извади железния ключ от тоалетката си и затича надолу към избата, към стаята до килера. Мушна ключа в ръждясалата ключалка и се опита да го превърти. Не искаше Куинси да разбере какво държат там, затова стаята не бе отключвана от двайсет и пет години и сега ключалката се съпротивляваше упорито на усилията й. Мина се опита отново и още по-решително да превърти ключа. Но пак не успя. По дяволите! След този гневен изблик се чу силно изскърцване и вратата се отвори. Мина с учудване установи, че рамката е счупена. Първоначално се стресна от силата си, но после видя, че дървото е изгнило от влагата.

Вдигна фенера, който носеше, и влезе в тъмното помещение. На полицата до мухлясалите и забравени свещи стоеше старата кутия, която с Джонатан носеха по време на битката в Трансилвания. Като видя колко изгнила беше рамката на вратата, нямаше да се учуди, ако и старата дървена кутия бе в подобно състояние. Сърцето й се сви, когато отвори капака. Библията беше подгизнала. Чесънът и самакитката бяха изгнили, съдържанието на шишетата отдавна се бе изпарило, ножовете бяха ръждясали, чукът и украсените със златни кръстове дървени колове бяха напукани. Някога разчитаха на тази кутия, за да спасят живота си, а тя беше на път да се затрие също като героичната група.

Мина се върна в кабинета, за да вземе единственото оръжие в тази къща, което още можеше да й свърши някаква работа. За Батори тя не би била никакво физическо предизвикателство. За да имаха с Куинси шанс срещу нея, трябваше да намерят сигурно оръжие. Сграбчи гравирания церемониален японски меч, подарък от клиент на Джонатан.

Джонатан Харкър

Англо-японски съюз

30 януари 1902 година

Побърза да извади меча от ножницата, но не прецени тежестта му и той я повлече назад. Удари си лакътя в махагоновата библиотека. Присви очи от болка и изпусна оръжието.

Чу се пукане.

Мина се обърна и видя, че лакътят й е счупил ръба на твърдата дървена полица. Нави ръкава си и разгледа ръката си. Чувстваше съвсем слаба болка, но удареното вече се подуваше и посиняваше. Погледна раната. Кожата бе разкъсана и течеше много кръв. Но въпреки това не я болеше.

Сила. Дали не я получава от кръвта на Дракула? След толкова години? Или пък това бе ефектът от кръвта на Батори? Каква ирония, тази жена й даваше сила, за да направи битката между тях още по-интересна.

Огледа се и видя в ъгъла на бюрото декоративно стъклено преспапие. Взе го и го стисна. Нищо. Опита отново с всички сили. Пак нищо. Да не би това с полицата да е било случайно? Да му се не види!

Мина удари ядосано стъклената топка в бюрото. За нейно учудване тя се разби на парчета. Отвори длан. От плътта й стърчаха изцапани с кръв стъклени отломки. Но отново изпитваше съвсем слаба болка.

Усмихна се за първи път от седмици.

Защо тази сила не се бе проявявала досега? Хрумна й, че никога не бе имала силни гневни изблици. Сега обаче разполагаше с огромна мощ, и то точно когато й трябваше най-много. Нямаше значение каква е причината. Най-важното бе да се научи да управлява своето новопридобито качество, ако иска да го използва ефективно срещу Батори.

Постави ръце от двете страни на голямото дъбово бюро и си спомни двамата огромни хамали, които го бяха внесли в къщата. Пое дълбоко дъх и се опита да го повдигне. Ръцете й трепереха, но тежката мебел не помръдна.

Затвори очи и си представи Батори, спомни си как това развратно чудовище влезе в къщата й и я поруга. Гневът й се надигна, но бюрото отказваше да помръдне. Оставете децата да дойдат при мен. Мина се отблъсна от бюрото, за да се завърти. Чу се силно скърцане и то се плъзна по пода. Тя се взря в него озадачено. Налагаше се бързо да измисли как да овладее силата си. Трябваше да може да я командва.

Мислите й бяха прекъснати от силно почукване на вратата на кабинета.

— Простете, госпожо — каза Манинг от коридора, — но на пътната врата е един господин, който казва, че иска да говори с вас.

Тя трябваше да се качи на следващия влак за Лондон и да потърси Куинси. Не можеше да го остави беззащитен дори и една нощ. Нямаше време за глупави визити за изказване на съболезнования.

— Ужасно съжалявам, Манинг, но ще се наложи да го отпратиш. Кажи му, че все още не съм добра компания. Сигурна съм, че ще разбере.

— Казах му, че не искате да ви безпокоят, но той ми даде визитката си и настоя да направите изключение.

Мина не искаше Манинг да види бъркотията, която бе сътворила в кабинета, затова открехна вратата и взе малката визитка с цвят на слонова кост. За малко да я изпусне, когато прочете името.

— Да го отпратя ли? — попита Манинг.

— Не. — Мина знаеше, че за посещението има изключително важна причина, щом този човек бе дошъл чак дотук. Очите й се стрелнаха към окървавената ръка. Няма как да разбере какво е станало. — Покани го в дневната. И му кажи да ме почака, докато се приведа в приличен вид. Ще се срещна с него там.

* * *

Лорд Годалминг, Артър Холмуд, видя как Куинси си тръгна. Добре, че младежът помоли да остане за малко сам. Трябваше му време да асимилира информацията, която събраха в жилището на Сюард. Дали наистина Дракула и Джак Изкормвача са едно и също лице? Холмуд слабо си спомняше есента на 1888 година, когато Лондон бе обхванат от ужас. Той бе потънал в собствените си страхове, здравето на баща му и на Луси се влошаваше. Не можеше да повярва, че врагът им още е жив и броди някъде необезпокояван. Как беше възможно? А и скорошните убийства с почерка на Изкормвача в Източна Европа едва ли бяха съвпадения. Не можеше да опровергае хипотезата на Куинси, нито да се сети кой друг освен Дракула би убил Джонатан, като го набучи на кол без усилие и без никакви свидетели насред „Пикадили“. Ако Дракула наистина се бе завърнал в Англия, всички бяха в смъртна опасност. Трябваше да ги предупреди. Не изгаряше от желание да се срещне с Мина Харкър. Дракула може да се е върнал, за да отмъсти точно на нея. Или пък може би, след като вече не бе обвързана от брачна клетва, най-накрая се бе поддала на чара му. Характерът й бе изтъкан от странни противоречия. Холмуд дори не можеше да предположи как би реагирала на новината, че Дракула е още жив. Въпреки тревогите си, той реши да постъпи както е редно, Мина трябваше да научи всички факти, нека сама реши как да постъпи. За съжаление той трябваше да понесе последствията от избора й.

Слугата взе палтото на Артър Холмуд и го поведе към всекидневната.

— Желае ли Ваше Благородие нещо за пиене? — попита възрастният иконом.

— Не, благодаря.

Холмуд се загледа в снимките на семейство Харкър на полицата над камината. Бяха правени по Коледа, когато Куинси беше още малък. Започна да сравнява загубите си с техните и кръвта му отново кипна. Той загуби Луси и възможността да бъде щастлив. За разлика от него, след изпитанието в Трансилвания Мина демонстрира завръщане към нормалния живот и заживя с човека, когото обичаше, отгледа дете, създаде семейство. Погледът му се премести върху снимката на Луси и Мина. Беше светотатство да я държи тук. В края на краищата точно Джонатан и неговата правна кантора бяха докарали Дракула в Англия. Макар без да иска, Мина беше завела демона при Луси. Как си позволяваше да излага на показ тази фотография! Изпълни се с презрение, а гневът му щеше да избухне всеки момент. Когато вратата зад него се отвори, той се обърна, готов да си го изкара на Мина. Но когато я видя да влиза, замръзна и изгуби дар слово. Сякаш се бе върнал назад във времето. Въпреки че бяха минали толкова години, Мина изглеждаше точно както последния път, когато я видя. За миг му се стори, че и Луси ще я последва в стаята, защото в миналото бяха неразделни… Споменът за изгнилия труп на Луси от снимката блесна в ума му. Луси беше мъртва. Беше изгнила, сърцето й също. Нищо чудно, че Джонатан Харкър се бе пропил, след като трябваше да живее с жената, която непрекъснато му напомняше за тяхната трагедия.

Върна се в настоящето и забеляза, че Мина носи черна траурна рокля, подходяща за по-възрастни жени. Поне имаше достатъчно разум да не става за смях.

— Времето е било милостиво към вас, госпожо Харкър — каза той, като дори не се опита да скрие сарказма в гласа си.

— Виждам, че и вие не сте се променили, лорд Годалминг — отвърна Мина подобаващо.

— Повярвайте ми, не се радвам особено, че се връщам тук.

— Ако сте дошли да изразите съболезнованията си по задължение, смятайте, че вече сте го направили, и си тръгвайте. — Мина се обърна към вратата.

— Почакай.

Тя се поколеба.

Артър знаеше, че като предизвиква директно инатлива жена като Мина, рискува да я отблъсне напълно, затова смекчи тона.

— Дошъл съм да те предупредя. Колкото и невероятно да ти звучи, имам причини да вярвам, че този, когото мислехме за мъртъв и погребан, може още да броди между живота и смъртта.

Мина само килна глава настрани, без да изпадне в шок, както той очакваше.

— Милият Артър, винаги се опитва да прави каквото е редно, дори когато му се повдига от това.

Какви игрички играеше тя?

— Аз не съм Джак Сюард. Знаеш, че не си падам по налудничави теории — отвърна той.

— Знам, че още ме мразиш. Усещам го в тона ти. Това е твое право. Но не ми отказвай доверието си. Не забравяй, че аз ви заведох при Дракула. И спазих клетвата си.

— Това е единствената причина, поради която съм тук. Имам вина за много неща, Мина. Но най-много се срамувам, че не се вслушах в предупрежденията на Джак и ги сметнах за бръщолевения на побъркан наркоман. — Той извади изрезките, които бе взел от пачката с писма, и ги подаде на Мина. Тя взе една и чак тогава той забеляза превръзката на ръката й.

— Какво ти се е случило?

— Счупих чаша — отвърна тя бързо и насочи вниманието си към вестникарската изрезка. След малко вдигна озадачен поглед. — Тук пише за Джак Изкормвача.

— Замисли се над подробностите от убийствата. Първото става на 31 август 1888 година в Лондон. Само седмица по-късно „Деметра“ е намерен разбит в скалите на Уитби. Последното регистрирано убийство е станало на 9 ноември 1888-а, денят преди Дракула да избяга от нас в Трансилвания.

Мина слушаше, без да помръдва.

Холмуд извади писмата на Сюард.

— Джак смята, че Изкормвача е бил вампир — каза той. — Бил е готов да рискува живота си, за да ни го докаже, и Изкормвача го е убил заради това. Това е мистерията около смъртта му. Не вярвай на прекрасните си очи. Остави емоциите. Хладната логика на доказателствата ясно сочи, че Дракула и Джак Изкормвача са едно и също лице.

Мина се изсмя.

— О, Артър, ти винаги си бил най-смелият от нас. Но беше достатъчно мъдър да оставиш мисленето на Ван Хелсинг.

Той стисна юмруци и смачка в тях писмата.

— Идвам тук, за да те предупредя, че животът ти може да е в опасност, а ти ми се подиграваш? — Още докато го произнасяше, му хрумна, че може би тя цели точно това: да го отклони от следата и да защити Дракула. Може би точно в този миг се приготвяше да отиде при любимия си.

Мина сякаш прочете мислите му, веселостта й изчезна и тя стана съвсем сериозна.

— В момента в Лондон броди вампир. Но той не е Дракула.

Холмуд се залюля на пети. Още един вампир?

— Нямаме време за игрички. Застрашени са човешки животи.

— Бях нападната в дома си. Замалко да умра.

— Виждам, че си оцеляла и къщата ти изглежда в идеален ред. Какво ти направи този зъл вампир? Замери те с чаша и си тръгна?

Мина присви очи.

— Аз изслушах твоите предположения. Сега ти изслушай моите. Чувал ли си за унгарската графиня Елизабет Батори?

— Не. А трябва ли?

— Преди четиристотин години Елизабет Батори е изнасилила и заклала шестстотин и петдесет селски момичета и се е къпала в кръвта им. Вярвала е, че така ще запази младостта си. Това не е ли вампир според всички правила? И ако предположенията на Джак са верни, може би точно тя е Джак Изкормвача.

— Изсмукано от пръстите. Всички знаят, че Джак Изкормвача е бил мъж. Не можеш да ме убедиш, че представителка на нежния пол е способна на такива ужасни престъпления.

— Предразсъдъците те заслепяват. Изкормвача така и не е заловен. Защо да не е жена?

— Черна вдовица. Колко интересно — разсъждаваше на глас Холмуд. Но продължаваше да се чуди дали Мина не крие нещо от него. — Джонатан е бил набит на кол. Не виждам връзка, освен ако не са наричали и тази графиня „Набивачка на кол“.

— Може да се е опитала да ни заблуди, че Дракула е още жив.

Не успя да го убеди напълно.

— Да предположим в интерес на спора, че си права, че графиня Батори съществува и тя наистина е Джак Изкормвача. Но каква е връзката й с нас? Защо ще иска да ни убие? Не виждам никакъв смисъл.

Мина разтвори подвързаната с кожа книга, в която се намираше родословното дърво, и му я подаде. Прокара пръст по връзката между Елизабет Батори и Влад Дракула III.

Не виждаше смисъл да му разказва цялата истина, надяваше се това да е достатъчно.

— Дракула и Батори са били роднини. Братовчеди.

Артър Холмуд усети как прозрението го удари като светкавица между очите.

— Дошла е да отмъсти за смъртта му.

Сякаш вселената се подреди в идеален ред. Всичко си дойде на мястото. Няма значение какво бе отношението на Мина към Дракула, нито какви желания таеше спрямо него. Батори обвиняваше всички тях за смъртта на братовчед си. Това, заедно с информацията, която бе получил от писмата на Сюард до Бесараб, го убеди, че с Мина са на един и същи потъващ кораб. Нямаше друг избор, освен да й се довери, но много предпазливо, разбира се.

— Трябва да се свържем с Ван Хелсинг — каза той.

— Вече опитах. Не е отговорил на нито една от телеграмите ми.

Холмуд тъкмо се канеше да й каже, че Ван Хелсинг е говорил с Куинси, когато получи ново ужасяващо прозрение.

— Бесараб!

Лицето на Мина посивя.

— Какво каза?

Той пъхна писмата в ръката й и посочи подписа.

— Джак Сюард си е сътрудничил с Бесараб, за да намери Изкормвача.

— Ако Батори е разбрала за Сюард и го е убила — възкликна Мина, като се взираше в подписа на писмото, — значи е разбрала и за Бесараб!

Паниката, която се изписа на лицето й, почти го накара да изпита съчувствие към нея.

— Куинси възнамерява да разпита Бесараб по време на репетицията в шест и половина тази вечер в „Лисеум“.

Мина пое шумно дъх, когато се обърна към часовника на полицата над камината.

— Влакът тръгва от Ексетър след двайсет минути. Ще бъде на гара „Ватерло“ в шест и десет минути. Нямаме време за губене. Куинси е в огромна опасност.

Побягна нагоре по стълбите, докато Холмуд си взимаше палтото, шапката и бастуна в коридора.

Когато се върна, Мина носеше дамска чанта, а в шала си бе увила нещо, което приличаше на меч в ножница.

— Какво зяпаш? Добре знаеш, че сама водя битките си.

Артър Холмуд сметна последната забележка за доста неуместна. Мина никога не се бе вписвала в образа на типичната жена. Не можеше да бъде описана като „деликатна дама“. Нямаше друга такава проклета и противоречива жена. Кой можеше да разбере какво се случва в главата й? Стори му се, че тя има право. Звучеше убедително. Но освен превързаната й ръка нямаше никакви други наранявания. Ако тази графиня Батори наистина я беше нападнала, колко тежка е била битката им? Би било наистина ужасно да повярва в алтернативната версия: че Дракула и Мина заговорничат, за да прилъжат останалите в капан.

Беше разумно да пази гърба си от Мина Харкър, но сега искаше лично да говори с този Бесараб.

Отвориха пътната врата, но Манинг се опита да спре Мина.

— Госпожо, радвам се, че ви хванах. Току-що пристигна телеграма за вас. Още съболезнования…

— Благодаря ти, Манинг — каза Мина и взе телеграмата. Мушна я в чантата си и излезе.