Дейкър Стокър, Йън Холт
Дракула — Немъртвият (31)

30.

Пътуваха на север, към Лондон. Куинси седеше срещу Бесараб в каляската. Топлото отношение на актьора бе заменено от хладно мълчание, след като младежът го информира за последния си телефонен разговор с Хамилтън Дийн. Брам Стокър се бе запънал. Не одобряваше Бесараб и дори бе пратил телеграма на Баримор в Америка, с която се опитваше да го убеди да се върне. Куинси се надяваше, че след като види лично великия актьор и се увери в невероятния му талант, Стокър ще промени мнението си. Бесараб ставаше все по-умислен. Времето навън се разваляше и мъглата се сгъстяваше. Куинси реши да не заговаря ментора си. Още преди кочияшът да спре напълно конете, Бесараб вече се бе навел през вратата. Заговори на Куинси, но погледът му, както и мислите му, бяха насочени към театъра.

— Ще се видя насаме със Стокър — каза актьорът и леденият му тон притесни младежа. — Погрижете се да не ни безпокоят.

— Ами ако Дийн не е на наша страна? — Куинси докосна ръката на Бесараб, за да го спре. В очите на актьора проблесна гняв и младежът отдръпна рязко ръката си. Спомни си за реакцията на Холмуд, с когото бе направил същото. Не беше сигурен какво очаква Бесараб от него.

Но гневът на румънеца изчезна така внезапно, както се бе появил, и бе заменен от спокойна усмивка. Актьорът се спря и седна до Куинси.

— Княз Влад Дракула е предвождал четиридесет хиляди души срещу триста хиляди турски нашественици, най-голямата армия, събирана някога само срещу един човек. Но когато Дракула застанал начело на своите воини, а зад гърба му останали трийсет хиляди набити на кол мюсюлмански пленници, враговете му обърнали конете и побягнали панически.

Куинси се почувства неудобно, беше дълбоко разтревожен от хвалебствията на Бесараб към човека, убил баща му. В ума му изникна вестникарската скица на набития на кол Джонатан Харкър насред „Пикадили Съркъс“. Каза си, че менторът му показва възхищението си към живия човек, а не към вампирясалия демон, в който се бе превърнал Дракула, след като се бе отказал от Бог. Сега не му беше времето да говорят за това, но Куинси бе сигурен, че Бесараб ще се бие рамо до рамо с него срещу злото, когато часът настъпи.

— В онзи велик ден Дракула спасил страната си — продължи Бесараб. — Спасил християнството. Използвал единственото оръжие, с което разполагал… страха. Точно така, страхът може да бъде мощно средство, млади ми Куинси. Прегърни го.

Кочияшът отвори вратата на каляската. Бесараб отново впи очи в театъра и слезе спокойно. Куинси го последва към стълбите, премисляйки думите му. Да не би актьорът да намекваше, че трябва да сплашва останалите, за да успее? Не беше възпитан така. Но Бесараб беше безспорно успял, самоизградил се човек. Хрумна му, че сигурно се опитва да му преподаде безценен урок.

Нощният пазач ги очакваше на предния вход. На Куинси му трябваше известно време, за да свикнат очите му с тъмнината във фоайето. Носеше се успокояваща миризма на театрален грим. Нощният пазач отключи вратата към залата. Куинси забърза след Бесараб.

Двамата тръгнаха по пътеката. Само половината светлини бяха запалени. От сенките към тях пристъпи Хамилтън Дийн и ги посрещна с разтворени обятия.

— Куинси! Господин Бесараб! Добре дошли!

Здрависа се първо с Бесараб. Потрепна леко, сякаш актьорът бе стиснал прекалено силно дланта му, но усмивката не слезе от лицето му.

— Да говорим по работа, какво ще кажете?

Куинси тръгна след Дийн, но Бесараб не помръдна. Строгият му поглед изпепели младежа. Искаше да го представлява, изпитваше го колко добре може да следва инструкциите на своя ментор.

— Не искам да показвам неуважение — започна Куинси, — но господин Бесараб иска първо да говори насаме с господин Стокър.

Дийн изглеждаше объркан от внезапната дързост на Куинси и отвърна троснато:

— Аз решавам дали да наемем господин Бесараб. Господин Стокър ще трябва да се примири с моя избор.

Думите на Дийн прозвучаха окончателно. Куинси не знаеше какво да каже или направи. Дийн се бе съгласил да повери ролята на Бесараб, но младежът знаеше, че актьорът иска да говори със Стокър. Трябваше да му помогне да го направи. Затова реши да играе. Пристъпи напред, приближи се твърде близо до Дийн, за да го притесни, и го погледна право в очите. Влезе в ролята на злодей и се изправи срещу мениджъра, имитирайки ледената безизразност на Бесараб. Погледът на Дийн издаваше притеснение. Бесараб се оказа прав. Страхът е мощно средство.

Куинси вече се канеше да изпробва колко далеч може да го отведе тази нова тактика, но тогава Бесараб постави длан на рамото му и го дръпна назад.

— Моля ви, господин Дийн — намеси се той в разговора, — искам да избегнем неприятностите. Позволете ми да спечеля господин Стокър с уникалната си интерпретация на забележителния му герой, и то далеч от неизбежно свадливите погледи на търговците. С ваше позволение?

Куинси беше объркан от любезните думи на Бесараб. Дали нарочно не го бе манипулирал, за да влезе в ролята на злодей? И тогава осъзна, че е в ролята на пръчката, а Бесараб е морковът. След като вече беше сплашен, Дийн с готовност прие учтивата молба на актьора. Този човек беше гений. Можеше да научи много от него.

Дийн се усмихна и направи жест към вратата, водеща зад сцената.

— Давам ви благословията си.

Бесараб вдигна изискано шапката си в знак на благодарност и изчезна през вратата.

Куинси се обърна към сцената. Какъв късмет бе извадил! Очевидно великият актьор знаеше как да постига това, което иска. С всеки миг в неговата компания Куинси все повече се убеждаваше, че трябва да усвои всичките му тактики, ако иска да постигне отмъщението, което бе намислил.