Дейкър Стокър, Йън Холт
Дракула — Немъртвият (48)

47.

Артър Холмуд не можеше да повярва на ушите си. Извърна се към Куинси Харкър. Изписаният по лицето на младежа шок потвърди, че и той е чул зловещите думи от Ван Хелсинг.

— Бесараб? Не, не може да бъде. — Куинси поклати глава невярващо.

— Глупаци! — каза професорът подигравателно. — Приемете истината, както направи Сюард. Както направих и аз. Дракула не ни е враг.

Холмуд отстъпи, сякаш думите на Ван Хелсинг го удариха. Както направи Сюард? Ако Сюард наистина бе станал съюзник на убиеца на Луси, значи е предал всички. Те замалко не загинаха, докато се опитваха да унищожат Дракула в Трансилвания. С последния си дъх Куинси П. Морис бе забил ножа си в гърдите на вампира. Напразно ли бяха дали свидни жертви? Лъжи. Лъжи! Всичко това бяха лъжи!

— Куинси Морис не загина напразно! — извика той.

— Батори е истинското зло — отвърна сериозно Ван Хелсинг. — След като научил за ужасните й престъпления, за убийствата с подписа на Джак Изкормвача, Дракула дошъл в Англия през 1888 година с една-единствена цел — да унищожи Батори. Не избяга обратно в замъка си, защото се страхуваше от нас. Батори се уплаши от него и напусна сцената. Ние му попречихме в преследването, както тя много добре знаеше, че ще направим. Изигра ни. Раните, които отворихме в Дракула, го направиха по-слаб и позволиха на Батори да му нанесе смъртоносен удар, или поне тя така си мислеше. Куинси Морис загина в битка с погрешния злодей.

— Дракула уби моята Луси. Той е демон и трябва да умре!

— Гневът изкривява преценката ти. — Ван Хелсинг се обърна с гръб към Холмуд, сякаш беше отвратен от някогашния си следовник.

Холмуд сграбчи грубо стария професор за ръката.

— Никога няма да стана съюзник на Дракула! Ако Батори е Изкормвача, ще убием и двамата.

— Ти си глупав и импулсивен. Не трябваше да водиш момчето тук. — Ван Хелсинг се опита да се освободи от хватката му.

Възмутен от отровните думи на стареца, Холмуд го блъсна. Ван Хелсинг се олюля и падна по лице на пода.

— Професоре! — извика Куинси и се хвърли да помогне на възрастния мъж. Никакъв отговор. — Професор Ван Хелсинг? — Сграбчи китката му и вдигна пълен с паника поглед към Артър. — Не напипвам пулс!

— Мили Боже! — Холмуд коленичи до Ван Хелсинг, за да се увери в ужасната истина. Пръстите му напразно търсиха сърдечен ритъм.

— Помогнете ми да го преобърна — каза Куинси.

От устните на Ван Хелсинг се изтръгна стон. Куинси се стресна и замалко да изгуби равновесие. Старецът леко се залюля. Младежът се изправи и отстъпи назад шокиран. Беше сигурен, че не намери пулс. Ван Хелсинг беше мъртъв.

Професорът се повдигна на кокалестите си ръце. Дългата рошава бяла коса падна напред и хвърли сянка върху лицето му.

— Щом не сте с нас… — каза той с глас, който смрази кръвта им. Очевидно не беше толкова немощен, колкото ги бе накарал да вярват. Завъртя се, развя бялата си коса и разкри ужасната истина. Очите му напълно почерняха, зъбите му станаха остри и дълги. Той изръмжа диво към тях: — … Значи сте против нас!

Беше препалено късно да бягат. Ван Хелсинг скочи срещу тях.