Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Nightfall, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 24 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD (2014)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2015)

Издание:

Айзък Азимов, Робърт Силвърбърг. Падането на нощта

Американска. Първо издание

Издателство „Тема“, София, 1994

Редактор: Роман Сушков

Библиотечно оформление: Брайко Брайков

Превод: Станимир Йотов

Художник: Брайко Брайков

 

© by Isaac Asimov and Robert Silverburg

Nightfall

 

Формат 84×108×32 27 п.к.

Предпечат СД „Юниверс-Петрови“ — Правец

Печатница „Светлина“ ЕООД — Ямбол

История

  1. — Добавяне

13.

— Е, как го прие той? — попита Теремон. — Предполагам, че е минало по-леко, отколкото очакваше.

— Той беше изумителен в най-висша стенен — отвърна Бийни. Те се намираха на терасата на клуба „Шест слънца“. Засега дъждовете бяха престанали и вечерта беше чудесна; въздухът се отличаваше с една особена яснота, както ставаше винаги след продължителни валежи. На запад Тано и Сита хвърляха суровия си призрачно бял блясък с необичайна сила, а в противоположния край на здрачното небе червеният Довим припламваше като малък скъпоценен камък. — Кажи-речи той почти не изглеждаше огорчен освен когато му казах, че съм бил близо до решението да потуля всичко, за да не нараня чувствата му. Тогава излезе вън от себе си. Той направо ме скастри… както си и заслужавах. Но най-смешното беше… Келнер! Келнер! Един коктейл Тано, моля! И един за моя приятел. Нека бъдат двойни!

— Ти май наистина се превръщаш в сериозен пияч, а? — забеляза Теремон.

Бийни вдигна рамене.

— Само когато съм тук. Има нещо особено на тази тераса, гледката към града, цялата атмосфера…

— Това е началото. Малко по малко започва да ти харесва, изграждаш си приятни асоциации между дадено място и пиенето, след известно време се впускаш в експерименти и пийваш две питиета на друго място, после две-три…

— Теремон! Говориш все едно си някой Апостол на Пламъка. Те също смятат, че пиенето е грешно, нали?

— Според тях всичко е грешно. Но с пиенето определено е така. Затова и е толкова хубаво, какво ще кажеш, приятелю? — засмя се Теремон. — Разказваше ми за Атор.

— Да. Говорех за най-смешното нещо. Спомняш ли си онази налудничава идея, която ти хрумна, че е възможно някакъв неизвестен фактор да отклонява Калгаш от предполагаемата му орбита?

— Да. Невидимият великан. Драконът, който пуфти и пухти по небето.

— Е добре, Атор зае точно същата позиция!

— Той смята, че има дракони на небето?

Бийни гръмко се засмя.

— Не ставай глупав. Но Атор наистина счита, че съществува неизвестен фактор. Някакво невидимо слънце може би или друг невидим за нас обект, който въпреки това упражнява гравитационно въздействие върху Калгаш…

— Не звучи ли това малко фантастично? — попита Теремон.

— Да, разбира се. Но Атор ми припомни стария философски афоризъм за Меча на Таргола, според който ние трябва да нанесем удар — имам предвид метафорично — върху по-сложното предположение, когато сме изправени пред дилемата да избираме между две хипотези. По-лесно е да търсим тъмно слънце, отколкото да създадем една изцяло нова Теория за всеобщата гравитация. И следователно…

— Тъмно слънце? Няма ли противоречие в това понятие. Всяко слънце е източник на светлина. Как би могло да е слънце, ако е тъмно?

— Това е просто една от възможностите. Атор ни я подхвърли. Не е казано, че той гледа сериозно на нея. През последните няколко дни ние ръсим всевъзможни астрономически хипотези с надеждата, че една от тях ще се окаже достатъчно разумна, за да започнем да градим обяснение за… Виж ти, ето го и Шийрин. — Бийни махна с ръка на закръгления психолог, който току-що беше влязъл в клуба. — Шийрин! Шийрин! Ела насам и пийни един коктейл с нас, какво ще кажеш?

Шийрин мина внимателно през тесния вход.

— Значи си усвоил някои нови пороци, а, Бийни?

— Не са толкова многобройни. Но Теремон ми разкри достойнствата на коктейла Тано и се опасявам, че се пристрастих към него. Познаваш Теремон, нали. Той пише в „Кроникъл“.

— Право казано, не мисля, че сме се срещали — рече Шийрин и протегна ръка към него. — Но определено съм чувал много за вас. Аз съм вуйчото на Раиста 717.

— Професорът по психология — каза Теремон. — Ако не греша, вие бяхте на Джонглорската експозиция?

Шийрин го погледна озадачен.

— Май нищо не ви убягва от вниманието?

— Старая се. — Келнерът се беше върнал. — Какво да бъде за вас? Коктейл Тано?

— Това е твърде силно за мен — рече Шийрин. — И малко по-сладко, отколкото бих предпочел… — Случайно да има нелтиджир?

— Джонглорско бренди? Не съм сигурен. Как го искате, в случай че има?

— Чисто, моля — каза Шийрин и после се обърна към Теремон и Бийни: — Обикнах това питие, докато бях на север. Храната в Джонглор е ужасна, но поне могат да правят прилично бренди.

— Чух, че имат големи проблеми с Експозицията — подметна Теремон. — Ставали разни неприятни неща в увеселителния парк… някакво пътуване на тъмно, което карало хората да полудяват, буквално откачали…

— Да, Тунела на мистерията. Поради тази причина бях там. Градската община и адвокатите на съоръжението ме повикаха като консултант, за да им дам професионалното си становище.

Теремон се наведе напред.

— Вярно ли е, че хората са умирали в тунела от уплаха и въпреки това той продължил да работи?

— Всички ме питат за това — отвърна Шийрин. — Да, имало е няколко смъртни случая. Но изглежда, че това не е накърнило популярността на този атракцион. Хората, така или иначе, са продължили да се стремят към риска. Самият аз се спуснах през Тунела на мистерията — рече той потръпвайки. — Е, сега вече е затворен. Казах им, че това е единият вариант, а другият е да си приготвят милиони кредити за обезщетения, казах им също, че е абсурдно да очакват от хората да понесат Мрака в такава степен на интензивност. Те проумяха логиката на тези мои съвети.

— Оказа се, че имаме нелтиджир, сър — прекъсна го келнерът, поставяйки пред него чаша с тъмно възкафяво бренди. — Разполагаме само с една бутилка, така че карайте по-полека. — Психологът кимна, надигна чашата и почти я преполови, преди сервитьорът да се е отдалечил от масата.

— Сър, казах ви…

Шийрин му се усмихна.

— Чух какво казахте. Ще карам по-полека след тази чаша. — Той се обърна към Бийни. — Разбрах, че докато съм бил на север, в Обсерваторията е имало някакви вълнения. Научих това от Лилиат. Но тя не беше много наясно какво става. Мисля, че спомена за някаква нова теория…

Бийни заговори с усмивка:

— Тъкмо си приказвахме с Теремон за същото нещо. Не, не става дума за нова теория, а просто за предизвикателство към старата. Работех над едни изчисления за орбитата на Калгаш и…

Шийрин слушаше с нарастващо удивление.

— Искаш да кажеш, че Теорията за всеобщата гравитация е поставена под въпрос? — извика той по средата на разказа на Бийни. — Боже мой! Означава ли това, че ако поставя чашата си на масата, тя може да полети към небесата? Тогава по-добре първо да довърша моя нелтиджир! — И психологът го направи.

Бийни се засмя.

— Теорията още си е в сила. Нашите усилия или по-точно усилията на Атор — той е авангардът и е просто удивително да го наблюдаваш как работи — са насочени към това да дадем математическо обяснение за разминаването между реалните и теоретичните цифри.

— Мисля, че на това му викат масажиране на данните — добави Теремон.

— А на мен ми звучи подозрително — рече Шийрин. — Нещо не ви е харесало в получения резултат и затова сега сте се заели да дадете ново тълкуване на откритията си, така ли е, Бийни? Всичко трябва да пасва, на всяка цена.

— Е, не точно…

— Признай си! Признай си! — засмя се гръмогласно Шийрин. — Келнер! Още един нелтиджир. И още един Тано за моя млад неетичен приятел!… Теремон, да ви поръчам ли и на вас един коктейл?

— Да, моля.

Шийрин продължи да говори все така цинично.

— Всичко това е голямо разочарование за мен, Бийни. Мислех си, че само ние, психолозите, гледаме да натъкмим данните според теориите си и наричаме резултатите „наука“. Струва ми се, че това е по-скоро в стила на Апостолите на Пламъка!

— Шийрин! Престани!

— Апостолите също претендират да са учени — вметна Теремон. Бийни и Шийрин се обърнаха и го погледнаха. — Миналата седмица, точно преди началото на дъждовете, аз интервюирах един от големците им — продължи той. — Надявах се да се срещна с Мондиор, но вместо това разговарях с някой си Фолимун 66, техния отговорник по обществените връзки — много убедителен, много умен и много представителен. В продължение на половин час той ми обясняваше, че Апостолите разполагали с надеждни научни доказателства, че идната година на деветнадесети тептар слънцата ще изчезнат, ние всички ще бъдем потопени в Мрака и ще полудеем до един.

— Целият свят ще се превърне в един огромен Тунел на мистерията, така ли? — попита весело Шийрин. — Както знаете, болниците за душевноболни няма да стигнат, за да приютим цялото население. Може и психиатрите да не стигнат. Освен това психиатрите също ще са мръднали.

— А не са ли вече? — попита Бийни.

— Добра забележка — рече Шийрин.

— Лудостта няма да е най-лошото нещо — заяви Теремон. — Според Фолимун небето ще се изпълни с някакви неща, наречени Звезди, които ще започнат да сипят огън върху нас, и всичко ще избухне в пламъци. Тълпи от бръщолевещи маниаци ще бродят от град в град, а шумът от пожарите ще долита до ушите ни. Слава богу, че това не е нищо друго освен един лош сън на Мондиор.

— Ами ако не е така? — рече Шийрин, изтрезнявайки изведнъж. Овалното му лице се издължи и стана замислено. — Ако се окаже, че в това има нещо вярно?

— Какво ужасно хрумване — каза Бийни. — Мисля, че се налага да си поръчам още един коктейл.

— Още не си свършил с този — напомни Шийрин на младия астроном.

— Е, и какво от това. Тъй или иначе после ще трябва да си взема още един. Келнер! Келнер!