Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Nightfall, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 24 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD (2014)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2015)

Издание:

Айзък Азимов, Робърт Силвърбърг. Падането на нощта

Американска. Първо издание

Издателство „Тема“, София, 1994

Редактор: Роман Сушков

Библиотечно оформление: Брайко Брайков

Превод: Станимир Йотов

Художник: Брайко Брайков

 

© by Isaac Asimov and Robert Silverburg

Nightfall

 

Формат 84×108×32 27 п.к.

Предпечат СД „Юниверс-Петрови“ — Правец

Печатница „Светлина“ ЕООД — Ямбол

История

  1. — Добавяне

25.

Малкото късче нахлуваща чернота беше може би с ширината на нокът, но във вторачените очи на хората от Обсерваторията то прерасна в съдбовно предзнаменование за страшния съд.

Гледката на тази малка тъмна дъга се стовари върху сетивата на Теремон с ужасна сила. Той трепна, докосна челото си с ръка и загърби прозореца. Малката отломка от диска на Довим го беше разтърсила до дъното на душата му. Теремон скептикът… Теремон присмехулникът… Теремон, упоритият анализатор на глупостта на другите хора.

О, богове! Колко много съм грешил!

Той се обърна и видя, че Сифера го гледа. Тя беше в другия край на стаята. В очите й имаше презрение… или може би съжаление? Той се застави да издържи на погледа й и поклати тъжно глава, сякаш й казваше с цялото смирение: Аз обърках всичко, прости ми. Прости ми. Прости ми.

Стори му се, че тя се усмихва. Може би бе разбрала какво се опитваше да й каже. Известно време в стаята цареше шумно объркване, докато всички сновяха нагоре-надолу като обезумели; но миг по-късно объркването отстъпи място на дисциплинирани бързи действия. Астрономите се заеха с отредените им задачи. Едни се затичаха към купола на Обсерваторията, за да наблюдават затъмнението през телескопите, други тръгнаха към компютрите, а трети заработиха с ръчни инструменти за записване на промените в диска на Довим. В този решителен момент нямаше време за емоции. Те бяха просто учени с определени задачи. Попаднал в центъра на всичко това, Теремон потърси с очи Бийни и най-накрая го откри — младият астроном седеше пред един клавишен блок и работеше бясно над някакъв проблем. От Атор нямаше и следа. Шийрин изникна до Теремон и прозаично каза:

— Първият контакт трябва да е бил преди петнадесет минути. Малко по-рано, но предполагам, че в изчисленията е имало много несигурни моменти, въпреки всичките положени усилия… Той се усмихна. — Добре е да се дръпнеш от прозореца, човече.

— Защо? — попита Теремон, който отново се беше извърнал и гледаше втренчено към Довим.

— Атор е бесен — прошепна психологът. — Той пропусна първия контакт заради бъркотията около Фолимун. Доста си уязвим там, където стоиш. Ако му се изпречиш на пътя, Атор може да се опита да те изхвърли през прозореца.

Теремон кимна кратко и седна. Шийрин го зяпна с широко отворени от изненада очи.

— По дяволите, човече! Ти трепериш.

— Ъ? — Теремон облиза сухите си устни и направи опит да се усмихне. — Не се чувствам много добре, факт.

Очите на психолога станаха сурови.

— Не губиш самообладание, нали?

— Не! — извика Теремон в изблик на негодувание. — Но ми дай малко време. Разбираш ли, Шийрин, исках да повярвам на всички тия приказки за затъмнения и не можах, наистина не можах, всичко ми приличаше на объркани фантазии в най-чиста форма. Исках да повярвам заради Бийни, заради Сифера… дори заради Атор, по един особен начин. Но не можах. Не и до този момент. Дай ми възможност да свикна с това, става ли? Вие имахте на разположение цели месеци. Всичко изведнъж се оказа толкова шокиращо.

— Разбирам какво имаш предвид — отговори замислено Шийрин. — Слушай. Имаш ли семейство — родители, съпруга, деца?

Теремон поклати глава.

— Не. Няма за кого да се безпокоя. Е, имам сестра, но тя е на три хиляди километра оттук. Дори не съм разговарял с нея от няколко години.

— Добре, ами ти?

— Какво искаш да кажеш?

— Би могъл да се опиташ да се добереш до нашето Скривалище. Там ще намерят място и за теб. Навярно все още има време… мога да им се обадя, за да им кажа, че си тръгнал, и те ще ти отворят вратата…

— Значи смяташ, че съм се вцепенил от страх, така ли?

— Сам каза, че не се чувстваш много добре.

— Може би е така. Но аз съм тук, за да отразя събитието. И точно това имам намерение да направя.

На лицето на психолога се появи лека усмивка.

— Разбирам. Професионална чест, така ли?

— Можеш и така да го наречеш. — След малко Теремон продължи да говори уморено. — Освен това аз помогнах много, за да бъде подкопана подготвителната програма на Атор, или може би си забравил? Смяташ ли Шийрин, че сега ще имам безочието да побягна да се спасявам в Скривалището, над което сипех присмех?

— Не бях поглеждал така на нещата.

— Чудя се дали някъде наоколо не е скрито още малко от онова окаяно вино. Ако се е случвало някога някой да се нуждае от глътка алкохол…

— Шшт! — рече Шийрин и смушка силно Теремон. — Чуваш ли това? Слушай!

Теремон погледна в указаната от Шийрин посока. Фолимун 66 стоеше до прозореца, на лицето му беше изписан безумен екстаз. Апостолът си мърмореше нещо на себе си с приглушен напевен тон. Чутото накара журналиста да настръхне.

— Какво приказва? — прошепна той. — Разбираш ли нещо?

— Цитира Книгата на Откровенията, пета глава — отвърна Шийрин. След това добави настойчиво: — Стой тихо и слушай, става ли?

Гласът на Апостола ненадейно се издигна в изблик на религиозна страст:

— „И стана тъй, че в онези дни слънцето, Довим, беше все по-дълго самотно на небето при всяко завъртане на кълбото, докато дойде време при едно пълно половин завъртане, когато то остана да грее само над Калгаш, свито и студено.

И хората се събираха по площадите и улиците, за да се дивят на гледката, защото един особен страх и мъка бяха завладели духовете им. Умовете им бяха смутени, а речта — объркана, защото душите човешки очакваха идването на Звездите.

И в града Тригон, точно по пладне, дойде Вендрет 2 и тъй рече на хората от Тригон: «О, грешници! Макар да презряхте пътищата на праведността, часът за разплата все пак ще удари. Дори и сега Пещерата се приближава, за да погълне Калгаш; да, и всичко що е на нея».

И тъй, докато говореше, отворът на Пещерата на Мрака прехвърли края на Довим, така щото за целия Калгаш той беше скрит от погледа. Силни бяха писъците и воплите на хората, докато слънцето изчезваше, и голям беше страхът, що скова душите им.

И стана тъй, че Мракът на Пещерата се стовари върху Калгаш с ужасната си тежест и светлината изчезна от лицето на целия свят. Хората бяха така ослепени, та човек не можеше да види този до себе си, макар да чувстваше дъха му върху лицето си.

И в тази чернота се появиха Звездите безбройни; те бяха толкова ярки, сякаш всички богове на едно място се бяха стекли. С пришествието на звездите се разнесе и музика, в която имаше красота, толкова дивна, та дори листата на дърветата извикаха от почуда.

И в този миг душите на хората се отделиха от тях и полетяха нагоре към Звездите, а изоставените им тела станаха също като на дивите зверове; да, като на безумните безсловесни хищници; така щото блуждаеха по тъмните улици на градовете на Калгаш с диви викове като тези на зверовете.

И тогава от Звездите дойдоха Небесните пламъци, които носеха волята на боговете; и там дето пламъците докоснеха земята, градовете на Калгаш биваха изпепелени напълно, така щото от хората и делата им не остана нищо.“

В тона на Апостола бе настъпила неуловима промяна. Очите му не бяха помръднали, но изглежда, че някак си бе почувствал съсредоточеното внимание на другите двама. С лекота и без да спира, за да си поеме дъх, Фолимун промени тембъра на гласа си; той стана по-висок, а сричките по-плавни.

Теремон се намръщи изненадан. Думите бяха на границата на познатото. Имаше само едно изплъзващо се изменение в акцента, една незначителна промяна на ударението на гласните — и въпреки това думите на Фолимун бяха станали съвършено непонятни.

— Може би Сифера ще е в състояние да разбере какво говори сега — рече Шийрин. — Навярно това е старият църковен език, езикът от предишната Година на Светостта, от който се предполага, че е била преведена Книгата на Откровенията.

Теремон погледна психолога озадачено.

— Май знаеш доста за това, а? Какво казва тогава?

— Мислиш ли, че мога да ти кажа? Да, напоследък проучих това-онова. Но не чак толкова добре. Просто гадая за какво говори… Не се ли канехме да го заключим в някой килер?

— Остави го — рече Теремон. — Какво значение има това сега? Моментът е сюблимен. Нека му се наслади. — Той бутна стола си назад и прокара пръсти през косата си. Ръцете му вече не потръпваха. — Странно — забеляза журналистът. — Сега, когато всичко наистина започна, аз вече не треперя.

— Така ли?

— И защо ли да треперя? — каза Теремон. — В тона му се промъкна нотка на трескаво веселие. — Нищо не мога да направя, че да спра онова, което ще се случи, нали? Затова просто ще изчакам да премине бурята. Смяташ ли, че Звездите наистина ще се появят?

— Няма и следа от тях — отвърна Шийрин. — Може би Бийни ще знае нещо.

— Или Атор.

— Остави Атор на мира — рече психологът през смях. — Той току-що мина през стаята и ти хвърли поглед, който трябваше да те убие на място.

Теремон направи кисела гримаса.

— Доста неща ще трябва да изтърпя, когато всичко това свърши, зная. Как мислиш Шийрин? Дали е безопасно да гледаш представлението навън?

— Когато настъпи пълен Мрак…

— Не говоря за Мрака. Мисля, че мога да се справя с него. Имам предвид Звездите.

— Звездите? — повтори Шийрин нетърпеливо. — Казах ти, не зная нищо за тях.

— Навярно те са толкова ужасяващи, колкото и Книгата на Откровенията. Ако този експеримент на двамата студенти с дупките в тавана означава нещо… — Той обърна ръцете си с дланите нагоре, сякаш те можеха да уловят отговора. — Кажи ми, Шийрин, как смяташ? Няма ли да се окаже, че някои хора имат вроден имунитет против въздействието на Мрака и Звездите?

Психологът вдигна рамене и посочи пода пред тях. Сега Довим беше преминал точката на зенита си и квадратът кървава слънчева светлина, който прозорецът очертаваше върху пода, се беше преместил с няколко стъпки към средата на стаята, където лежеше като ужасно нетно, оставено след някое чудовищно престъпление. Теремон се вторачи замислено в сумрачния му цвят. После се извърна и още веднъж погледна косо към самото слънце.

Нащърбилата ръба му чернота бе нараснала и покриваше една трета от видимия диск на Довим. Теремон потръпна. Веднъж на шега бе говорил с Бийни за небесни дракони. Сега му се струваше, че драконът е дошъл, че вече е погълнал пет от слънцата, и че гризе екзалтирано последното.

Шийрин каза:

— Навярно два милиона души от Саро сити тутакси са решили да се опитат да се присъединят към Апостолите. Обзалагам се, че пред щаб квартирата на Мондиор ще има огромно стичане на богомолци… Дали смятам, че има някакъв имунитет против Мрака? Е, скоро ще разберем това.

— Трябва да има. Как по друг начин Апостолите са успявали да запазят Книгата на Откровенията от цикъл в цикъл и как е била написана за първи път? Ако всички полудяват, кой я е написал тогава?

— Много е вероятно членовете на тайния култ да са се укривали в скривалища, докато бедствието премине, точно както правят някои от нас тази вечер — рече Шийрин.

— Това обяснение не е достатъчно добро. Книгата на Откровенията е написана като от очевидец. По всяка вероятност някой лично е станал свидетел на лудостта… и я е преживял.

— Е — каза психологът, — има три типа хора, които могат да останат относително незасегнати. Първо, малцината, които изобщо не видят Звездите — да речем слепите и онези, които се напият до вцепенение в началото на затъмнението и останат в това състояние до края.

— Те не се броят. Хората от тази категория не могат да бъдат истински свидетели.

— Допускам, че е така. Но втората група е представена от малки деца, за които светът като цяло е прекалено нов и странен, за да възприемат нещо като по-необичайно от друго. Подозирам, че те няма да се уплашат от Мрака, нито дори от Звездите. За тях това ще бъдат просто две необикновени явления в един безкрайно изненадващ свят. Разбираш, нали?

Теремон кимна със съмнение.

— Предполагам, че си прав.

— Накрая остават тези, чиито умове са устроени прекалено грубо, за да бъдат извадени от равновесие. Най-безчувствените трудно ще бъдат засегнати — става дума за истинските дръвници. Предполагам, че те просто ще вдигнат рамене и ще почакат Онос да изгрее.

— Излиза, че Книгата на Откровенията е била написана от безчувствени дръвници? — каза Теремон с усмивка.

— Едва ли. Навярно тя е била написана от едни от най-блудните умове на новия цикъл… и сигурно се е опряла на беглите спомени на децата, съчетани с обърканите несвързани брътвежи на полунормалните слабоумници, и, да, вероятно са били използвани и една част от разказите на дръвниците.

— По-добре Фолимун да не чува това.

— Естествено, текстът е бил значително редактиран и прередактиран през годините. Може би дори е бил предаван от цикъл в цикъл, както Атор и хората му се надяват да предадат на бъдещите поколения тайната на гравитацията. Но основната ми мисъл беше, че Книгата не би могла да бъде друго освен куп изопачавания, макар и почиващи на факти. Например, обърни внимание на експеримента с дупките в покрива, за който ни разказаха Фаро и Иймот — оказа се, че ефектът е нулев.

— Е?

— А знаеш ли защо е станало та… — Шийрин спря и се надигна разтревожен. — Ох.

— Има ли нещо? — попита Теремон.

— Атор идва насам. Погледни само лицето му!

Теремон се обърна. Старият астроном вървеше към тях като някакъв дух на отмъщението от средновековен мит. Лицето му беше бяло като лист хартия, очите му горяха, а чертите му бяха изкривени в ужасна маска. Той погледна злобно към Фолимун, който все още стоеше усамотен в далечния край на прозореца, а после и към Теремон.

Атор се обърна към Шийрин.

— През последните петнадесет минути бях на комуникатора. Говорих със Скривалището, с охраната и с центъра на града.

— Е?

— Журналистът тук ще остане много доволен от работата си. В Саро сити е започнала истинска касапница. Навсякъде избухват бунтове, плячкосвания, ужасени тълпи…

— А Скривалището?

— То е в безопасност. Запечатали са се според плана и ще останат там най-рано до зазоряване. Но градът, Шийрин… нямаш представа… — Беше му трудно да говори.

Теремон рече:

— Сър, да можехте да ми повярвате колко дълбоко се разкайвам…

— Няма време за това сега — отряза го нетърпеливо Шийрин. Той докосна ръката на Атор. — А вие? Как сте, доктор Атор?

— Има ли някакво значение? — Атор се наведе към прозореца, сякаш се опитваше да зърне бунтовете. После заговори глухо: — Веднага щом започна затъмнението, там навън разбраха, че всичко ще бъде точно както го предричахме… ние и Апостолите. Хистерията вече започна. Скоро ще избухнат и ножарите. Предполагам, че и тълпата на Фолимун скоро ще бъде тук. Какво ще правим, Шийрин? Предложете нещо!

Шийрин наведе глава и се загледа дълго и разсеяно във върховете на обувките си. Той чукна брадичката си с всяко едно от кокалчетата на едната си ръка. После вдигна очи и каза отривисто:

— Да правим? Какво има да се прави? Да заключим вратата и да се надяваме, че всичко ще мина добре.

— Ами ако им кажем, че ще убием Фолимун, в случай че се опитат да проникнат в Обсерваторията?

— А готов ли сте да го направите? — попита Шийрин.

В очите на Атор проблесна изненада.

— Ами… предполагам…

— Не — рече Шийрин. — Няма да го направите.

— Но ако ги заплашим, че…

— Не. Не. Те са фанатици, Атор. Те вече знаят, че го държим като заложник. Навярно допускат, че ще го убием в момента, в който щурмуват Обсерваторията, но това изобщо не ги вълнува. Освен това вие знаете, че, тъй или иначе, няма да го направите.

— Разбира се, че не.

— По-малко от час.

— Ще трябва да рискуваме. На Апостолите ще им трябва доста време, за да организират тълпата си… готов съм да се обзаложа, че това няма да бъдат шайка Апостоли, а огромна сбирщина от обикновени граждани, доведени до паника от шепа Апостоли, които ще им обещаят незабавен достъп до божията милост, ще им обещаят спасение, ще им обещаят абсолютно всичко… ще мине време, докато ги доведат тук. Хълмът на Обсерваторията се намира на цели осем километра от града…

Шийрин погледна гневно през прозореца. Стоящият до него Теремон, също гледаше към хълмовете. Там долу, отвъд нивите се виждаха групите от бели къщи на предградията. Още по-нататък столицата беше като неясно петно в далечината… мъгла в чезнещото сияние на Довим. Пейзажът се къпеше в злокобно кошмарна светлина.

Без да се обръща, Шийрин рече:

— Да, ще им трябва време, докато стигнат дотук. Дръжте вратите заключени, продължавайте да работите и се молете пълното затъмнение да ги изпревари. Предполагам, че веднъж щом Звездите изгреят, дори и Апостолите няма да са в състояние да контролират тълпата, за да я накарат да проникне тук.

Довим беше срязан наполовина. Разделителната линия очертаваше лека вдлъбнатина в средата на все още ярката част от червеното слънце. Тя беше като гигантски клепач, който неумолимо се спуска над светлината на един свят.

Теремон гледаше окаменял. Слабите шумове в стаята зад гърба му потънаха в забвение и той долавяше само плътната тишина на полята отвън. Дори насекомите, изглежда, бяха онемели от страх. Нещата все повече и повече губеха очертанията си. Необикновеният кървав оттенък оцветяваше всичко.

— Не гледай толкова продължително — прошепна Шийрин в ухото му.

— Слънцето ли имаш предвид?

— Градът. Небето. Не се тревожа за очите ти, а за ума ти, Теремон.

— Умът ми си е наред.

— Нали не искаш да го изгубиш? Как се чувстваш?

— Ами… — Теремон присви очи. Гърлото му беше леко пресъхнало. Той плъзна пръст откъм вътрешната страна на яката си. Стегнато. Стегнато. Не напомняше ли това за нечия ръка, която се пристяга около гърлото му? Той раздвижи врата си напред-назад, но не усети никакво облекчение. — Май имам известни затруднения с дишането.

— Затрудненото дишане е един от първите симптоми на клаустрофобичната атака — каза Шийрин. — Когато почувстваш стягане в гърдите, ще бъде по-добре да обърнеш гръб на прозореца.

— Искам да виждам какво става.

— Добре. Добре. Както искаш.

Теремон отвори широко очи и два-три пъти си пое дълбоко въздух.

— Според теб аз не мога да понеса това, така ли?

В отговор Шийрин уморено каза:

— Не зная нищо за нищо, Теремон. Нещата се променят всеки миг, нали?… Здравей, ето го и Бийни.