Джон Гришам
Рекетьорът (20)

20

Подробностите са твърде объркани и едва ли ще се изяснят повече. Пат Сърхоф би искал да ми каже, че клиниката е към американска военна болница във Форт Карсън, но после трудно би го отрекъл. Предпазливо ми обяснява, че клиниката специализира в РПВ — радикална промяна на външността — и се използва от няколко федерални правителствени агенции. Пластичните хирурзи били едни от най-добрите и преобразили доста физиономии, които в противен случай биха били размазани. Пека го на бавен огън само за да го гледам как се мъчи, но той не издава нищо повече. След операцията ще се възстановявам тук два месеца, преди да се преместя.

Първата ми среща е с някаква психотерапевтка, която иска да се увери, че съм готов за разтърсващото преживяване около смяната не само на името, но и на физиономията ми. Жената е приятна и грижовна, а аз с лекота успявам да я убедя, че съм готов да продължа напред.

Втората ми среща е с двама лекари и една медицинска сестра, чието присъствие осигурява женската гледна точка към бъдещия ми вид. Много бързо се уверявам, че тези тримата са адски добри в работата си. С помощта на съвършен софтуер могат да направят почти всякакви промени на лицето ми. Очите са от огромно значение — повтарят ми го няколко пъти. Промениш ли очите, променяш всичко. Леко изостряш носа. Не пипаш устните.

Малко ботокс в гънките на бузите. Определено обръсваш главата и я поддържаш така. Почти два часа си играем с новото лице на Макс Болдуин и го моделираме.

В ръцете на не толкова опитни хирурзи това може да бъде мъчително преживяване. През последните двайсет и пет години, тоест през целия ми живот като зрял човек, изглеждам в основни линии по един и същ начин, лицето ми е оформено от генетиката, посъстарено от годините и за щастие без белези от рани или травми. Хубаво и солидно лице, което ми вършеше добра работа, затова отказът от него е сериозна крачка. Новите ми приятели твърдят, че не е нужно нищо да променяме, а само леко да подобрим някои детайли. Клъцване тук, подгъване там, леко стягане и опъване и хоп, нова версия, не по-малко хубава, но много по-безопасна. Уверявам ги, че го правя много повече в името на сигурността, отколкото от суета, и те охотно се съгласяват. И преди са го чували. Питам се колко ли информатори, доносници и шпиони са променили. Стотици, ако се съди по екипната им работа.

Докато новата ми външност се сглобява на големия екран на компютъра, обсъждаме сериозно аксесоарите и тримата ми се струват искрено развълнувани, когато на физиономията на Макс се появяват кръгли очила с рогови рамки.

— Това е! — възкликва сестрата развълнувано и аз трябва да призная, че Макс изглежда много по-умен и готин.

Половин час пробваме с най-различни мустаци и накрая напълно се отказваме от идеята. Разделяме се двама срещу двама относно въпроса да имам ли брада, но после решаваме просто да изчакаме и да видим. Обещавам да не се бръсна една седмица, за да получим по-ясна представа.

Поради сериозността на проблема малкият ми екип не бърза. Цяла сутрин прекрояваме Макс и когато всички са доволни, принтират снимка с висока резолюция на новата ми външност. Отнасям я в стаята си и я залепвам на стената. Една медицинска сестра я оглежда и заявява, че й харесва. Тя пък ми харесва на мен, обаче е омъжена и не флиртува. Само ако знаеше…

Прекарвам следобеда в четене и разходки из разрешената територия на базата. Все едно убивам времето във „Фростбърг“, който вече е далече в пространството и в спомените ми. Непрекъснато се връщам в стаята си при лицето на стената: обръсната глава, леко заострен нос, подчертана брадичка, по-слаби бузи, никакви бръчки и очите на нов човек. Подпухналостта на средната възраст е изчезнала. Клепачите не са толкова големи. И най-важното, с тези кръгли маркови очила Макс изглежда адски модерен.

Предполагам, че лекарите могат лесно да направят лице, което да е точно като лицето на Макс на стената. Но ще съм доволен и ако просто се доближат до този резултат. Никой няма да познае новото им творение, а само това има значение. Аз съм прекалено въвлечен в събитията, за да преценя дали ще изглеждам по-добре от преди, но истината е, че ще изглеждам достатъчно прилично. Безопасността действително е много по-важна от суетата.

В седем часа на следващата сутрин ме подготвят и ме вкарват в малка операционна. Анестезиологът прави каквото трябва и аз щастливо се унасям.

Операцията трае пет часа и според лекарите е огромен успех. Няма как да са сигурни, понеже лицето ми е бинтовано като на мумия. Ще минат седмици, преди отоците да спаднат напълно и да се оформят новите ми черти.

Четири дни след предявяване на обвинението Куин Ракър се появи за пръв път в съдебната зала. За случая го държаха облечен със същия оранжев гащеризон, който носеше от пристигането си в ареста на Роуаноук. Ръцете му бяха с белезници и привързани с верига към кръста, глезените му също бяха вързани с вериги. Бяха му навлекли бронежилетка и поне десетина тежковъоръжени пазачи, агенти и шерифи го придружиха от затвора до бронирания шевролет събърбан. Не му бяха отправяни смъртни заплахи, а до федералния съд щяха да го отведат по таен маршрут, но властите не бяха склонни да рискуват.

Вътре в залата репортери и зрители бяха запълнили местата много преди насроченото за десет часа явяване на Ракър пред съда. Арестът и обвиняването му бяха огромна новина, а и междувременно нямаше масово убийство или развод на звездна двойка, които да му откраднат сензацията. Пред съдебната зала му свалиха бронежилетката и веригите и Куин влезе без тях. Единственият с оранжев гащеризон и почти единственият чернокож в залата, той наистина изглеждаше виновен. Седна на масата до Дъсти Шивър и един от сътрудниците му. От другата страна на пътеката Стенли Мъмфри и цяла бригада помощници важно-важно местеха папки, сякаш щяха да се явяват пред Върховния съд.

В знак на уважение към убития си колега останалите единайсет съдии от Южния окръг бяха отказали да поемат делото. Първоначално страните щяха да се явят пред Кен Коноувър, специално назначен за случая. Коноувър зае мястото си и призова за ред. Каза няколко предварителни думи, после попита дали обвиняемият се е запознал с обвинителния акт.

— Да — отговори Дъсти. — И се отказваме от официално изчитане.

— Благодаря — отговори Коноувър.

На първия ред зад масата на защитата седеше Ди Рей, издокаран по последна мода както винаги и очевидно притеснен.

— Обвиняемият желае ли да пледира? — попита Коноувър.

Дъсти веднага се изправи и кимна на клиента си, който също стана непохватно и заяви:

— Да, сър. Невинен.

— Много добре, обвиняемият пледира невинен.

Дъсти и Куин седнаха.

— Пред мен е молбата за определяне на гаранция, господин Шивър. Желаете ли да ви изслушаме по този въпрос? — Тонът му не оставяше никакво съмнение, че каквото и да каже Дъсти, няма да успее да убеди съда да определи разумна гаранция, ако изобщо се съгласи на такава.

Предчувствайки неизбежното и понеже не искаше да се излага, Дъсти отговори:

— Не, ваша чест, тя е достатъчно ясна.

— Господин Мъмфри?

Стенли се изправи и се приближи към подиума. Прокашля се и каза:

— Ваша чест, подсъдимият е обвинен в убийството на федерален съдия. Обвинението е категорично, че той трябва да бъде задържан без право на гаранция.

— Съгласен съм — бързо отговори Коноувър. — Още нещо, господин Мъмфри?

— Не, сър, за момента, не.

— Господин Шивър?

— Не, ваша чест.

— Обвиняемият остава в ареста под контрола на щатските шерифи.

Коноувър удари с чукчето, изправи се и излезе. Първото явяване пред съда продължи по-малко от десет минути.

Ди Рей беше в Роуаноук от три дни и вече му беше писнало от това място. Разчиташе на Дъсти Шивър, който пък разчиташе на свой приятел в ареста. Наистина беше уредена кратка среща с обвиняемия. Тъй като посещенията на близките бяха разрешени само през почивните дни, срещата щеше да е в стаята, където проверяваха алкохолното съдържание на кръвта на пияните шофьори. Нямаше да има никакви официални данни за нея. Братята не подозираха, че някой ги чува. ФБР записа разговора им, а част от него гласеше:

Куин: Тук съм заради Малкълм Банистър, Ди, разбираш ли какво ти казвам?

Ди Рей: Разбрах, разбрах, ще се оправим с това по-късно. Сега ми разкажи какво се случи.

Куин: Нищо не се е случило. Никого не съм убил. Подлъгаха ме да призная, както вече казах. Искам да се направи нещо във връзка с Банистър.

Ди Рей: Той е в затвора, нали?

Куин: Вероятно не. Като го познавам, сигурно е използвал Член трийсет и пет, за да излезе.

Ди Рей: Член трийсет и пет?

Куин: Всеки в пандиза знае за Член трийсет и пет. Сега това не е важно. Той е навън и трябва да го намерите.

Дълга пауза.

Ди Рей: Ще отнеме много време и много пари.

Куин: Виж, братле, не ми говори за време. Федералните нямат нищо срещу мен, нищичко. Което не означава, че няма да ми видят сметката. Ако се стигне до процес след около година, Банистър вероятно ще е основният им свидетел, чуваш ли ме?

Ди Рей: И какво ще каже?

Куин: Ще каже каквото трябва, не му пука. Той е на свобода, човече, сключил е сделка. Ще каже, че сме говорили за съдия Фосет в затвора. Ето това ще каже.

Ди Рей: А говорихте ли?

Още една дълга пауза.

Куин: Да, постоянно говорехме за него. Знаехме, че има мангизи.

Пауза.

Куин: Трябва да намериш Банистър, Ди Рей. Ясно?

Ди Рей: Добре. Ще поговоря с Дългия.