Серия
Любов под гибелна звезда (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Starcrossed, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 29 гласа)

8.

Хелън прекара следващите няколко часа в слушане на подробностите около пътуването на баща си и в настояване, че Лукас не й е гадже. Доста бързо схвана, че единственият начин да накара Джери да спре да задава въпроси за Лукас, беше вместо това да му задава въпроси за Кейт. А и освен това искрено искаше да узнае какво става между двамата. Джери упорито настояваше, че никога не са били нещо повече от приятели. Разочарована, че баща й очевидно все още бе ужасно наранен от изчезването на майка й, всичко, което Хелън искаше, бе да избяга горе в стаята си, за да помисли, но се налагаше първо да изчака да приключат с вечерята. Когато двамата с баща й приключиха с храненето, на което спориха колко сол му е позволено да сложи на яденето си и разговаряха за магазина, Хелън беше толкова изтощена, че едва не заспа седнала на ръба на ваната, докато си миеше зъбите.

На другата сутрин Хелън пропусна закуската, приготви си сама кутията с обяда и извика за довиждане на баща си от предната врата, още преди той да стигне до долу. Той се провикна след нея, докато тя скачаше в колата на Лукас, но тя се престори, че не го чува.

— Не трябва ли да изчакаме да видим какво иска? — попита я Лукас.

— Не. Хайде просто да тръгваме — каза тя малко прекалено бързо.

Лукас сви рамене и потегли, когато Джери успя да стигне до предната врата. Хелън му помаха, но знаеше, че ще чуе за това изпълнение по-късно. С подробности.

— Добре. Още съм нов по тези места, затова не познавам кафенетата. Къде има хубаво заведение от тази страна на острова? — попита Лукас.

— Аа… „Новинарският магазин“? — предложи Хелън, като сви рамене. — Обаче не мисля, че там ще можем да говорим.

— Какво ще кажеш за това? — каза той, като спря пред ресторант от някаква верига, популярен сред туристите.

Хелън трепна, но се съгласи. Имаше и други малки семейни ресторантчета, които можеха да изберат, но тя познаваше всички хора, които работеха в тези заведения. За този разговор имаше нужда от уединение.

Застанаха мълчаливо заедно на опашката, като изчакаха да седнат, преди да започнат да говорят. Хелън се опита да не зяпа Лукас, но беше трудно. Удивляваше се колко удобно, изглежда, се чувстваше той, където и да отидеше, сякаш целият свят му беше толкова близък и познат, колкото собствената му стая.

Опита се да го наблюдава с ъгълчето на окото си, може би да го хване как се раздвижва неспокойно или влачи краката си, както правеше самата тя пред други хора, но нямаше нищо подобно. На него действително не му пукаше дали хората го гледат, или не. Той не се извиняваше подсъзнателно на света за присъствието си, като се прегърбваше, скръстваше ръце или си играеше с ключовете си. За Хелън бе смущаващо да вижда как той можеше просто да си стои там и да не прави нищо; но освен това гледката я въодушевяваше. Защо трябваше тя да се прегърбва и да се стеснява, задето заема повече място от други хора? Поизправи се, докато се взираше в него.

— Насити ли се? — попита той, като се усмихна на безсрамното възхищение, с което Хелън попиваше външността му.

— Още не — каза тя: на лицето й разцъфна също такава усмивка.

— Хубаво.

Щом седнаха, Лукас я попита какво иска да знае и Хелън трябваше да се замисли за момент. Не беше напълно сигурна.

— Предполагам първото, което трябва да разбера, е кой нарани Кейт — каза тя, ужасявайки се от отговора.

— Нямаме представа — отговори той: звучеше искрено. Сърцето на Хелън се сви. От предишната нощ знаеше, че макар Лукас да не можеше да понася да го лъжат, това не го спираше сам да изрече някоя и друга лъжа.

— Това звучи безсмислено, Лукас — каза внимателно. — Баща ти ми каза, че съм единствената от… нашия вид… която не е член на вашата Династия. Как е възможно да не познавате две жени, които, по тази логика, са ваши роднини?

Лукас кимна, сякаш разбираше защо Хелън се съмнява в него.

— Тиванската династия е много голяма. Непосредствените ни близки — онези от нас, които се преместиха обратно тук в Щатите — са просто малко разклонение, но главната част от Тиванската династия е много, много по-голяма. Известни са като Стоте братовчеди, макар сега да са много повече, и са под не особено здравото предводителство на моя чичо Тантал — каза той, загледан надолу към кафето си: погледът му беше някъде далече. — Имам множество далечни роднини, за които никога не съм чувал, камо ли пък да съм ги виждал.

— Ако чичо ти е водачът, не можеш ли просто да му се обадиш и да го попиташ кой от братовчедите ти се опитва да ме убие?

— Възможно е самият Тантал да ги е изпратил — каза той мрачно. — Но още не сме сигурни в това. Чичо ми Палас — бащата на Хектор, Джейсън и Ариадна — се върна в Европа след първото нападение срещу теб, за да разбере колко знае Тантал. — За миг Хелън се вгледа изучаващо в лицето му. Цялото бе остри ръбове и блестящи сини очи.

— Искаш да кажеш да шпионира останалата част от Династията — каза Хелън, изненадана. Той кимна. — Но защо семейството ти би си давало толкова труд заради мен? Признателна съм, но все пак. Какво друго не ми казваш?

За миг той стръвно захапа кроасана си, а после изпусна тежка въздишка.

— Стоте братовчеди са нещо като култ. Вярват в нещо, в което моето семейство не вярва, и го вярват толкова ожесточено, че са готови да убиват за него. Затова напуснахме Испания. Хектор… — Лукас замълча, без да довърши, а после тръсна глава, сякаш за да я проясни, преди отново да фокусира поглед върху Хелън. — Въпросът е, че си в голяма опасност. Следвам те, откакто те видях за първи път, но не мога да те пазя постоянно. Ако, която и да е от тези две жени те намери, без да съм там, ще се опита да те убие, а ти още не знаеш как да се защитаваш.

— Е, не е като да ми се е налагало да се защитавам — каза Хелън, объркана. — Искам да кажа, това е Нантъкет. С баща ми през повечето време забравяме да заключим входната врата!

— Ти си много важна за нас. Много повече, отколкото мога да ти обясня точно сега — каза Лукас, като се наведе напред и хвана ръцете й. — Знам, че каза, че имаш нужда от няколко дни, и не исках да те плаша до безумие, като ти стоварвам наведнъж всичко това, но трябва да започнеш да тренираш с нас възможно най-скоро. Семейството ми ще те научи как да се биеш.

— Имаш предвид джудо и други такива неща?

— Горе-долу — каза Лукас, като се усмихна успокоително. — Не гледай така разтревожено. С твоите дарби ще станеш страхотна за отрицателно време.

— Какви дарби? — попита Хелън със съмнение.

— Наистина ли не знаеш? — удиви се той.

— Хей, Люк, какво става? — попита Зак, влизайки в кафенето. Усмихваше се, но усмивката му помръкна веднага щом видя с кого е Лукас. Зад него стояха няколко момчета от футболния отбор, всичките до едно — втренчени с отворена уста в неправдоподобната двойка.

— Здрасти, Зак. Дойдох да изпия едно кафе. А ти? — отговори Лукас, напълно невъзмутим. Хелън се усмихна неуверено и измъкна косата си иззад ушите, за да скрие лицето си. Лукас се пресегна през масата и приглади косата й обратно зад раменете.

— И аз така, да — промърмори Зак, като едва не се препъна в бързината да се отдалечи: очите му се стрелкаха невярващо между Хелън и Лукас. — Ще се видим след малко — провикна се, преди да отиде при останалите на опашката.

Хелън прехапа устни и заби поглед в чашата си с кафе, като разтриваше корема си под масата възможно най-незабележимо. Моля те, не и спазмите, помисли си.

— Какво става? — попита Лукас, като я наблюдаваше.

— Нищо. Може ли просто да си вървим? — примоли се тя, отчаяно копнееща да смени темата, да се махне, може би дори да падне мъртва, ако изобщо беше възможно.

— Разбира се — каза Лукас, като се изправи. Изгледа я разтревожено. — Знам, че има нещо, Хелън, и бих предпочел да ми кажеш истината, каквато и да е тя. Ариадна ни изнесе цяла лекция за женските проблеми още преди години, да знаеш. И под лекция, имам предвид тормоз.

— Е, длъжница съм й, но не е каквото си мислиш. — Хелън сграбчи ръката му и го затегли към вратата.

На излизане Лукас помаха на Зак. Зак помаха в отговор, но още се цупеше.

— Май ти снижих реномето. Извинявай — каза Хелън, докато се качваха в малкия сребрист мерцедес.

— За какво говориш? — попита Лукас, като излизаше на заден ход от паркинга.

— Ами, Зак и всички онези момчета ни видяха заедно — каза тя, сякаш беше очевидно какво има предвид.

— И?

— Зак и Гретхен не са сред най-големите ми почитатели, което ме превръща в нещо като олицетворение на най-непопулярното хлапе в училище — обясни Хелън смутено. Лицето на Лукас разцъфна в огромна усмивка и той улови ръката й, но се наложи да я пусне, за да смени скоростите.

— Ще трябва да почна да карам кола с автоматични скорости — промърмори той под нос, а после продължи: — Мислиш си, че си непопулярна? Още през първия час, в който стъпих на този остров, чух за прекрасната, съвършена, божествена Хелън Хамилтън. Знаеш, че така те наричат момчетата, нали? Божествената Хамилтън? — Хелън се отдръпна от търсещата му ръка, но той най-сетне улови нейната и я хвана по-здраво.

— Престани, Лукас. За мен това не е шега. И какво пък е това? — попита тя, като вдигна преплетените им ръце.

— Не знам — каза той, като наклони любопитно глава. — Но сякаш е правилно, нали? Виж, защо не ми кажеш какво всъщност те притеснява в това, че ще те видят с мен. Страхуваш се, че хората ще се разприказват ли?

— И да, и не. Ти не разбираш, защото не си тук от достатъчно отдавна, но тези популярни хлапета имат нещо против мен, а някои от тях правят дори невъзможното, за да се държат гадно с мен. Никога не съм се вписвала сред тях.

— И никога няма да се впишеш — каза й той сериозно. — Където и да отидеш, ще бъдеш различна, Хелън. Крайно време е да свикнеш с това.

— Свикнала съм с него! Имах цял живот да свикна с това! — възкликна тя, докато влизаха в училищния паркинг.

— Хубаво. Сега престани да изпадаш в истерия и ме чуй за миг. Онези типове не ни зяпаха, защото те мразят. Бяха се вторачили в нас, защото не можеха да проумеят как, по дяволите, съм убедил момиче, което се опита да ме удуши миналата седмица, да се качи в колата ми и да излезем на кафе.

— О, да, забравих за това — каза Хелън, с поглед забит в земята, докато излизаше от колата. Метна чантата си на рамо.

— Аз бих искал отново да забравим тази случка. Ако никога повече не споменем как сме се опитали да се избием помежду си, няма да имам нищо против — каза Лукас тихо. Хвана здраво ръката й в своята и я притегли към себе си, така че рамото й докосваше ръката му, докато влизаха в училище.

Всички се бяха втренчили в тях. По коридорите се редяха зашеметени лица и увиснали челюсти, докато разговорите прекъсваха за миг, а после продължаваха два пъти по-високо, щом Хелън и Лукас отминеха. Хелън се опита да издърпа ръката си от тази на Лукас, но отначало той се възпротиви. Накрая я пусна, когато осъзна, че Хелън не просто се опитва да бъде скромна, а е на път да изпадне в паника.

— Лени? — провикна се предпазливо Клеър. Хелън се усмихна набързо на Лукас и се насочи към Клеър.

— Къде беше цял уикенд? — попита Клеър, като измери подозрително Лукас с поглед.

— Да не си опитвала да ми се обадиш? — попита Хелън, признателна, че има оправдание да се отдръпне от Лукас и надеждно да се скрие от всички втренчени погледи.

— Поне пет пъти. Какво става с теб?

— Телефонът ми се счупи — каза извинително Хелън. После се обърна към Лукас: — Трябва да се отбия до шкафчето си преди часа на класния. Благодаря, че ме докара — каза му безцеремонно.

— Добре. Значи ще се видим по-късно — каза той, приемайки отпращането си с възможно най-голямо достойнство. Когато той се беше отдалечил на не повече от три стъпки, Клеър сграбчи Хелън под ръка и я затегли към шкафчето й.

— Какво, да му се не види, беше това? — почти изкрещя Клеър. Хелън й изшътка, докато се бореше с комбинацията на шкафчето си.

— Имахме дълъг разговор — каза Хелън. — Вече не се мразим.

— Разговор? Да, разбира се. Сигурна съм, че са били замесени езици, но по някаква причина не мисля, че е имало особено езиково общуване. — Клеър изглеждаше ядосана, но внезапно Хелън се ядоса повече.

— Престани, Клеър! Наистина го мисля! Имах доста кофти уикенд. Съжалявам, че не се сетих да ти звънна снощи, но татко ми беше бесен, че съм го оставила да виси на летището.

— Е, ами разкажи ми тогава! — отвърна Клеър отбранително. — Не че се налага да казваш каквото и да било. Всеки може да види, че с Лукас изведнъж станахте двойка.

— Не знам какво сме, но не е нещо, което мога да обобщя с просто определение като „двойка“, ясно? — Разстроена, Хелън затършува из учебниците си и осъзна, че не е написала нито едно от домашните си.

— Защо не можеш просто да бъдеш честна с мен? Спала си с него — обвини я Клеър. Изражението й беше наранено. Хелън разбра, че не може да я пренебрегне напълно.

— Честно ли? Наистина спах с него. Два пъти. Но не така, както си мислиш — каза тя искрено. Завъртя Клеър и насочи и двете към класната стая на Хърги. — Дори не се целунахме.

— Глупости! — заяви Клеър, спирайки като вкаменена насред коридора.

— Попитай го сама. Имаш часове с него цял ден — отвърна Хелън, напълно сериозна. Звънецът удари и двете трябваше да изтичат по последните няколко стъпала, за да се вмъкнат през вратата, преди Хърги да я затвори.

Хелън имаше ужасна сутрин. Няколко учители обмислиха варианта да я накажат, задето не си е написала домашното, а всички момичета в училище, до едно, й бяха бесни, че Лукас я е докарал. Хелън винаги бе имала обтегнати отношения с момичетата в класа си. От години полагаше неимоверни усилия да бъде мила с тях, но най-накрая се беше отказала, когато забеляза, че ако си държеше главата наведена, а устата — затворена, можеше да остане незабелязана.

С всичко това бе свършено сега, когато я бяха видели да идва на училище с Лукас. Беше престъпила някаква въображаема граница, беше нарушила примирието, което бе сключила чрез отказа си да си съперничи с другите, и те й бяха обявили война. През целия ден откриваше, че погледнеше ли в друга посока, освен към черната дъска или към чина си, я стрелкаха гадни погледи. За капак на всичко, Гретхен нашепваше злобни слухове за нея на всеки, който беше склонен да я слуша, а Клеър още й се сърдеше.

Хелън не можа да не се усмихне с облекчение, когато видя Лукас до шкафчето му преди обяд. Изглежда той беше единственият човек в цялото училище, готов да отвърне на усмивката й.

— Значи пак ме харесваш, а? — каза той, когато тя тръгна към него.

— Не започвай и ти — изстена Хелън. — Да не би на гърба ми да има надпис „ритни ме“?

— Това са просто клюки, Хелън. Не могат да ни наранят — каза той, благоразумно решавайки да не я дразни повече.

— Може би не могат да наранят теб — промърмори Хелън и сложи ръка на корема си. Лукас я видя да го прави, и тъкмо се канеше да попита какво не е наред, когато при тях дойдоха Хектор и Джейсън.

— Майка ти е тук — каза Джейсън на Лукас, който кимна, сякаш я очакваше.

— Какво става? — попита Хелън.

— Нищо. Имаме среща с директора, защото мама ще опита да уговори да ни върнат във футболния отбор — обясни Лукас.

— Ще изиграе картата: „Смилете се над една дребна женица, която отглежда толкова много огромни момчета“, а после ще се примоли да ни позволят да бием хлапета от други училища, вместо да се бием помежду си. Все в полза на Гимназията на Нантъкет, разбира се — каза Джейсън ухилено. — Винаги действа. Тя е истински Айнщайн във внушаването на чувство за вина.

— Но дали е редно да позволят на вас тримата да играете футбол? — каза Хелън, като се мръщеше неодобрително. — Искам да кажа, всички имате нечестно предимство.

— Точно ти ли го казваш — звездата на пистата за бягане — отвърна Хектор малко разгорещено.

— Хелън бяга, защото й трябва стипендия за колежа — каза Лукас, като стрелна Хектор с предупредителен поглед. — Ние спортуваме, защото това се очаква от нас. Всъщност е дразнещо, защото трябва да се преструваме на непоносимо слаби и бавни.

— И прекарваме толкова много време в полагане на усилия никой да не пострада, докато спортуваме — добави Джейсън с печална усмивка. — Истината е, че много повече бихме предпочели да се бием помежду си, вместо да се преструваме, че бием смъртните, но това изобщо няма да изглежда нормално.

— Е, късмет с цялата тази задача да изглеждате нормални — каза Хелън рязко, като отстъпи настрани, за да пусне Джейсън и Хектор да минат покрай нея.

— Ще те намеря след училище — обеща й Лукас, докато тръгваше след братовчедите си. Хвърли поглед назад и я изгледа загрижено. Хелън се опита да се усмихне заради него, но изражението й бе толкова фалшиво, че се запита дали Лукас може да почувства лъжата в него.

Хелън влезе в стола прегърбена, с надеждата да се промъкне през помещението, без да привлече твърде много внимание. Видя Гретхен да казва нещо на Ейми Харт, а после цялата маса на мажоретките започна да се смее подигравателно на Хелън. Отне й твърде дълго време да се съвземе, и докато успее да се ориентира, всички в столовата се бяха вторачили в нея. Тя се оттегли на обичайната си маса с Мат и Клеър, сигурна, че усеща задаващ се спазъм.

— Моля те, би ли могла просто да се изправиш? — сопна й се Клеър. — Няма по-жалка гледка от това, да те гледам как се опитваш да потънеш в проклетия под, и се кълна, че ако те хвана да го правиш още веднъж, ще побеснея.

Това я довърши. Хелън се завъртя на пета и побягна от столовата. Опита се да изяде обяда си в тоалетната, седнала на една мивка, но мястото бе толкова отблъскващо апетита, че тя заряза сандвича си след няколко хапки.

Успя да изкара последните си три часа и почти побягна към момичешката съблекалня, когато удари последният звънец, но Клеър вече беше там и я чакаше.

— Извинявай, че ти се разкрещях по-рано — каза тя смутено. Изглеждаше толкова мила и сладка, когато се извиняваше, че Хелън не можеше дори за миг да й се ядоса, камо ли пък да се сърди продължително.

— О, забрави. Напоследък съм истинска развалина, аз също щях да се ядосам, ако бях на твое място. — Хелън преметна ръка през рамото на Клеър и я поведе навън, след като се преоблякоха.

— Едно нещо, а после ще те оставя на мира по въпроса, докато ти сама не ме потърсиш да поговорим — каза Клеър, докато подминаваха футболното игрище. Хелън нямаше търпение за повече въпроси.

— Дори не сме се целували, Гиг — каза тя, като прекъсна рязко Клеър.

— Сериозно? — почти изкрещя Клеър. Хелън кимна и закачливо побутна Клеър с хълбок.

— Напълно сериозно. Почти го целунах веднъж, но той ми каза да лягам и да заспивам.

— Няма начин! — изкрещя Клеър. Хелън я сграбчи, затискайки устата й с ръка.

— Той е ей там — каза, като посочи към него с брадичка. — Казах ти, че ще ти разкажа, ако нещо се случи. Не се опитвам да пазя тайни от теб.

Клеър й се усмихна многозначително.

— Винаги си имала тайни. Но няма проблем. Когато си готова да ми кажеш, ще го направиш — каза тя търпеливо. После нападна Хелън, опитвайки се да я събори на земята. Хелън прие шегата, преструвайки се на победена от дребничката си приятелка, докато и двете се смееха истерично. Забавлението продължи само миг.

— Вземете си стая — каза развеселен момчешки глас.

— Ще ти се — отвърна рязко Клеър. — Я чакайте. Как стигнахте дотук толкова бързо?

Хелън се претърколи по гръб, духна да отмести разчорлената си коса от лицето, и видя Лукас и Джейсън, застанали над тях.

— Видяхме ви да слизате, затова дотичахме да проверим какво става — каза Лукас, пренебрегвайки въпроса на Клеър.

— Благодаря. Доста е разярена — отвърна Хелън, като позволи на Клеър да я преметне още веднъж, преди Лукас да й помогне да се изправи.

— Метър и петдесет и седем сантиметра истински ужас — заяви самохвално Клеър, като протягаше ръка, в очакване Джейсън да й помогне. Той нарочно скръсти ръце на гърдите си.

— Толкова ли си висока без тези нелепи обувки? — попита насмешливо. — Мисля, че съм се родил по-едър от това.

— Бас държа, че е така. Един метър тъпа глава и петдесет сантиметра задник — промърмори Клеър, докато се изправяше.

— Клеър! — извика Хелън, шокирана. Раменете на Лукас се тресяха от смях. Джейсън си даваше вид, че понася шегата добре, но Хелън подозираше, че чувствата му са наранени.

Хелън сподави собствения си смях и леко ощипа Клеър за наказание. Клеър изписка негодуващо, като изтъкна, че щипането с три пръста е забранено, откакто бяха на десет, и се канеше да каже още нещо на Джейсън, когато треньорът на момчетата Делос ги повика да се връщат на тренировка.

Хелън загледа как Лукас тичаше обратно към футболното игрище. Тичайки сред слънчевата светлина, той беше кажи-речи най-красивата гледка, която бе виждала някога.

— Мамка му. Закъсняхме — каза Клеър, и те ускориха крачка, за да настигнат съотборничките си: наложи се да изтичат до началото на пътеката за бягане, където треньорката Тар чакаше с тефтера си. Тя вече обявяваше на висок глас стартовите времена, затова Хелън и Клеър просто продължиха да бягат, като подвикнаха назад към треньорката си, докато пресичаха линията. Треньорката записа набързо времената им, като клатеше глава.

— Дължиш ми цяла минута от последния пробег заради закъснението, Хамилтън! — извика тя след тях.

— Разбира се, тренер! — извика Хелън в отговор, а после сниши глас, за да сгълчи Клеър насаме: — Защо му каза това? — попита: все още се чувстваше кофти заради Джейсън.

— Защото чувството беше фантастично! — отвърна Клеър без никаква следа от извинение в гласа.

— Харесвам Джейсън — каза Хелън, осъзнавайки, че е вярно. Той винаги се беше държал мило с нея, и изглежда, че не беше глупак. — Той е наистина мил, а ти се държа ужасно с него.

— Разбира се, че го харесваш, защото Джейсън е мил с всички. С всички, освен с мен. Ти нямаш часове с нас, така че не си го виждала да го прави, но всеки път, когато имаме дискусии, той все се опитва да ме надвие, като оспорва всяка позиция, която вземам. Дори когато наистина спори с мен, спори само за да се прави на адвокат на дявола.

— И защо мислиш, че го прави? — попита Хелън с лека усмивка.

— Попитах го и знаеш ли какво каза? — продължи упорито Клеър, като се разгорещяваше все повече. — Каза, че всички останали в това училище, освен него, се страхуват да ми противоречат по време на дискусия, и за мен било добре да се потрудя малко поне веднъж в живота си!

— Как смее да те предизвиква да мислиш по-задълбочено — изрече Хелън с престорен ужас.

— Повярвай ми, не е услуга. Просто се опитва да докаже, че е по-умен от мен.

— А така ли е?

— О, не знам. Може би. Лукас е най-умен, така че се очертава той да произнесе речта при завършването. Да не забравяме и Ариадна. Тя също е доста умна, но мисля, че аз съм по-умна от нея. Ще видим какво ще стане — каза Клеър, като хапеше долната си устна.

Беше дълбоко разтревожена заради тази нова конкуренция, а Хелън дори не я беше попитала как вървят часовете досега. Звучеше, сякаш Клеър в общи линии се беше отказала от отдавнашната си мечта да се дипломира първа по успех в класа, а Хелън не беше забелязала.

— Ужасна приятелка съм през последните няколко дни, нали? — каза Хелън, внезапно отвратена от себе си.

— Не бих казала „ужасна“ — рече Клеър с крива усмивка. — Но можеш да ми направиш една услуга, за да се реваншираш за това, ако искаш.

— Каквото кажеш — отвърна Хелън веднага.

— Ако успееш да задържиш Лукас буден и зает в нощта преди изпитите… — каза Клеър, вече вдигнала ръце да се защити от престорените шамари на Хелън. — Не знам защо се съпротивляваш, Лен. Първо, той е дяволски привлекателен. Второ, той е толкова дяволски привлекателен, че трябва да го споменем два пъти. Трето, видя те да падаш и си заряза тренировката, за да види дали си добре. Това си е чисто… обожание.

Хелън не знаеше как да реагира. Не беше съвсем възможно да обясни, че Лукас се беше отбил да се увери, че тя е добре само защото няколко негови роднини се опитваха да я убият. Образът на Кейт, лежаща в безсъзнание на мръсната земя, се мярна бързо в ума на Хелън и стомахът й се сви тревожно. Подобно на Кейт, Клеър беше в опасност дори само като беше близо до нея.

— Трябва да ускоря темпото — каза настойчиво Хелън и Клеър кимна.

— Покажи на Лукас, че тези крака стават и за друго, освен да точи лиги по тях, и ме потърси по-късно — каза тя бодро, преди Хелън да потегли забързано.

Когато Клеър се изгуби от поглед, Хелън въздъхна тихо, мъчейки се да потисне един пристъп на вина. Не знаеше какво ще направи, ако някой нарани Клеър. Мисълта я разсея, тя забрави да намали темпото и почти си позволи да се появи в полезрението на треньорката Тар твърде рано. В последния момент се сети да се сниши зад някакви храсти, като изчака няколко минути, преди да се престори, че изминава със спринт последните няколко метра. Въпреки това финишира първа, разбира се, а после трябваше да изчака още половин час Лукас да приключи с тренировката. Реши, че ако той щеше да продължава да я кара до училище сутрин, щеше да й се наложи да измисли друг план как да ходи на работа след това.

Щом Хелън влезе през входната врата на „Новинарския магазин“, Кейт започна да я следва навсякъде със зашеметено изражение на лицето.

— Боже! — успя да каже Кейт след няколко мига безмълвие. — Той прилича на… Боже! Могат да ме пратят в затвора дори само задето си мисля, каквото си мисля.

— Кейт! — възкликна Хелън, като я замери с една смачкана на топка салфетка. — Мислех, че си феминистка!

— Какво общо има това с каквото и да било?

— Не проповядваш ли тезата, че не може да има равенство, ако половете се възприемат взаимно като сексуални обекти?

— Да, но по дяволите! — възкликна Кейт, като си вееше с ръка. — Когато бях на твоите години, всички момчета се опитваха да доказват колко са непокорни и колко са против установените възгледи, като се надпреварваха кой да се държи по-гадно. Така че съм толкова ощетена!

— Продължавай в същия дух и ще кажа на баща ми, че си има съперник — подкачи я Хелън, но шегата нямаше ефекта, който си беше представяла. Смехът мигом изчезна от очите на Кейт, а усмивката се стопи от лицето й.

— Не мисля, че за него ще има значение — каза тя, а после рязко смени темата. — Но сега не говорим за мен. Говорим за теб и Лукас, и колко са важни презервативите.

След няколко изблика на отричане и няколко прекъсвания, за да помогне на клиенти, Кейт най-сетне прие факта, че Хелън все още е непорочна и чиста като планински ручей.

— Гей ли е? — попита Кейт. — Искам да кажа, погледни се, Лен.

— Не съм го питала, но съм почти сигурна, че е хетеросексуален — отвърна Хелън, а после въздъхна. — Честно казано, не знам какво става.

— Няма причина да бързаш и освен това не позволявай на никого да те кара да се чувстваш зле, ако искаш да изчакаш. И без друго е по-забавно, когато не бързаш — каза Кейт с топла усмивка, като смени темата при първия признак, че Хелън се е почувствала неудобно.

Макар Кейт да изглеждаше убедена, че в края на краищата Хелън и Лукас ще прекрачат отвъд целомъдреното държане за ръце, изведнъж Хелън вече не беше толкова сигурна. Единствения път, когато се беше опитала да целуне Лукас, той й беше казал да заспива. Независимо какво говореха всички за тях, истината беше, че тя и Лукас не бяха нищо повече от приятели. Лукас можеше да има всяко момиче, което си пожелае, а ако реакцията на Кейт беше показателна, това включваше и жени, отдавна завършили гимназия.

Знанието за това не спомогна с нищо увереността на Хелън. Ясно й беше, че Лукас я харесва — беше го хванала да я гледа и беше чула как сърцето му бие лудо, когато лежеше до него — но по някаква причина Лукас явно не искаше да направи нищо по въпроса. Дали излизането с някого винаги беше такова в началото, или тя непреднамерено правеше нещо, за да отблъсне Лукас? Никога не беше имала гадже и не знаеше какво е „нормално“.

След работа се прибра вкъщи и се застави да напише всичките си домашни преди лягане. Когато изгаси лампата, вече минаваше два. Хелън беше смазана от умора, но въпреки това не можеше да заспи. Струваше й се, че пропуска нещо или може би разбира нещо погрешно. Лукас очевидно харесваше компанията й и се чувстваше закрилнически настроен към нея, но никое от тези неща не означаваше, че изпитва привличане към нея. Може би не беше негов тип. Може би той дори си имаше приятелка там, в Испания. Хелън си представи смугла сирена с дълги черни къдрици, маслинена кожа и сексапилен испански акцент, която чакаше Лукас да се върне в Европа.

Обърна се рязко в леглото и покри главата си с възглавница, като се зарече да не бъде жалка загубенячка, преследваща момче, което никога не може да има. Имаше нужда от повече информация за Лукас, но тъй като той беше нов в училище и никой не знаеше нищо за предишните му преживявания с момичета, на Хелън щеше да й се наложи да види какво може да изкопчи от Ариадна и да се надява, че намеренията й няма да изглеждат твърде очевидни.