Джоузефин Анджелини
Любов под гибелна звезда (20)

19.

Хелън се взря в чашата вода върху кухненската маса пред себе си, запотена от кондензирана влага. Струваше й се, че вече беше изпила цяла вана с вода и повече не беше жадна, но продължаваше да държи тази последна чаша, за да гледа нещо друго, освен опечалените лица наоколо.

— Това семейство е целият му живот. Тази Династия — каза Ариадна. Очите й бяха широко отворени, зачервени и втренчени, като на човек, който е прекарал твърде дълго време на твърде много различни летища в твърде много часови зони. Всички изглеждаха така — сякаш, когато се бяха събудили, бяха открили, че се намират на погрешната страна на планетата. — Как може Хектор да бъде прокуден от Тиванската Династия?

— Можех да го спра — каза Джейсън с мрачна увереност.

— Точно в момента едва можеш да седиш изправен в стола си, Джейс — каза Ариадна, като клатеше глава. Джейсън тепърва имаше да се възстановява от изцеляването на Клеър, и близначката му нямаше да му позволи да поеме отговорността за нещо, което дори не беше видял. — Аз бях там. Трябваше да спра това.

— Ти не беше на Индия Стрийт, когато Хектор уби Креон, Ари — каза Хелън, все още втренчена в чашата си е вода. — Аз бях.

— Стига, Хелън — каза Лукас. — Ти и майка ти спасихте това семейство, или поне спасихте каквото е останало от него.

Думите на Лукас предизвикаха нови сълзи за Пандора. След няколко минути тих плач семейството отново потъна в мълчание. Всички си мислеха едно и също: че ако всеки от тях беше направил едно нещо различно в този ден, можеха да предотвратят болката, която всички до един изпитваха. Касандра беше казала на всички, че не са могли да знаят какво ще се случи, но с изричането на това тя сякаш пое бремето на вината върху себе си. Изглеждаше затворена в собствения си ум, неспособна да се освободи от факта, че тъкмо тя е трябвало да може да предпази семейството си.

— Обади се на майка си — каза внезапно Ноел на Хелън, като изтръгна рязко всички от мъчителните им мисли. — Единствено аз мога да понеса да съм близо до Хектор сега, и искам да видя племенника си. Той ще има нужда от мен.

Хелън кимна и измъкна клетъчния си телефон. Беше същият телефон, който Хектор й беше връчил с окървавени кокалчета на пръстите и беззъба усмивка, след като Лукас го беше спукал от бой, но тя погреба този спомен и набра номера на майка си. Докато телефонът й се свързваше, тя се изправи да излезе от кухнята и тръгна бавно към предната част на къщата, която обикновено беше по-тиха.

Чу две позвънявания едновременно — едно в ухото си и едно — някъде вътре в къщата. Огледа се и видя чантата на майка си да виси на една кука в предното антре. Упрекна се, че не се е показала по-досетлива. Дафна беше отвлечена, разбира се, че бе оставила нещата си. Хелън натисна клавиша за приключване на разговора и чу как телефонът в чантата спира да звъни. Взря се в дамската чанта на майка си и беше завладяна от неустоим порив. Точно когато посегна към нея, на входната врата на няколко стъпки от нея се почука.

Хелън припряно отвори чантата на майка си и извади клетъчния телефон. Бързо превъртя списъка на последните разговори, когато от кухнята се приближиха стъпки. Съсредоточавайки се върху светещия екран, Хелън видя няколко входящи повиквания от непознати номера и едно-единствено изходящо повикване до някой си Дедал, преди да бъде принудена да натика телефона обратно в чантата.

Ариадна излезе в антрето да отвори вратата, и миг по-късно зад нея се появиха Кастор и Палас. Бяха напрегнати и вероятно очакваха или полицията, или някого от Стоте братовчеди. След съвсем кратка пауза кимнаха на Ариадна, давайки й знак, че е безопасно да отвори вратата. Когато го направи, на прага стоеше Дафна.

— Призовавам за среща между Династията на Атрей и Тиванската Династия — обяви Дафна, като скръсти ръце на гърдите си във форма на буквата Х и наклони горната част на тялото си напред в подобие на поклон.

Кастор и Палас се спогледаха. Каквато и омраза да хранеха към Дафна, тази омраза трябваше да бъде потушена сега, и двамата го знаеха. Палас преглътна тежко и най-сетне кимна.

— Добре си дошла в този дом и имаш нашето гостоприемство — каза делово Кастор, като се поклони, отстъпи встрани и пусна Дафна да пристъпи прага като негова свещена гостенка.

Официалната среща между Династиите се проведе в библиотеката, където всички се подредиха около стола на Касандра. Хелън зае мястото си до майка си на кушетката и се опита да не гледа към Лукас, макар че той седеше точно срещу нея.

— Най-напред бих искал да се реванширам за посегателството над безопасността ти, докато беше гостенка в моя Дом — започна Кастор смирено, но Дафна го прекъсна рязко, преди той да довърши мисълта си.

— Пандора беше обезумяла. Тя и Аякс имаха специална връзка и поради това, никога не бих могла да й се сърдя, задето се опита да отмъсти за него, особено сега, когато с мъртва — каза тя, като махна с ръка, сякаш за да пропъди тази мисъл. — Що се отнася до мен, законите на гостоприемството не са били нарушени.

Докато Дафна изричаше последните думи, Хелън забеляза как очите на Лукас се стрелват рязко към нея, и разбра, че той бе доловил лъжа, но реши да я пренебрегне в името на по-висшето благо.

— Свиках тази среща, за да повдигна два много важни въпроса, които засягат и двете ни Династии — продължи Дафна с плавен, спокоен глас. — Първият е Хектор и неговото бъдеще, а вторият — дъщеря ми и нейната роля в пророчеството. — Хелън рязко извъртя глава да погледне майка си в лицето.

— Моята какво? — попита тя, напълно объркана.

Хелън не беше единствената в стаята, която не разбираше. Кастор и Палас се огледаха наоколо смутени, и дори Касандра сви рамене, сякаш за да признае, че няма представа какво има предвид Дафна.

Джейсън се изправи и сковано пристъпи напред.

— Хелън е Търсачът в дълбините, когото гласовете на Оракула споменаха в своето пророчество — пророчеството, което гласи, че Търсачът в дълбините ще освободи Династиите от цикъла на отмъщението — каза той от мястото си зад стола на баща си. — Осъзнах го едва днес следобед, когато Хелън описа сухите земи така съвършено, че разбрах, че ги е виждала. Отначало това ме озадачи, защото знам, че тя не е Лечител. После тя ми каза, че е готова да слезе и да извлече и Клеър, и мен навън, ако не съм достатъчно силен да направя пътуването сам. От нейната увереност разбрах, че тя наистина мисли каквото каза, а освен това заподозрях, че физически е била там неведнъж.

— Прахът по краката ти! — възкликна Ариадна, когато си спомни мръсните стъпала на Хелън и загадката на безмълвните звънчета.

— Какво за него? — попита Хелън, като оглеждаше неподвижните лица на всички.

— Търсачът в дълбините не само сънува Подземния свят. Търсачът буквално слиза в него телом — отговори Ариадна с шокирано изражение. — Физически си слизала в пъкъла всяка нощ?

— Кошмарите ти — каза Лукас, като погледна Хелън, която започваше да разбира.

— В един от тях ти беше с мен — отвърна му Хелън смутено. — В нощта, когато паднахме, преди да се събудим на брега, слязох да те взема, помниш ли? Ти беше изгубен и сляп, а аз те накарах да станеш и да вървиш. Накарах те да ме последваш навън…

Тук Хелън трябваше да спре. Да принуждава Лукас да върви през Подземния свят, беше като да оперира животно без упойка. Той не разбираше, че онова, което тя правеше, беше за негово собствено добро, знаеше единствено, че тя му причинява болка.

— Това е било реално? — прошепна Лукас.

Хелън кимна и посегна да хване ръката му: имаше нужда да го докосне, за да увери себе си, че той вече не се страхува от нея, но Дафна спря ръката й във въздуха и я дръпна обратно, като поклати глава неодобрително.

— Ти си знаела — каза Лукас, като се обърна към Дафна.

— Подобно на Джейсън, открих таланта на Хелън днес следобед — отвърна Дафна. — Това е една от причините, поради които поисках тази среща.

— А какви са останалите причини? — попита Касандра студено, докато проблясъци от аурата на Оракула започнаха да изсветляват очертанията на лицето й. Дафна сведе глава в знак на почит към множеството присъствия, които бяха започнали да осеняват Касандра.

— Подобно на Еней, дъщеря ми ще има нужда от помощта на Сибилата в Подземния свят — каза Дафна делово. — Моля Тиванската Династия да се погрижи за своята сродница, Хелън, Наследница на Династията на Атрей, докато тя изпълни предопределената си задача в Подземния свят. В замяна аз, Дафна, глава на Династията на Атрей, ще предоставя убежище и закрила на Хектор Делос, Прокуденик от Тиванската Династия.

Всички се спогледаха бързо, зашеметени както от молбата, така и от предложението, което Дафна беше отправила. Стаята утихна, докато очакванията се променяха.

— Защо би направила това за сина ми? — попита Палас, като се надигна донякъде от стола си, разкъсван между благодарността и възмущението.

— Защото е един от най-силните Потомци, които съм виждала, но е също и един от най-гордите. Загубата на мястото му в тази Династия ще го промени, и без напътствия той би могъл да се превърне в опасност за всички ни. Виждала съм това преди — каза Дафна с равен тон. После се обърна към Лукас и го погледна в очите, за да се увери, че той ще докаже верността на казаното от нея. — Всички сме семейство и е време да започнем да се държим като такова.

— Тя не лъже — каза Лукас, като хвърли поглед към Палас, който кимна с облекчение. Лукас обаче изглеждаше съкрушен. Беше чул истината от самата Дафна — Хелън беше член на семейството му.

Кастор и Палас се погледнаха, вече постигнали съгласие, после хвърлиха поглед към Касандра за окончателно одобрение. Тя кимна веднъж, а после се изправи и излезе от стаята, без да каже нито дума.

— Едно последно нещо — продължи Дафна, тактично пренебрегвайки невъзпитаното излизане на Касандра. — Хектор иска да знае какво ще стане с тялото на Креон.

— Ще се свържем с Милдред да дойде и да прибере сина си — каза Кастор, като гледаше надолу към ръцете си. — Тя ще иска да го върне на баща му, за да го погребе.

— Разбира се — каза Дафна тъжно. — Ще ми съобщите ли кога ще бъде тук? Хектор спомена нещо за това, че ще се изправи пред нея да помоли за прошка… — провлачи тя неуверено, сякаш не беше сигурна дали е редно Хектор да прави това.

— Ще ти се обадя — обеща Палас сковано, а после излезе припряно от стаята.

Дафна остана още малко и увери останалите от семейството, че физически Хектор ще се оправи, но изтъкна без заобикалки факта, че той не се справя добре в емоционално отношение. След като каза на всички, че ще му предаде обичта им, тя си тръгна припряно, като каза, че била оставила Хектор сам достатъчно дълго. Хелън я изпрати до вратата.

— Хектор видя ли те в образа на Пандора тази нощ на брега? — попита тя тихо майка си, когато стигнаха до предната врата.

— Не. И не може никога да узнае — каза Дафна, като се взря напрегнато в Хелън. — Ти и аз сме единствените близки, които той има сега, и той има нужда да ми се довери. И двамата имате.

Хелън знаеше, че майка й беше рискувала живота си, за да помогне на Хектор, но така, както самата тя, Хелън, го виждаше, доверието беше нещо, което се печелеше, не нещо, което друг човек можеше да изисква от нея. Дори ако този човек беше собствената й майка.

— Ще поддържам връзка с теб през следващите няколко дни, за да ти съобщя какъв е планът — обеща Дафна, като свали чантата си от закачалката и отвори вратата.

— Едно последно нещо? — попита Хелън, като задържа вратата отворена. — Ще си мълча за онова, което видях на брега, ако ти се съгласиш да освободиш Джери от въздействието на пояса на Афродита. Ти никога не си го обичала, но Кейт го обича, а мисля, че е крайно време да позволиш на някого в твоя живот да бъде щастлив, не смяташ ли?

Дафна се взря в Хелън, потресена, че покорната й дъщеря най-сетне беше изразила собствено мнение, после отмести поглед настрана разсеяно, сякаш се вслушваше в далечен звук.

— Готово — каза отривисто, като се изтръгна рязко от моментния си транс. — Не мога да давам никакви обещания, че връзката му с Кейт ще потръгне, но сърцето на Джери е на негово разположение, за да го отдаде или да си го запази, както сметне за подходящо.

— Крайно време беше — каза Хелън студено.

— Причиних цялата тази болка, за да те предпазя. И това свърши работа. Така че не съжалявам за нищо — каза Дафна, като се усмихна печално на Хелън, преди да се обърне и да се отдалечи.

Хелън затвори вратата и бавно се върна при останалите от семейството, замислено сбърчила чело. Щом тя влезе в дневната, Лукас рязко извъртя глава да я погледне. Направи й знак да дойде при него. Макар да знаеше, че това е последното нещо, което би трябвало да направи, то беше и единственото, което искаше да направи.

— Трябва да си отида вкъщи — каза му тя веднага щом стигна до него, като се опитваше да не трепери твърде силно. — Оставих на бюрото си прощална бележка за баща ми, когато си мислех… — Тя млъкна, без да довърши, и бе принудена да си поеме дъх. Във всеки случай, трябва да се отърва от нея, преди той да се събуди и да я намери. Вече му се събра твърде много.

Лукас сви в юмрук дясната си ръка и я пъхна в джоба си. Хелън никога преди не го бе виждала да прави този жест и осъзна, че той го прави, за да се сдържи да не хване ръката й.

— Да вървим тогава — каза Лукас, като извърна лице от нейното.

— Не трябваше ли да стоим далеч един от друг? — Тя млъкна смутено.

Лукас поклати глава решително:

— Креон е накарал Пандора да замъкне Дафна до онзи плаж, защото е смятал да я отведе от острова с лодка. Което означава, че е имал намерение да се срещне с някого по вода — каза Лукас със сурово изражение. — Когато осъзнаят, че Креон е изчезнал, ще дойдат да го търсят, а когато не го намерят, ще дойдат да търсят Дафна — а после теб. Сега си в по-голяма опасност от всякога и не ме е грижа колко е трудно за двама ни. Няма да те изпусна от поглед дори за миг.

— Е, какво се предполага да правим тогава? — почти изплака тя, като вдигна длани, сякаш се предаваше. Беше стигнала до края на емоционалните и физическите си сили.

— Хайде — каза Лукас, като я сграбчи за ръката и я издърпа от стаята. Всички се обърнаха и ги погледнаха, но бяха твърде потиснати от преживените загуби, за да обърнат особено внимание на избухването на Хелън.

— Ще я заведа у тях и ще остана там, за да я наглеждам — рязко подхвърли Лукас на Ариадна, която плачеше тихо в един стол. Щом излязоха навън, скочиха заедно в нощното небе.

Студеният въздух беше като плесница в лицето. Той изтръгна Хелън от объркването й и тя осъзна, че независимо какво беше преживяла през този ден, Лукас бе преживял далеч по-лоши неща. Беше време Хелън да спре да се самосъжалява и да му обърне внимание.

Мигове по-късно те се приземиха върху платформата на покрива на Хелън и Лукас се обърна към нея с безизразно лице, като пусна ръката й.

— Влизай вътре. Аз ще съм си съвсем добре тук горе — прошепна той. Хелън пристъпи по-близо до него, но той просто поклати глава.

— Не мога да вляза — прошепна той: гласът му се прекърши безнадеждно. — Днес изгубих твърде много. Не съм достатъчно силен.

— Знам — каза тя. — Толкова съжалявам, Лукас.

Хелън обви ръце около раменете му: не искаше нищо, освен да го утеши. Продължи да го държи, подкрепяйки го, докато Лукас вече бе достатъчно силен отново да стои сам. Той леко се отдръпна от нея и й се усмихна леко, за да й покаже, че е по-добре.

— Изчакай тук за секунда. Трябва да кажа на татко, че съм вкъщи.

— Никъде няма да ходя — обеща Лукас.

Хелън литна надолу към предния двор и забеляза, че колата на Кейт още беше паркирана на алеята. Кацна и отиде до предната врата, без изобщо да е сигурна какво ще каже или направи. Намери баща си да спи на дивана в дневната, седна до него и го разтърси леко, докато той се събуди. За около две секунди Джери изглеждаше облекчен, после седна в леглото и отправи към Хелън разочарована въздишка.

— Знаеш на какво ме подложи, нали? — попита той сломен. Хелън се чувстваше толкова виновна, че не можеше да го погледне в очите. Само кимна. — По-добре започвай да обясняваш.

Хелън си помисли колко много хора в живота й вече знаеха каква е, и само за миг си помисли да каже всичко на баща си. Но ако подхванеше тази чувствителна тема, щеше да се наложи да му каже също и че Дафна се е върнала, а не можеше да се застави да го стори. Не и след като най-после го беше освободила от неестествената му привързаност към нея. За пръв път от почти две десетилетия Джери имаше шанс да води истински живот с жена, която наистина отвръщаше на любовта му. Хелън нямаше да допусне нищо да застраши това.

— Не мога, татко. Поне не мога точно сега. Предполагам, че бих могла да скалъпя някакво оправдание, но то ще бъде лъжа — каза Хелън отчаяно, докато разтриваше с длани умореното си лице и болящия я череп. — А аз не искам никога да те лъжа.

— Така ли ще продължават нещата между нас сега? Никакво доверие, никакво общуване, никакво уважение?

— Не, татко. Дори не изричай това — каза Хелън, като поклати уморено глава и погледна баща си в очите.

— Преживявал съм това преди, знаеш — каза Джери тихо. — Много нощи чаках тук, на същото това място, някой да се върне у дома. А тя така и не го стори. Не искам да го правя повече, Хелън.

— Добре — каза Хелън, когато видя в баща си искра, която не бе виждала никога преди. — Не искам да пропиляваш повече дори и секунда от живота си в чакане на някого. Дори и на мен. Точно сега животът ми е пълна лудница и не мога да обещая, че никога няма да изчезна отново, но мога да обещая, че винаги ще се връщам при теб. Няма да те изоставя, татко. Никога.

— Знам — каза той, сякаш току-що осъзнаваше, че е вярно. Пое си дълбоко дъх и остана да седи мълчаливо за миг, замислен. — Е, винаги съм знаел, че си различна, а знаех също и че някой ден ще го научиш. Това е цялото обяснение, което ще измъкна от теб сега, нали?

— Засега — каза Хелън, като се усмихна топло на човека, който сигурно беше най-добрият баща на света.

— Ще има ли полза да ти забраня да излизаш? — попита той с весело пламъче в очите, когато се изправи и се протегна.

— Вероятно не — засмя се Хелън.

Изправи се и прегърна баща си. Той отвърна на прегръдката й не само опрощаващо. Прегърна я, за да й даде да разбере, че я приема точно каквато беше — с безсънните нощи и всичко останало. Когато тръгнаха заедно към стълбите, на Хелън й хрумна щастлива мисъл.

— Лягаш ли си? — попита тя, като хвърли поглед към него с лукаво изражение в очите. Той кимна. — Видях колата на Кейт отвън. Тя в стаята ти ли е?

— Там е — каза той с примижали очи и присвити устни. — Затова бях на дивана.

— Вече няма нужда да си там — отбеляза Хелън невинно. Джери поспря пред вратата на спалнята си и се обърна да я погледне в лицето.

— Одобряваш ли? — попита сериозно.

Хелън знаеше, че ако каже, че това ще я смути, той на мига ще се обърне кръгом и ще прекара сам остатъка от нощта.

— Татко, никога в живота си не съм одобрявала по-силно каквото и да било — каза тя искрено. Влезе в стаята си и решително затвори вратата след себе си, за да му покаже, че ще му позволи усамотение и лично пространство.

Чу как баща й събужда Кейт и й казва, че всичко е наред, а после се обърна да скъса бележката, която бе оставила на бюрото си. Излетя през прозореца си, за да се срещне с Лукас на платформата на покрива.

— Чу ли всичко това? — попита тя, когато видя съчувственото изражение на лицето му.

— Притеснява ли те? — Той извади спалния чувал от сандъка и го разстла, така че двамата да седнат отгоре.

— Не — каза тя, като поклати глава. И без друго щях да ти кажа. Някак имам чувството, че каквото и да преживявам, не ми се е случило, докато не узнаеш за него.

— Знам какво имаш предвид — прошепна той.

Седнаха един до друг на ръба на платформата: бедрата им се провираха между пръчките на парапета, а ходилата им се полюляваха отстрани край стената на къщата.

— Понеделник е. След няколко часа сме на училище — каза Хелън. — Предполагам, че ако всички си останем вкъщи, ще изглежда подозрително, а?

— Много подозрително — отвърна Лукас. — Освен това на обществено място си в по-голяма безопасност. Стоте няма да те нападнат пред свидетели човеци.

— А ти? — попита Хелън, загледана в ръцете си. — Стоте ще преследват ли сега теб и семейството ти?

— Не знам — отвърна Лукас, като поклати уморено глава. — Но каквото и да правят, те знаят, че ако убият някого от своите родственици, ще станат Прокуденици, а колкото повече Прокуденици има, толкова по-далече са от завладяването на Атлантида. Мисля, че ще съсредоточат енергията си върху Хектор и Дафна. И върху теб.

Хелън кимна и обмисли дали да продължи да задава въпроси или не.

— А утре — какво да кажа за Хектор, ако някой попита? Или за Пандора? — запита Хелън тихо, знаейки, че всеки път, когато изричаше имената им, това нараняваше Лукас по малко.

— Пандора се е върнала в Европа да учи изкуство в Париж — каза Лукас приглушено. — А Хектор си е вкъщи с неприятна настинка, за следващите няколко дни, докато успеем да съгласуваме план с майка ти.

— Нямам доверие на майка ми — каза Хелън, докато се взираше в изгряващото слънце.

— И Касандра няма — отвърна Лукас, без да я поглежда. — Тя мисли, че Дафна крие нещо.

— Мислиш ли, че майка ми е опасна? — попита Хелън. Обърна се към Лукас с разтревожени очи.

— Мисля, че е напълно отдадена на освобождаването на Скитниците и Прокудениците — отговори той, като подбираше внимателно думите си. — Стига да помним това, не мисля, че има причина да не й се доверяваме. Тя не е излъгала.

Хелън кимна, приемайки тълкуванието на Лукас.

— Натоварена съм с твърде много неща, за да мисля рационално за майка си.

— Това му е странното да си Потомък — каза Лукас, като се усмихна в бледия въздух на мразовитата утрин. — Нашите битки разкъсват целия свят, но за нас, те всъщност са само семейни вражди. И никой никога не действа разумно, когато въпросът опре до семейството му.

Хелън отвърна на усмивката му, отново поразена колко прозорлив беше. После се овладя и си спомни колко важно беше да се държи на разстояние от него. Извърна лице и се насили да остане права.

— Ще се оправиш ли? — попита го. Той не отговори, а просто й се усмихна и кимна, а после отново обърна лице към хоризонта.

— Добро утро, Лукас — каза тя, с тих и тъжен глас, докато се отдалечаваше.

— Добро утро, Хелън — отвърна той, без да си позволи да се обърне и да я погледне, докато тя го напускаше.

Хелън, възлюбената на Богинята на любовта, слезе долу да се вмъкне в празното си легло, докато Лукас, синът на Слънцето, се облегна на лакти и загледа как неговият божествен баща осветява голите дървени дъски на платформата на нейния покрив.