Уолтър Мосли
Черна красавица (22)

21.

Дойдох на себе си, но ме беше страх да си отворя очите. Вместо това се заслушах в звуците около мен. Как падаха капките от незатворения кран в кухнята; как дрънчеше прозорецът под вятъра от Санта Ана. Усетих лек полъх, не горещ, и нещо нежно погали лицето ми. Когато накрая отворих очи, видях Хесус да използва бърсалка, за да изтрие следите от кръвта по лицето ми. Топеше я в пластмасова кофичка, пълна с топла вода. Лежах на дивана, а той бе седнал до мен. На пода до краката ми, с гръб към мен, седеше Перушинката и си играеше с куклата си Роксана.

— Бъди добро момиче, Рокси — чух я да казва, — инак няма да ти дам нещо хубаво.

Под лявото око на Хесус се оформяше лъскаво петно. Протегнах ръка да го докосна, но той се дръпна.

— Какво стана?

— След като кръвта спря, сложих малко спирт върху раната и ти подскочи целият. — Гласът му съдържаше въпрос, сякаш ме питаше дали наистина съм подскочил, или съм побеснял.

— Съжалявам. Сигурно ме е заболяло адски.

— Да — каза той. — Раната е много дълбока.

Поех си дълбоко дъх и забелязах, че вятърът идва от вентилатора. Хесус го беше сложил така, че да разхлажда и трима ни.

Зеленото палто беше наметнато върху краката ми.

Отново загубих съзнание.

Когато се свестих, Хесус все още беше до мен. Перушинката ядеше сладолед от кофичка, също като онази, която Хесус бе използвал, за да ме измие, и стискаше куклата си.

— Хей, сладур — повиках я.

— Да — отвърна тя, без да се обръща.

— Искаш ли да се поразходиш до чичо си Примо?

— Да! — Тя мигом се изправи и пусна кофичката, но не и куклата. Беше готова веднага да тръгва и не можех да я обвинявам. Неприятностите, които бях донесъл в къщата й, бяха прекалено много за такова малко момиченце.

И на мен ми бяха малко множко.

— Джус.

— Д-да, тате?

— Обади се на Примо и го попитай дали можете двамата с Перушинката да му отидете на гости за няколко дни.

След няколко секунди ме сполетя нова изненада. Той говореше испански! Макар че едва ли би трябвало да бъда толкова изненадан — нали бе прекарал в семейството на Примо времето, откакто го бях спасил, до петгодишна възраст.

— Каза, че нямало проблеми. — Захили се. — В къщата и в гаража нямало свободно място, но Хулио, Хуан-Батисте и аз сме можели да спим в беседката на дървото.

Само децата са способни да превръщат отчаянието в забавление.

— Ще отведеш Перушинката с автобуса, ясно?

— Аха. — Все едно че беше приказвал с мен цял живот.

Перушинката беше щастлива само докато прекрачи прага. По средата на двора се разплака и затича обратно към къщата. Хесус я улови за ръка и я поведе. Гледах ги как излизат на улицата. Перушинката го бе прегърнала и се дърпаше към къщата.

В кухненското барче имаше бутилка „Сийграм“. Подарък от Люси Хорн. Все се канех да я занеса на някой приятел, който пие.

Сложих бутилката на масичката до телефона. Полицейският служител Луис вече сигурно се бе убедил, че нямам намерение да ходя в къщата на Кловис. Тя не знаеше истинския ми адрес, малцина бяха посветените, но Луис беше добро ченге и знаех, че няма да мине много време и ще открие номера ми.

Първото ми обаждане беше до един хотел в центъра. Обаче човека, когото търсех, го нямаше. Второто беше до Ета-Мей.

— Ало?

— Ета, всичко с Джуел наред ли е?

— Това момиче, дето си ми го пратил, си го бива, Изи. Носът на Ламарк е така разбит, сякаш е вземал уроци по бокс.

— Здраво момиче.

— И знае къде й е путката. — Ета винаги говореше онова, което й беше на ума. Това беше само една от десетте хиляди причини, поради които бях луд по нея.

— Можеш ли да решиш проблема?

— Разбира се. Толкова отдавна знам къде се намира моята, че май е време да я поразмърдам.

Знаех, че е луда по Плъха. Може би преди пет години щях да бъда заслепен до такава степен, че да хукна отново подир нея.

— Благодаря ти, че я прибра, Ета. Мофас ще е щастлив, че жена като теб се грижи за нея.

Следващото ми обаждане беше до Примо. Хесус и Перушинката още не бяха пристигнали, но пък за сметка на това Мофас и Плъха бяха там.

— Има три ключалки на вратата — изхърка Мофас. — Шкафовете му със секции имат брави с комбинации и е сложил алармени инсталации навсякъде, дори и по прозорците. Добър адвокат е. Каза, че всичко принадлежи на мен и че можем да изцедим Кловис до шушка. Да ги изритаме от къщата и да затворим едновременно с това „Ескуайър“. Казва, че мога дори да прибера и нейните пари, защото тя не може да докаже, че ги е направила без моя, хм, капитал. По дяволите, тоя адвокат си го бива. Утре ще представи документите във всички нейни банки, така че да не може да изтегли и долар.

Плъха гледаше на нещата по малко по-друг начин.

— Тоя е от стара коза яре, Изи. Станах му ясен още щом прекрачих прага му. Огледа ме от главата до петите и се приведе напред, та да може да си измъкне пистолета, ако се наложи. Носи го пъхнат в колана.

Малко неща са толкова красиви, колкото стъклена бутилка, пълна с кехлибарена течност. Алкохолът блести под лъчите на слънцето и напомня за ценни неща като скъпоценни камъни и злато. Но уискито е по-добро от всяка безжизнена гривна или диадема. Уискито е живо същество, съпреживяващо на всяко ваше чувство. То е любов и искрен смях, и дълбоко братство с всички.

Уискито е вашият приятел, когато до вас няма никого. И уискито е утехата, която ви вдъхва сила повече от всяка любовница.

Всички тези мисли ми преминаха през главата, докато съзерцавах запечатаната бутилка. От собствен опит знаех, че всичко това е вярно.

Вярно по начина, по който говори възглавницата на любимата ви. Вярно по начина, по който майката гледа спящото си невръстно детенце.

Но един завладян от уискито разум не можеше да реши проблемите, в които бях затънал. Така че взех „Мистър Сийграм“, пъхнах го в кутията му и го оставих на рафта, където му беше мястото.