Карин Алвтеген
Дълг (8)

Глава осма

На другия ден се събуди както обикновено рано. Беше свикнал да взема по една таблетка за сън преди лягане. Лекарят, който му направи електрокардиограмата в Южната болница, бе така любезен да му ги предпише в една пауза между две изречения, в които по сложен начин се опита да му разясни бюджетните цели на общината. Таблетката действаше само няколко часа, но тогава спеше най-често дълбок, лишен от сънища сън.

Към пет часа по навик се измъкна от леглото и седна до масата в кухнята да изчака зората. Точно в този ден нямаше никакви затруднения да държи мислите си надалеч от икономическите си тревоги.

Предишната вечер взе две решения, преди да заспи. Първо смяташе да се обади на сестра си и после да отиде и да се подстриже.

Погледна кадифената кутия, оставена пред него върху мушамата, но реши да опита един сандвич, преди да я отвори.

Изобщо не обичаше да закусва.

Докато ядеше, взе найлоновата торбичка на Лундберг и извади розовите пликове. В този ранен час на деня парфюмът лъхаше още по-силно. А сигурно и през другите. Той зачете писмата.

Предната вечер, докато Лундберг разказваше за разпътния си любовен живот, на Петер му хрумна, че трябва да е някоя бивша, пренебрегната любовница, която стои зад всичко това, ала писмата ясно сочеха към бъдещето. Никъде между редовете не можеше да се прочете за отминала любовна афера. Петер реши да попита Лундберг дали не се досеща за някоя подходяща кандидатура.

После проучи некролога. Агнета и Бьоре Шерштин. Коя беше тя всъщност? Взе писалка и нахвърля въпросите си върху спортна страница на вчерашния брой на „Дагенс Нюхетер“.

Сандвичът бе на сигурно място в стомаха му и той се приближи до кадифената кутия. Внимателно повдигна капака. Не се усещаше никаква миризма. Може би защото парфюмът бе блокирал обонянието му.

Пръстът беше дълъг около три сантиметра, а нокътят бе лакиран в червено. Там, където бе отрязан, повърхността беше малко неравна и кафява от спекла се кръв. Виждаше се стърчаща частица от костта. Около нея висеше малко изсъхнала кожа, сякаш пръстът е бил по-скоро отрязан, отколкото отсечен. С лека погнуса Петер се запита колко ли време е отнело и що за човек е този, който може да стори подобно нещо?

След час набра номера на сестра си на работното й място. Телефонистката го помоли да почака, но скоро той чу гласа на кака си.

— Ева е на телефона. Да?

— Здравей! Петер е! Безпокоя ли те?

Отначало бе тихо, но после той разбра, че Ева се зарадва:

— Здравей! Къде изчезна? Звъняла съм ти хиляди пъти през последните месеци. На Коледа се канех да те обявя в полицията за изчезнал. Звънях като луда и вкъщи, и във фирмата.

— Случиха се разни неща напоследък — каза той и отклоняващо запита как са всички у тях.

След няколко минути размяна на любезности Петер реши да мине на въпроса:

— Питам се дали можеш да ми помогнеш. Един приятел ме помоли за помощ и ти си единствената, която познавам и която може да отговори на въпросите ми. Ако имаш пръст или нещо подобно от някой човек, възможно ли е лабораторно да се установи кой е той?

Паузата бе само няколко секунди.

— Пръст или нещо такова! Петер! С какво, по дяволите, се занимаваш?! — възкликна възмутено сестра му.

— Не, не, не съм аз! Едно приятелче ме попита… — отвърна той напълно правдоподобно.

— Да бе, да — въздъхна недоверчиво тя. Той осъзна, че последната й надежда за него е изчезнала и никога няма да се върне.

— Можеш ли да ми помогнеш? Или на него, искам да кажа.

— Това хипотетично ли е, или действително притежаваш пръст или нещо подобно, което можеш да изпратиш в лабораторията? Със сигурност не би ме затруднило да установя кръвната група и да направя профил, може би дори да разбера пола, но след това трябва достъп до компютърен регистър, за да се види дали въпросната личност е регистрирана. Можеш да провериш и при полицията — „безследно изчезнали“.

Той се усмихна. Винаги е била устата и оправна. Знаеше, че ще му помогне. Беше твърде любопитна, за да откаже.

— Ще го получиш в пакет утре сутринта. Пращам го с препоръчана поща.

Ева въздъхна.

— Каквото и да правиш, Петер, бъди внимателен. Никога не съм проумявала с какво се занимаваш. И, моля те, не попълвай графата „съдържание“ на бланката!