Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Skuld, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод от шведски
- Васа Ганчева, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Карин Алвтеген. Дълг
Шведска. Първо издание
ИК „Унискорп“, София, 2007
Редактор: Петя Пешева
Коректор: Грета Петрова
ISBN: 978-954-330-100-3
История
- — Добавяне
Глава двайсет и четвърта
Лежеше на леглото и плачеше. Като дете. Копнееше за мама и татко, за някакво удовлетворение, каквото никога не бе преживял истински, докато не срещна Улуф Лундгрен.
Изпитваше дълбоко и искрено желание някой да се грижи за него.
Да се грижи, независимо от всичките му провали, да го приема такъв какъвто е. Някой, който чисто и просто го ценеше, такъв какъвто е.
Сега знаеше какво е изпуснал в живота си, и то с кристална яснота, раната бе толкова дълбока и така възпалена, че със сигурност никога нямаше да зарасне. За него животът му бе нерешена загадка и нямаше представа как би могъл да я реши. Някой сигурно бе пропуснал да му даде знак. Някой бе забравил да го научи какво се прави, когато живееш. Имаше нещо недовършено, което го караше досега да живее като сакат. Нещо, което му бе попречило да захвърли миналото и да продължи нататък. Копнееше за някого, който знае неговата история и с когото да сподели спомените си, да може да вдигне слушалката и да се обади някому, който щеше да разбере.
Жадуваше да не бъде пренебрегван. Да е толкова значим за някого, че нечий свят да се провали, ако той изчезне.
Нямаше никого.
Празнотата бе толкова очебийна, че просто не можете да диша.
Беше сам с миналото, с настоящето и с бъдещето.
Най-доброто в живота бе преминало. Единственото, което оставаше и което предстоеше, бе времето.