Метаданни
Данни
- Серия
- Дарби Маккормик (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Missing, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Павел Главусанов, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 21 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Bridget (2012)
- Разпознаване и корекция
- Еми (2014)
- Допълнителна корекция и форматиране
- hrUssI (2014)
Издание:
Крис Муни. Изчезналите
Американска. Първо издание
ИК „Колибри“, София, 2009
Коректор: Любов Йонева
ISBN: 978-954-529-702-1
История
- — Добавяне
Глава 61
Дарби наблюдава къщата през перископ.
По пътя си е представяла някаква съборетина, схлупена къщурка с хлътнала веранда и счупени стъкла по прозорците. А сега се озовава изправена пред сграда, която с нищо не отстъпва на богаташките къщи в Уестън, Масачузетс — просторна старинна постройка в колониален стил, с множество тежко мебелирани стаи и електронни съоръжения по последна дума на техниката. Градински лампи осветяват красива алея, застлана с тухли. Храстите покрай нея са акуратно подрязани.
В гаража има ръждясал отстрани и по предния капак астон мартин лагонда. Банвил й е съобщил новината по радиостанцията. Дарби е оборудвана с апарат, използван от Тайната служба — миниатюрна кутийка, прикрепена към колана, микрофон отвътре на якето и почти незабележима слушалка с антена в ухото.
Дарби иска да повика подкрепление, но Банвил не ще да губи време. Край колата са приготвени кашони — Бойл се готви да офейка. Събирането на специалния отряд от Ню Хампшир ще отнеме прекалено много време, а се предполага, че Каръл, както и другите жени, са все още живи, затворени някъде в къщата. Трябва да обезвредят Бойл незабавно.
Вътре има някой. От антрето на партера струи светлина на самотна лампа, а Дарби е сигурна, че забеляза някакво движение в един от прозорците на горния етаж.
Глен Уошингтън, облеченият в кафяво яке и панталони инспектор, звъни на входната врата.
Телефонен звън. Не от стената, а от джоба й — мобифона на Куп. Тя се обажда.
— Открихме Пътника — казва Евън Манинг. — Живее в Ню Хампшир. Наложи се специалният екип да го неутрализира. Само толкова мога да ти кажа за момента.
— Убеден ли сте, че е той?
— Абсолютно. Мъжът, когото специалните неутрализираха, е същият, който ме нападна при бензиностанцията. Върху китката има същата татуировка, каквато си е направил Джон Смит. Помниш ли какво ти казах по повод оня пакет? С дрехите на Каръл?
Дарби отново насочва вниманието си към къщата.
— Казахте, че такива пликове не се произвеждат вече — компанията фалирала отдавна.
— Точно в този момент пред мене има цял куп от тях. Абсолютно същите. Тук има и стара електрическа пишеща машина IBM, компютър, фотопринтер и хартия за него. Не мога да кажа със сигурност дали са същите, преди да ги изследват в лабораторията. Открихме и няколко подслушващи устройства от различен вид.
— А къде е Каръл?
Уошингтън отново звъни на входната врата.
— В момента я търсим. Съжалявам за случилото се неотдавна. Не го исках, но не аз съм взел решението за това.
Вратата се отваря.
В слушалката прозвучава гласът на Уошингтън:
— Добър вечер, господине. Аз съм от телефонната…
Изстрел от мощна ловна пушка го отхвърля назад от верандата.