Крис Муни
Изчезналите (35)

Глава 34

След нападението над Световния търговски център в Ню Йорк всяка получена в централата на бостънската полиция пратка се смъква в мазето, за да мине през рентген.

Дарби крачи през добре осветеното мраморно фоайе, пълно с униформени и цивилни полицаи. Ритмичният ход й помага да поддържа съзнанието си ясно и концентрирано.

След двайсет минути се изкачва по стълбите с пакета в ръка — не й се губи време в чакане на асансьор.

Отгоре се виждат ясно две лепенки. Разположената по средата съдържа името и адреса на Даян Кранмър. Тази в горния ляв ъгъл е надписана само с „Каръл Кранмър“.

И двете са с един и същ размер. И двете са печатани на пишеща машина — най-вероятно с някое от онези старомодни чудовища, които работят с помощта на мастилена лента. Дарби забелязва размазалите се на места капчици мастило.

Куп е подготвил всичко в серологичната лаборатория. С него чакат Евън и Лайлънд Прат. Куп, с бележник в ръка, й прави място да мине.

Дарби полага пакета върху разгърнат лист амбалажна хартия. След като го измерва внимателно, тя прави няколко снимки — най-напред с лабораторната камера, а след това с дигиталната. Дигиталните кадри ще бъдат изпратени по имейла във федералната лаборатория, където хората на Евън вече чакат.

Дарби обръща пакета — търси данни за производителя или някакви други обозначения. Вижда се единствено „№ 7“.

— Понякога производителят отпечатва логото си върху една от залепващите повърхности — отбелязва Евън. — Ще провериш, когато го отвориш.

Дарби хваща лентичката с облечени в хирургически ръкавици пръсти и отваря пакета. Из въздуха се разлетяват мънички сиви частици — използват се за пълнеж на плика и обезопасяване на пратката. Тя изтръсква внимателно съдържанието.

Върху амбалажната подложка изпада сгъната бяла риза.

Дарби надниква вътре — друго няма.

Разгъва ризата. Студено кълбо страх издува стомаха й, когато зърва снимките — общо три на брой.

Дарби ги подрежда върху друг лист хартия, добре осветени от топлите лъчи на следобедното слънце, проникнали през прозорците.

Ето я Каръл Кранмър, облечена в сив анцуг — уплашено пристъпва с протегнати ръце в някакво помещение с бетонни стени и под. Край босото й стъпало се вижда розетка на канал.

Ето я легнала на пода, побъркана от страх, вторачена в човека зад камерата.

Последният кадър я показва свита в някакъв ъгъл със замръзнал върху изражението й писък.

Евън фиксира снимките със своя студен, проницателен поглед.

— Тя сляпа ли е?

— Не — отвръща Дарби. — Защо?

— От начина й на вървене — сякаш се блъска в стените — ми хрумна, че може да е сляпа. Сигурно я е изненадал в тъмното.

Дарби взема първата снимка и се вторачва в нея, сякаш е прозорец към тъмния затвор на момичето. Изписаният върху лицето ужас кара Дарби да я почувства по-близка.

Разглежда снимките. На обратната страна на последната са залепени няколко косъма с цвят на ягода. Косата на Каръл.

Дарби поема дълбоко дъх. Добре. Нека да го направим.

— Куп, има някакви знаци върху гърба — в долния десен ъгъл. — Дарби придърпва настолната лупа. — Н като Нора, Р като Ричард, едно-седем-девет. Няма знак от фотолаборатория.

Куп е застанал до нея.

— Може да са правени с фотопринтер — проговаря той. — Тия означения вероятно са от производителя на хартията.

Дарби поглежда гърба на втората снимка. Същият надпис на същото място.

— Да пратим космите за ДНК анализ — предлага Дарби. — Куп, ти довърши пакета. Аз се заемам с ризата.

Евън отива да прослуша записа от болницата насаме в едно от съседните помещения.

Бялата риза, мъжки размер, виси от телена закачалка над лист амбалажна хартия. Дарби я проверява с помощта на шпатула — търси залепнали чужди тела. Изтощителна, досадна работа. През цялото време се налага да потиска порива да побегне нанякъде.

— О-па — обажда се Папи.

Върху бялата амбалажна хартия, сред песъчинки и зрънца ръжда, личи едничка текстилна нишка. Дарби я поема с помощта на тънка пинцета и я пуска в пластмасово пликче за събиране на веществени доказателства.

Наглася увеличителя над находката.

— Имаме тъмно петънце тук, може да е люспа от боя — проговаря тя. — Даже са няколко.

Наближава пет часът. Евън задържа хората във федералната лаборатория още час. Дарби събира пластмасовите пликчета и ги разпределя между различни сътрудници, преди да се заеме с отпечатъците от пръсти.

Куп е третирал повърхността на пакета с нинхидрин. Хартията е тъмночервена. Разрязана е много внимателно по ръбовете.

— По горната повърхност има цял куп отпечатъци — съобщава инспекторът. — Разполагам със сравнителни образци от жената, която го е намерила. Отвътре е чисто. Няма отпечатъци — използвал е ръкавици. Открих миниатюрни частици от тях върху лепилото, но никакви следи от пръсти.

— А по снимките? — пита Дарби.

— Абсолютно чисти. Може да извадя късмет с лепящите страни на лентичката и адресите. Заемам се с тях.

— Добре. Нещо друго?

— Само името на производителя. „Темпест“ — казва Куп. — Отпечатано бе върху залепващата повърхност. Това е всичко. Току-що звъня Мери Бет. Долу е, в отдел изчезнали. Открила е нещо във връзка с двете споменати от Рейчъл Суонсън имена.