Крис Муни
Изчезналите (58)

Глава 57

В тринайсет нула нула екип от ФБР за спасяване на отвлечени лица се качва в частен реактивен самолет на пистата в „Куонтико“^[1]. Всички са току-що излезли от оперативка във връзка със случая „Пътник“. Научили са следното: В края на 1992 година в района на Денвър, Колорадо, започват да изчезват жени от латиноамерикански и афроамерикански произход. Главният заподозрян, Джон Смит, успява да се укрие, преди полицията да стигне до адреса му.

Домът на Смит е най-основно почистен, но местната полиция все пак съумява да открие частичен отпечатък от подметка, който съвпада със снетия край изоставената кола на една от жертвите. Върху празна консервена кутия експертите откриват следи от два типа кръв.

Първият ДНК анализ показва съвпадение с генетичния профил на една от изчезналите жени. Профилът е въведен във Федералната система за ДНК индексиране, което е под разпореждането на ФБР.

Вторият профил е също така въведен в нея, но самоличността на собственика му не се съобщава на следствените органи, нито на криминалните лаборатории. Кръвта е на Ърл Славик, член на „Десница Господня“, паравоенна организация, основана от белокожи на расов принцип, чиято програма включва дори сваляне на федералното правителство. Смята се, че групировката има отношение към бомбения атентат в Оклахома сити^[2], макар твърди доказателства в този смисъл да липсват.

Славик е високопоставен информатор на ФБР. Освободен е преждевременно, след ефективна присъда заради побой над латиноамериканка, в замяна на предоставена подробна вътрешна информация, свързана с дейността на споменатата организация и нейния тренировъчен лагер, разположен в Арканзас, недалеч от границата с Оклахома. В качеството си на активист от „Десница Господня“ Славик се обучава в боравене с оръжие и експлозиви, когато в началото на 1990 година прави въоръжен опит да отвлече жена от латиноамерикански произход. Славик закарва жената, Ема Ортис, в една гора. Там се препъва и пада, а тя успява да избяга.

Не успява обаче да го разпознае сред подбрана от полицията група мъже и Славик е освободен.

Докато във ФБР научат за неуспешния му опит за отвличане, Славик е вече на път за Колорадо под фалшивото име Джон Смит, където възнамерява да основе собствено движение за расово прочистване.

Предвид изключително деликатния характер на случая, всички свързани с него материали биват засекретени. Отпечатъците от пръстите му, както и ДНК профилът, остават в базата данни. Постъпи ли в някой момент сигнал за съвпадение, ФБР ще бъде наясно с картинката, докато останалите органи на реда ще стигнат единствено до кодовото название „Пътник“.

Първата спирка на Славик след Денвър е Лас Вегас. Дванайсет жени и трима мъже изчезват в рамките на девет месеца. Отново е открит отпечатък от подметка, който съответства на онези от Денвър.

Когато през 1998 година Славик се премества в Атланта, специален агент Евън Манинг е помолен да окаже съдействие при разследването на три случая с изчезнали жени. Представил се като служител от бензиностанция, Славик напада агента, който успява обаче да изпълзи настрани, преди да изгуби съзнание. Славик изчезва.

Ситуацията се променя тази заран, когато в осем нула нула системата подава сигнал за съвпадане на кръвния профил, оставен от престъпника в дома на отвлечена в Масачузетс тийнейджърка, с този на Ърл Славик.

Докато самолетът се отделя от пистата, никой не обелва дума. Хората от екипа знаят, че ще кацнат във военновъздушна база край Портсмут, Ню Хампшир. Оттам военен хеликоптер тип „Блек Хоук“ ще ги закара в командния пункт, установен в Люистън.

Командирът на групата, Колин Къни, сваля слушалките от главата си. В продължение на няколко минути преглежда своите бележки, а сетне се обръща към хората:

— Значи, момчета, положението е следното: разпечатаната на компютърен принтер карта, открита рано тази сутрин, е идентифицирана в нашата лаборатория като част от комплект, въведен в интернет предимно за нуждите на туристи. Тук късметът ни поработва. Преди две седмици в сайта е влизал мъж, живеещ на Седър роуд в Люистън, Ню Хампшир. Оперативните са вече на място. Направили са оглед. Нашият човек е. Славик.

— Дано си седи на задника този път — обажда се Сами Дибатиста.

Нервен смях оглася самолета.

— Един „Блек Хоук“ — израз на съпричастност от страна на нашите приятели във военновъздушната база — е направил преди малко няколко снимки на къщата — съобщава Къни. — Районът е гъсто обрасъл с дървета, но това ще бъде преимущество за нас. Сградите са три: самата къща, доста голям гараж — до момента са засечени два пикапа — и един бункер. Всичко това е оградено с мрежа и бодлива тел, има охранителни камери, инфрачервени алармени системи и каквото още ви дойде наум. — Къни млъква за момент. Иска следващите му думи да попият добре в съзнанието на неговите подчинени. — Славик е прекарал дълго време в тренировъчната база на „Десница Господня“ в Арканзас. Той не само умее да стреля, но минава и за експерт по взривяване. Всички знаете, че успя да вдигне във въздуха цяла болница с помощта на торова бомба и пластмасов детонатор домашно производство, натъпкани в камионетка на федералната колетна служба. Освен това ликвидира двама наши агенти с помощта на скрит в изоставен уж пикап динамит. Когато проникваме в имота, не бива да забравяме възможността сградите да се окажат съответно подготвени. Докато стигнем, ще бъде вечер. От разузнаването съобщават, че там има и други хора — може би пристигнали за уикенда войнствени задници, които е рекрутирал за своето движение. Искам да го ударим светкавично и неотразимо. Доколкото зависи от мен, нямам желание сражението да се повтаря.

Всички си спомнят за катастрофата при Уеко, когато федерални агенти избиха сума ти членове на сектата „Клонка Давидова“.

Къни поглежда двамата най-добри снайперисти — Сами Дибатиста и Джим Хагман.

— Вие няма да откривате огън, преди да съм разпоредил аз лично, ясно ли е?

Двамата кимват. Къни няма грижа за тях — виждал ги е в действие и е наясно с потенциала им.

— Не знаем колко жени е затворил Славик при себе си — продължава той. — Влизаме с мисълта, че са живи. Тяхното спасяване е приоритет. Това е тактическа операция — никакви преговори. И едно нещо за последно: операцията си е чисто вътрешна работа. Няма да ни притесняват действия на местните или други федерални агенти. Оперативните са съсредоточили на място нужните технически и тактически средства. Това е. Въпроси?

Сами Дибатиста пита онова, за което си мислят всички:

— Какво правим, ако Славик реши да се бие?

— Най-простото нещо — отговаря Къни. — Застрелваме кучия син.