Метаданни
Данни
- Серия
- Дарби Маккормик (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Missing, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Павел Главусанов, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 21 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Bridget (2012)
- Разпознаване и корекция
- Еми (2014)
- Допълнителна корекция и форматиране
- hrUssI (2014)
Издание:
Крис Муни. Изчезналите
Американска. Първо издание
ИК „Колибри“, София, 2009
Коректор: Любов Йонева
ISBN: 978-954-529-702-1
История
- — Добавяне
Глава 30
Рейчъл Суонсън е плувнала в пот. Клепачите й са здраво стиснати, а тя самата нашепва нещо на себе си, като че ли се моли.
Дарби приближава леглото с бавни, предпазливи стъпки. Рейчъл Суонсън не помръдва. Дарби стига до нея и се надвесва, за да долови думите й, произнасяни с изтънял, съскащ глас:
— Едно ДЛ три ДЛ.
Рейчъл рецитира записаното върху ръката й.
— Две ЛД две ДЛДДНЛ — не, Д, последното е Д.
Дарби полага магнетофона върху възглавницата. Изчаква известно време, заслушана как Рейчъл брои от едно до шест, преди да започне всичко отначало.
— Рейчъл, аз съм, Тери.
Рейчъл Суонсън мигом отваря очи. Погледът й се избистря.
— Тери, слава богу, ти ме откри. — Тя се извива под коланите. — Той ме хвана. Този път ме улови завинаги.
— Няма го тук.
— Напротив, тук е. Аз го видях.
— В стаята няма никой, освен мене и теб — в безопасност си.
— Той идва снощи и ми сложи тези белезници.
— В болница си — успокоява я Дарби. — Без да искаш, ти си… нападнала една сестра.
— Той пак ме инжектира, но преди да се унеса, го видях да оглежда килията ми.
— Намираш се в болница. Тук има хора, които искат да ти помогнат. И аз го искам.
Рейчъл вдига глава от възглавницата. Окървавената й, почти лишена от зъби усмивка събуди у Дарби желание да закрещи.
— Знам какво търси — съобщава Рейчъл, като се мъчи да освободи ръцете и краката си от коланите. — Взех му го от кабинета. А не може да го намери, понеже го зарових.
— Какво зарови?
— Ще ти го покажа, но трябва да измислиш как да ме освободиш от тия белезници. Не мога да си намеря ключовете за белезници — загубила съм ги някъде.
— Рейчъл, имаш ли ми доверие?
— Моля те, не мога… — Рейчъл се разплаква. — Не мога да се боря вече срещу него. Сила не ми остана.
— Няма нужда да се бориш срещу когото и да било. Тук си в безопасност. Това е болница. Тук има хора, които ще ти помогнат да се оправиш.
Рейчъл Суонсън не я слуша. Отпуска отново глава върху възглавницата и затваря очи.
Така доникъде няма да я докараш. Опитай нещо друго.
Дарби мушва ръка в ръката на Рейчъл и усеща безжизнените, загрубели пръсти на жената.
— Аз ще те пазя, Рейчъл. Кажи ми къде да го търся и ще го открия.
— Вече знаеш — той е тук.
— Как се казва?
— Не знам.
— Как изглежда?
— Няма лице — вечно го променя.
— Какво искаш да кажеш?
Рейчъл се разтреперва.
— Не се бой — успокоява я Дарби. — Аз съм при теб. Няма да позволя никому да ти стори зло.
— И ти беше там. Нали видя какво направи на Паула и Марси?
— Знам, но не си спомням всичко. Разкажи ми го ти.
Долната устна на Рейчъл потръпва. Тя мълчи.
— Забелязах буквите и цифрите, които си изписала върху ръката си. Това са посоки, нали? Д е дясно, а Л — ляво?
Рейчъл отваря очи.
— Няма никакво значение дали тръгваш наляво или надясно. Или пък направо — всички посоки водят в ъгъла. Не помниш ли?
— Но ти намери начин да се измъкнеш.
— Няма измъкване оттам — само места за скриване.
— А цифрите какво означават?
— Трябва да намериш ключа, преди той да се е върнал. Погледни под леглото — може там да съм го изпуснала.
— Рейчъл, аз трябва да…
— Намери ключа!
Докато се преструва, че търси из помещението, Дарби се пита дали тази жена няма да каже нещо повече, ако бъде отвързана. Ломбърг не би позволил такова нещо — не и в негово отсъствие, нито в отсъствието на яките санитари.
— Намери ли го, Тери?
— Търся.
Мисли. Не изпускай тази възможност. Мисли.
— Побързай. Вратата ще се отвори всеки миг — напомня й Рейчъл.
Пред вратата няма никой. Никой няма дори близо до нея. Колкото и да не й се иска, Дарби изпитва желание да се върне при оня надут хуй, Ломбърг, и да потърси от него съвет.
— Не мога да го намеря — казва тя.
— Тук някъде е, просто съм го изпуснала.
— Ще ида да потърся помощ.
Рейчъл Суонсън се мята в каишите.
— Не ме оставяй сама с него, да не си посмяла да ме изоставяш отново!
Дарби сграбчва ръката й.
— Не се бой. Няма да му позволя да ти направи каквото и да било, обещавам.
— Не ме оставяй, Тери, моля те, недей.
— Няма. Никъде няма да ходя.
Дарби придърпва с крак стола и присяда до леглото. Мисли.
Добре. Рейчъл смята, че сме още в плен. Да продължим по тази линия.
— Кой друг е тук, с нас?
— Не останаха. Паула и Марси са мъртви, а Чад… — Рейчъл отново заплаква.
— Какво стана с него?
Рейчъл мълчи.
— Паула и Марси — продължава Дарби. — Не помня фамилните им имена.
Мълчание.
— Има още една тук, при нас — обажда се отново Дарби. — Казва се Каръл. Каръл Кранмър.
— Няма такава тук.
— Шестнайсетгодишна е и се нуждае от нашата помощ.
— Не съм я виждала. Нова ли е?
Мисли. Не пропилявай този шанс.
— Чух я да вика за помощ — казва Дарби, — но не мога да я видя.
— Сигурно е от другата страна. Откога е тук, долу?
— Малко повече от денонощие.
— Сигурно още спи. Той всеки път най-напред ги приспива — слага дрога в храната им. Вратата не се отваря известно време — време има достатъчно.
— Какво ще й стори?
— Тя корава ли е? Борбена натура ли е?
— Уплашена е. Трябва да й помогнем.
— Ще отидем при нея, преди да се отвори онази врата. Освободи ме от белезниците.
— Какво ще се случи, когато се отвори вратата?
— Махни ми белезниците, Тери.
— Ще ги махна, само кажи…
— Аз винаги ти помагах, Тери. Колко пъти ти показвах къде да се криеш, закрилях те — сега е твой ред. Махни тия проклети белезници още сега!
— Добре. Дай да викнем на Каръл, да й кажем какво трябва да прави.
Рейчъл Суонсън гледа в тавана.
— Каръл има нужда от помощ, Рейчъл, кажи й какво да направи.
Лентата свършва със силно щракване. Рейчъл не помръдва, не поглежда — само гледа в тавана.
Дарби обръща касетата и отново включва апарата.
Но това е без значение — Рейчъл Суонсън отказва да говори.