Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The 100: A Ranking of the Most Influential Persons in History, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 32 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
goblin (2007)

Издание:

Майкъл Харт

100-ТЕ НАЙ-ВЛИЯТЕЛНИ ЛИЧНОСТИ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Адаптирана класация за 90-те години на XX век

Издателство „Репортер“

София, 1995

История

  1. — Добавяне

98. ОМИР
живял ок. VIII в. пр. Хр.

Векове наред се водят спорове около авторството на Омировите стихове. Кога, къде и как са съставени „Илиада“ и „Одисея“? До каква степен те се опират на други произведения? Дали са написани от един и същи човек? Дори дали всяка от тях е дело само на един автор? Може би няма такъв човек като Омир и двете произведения са фолклор, натрупвани постепенно или събрани от поредица поеми от различни автори. Учените, които години наред изучават тези въпроси, не са единодушни; тогава как е възможно човек, който не е специалист по антична литература, да знае верните отговори на тези въпроси? Разбира се, не знаем отговорите; въпреки това, за да решим къде е мястото на Омир в тази класация (ако изобщо той има място в нея), решихме да направим следните предположения:

Първото е, че „Илиада“ има един автор. (Е, това не е решено от комисия!) През столетията преди Омир други гръцки поети са писали редица по-кратки епопеи на същата тема, а Омир е черпил с две ръце от тях. Но той не просто е събрал „Илиада“ от съществували преди това стихове. Той ги е подбирал, подреждал, пренаписвал и допълвал — и крайният резултат носи духа на неговия несравним творчески гений.

Омир, създателят на този шедьовър, е живял най-вероятно през VIII век пр. Хр., макар да има и други догадки, повечето за по-ранни дати. Предположихме също, че той е главният автор и на „Одисея“. Срещат се и доводи (опиращи се донякъде на разликите в стила), че двете произведения са от различни автори, но като цяло приликите между тях далеч превишават разликите.

От казаното дотук е ясно, че много малко се знае за самия Омир; и наистина, няма сигурни биографични сведения за него. Според едно силно разпространено предание, което води началото си от ранни елински времена, Омир е бил сляп. Но изумителните картини в двете произведения показват, че ако Омир наистина е бил сляп, то не е било по рождение. Езикът на произведенията почти недвусмислено говори, че Омир произхожда от Йония, областта откъм източната страна на Егейско море.

Трудно е да се повярва, че толкова дълги и така добре композирани произведения могат да бъдат създадени без писане, но повечето изследователи са съгласни, че това са предимно — а може би и изцяло — устни произведения. Не е известно кога за първи път им е придадена писмена форма. Като вземем под внимание дължината им — общо около 28 000 стиха, — едва ли е възможно те да са предадени много точно писмено, освен ако това не е станало скоро след съставянето им. Във всеки случай, през VI век пр. Хр. те вече са класика, а биографичните данни за Омир са изчезнали. Оттук нататък гърците винаги са смятали „Илиада“ и „Одисея“ за върховни литературни шедьоври на нацията. И колкото и да е чудно, след толкова столетия и при толкова много промени в литературните стилове славата на Омир никога не помръква.

При тази неимоверна слава поставяме Омир толкова ниско в нашата класация донякъде на същите основания, които определят сравнително ниското място на дейци на литературата и изобразителното изкуство. При Омир пропастта между слава и влияние е особено голяма. Въпреки че произведенията му се изучават в училище, малцина са съвременниците, които четат Омир, след като са завършили гимназия или университет. Поразителен е контрастът с Шекспир, чиито пиеси и стихове се четат, а драмите му често се поставят, и то при пълни салони.

Омир рядко се цитира, ако изобщо се цитира. Негови цитати се срещат в някои литературни справочници, но не и във всекидневния говор. Тук също има определен контраст с Шекспир или с автори като Бенджамин Франклин и Омар Хаям.

Тогава защо Омир влиза изобщо в тази класация? По две причини. Първата е, че броят на хората, които са чели Омир или са чували за него в течение на векове, е невероятно голям. В античния свят Омировите епопеи са били много по-популярни, отколкото днес. В Гърция народът е познавал произведенията му и те оказвали влияние върху религиозните и нравствените възгледи. „Одисея“ и „Илиада“ са били добре познати не само на литератори, а и на военни и политически ръководители. Много от първенците на древния Рим цитират Омир, а Александър Велики е носил екземпляр от „Илиада“ по време на военните си походи. Дори днес той е любим автор на някои, а повечето хора са чели произведенията му (поне отчасти) в училище.

Може би по-значително е влиянието на Омир в литературата. Всички класически гръцки поети и драматурзи са изпитали неговото силно въздействие. Личности като Софокъл, Еврипид и Аристотел — споменаваме само някои — са възпитани в Омировата традиция и всички са се учили на литературно изящество от него.

Почти толкова голямо е влиянието му и върху древните римски автори. Всички те са възприемали неговата поезия като мерило за изящество. Когато Виргилий, обикновено смятан за най-великия римски автор, написва своя шедьовър „Енеида“, той несъмнено се е водил от „Илиада“ или „Одисея“.

Дори в по-ново време почти всеки бележит писател е изпитал влиянието било на Омир, било на автори като Софокъл или Виргилий, сами творили под въздействието на Омир. Няма друг автор в историята, който да е упражнявал толкова широко и толкова дълготрайно влияние.

И последното е може би най-съществено. От стотина години насам Толстой се чете много повече от Омир и оказва много по-силно въздействие. Но през предишните двайсет и шест столетия той няма никакво влияние, докато Омировото въздействие продължава 2700 години и дори повече. Това е невероятно дълго време, с каквото не могат да се похвалят редица литературни фигури или личности от други сфери на човешката духовност.