Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The 100: A Ranking of the Most Influential Persons in History, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 32 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
goblin (2007)

Издание:

Майкъл Харт

100-ТЕ НАЙ-ВЛИЯТЕЛНИ ЛИЧНОСТИ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Адаптирана класация за 90-те години на XX век

Издателство „Репортер“

София, 1995

История

  1. — Добавяне

84. ЛЕНИН
1870 — 1924

Владимир Илич Улянов, известен най-вече с псевдонима си Ленин, е политическият водач, довел до установяването на комунизма в Русия. Пламенен последовател на Карл Маркс, Ленин е инициаторът на политически действия, които само са загатнати от Маркс. Поради бързото разпространение на неговия модел на комунизма в много краища на света Ленин заслужава да бъде признат за един от най-влиятелните хора в историята.

Роден е в 1870 г. в руския град Симбирск (наречен по-късно Уляновск в негова чест). Баща му е бил благонадежден държавен чиновник, но неговият поголям брат Александър е екзекутиран като млад радикал заради участие в заговор за убийството на царя.

На двайсет и три години Ленин е вече ревностен марксист. През декември 1895 г. е арестуван от царските власти заради революционната си дейност и прекарва четиринайсет месеца в затвора, а след това е заточен в Сибир.

През трите си години в Сибир (които като че ли не са били особено неприятни за него) се оженва за своя съмишленичка революционерка и написва книгата „Развитието на капитализма в Русия“. Заточението му в Сибир свършва през февруари 1900 г. и няколко месеца по-късно Ленин заминава за Западна Европа. Следващите седемнайсет години прекарва там и работи като професонален революционер. Когато Руската социалдемократическа работническа партия, в която членува, се разцепва на две, Ленин става водач на по-голямата акция — на болшевиките.

Първата световна война предлага на Ленин големия шанс. За Русия тя е военно и икономическо бедствие и предизвиква все по-широко недоволство от цялата система на самодържавието. Царското правителство е свалено през март 1917 г. и известно време има изгледи страната да бъде управлявана от демократичен режим. Още щом научава за падането на царя, Ленин се завръща в Русия. Когато пристига там, той е достатъчно проницателен да види, че демократичните партии, макар и създали временно правителство, нямат голямо влияние и че се открива великолепна възможност малобройната, но много дисциплинирана комунистическа партия да вземе властта. Ленин приканва болшевиките да работят за незабавното сваляне на временното правителство, за да го заменят с комунистическо. Един опит за въстание през юли се проваля и той е принуден да се укрива. Но вторият опит през октомври (ст. ст.) 1917 г. е успешен. Ленин става новият държавен глава.

Като ръководител Ленин е безмилостен и крайно прагматичен. Отначало той ратува за безкомпромисен и бърз преход към напълно социалистическа икономика. Когато това не дава резултат, е достатъчно гъвкав да се отметне и да въведе смесена капиталистическо-социалистическа икономика, която се задържа в течение на няколко години.

През май 1922 г. Ленин получава сериозен удар и оттогава до смъртта си е почти неработоспособен. Когато умира, тялото му е старателно балсамирано и положено в мавзолей на Червения площад в Москва.

Значението на Ленин е най-вече в това, че той е човекът на действието, който доведе в Русия на власт болшевиките и по този начин установи първото комунистическо управление в света. Той е човекът, който пръв пренесе теориите на Карл Маркс в политическата практика. Създаването на тази първа опорна точка е един от повратните моменти в съвременната история. От 1917 до 1979 г. комунистическото влияние в света растеше непрестанно и по едно време близо една трета от населението на земята живееше под комунистическа власт.

Макар известен най-вече като активен политически водач, Ленин е упражнявал значително влияние и с произведенията си. Неговите идеи не са всъщност в противоречие с Марксовите, по-важното е, че той поставя ударението на други места. Ленин проявява небивал интерес към революционната тактика и се смята за специалист в тази насока. Той постоянно набляга върху необходимостта от насилие. Типичен за него цитат е: „Нито един въпрос на класовата борба не е решаван в историята другояче освен с насилие.“ Маркс само между другото говори за диктатурата на пролетариата. За Ленин тази тема е станала едва ли не идея-фикс. Например: „Диктатурата на пролетариата не е нищо друго освен власт, опираща се на сила и неограничавана от нищо — нито от закона, нито от каквито и да било разпоредби.“

Доколко са важни чисто политическите идеи на Ленин? В първото издание на тази книга писахме:

Най-характерната черта на съветското управление не е икономическата му политика (социалистически управления има и в други страни), а в техниката за запазване на политическата власт за вечни времена. От времето на Ленин насам нито едно комунистическо управление в света не е сваляно, след като веднъж се е установило твърдо. Като държат здраво всички институции на властта в страната — печат, банки, църкви, профсъюзи и т. н., — комунистическите управления са премахнали всяка възможност да бъдат свалени отвътре. Вероятно има слабо място в бронята им, но ако е така, още никой не го е намерил.

Този пасаж може да е звучал правдоподобно по времето, когато го писахме в 1977 г., но събитията през последните няколко години показаха, че е съвсем погрешен. Лениновите режими не само не са неуязвими, ами падат като гнили круши. Ленин се е надявал — а противниците му са се опасявали, — че като съчетава затворнически лагери с пропаганда, е измислил система за управление, която ще трае векове. Но е сбъркал, така че историческото му въздействие не е чак толкова голямо, колкото се опасявахме, че е.

Лениновото влияние като теоретик се надценява — икономическите му идеи са извлечени почти изцяло от Маркс. Но той все пак има значение като човек на действието — практичен политически водач, който взема властта и я използва, за да преобрази страната си. Но когато съдим за мястото му в историята, първо трябва да сравним значението на неговите действия с действията на приемника му Сталин.

В края на краищата Ленин е управлявал само пет години, през тези години той напълно унищожава властта на руската аристокрация и повежда страната по пътя на социализма. Но Сталин, а не Ленин, е човекът, който завършва насилствената колективизация на селяните; Сталин, а не Ленин, премахва частната търговия и частните предприятия в Съветския съюз; тъкмо по времето на Сталин, а не на Ленин, съветският комунизъм се превръща в световна сила, която предприема предизвикателни спрямо Запада действия почти във всяка страна на земното кълбо.

През първите си няколко години в управлението Ленин става причина за смъртта на няколко милиона души и създава затворнически лагери като средство за смазване на съпротивата срещу комунистическата програма. Но именно при Сталин затворническите лагери (т. нар. „Архипелаг Гулаг“) стават повсеместна практика; и именно при Сталин се извършват големите политически чистки и убийства.

Тогава не би ли трябвало да кажем, че щом Ленин предшества Сталин, той е подготвил пътя за него? Дали Ленин да не бъде по-значителен от Сталин? При това положение много сходен е случаят с Филип II Македонски и неговия син Александър Велики. Филип е блестящ ръководител, чиито военни и организационни способности проправят пътя на Александър и му откриват редица възможности. Но Александър така ги използва — далеч повече от очакваното и може би далеч повече от всеки друг на негово място, — че сме склонни да му припишем главната заслуга за всички събития по негово време. По същия начин смятаме, че Сталин е по-влиятелната фигура от Ленин.

Но дори Ленин да е по-малко значителен от Сталин (или от Маркс, чиито трудове дават теоретичната основа на цялото комунистическо движение), той все пак си остава голяма фигура. Той не само проправя пътя на Сталин в СССР, но освен това с произведенията, политиката и примера си оказва дълбоко влияние върху комунистическите движения в много други страни.

Понякога се твърди, че невероятната загуба на живи хора в Съветския съюз се дължи не на самата ленинска система, а е резултат само от изключителната жестокост на Сталин. Това ни се струва неправилно. Преди всичко милиони хора в СССР бяха избити още по времето на Ленин, преди Сталин да вземе властта. Водачите в други комунистически страни се отдадоха на нечувани жестокости и убийства. Характерен пример в това отношение е Пол Пот, който управляваше Камбоджа от 1975 до 1979 г. За този кратък период загинаха около два милиона камбоджанци — пропорционално взето, доста по-голяма част от населението, отколкото избитите от Сталин по време на 25-годишното му властване в СССР. Дори ако въведената от Ленин система невинаги води до такава сеч, тя несъмнено улеснява подобни ексцеси. Ленин може цял живот да се е опитвал да премахне потисничеството, но крайният резултат от неговата дейност е унищожаването на индивидуалните свободи в значителна част от света.

Тъй като сега е ясно, че марксистко-ленинското движение няма да изтрае векове (както се опасявахме, когато писахме първото издание на тази книга), вече ни се струва неуместно да поставим Ленин между първите двайсет личности в тази класация. Логично е все пак да го включим в стотицата. Неговото преобразяващо влияние в Русия е достатъчно, за да можем да го сравняваме по значение с Петър Велики; а ако вземем под внимание и влиянието му върху други страни, ясно е, струва ни се, че Ленин трябва да бъде класиран дори по-високо от Петър Велики, но доста по-ниско от Сталин.