Майкъл Харт
100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството (26)

26. ДЖОРДЖ ВАШИНГТОН
1732 — 1799

Джордж Вашингтон е роден в 1732 г. в Уейкфилд — Вирджиния. Син на богат плантатор, на двайсет години той вече е наследник на значително имущество. От 1753 до 1758 г. служи в армията и участва активно в битките с французи и индианци, които му носят не само боен опит, но и престиж. Завръща се във Вирджиния към края на 1758 г., когато се оттегля от военна служба. Малко след това се оженва за Марта Дандридж Къстис, богата вдовица с две деца. (Той няма свои деца.)

Следващите петнайсет години Вашингтон се грижи за имотите си и се оказва много способен стопанин. В 1774 г., когато е избран като делегат от Вирджиния за Първия континентален конгрес^[1], той е един от най-богатите хора в колониите.

Въпреки че Вашингтон не се числи към най-ранните поборници за независимост, Вторият континентален конгрес (на който също е член) единодушно го избира за командващ континенталните войски. Този избор, напълно логичен, се дължи на бойния му опит, на богатството и репутацията му, на добрата му физика (висок, здраво сложен), на способностите му на ръководител и най-вече на решителния му и силен характер. През войната за независимост той служи безплатно и със завидна всеотдайност.

Най-забележителните постижения на Вашингтон се отнасят към времето между юни 1775 г., когато поема командването на континенталните войски, и март 1797 г., когато изтича вторият му президентски мандат. Той умира през декември 1799 г. в дома си в Маунт Върнън.

Положението на Вашингтон като най-лична фигура в създаването на Съединените американски щати се определя от три негови важни роли.

Първо, по време на войната за независимост той се радва на успехи като военен ръководител. Разбира се, той съвсем не се доближава до класата на пълководци като Александър Велики или Юлий Цезар; победите му, изглежда, се дължат колкото на изумителната некадърност на противниците му — английските военачалници, толкова и на неговите лични качества. Но трябва да напомним, че други американски командири претърпяват жестоки поражения в тази война, а Вашингтон, макар и преживял няколко незначителни поражения, успява да я изведе до победния й край.

Второ, Вашингтон е председател на Конституционното събрание. Въпреки че неговите идеи не играят съществена роля при оформянето на американската конституция, подкрепата му и самото му име допринасят много за одобряването й от щатските управи. По онова време е имало значителна съпротива срещу новосъздадената конституция и без въздействието на Вашингтон никак не е сигурно дали е щяла да се приеме.

Трето, Вашингтон е първият президент на Съединените американски щати. Те наистина са имали късмет първият им президент да е човек от неговия ранг. Както се видя от историята на много южноамерикански и африкански страни, много лесно е една нова нация — макар и да започва с демократична конституция — скоро да се изроди във военна диктатура. Вашингтон е достатъчно твърд ръководител, за да не позволи новата нация да се разпадне, но няма болни амбиции да остане вечно на власт. Няма желание да бъде нито цар, нито диктатор и създава прецедент за мирно предаване на властта — прецедент, който в Съединените щати остава в сила до ден-днешен.

Джордж Вашингтон не се отличава с оригиналност и проницателност за разлика от някои други американски лидери, като Томас Джеферсън, Джеймс Мадисън, Аликзандър Хамилтън и Бенджамин Франклин. Независимо от това той е по-значителната фигура сред тези толкова умни мъже; защото Вашингтон във война и в мир дава онази жизненоважна съставка на ръководството на изпълнителната власт, без която нито едно политическо движение не може да успее. Заслугата на Мадисън за формирането на Съединените американски щати е важна; заслугата на Вашингтон — направо незаменима.

Мястото на Джордж Вашингтон в тази книга зависи до голяма степен от мнението за историческото значение на Съединените американски щати. На съвременния американец, естествено, му е трудно да даде обективна оценка. В средата на XX век Съединените щати постигнаха по-голяма военна сила и политическо влияние дори от Римската империя, когато е била на върха си, но това политическо влияние може да не продължи толкова дълго, колкото римското. От друга страна, има голяма вероятност някои технически постижения на Съединените щати да получат много висока оценка от други култури в други времена. Изобретяването на самолета например и кацането на човек върху Луната са успехи, за които миналите епохи са могли само да мечтаят, а създаването на атомното оръжие едва ли някога ще бъде смятано за маловажно събитие. Тъй като Джордж Вашингтон е американската политическа фигура, която горе-долу отговаря на римския Октавиан Август, очевидно има основание да го поставим близо до него. И ако Вашингтон е поставен малко по-ниско, то е, защото периодът на неговото водачество е по-кратък и защото толкова други личности (Томас Джеферсън, Джеймс Мадисън и т. н.) също са имали важна заслуга за формирането на Съединените американски щати. Обаче Вашингтон се нарежда по-високо от фигури като Александър Велики и Наполеон, понеже неговите успехи и постижения са много по-трайни.