Майкъл Харт
100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството (87)

87. КИР ВЕЛИКИ
ок. 590 пр. Хр. — 529 пр. Хр.

Кир Велики е създателят на Персийската империя. Започнал като по-дребен владетел в Югоизточен Иран, след поредица забележителни победи той покорява трите големи империи — на мидийците, лидийците и вавилонците — и обединява по-голяма част от Близкия изток в една-единствена държава, която се простира от Индия до Средиземно море.

Кир (персийското му име е Куруш) е роден около 590 г. пр. Хр. в провинцията Персис (сега Фарс) в Югозападен Иран. Този район по онова време е бил провинция в Мидийската империя. Кир произхожда от род на местни вождове, които били васали на мидийския цар. По-късни легенди създават интересно предание за Кир, което донякъде напомня легендата за Едип. Според него Кир бил внук на мидийския цар Астиаг. Преди да се роди Кир, Астиаг сънувал, че един ден собственият му внук ще го свали. И царят се разпоредил детето да бъде убито още щом се роди. Но сановникът, комуто било възложено това, нямал сърце за такова кърваво деяние и дал бебето на някакъв овчар и жена му с поръка да го убият. На тях също им дожаляло за детенцето и те го отгледали като свое. И когато то станало мъж, той наистина предизвикал свалянето на царя.

Тази легенда (подробностите може да се намерят у Херодот) очевидно е пълна измислица, а истината е, че почти нищо не се знае за ранните години на Кир. Известно е само, че някъде около 558 г. пр. Хр. Кир наследява баща си Камбиз I като персийски цар, с което става васал на мидийския цар. Но към 553 г. пр. Хр. Кир се опълчва срещу повелителя си и след тригодишна война успява да го свали.

И по произход, и по език мидийците и персийците са тясно свързани. Тъй като Кир запазва повечето мидийски закони и голяма част от административните им похвати, неговата победа над мидийците означава по-скоро смяна на една династия с друга, отколкото чуждо завоевание.

Кир скоро доказва, че не му липсва желание и за такива дела. Първата му цел е Лидийската империя в Мала Азия начело с цар Крез, човек с баснословни богатства. Желязото на Кир се оказва много по-ценно от златото на царя — той покорява Индийската империя и взема в плен самия Крез.

После Кир насочва вниманието си на изток. След редица военни походи покорява целия Източен Иран и го включва в империята си. Към 540 г. пр. Хр. Персийската империя се простира на изток чак до река Инд в Индия и до Яксарт (днешна Сърдаря) в Средна Азия.

Осигурил тила си, Кир вече може да насочи усилията си към най-тлъстата плячка — богатата Вавилонска империя. Центърът й е в Месопотамия, но тя обхваща цялата плодородна част на древния Близък изток. За разлика от Кир вавилонският цар Набонид не е популярен сред поданиците си. Когато войските на Кир настъпват, бойците му нямат желание да водят безсмислена война и Вавилон се предава без бой. Тъй като Вавилонската империя е включвала Сирия и Палестина, тези райони също се прибавят към владенията на Кир.

През следващите няколко години Кир укрепва властта си и реорганизира огромната си империя. След това повежда войските си на североизток, за да покори масагетите, скитнически племена, живеещи в Средна Азия на изток от Каспийско море. Персийците побеждават в първия бой. Но във втората битка, водена в 529 г. пр. Хр., търпят поражение и Кир — владетелят на най-голямата империя, която светът дотогава е виждал — е посечен.

Мястото на Кир заема синът му — Камбиз II. В отмъстителна битка Камбиз разгромява масагетите, намира трупа на баща си и го погребва в старата персийска столица Пасаргади. След това Камбиз покорява Египет, с което обединява целия древен Близък изток в една-единствена империя.

Очевидно Кир е водач с необикновени военни способности. Но това е само едната страна на този човек. По-отличителен е може би благият характер на неговото царуване. Той е изключително толерантен спрямо местните религии и обичаи и не е склонен към бруталност и крайна жестокост, които са характерни за толкова много други завоеватели. Вавилонците например, а още повече асирийците са посичали хиляди хора и са заточавали цели народи, от чиито бунтове са се опасявали. Когато вавилонците покоряват Юдея в 586 г. пр. Хр., те депортират почти цялото й население във Вавилон. Но петдесет години по-късно, когато завладява Вавилон, Кир разрешава на евреите да се завърнат в родните си места. С други думи, ако не беше Кир, поне е възможно еврейският народ да беше изгинал като някаква група още през V век пр. Хр. Начинът, по който Кир е решил този въпрос, може да е бил политически мотивиран, но едва ли има съмнение, че за онези времена той е бил изключително човечен владетел.

Кир така добре си е гледал работата, че дори след смъртта му Персийската империя продължава да се разширява. Фактически тя издържа около две столетия, докато накрая е покорена от Александър Велики. През това време земите, управлявани от Персия, се радват на вътрешен мир и разцвет.

Завладяването й от Александър не бележи окончателния край на Персийската империя. След смъртта му един от неговите пълководци — Селевкт I Никатор, слага ръка върху Сирия, Месопотамия и Иран, с което създава империя на Селевкидите. Обаче този чужд контрол върху Иран не трае много дълго. В средата на III век пр. Хр. избухва въстание срещу Селевкидите, ръководено от Арсак I, който твърдял, че произхожда от Ахеменидите — династията на Кир. Създаденото от Арсакидите царство, известно като империя на партяните, накрая покорило Иран и Месопотамия. В 224 г. пр. Хр. владетелите Арсакиди били изместени от нова персийска династия — Сасанидите, които също твърдели, че произхождат от Ахеменидите, и империята им издържала повече от четири века.

Делото на Кир Велики е една от важните повратни точки в световната история. Цивилизацията възниква най-напред в Шумерия — някъде преди 3000 г. пр. Хр. В течение на повече от двайсет и пет века шумерите и наследилите ги семитски народи (акадийци, вавилонци и асирийци) са живели в самото средище на цивилизацията. През цялото това време Месопотамия е била най-богатият и най-развитият в културно отношение район в света (с изключение на Египет, който е бил горе-долу на същото равнище). Но Кир, който, между другото, бележи приблизително средата на историята изобщо, затваря тази глава на световната история. След него нито Месопотамия, нито Египет са вече средища на цивилизования свят — нито политически, нито културни.

Освен това семитските народи няма да си възвърнат независимостта още дълги векове. След персийците (индоевропейски народ) ще дойдат македонците и гърците, следвани от дълга поредица партянски, римски и сасанидски владетели — все индоевропейци. Едва след мюсюлманските завоевания през VII век — почти дванайсет века след Кир Велики — Плодородният полумесец отново е в ръцете на семитски народи.

Кир е забележителен не само с това, че спечелва много битки и завладява огромна територия. По-важното е, че създадената от него империя променя трайно политическото устройство на древния свят.

Въпреки значителните си териториални размери и трайност Персийската империя не е оказала поне приблизително онова голямо въздействие върху историята, което имат дълголетни империи като Римската, Британската или Китайската. Но когато преценяваме влиянието на Кир, не трябва да забравяме, че тези постижения едва ли щяха да бъдат осъществени без него. В 620 г. пр. Хр. (едно поколение преди раждането на Кир) никой не е подозирал, че само след столетие целият древен свят ще бъде управляван от едно невзрачно племе от Югозападен Иран. Дори като хвърляме поглед назад, не можем да кажем, че възходът на Персийската империя е от онези исторически събития, които поради предварително съществуващите социални и икономически условия и бездруго щяха да се случат рано или късно. Затова Кир е сред рядко срещаните мъже, наистина променили хода на историята.