Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The 100: A Ranking of the Most Influential Persons in History, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 32 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
goblin (2007)

Издание:

Майкъл Харт

100-ТЕ НАЙ-ВЛИЯТЕЛНИ ЛИЧНОСТИ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Адаптирана класация за 90-те години на XX век

Издателство „Репортер“

София, 1995

История

  1. — Добавяне

40. ПЛАТОН
427 пр, Хр. — 347 пр. Хр.

Идеите на древногръцкия философ Платон са отправна точка на западната политическа философия и на голяма част от нашата нравствена и метафизична мисъл. Неговите разсъждения на тези теми се четат и изучават повече от 2300 години. В този смисъл Платон е един от великите предтечи на западната мисъл.

Платон, който произхожда от бележит атински род, е роден около 427 г. пр. Хр. Като младеж се сближава с именития философ Сократ, който става негов приятел и учител. В 399 г. пр. Хр. Сократ, тогава седемдесетгодишен, е изправен пред съда по мъгляви обвинения в безбожие и развращаване на атинската младеж. Осъден е на смърт и присъдата е изпълнена.

Умъртвяването на Сократ — когото Платон нарича „най-мъдрия, най-справедливия и най-свестния от всички хора, които познавам“ — оставя у него трайна неприязън към демократичното управление.

Скоро след смъртта на Сократ Платон напуска Атина и през следващите десет-дванайсет години пътува по чужбина. Към 387 г. пр. Хр. се завръща в Атина, където основава школа — Академията[1], която работи повече от деветстотин години.

През останалите четирийсет години от живота си Платон се занимава в Атина предимно с философия — преподава и пише. Най-бележитият му ученик е Аристотел, който постъпва в Академията на седемнайсет години, когато Платон е на шейсет. Платон умира осемдесетгодишен в 347 г. пр. Хр.

Платон е написал трийсет и шест съчинения, повечето на политически и нравствени теми, но има и произведения по въпроси на метафизиката и теологията. Очевидно не е възможно да обобщим съчиненията му в няколко изречения. Но с риск да опростим идеите му, ще се опитаме да резюмираме главните политически възгледи, изложени в най-прочутото Платоново произведение — „Републиката“, където са застъпени схващанията му за идеалното общество.

Най-добрата форма на управление, внушава Платон, е аристокрацията. Под това той разбира не наследствена аристокрация или монархия, а аристокрация по заслуги — с други думи, управление на най-свестните и най-мъдрите личности в държавата. Те трябва да се избират не чрез вота на гражданите, а чрез кооптация[2].

Лицата, които вече са членове на управляващата класа на наставниците (управници-мъдреци), трябва да допускат в редиците си нови хора само въз основа на личните им качества. Платон смята, че всички — и мъже, и жени — трябва да получат възможност да покажат, че са годни да станат членове на класата на наставниците. Платон е първият от големите философи и дълго време ще остане единственият, който застъпва идеята за пълно равенство между двата пола. За да се осигури равна възможност за всички, Платон предлага децата да се възпитават и обучават от държавата. Първо, те трябва да получат цялостна физическа подготовка, като не се пренебрегват музиката, математиката и други академични дисциплини. На няколко етапа те полагат обстойни изпити. Младежите с по-нисък успех се пренасочват към стопанската дейност на обществото, а отличилите се продължават да учат. Допълнителното обучение включва не само нормалните учебни дисциплини, но и философия, под което Платон разбира неговата метафизична доктрина за идеалните форми.

На трийсет и пет години на младежите, показали убедително, че са овладели теоретичните принципи, им предстои още петнайсетгодишно обучение, което включва практическа работа. И само онези, които докажат, че са в състояние да използват наученото в житейската практика, могат да бъдат допуснати в класата на наставниците. Предпочитани са младежите, показали недвусмислено, че отделят живо внимание на общественото благополучие.

Членството в класата на наставниците не бива да служи за примамка. Не се предполага те да бъдат богати. Допуска се само минимално количество лична собственост и нямат право на частни къщи. Те ще получават точно определена заплата (не много висока) и не могат да притежават нито злато, нито сребро. Не им е разрешено и да създават отделни семейства — те ще се хранят общо, съпругите и съпрузите също са общи. Наградата за тези философи-царе не е материалното богатство, а задоволството от това, че служат на обществото. Такива са накратко вижданията на Платон за идеалната република.

„Републиката“ е четиво, предпочитано от мнозина векове наред. Трябва да отбележим обаче, че политическата система, описана в нея, не е послужила за модел на нито едно гражданско правителство. В отрязъка между Платоновото и нашето време в повечето европейски държави са властвали наследствени монархии. През последните столетия някои страни възприеха демократична форма на управление: освен това има военна диктатура или демагогска тирания, какъвто е случаят с Хитлер и с Мусолини. Нито една от тези власти не прилича на Платоновата идеална република. Теориите на Платон никога не са възприемани от някоя политическа партия, нито пък са служили за база на политически движения, както теориите на Карл Маркс. В такъв случай трябва ли да стигнем до извода, че, макар и почитани, Платоновите съчинения са останали напълно пренебрегнати в практиката? Не, струва ни се. Вярно е, че нито едно гражданско правителство в Европа не е оформяно по Платоновия модел; но пък има поразително сходство между положението на католическата църква в средновековието и Платоновата класа на наставниците. И при нея съществува самовъзпроизвеждащ се елит, а на членовете му се втълпява една официална философия. По принцип всички мъже независимо от произхода си имат право да останат членове на духовенството (жените изобщо не влизат в сметката). Също по принцип духовните лица не могат да се женят и се предполага, че трябва да се ръководят в дейността си само от грижата за своето паство, а не от желание да се обогатяват.

Платоновите идеи дават отражение и върху управленската структура на Съединените щати. Мнозина членове на американското Конституционно събрание са познавали политическите възгледи на Платон. Разбира се, целта е била американската конституция да даде поле за изява на народната воля. Но имало е и друга цел — да осигури възможност за управници да се избират най-умните и най-свестните.

Когато оценяваме значението на Платон, бедата е там, че неговото влияние през вековете е хем широко, хем някак неусетно и косвено. Освен политическите му теории, неговите разсъждения върху нравствеността и метафизиката са въздействали на мнозина философи след него. Ако в тази класация Платон е поставен значително по-ниско от Аристотел, то е главно защото Аристотел е и забележителен учен, и философ. От друга страна, поставяме Платон по-високо от мислители като Томас Джеферсън и Волтер, тъй като техните политически възгледи са въздействали върху света в течение само на две-три столетия, докато влиянието на Платон остава непоклатимо повече от двайсет и три века.

Бележки

[1] Името „Академия“ произхожда от „градината на Академ“ (митичен герой), където се събирали на дебати атинските философи и където Платон основава и своята школа. — Б. пр.

[2] Кооптация (лат.) — самопопълване на изборна организация или законодателно тяло, без допитване до органа, който е определил първоначалния им състав. — Б. ред.