Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The 100: A Ranking of the Most Influential Persons in History, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 32 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
goblin (2007)

Издание:

Майкъл Харт

100-ТЕ НАЙ-ВЛИЯТЕЛНИ ЛИЧНОСТИ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Адаптирана класация за 90-те години на XX век

Издателство „Репортер“

София, 1995

История

  1. — Добавяне

58. ГРЕГОР МЕНДЕЛ
1822 — 1884

Грегор Мендел е широко известен днес като човека, открил основните принципи на наследствеността. Обаче приживе е невзрачен австрийски монах и любител в науката, чиито блестящи изследвания остават пренебрегнати от научния свят.

Мендел е роден в 1822 г. в град Хайнцендорф, по онова време в границите на австрийската империя, а сега част от Чехия. В 1843 г. постъпва в августински манастир в Брюн, Австрия (сега Бърно в Чехия). В 1847 г. е ръкоположен за свещеник. В 1850 г. полага изпит, за да получи удостоверение за учител. Проваля се на изпита, като получава най-ниските бележки по биология и геология! Въпреки това абатът, който отговаря за манастира, го изпраща във Виенския университет, където от 1851 до 1853 г. изучава математика и естествени науки. Мендел така и не получава учителско удостоверение, но от 1854 до 1868 г. е заместник-учител по естествени науки в Брюнското модерно училище.

От 1856 г. той започва прочутите си опити в растениевъдството. В 1865 г. вече е формулирал своите забележителни закони за наследствеността и ги е представил в доклад пред Дружеството по естествена история в Брюн. В 1866 г. обнародва резултатите си в „Трансакции“, орган на дружеството, в статия, озаглавена „Експерименти с растителни хибриди“. Три години по-късно в същото списание излиза нова статия. Макар „Трансакции“ да не е престижно списание, то се получава в големите библиотеки. Освен това Мендел изпраща копие от доклада си на Карл Негели, виден учен, когато става дума за наследственост. Негели прочита доклада и праща отговор на Мендел, без да е успял да схване огромното му значение. После вече никой не обръща внимание на Менделовите статии и повече от трийсет години те остават почти напълно забравени.

Трудът на Мендел е преоткрит едва в 1900 г., когато трима различни учени (холандецът Хуго де Фриз, германецът Карл Коренс и австриецът Ерих фон Чермак), които работят независимо един от друг, попадат на Менделовата статия. Всеки от тях е извършвал самостоятелни ботанически опити; всеки е открил самостоятелно Менделовите закони; преди да публикува резултатите си, всеки е ровил в съответната литература и е попаднал на първата Менделова статия; и всеки се позовава добросъвестно на неговия доклад и отбелязва, че собствената му работа потвърждава изводите на Мендел. Изумително тройно съвпадение! Освен това същата година и английският учен Уилям Бейтсън се натъква на Менделовата статия и бърза да привлече върху нея вниманието на други учени. Към края на годината Мендел вече получава признанието, което с право е заслужил още приживе.

Какви са установените от Мендел факти за наследствеността? Преди всичко той открива, че всички живи организми съдържат основни компоненти — днес те се наричат гени, — чрез които наследствените характеристики се предават от едно поколение на друго. При изследваните от Мендел растения всяка индивидуална особеност — да речем, цветът на семето или формата на листата — се определя от двойка гени. Отделното растение наследява по един ген от всяка родителска двойка гени. Мендел открива, че ако двата наследени гена са различни (например един ген за зелени семена и друг ген за жълти), тогава нормално ще се прояви въздействието на по-силния ген (в случая гена за жълтите семена). Въпреки това по-слабият ген не изчезва и може да се предаде на потомството на растението. Мендел установява, че всяка репродуктивна клетка, т. е. гамета (тя отговаря на сперматозоида или на яйцеклетката при хората) съдържа само един ген от всяка двойка. Освен това според него е въпрос само на чиста случайност кой ген от всяка двойка ще попадне в дадена гамета и ще бъде предаден на растението приемник.

Макар и леко видоизменени, Менделовите закони са отправната точка на съвременната генетика. Как е станало тъй, че Мендел, любител в науката, успява да открие толкова важни принципи, убягнали от вниманието на редица именити професионални биолози преди него? За щастие, той е избрал за изследванията си такива растения, чиито най-отличителни черти се определят от един-единствен вид гени. Ако те се определяха от няколко вида, изследователската му работа щеше да бъде крайно затруднена. Но късметът, които има, не би му помогнал, ако Мендел не беше толкова придирчив и търпелив експериментатор; нямаше да му помогне и ако не беше разбрал, че е необходимо да направи статистически анализ на наблюденията си. Поради случайността обикновено не е възможно да се предвиди какви черти ще наследи дадено поколение. Само благодарение на огромния брой експерименти (Мендел има опити с 21 000 отделни растения!) и на статистическия анализ на резултатите Мендел успява да изведе своите закони.

Законите за наследствеността са важна придобивка за човешкото знание, а генетиката навярно ще намери в бъдеще много повече приложения, отколкото досега. Трябва обаче да вземем под внимание и още един фактор, когато решаваме къде е мястото на Мендел в тази класация. Тъй като приживе постиженията му остават пренебрегнати, а изводите му са преоткрити по-късно от други учени, Менделовите изследвания може да се сторят някому излишни. Ако доведем докрай този аргумент, можем да заключим, че Мендел изобщо няма място в тази класация, какъвто е случаят с Лейф Ериксон, Аристарх и Игнац Земелвайс, чиито места заемат Колумб, Коперник и Джоузеф Листър.

Обаче има разлика между Мендел и тях. Неговите изследвания са забравени само за кратко време и веднъж преоткрити, веднага стават широко известни. Освен това Де Фриз, Коренс и Чермак, макар да стигат независимо един от друг до неговите принципи, наистина са чели доклада му и се позовават на изводите, направени от него. И накрая, не може да се каже, че Менделовите открития нямаше да окажат влияние, ако ги нямаше Де Фриз, Коренс и Чермак. Статията му вече е била включена в многотиражна библиография на трудовете върху наследствеността. Рано или късно някой сериозен изследовател щеше да попадне на нея. Заслужава да отбележим и това, че нито един от тези трима учени никога не е претендирал да има заслуга за откриването на генетиката; на всичко отгоре изведените от Мендел принципи в цял свят се наричат „закони на Мендел“.

По оригиналност и значение те могат да се сравняват с откриването на кръвообращението от Харви и тъкмо затова Мендел получава и съответната класация.