Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The 100: A Ranking of the Most Influential Persons in History, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 32 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
goblin (2007)

Издание:

Майкъл Харт

100-ТЕ НАЙ-ВЛИЯТЕЛНИ ЛИЧНОСТИ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Адаптирана класация за 90-те години на XX век

Издателство „Репортер“

София, 1995

История

  1. — Добавяне

44. ДЖОН ЛОК
1632 — 1704

Прочутият английски философ Джон Лок е първият, който обобщава в смислена форма основните идеи на конституционната демокрация. Те оказват силно въздействие както на създателите на Съединените щати, така и на много от видните философи на френското Просвещение.

Роден е в 1632 г. в Рингтън, Англия. Завършва Оксфордския университет, където в 1656 г. получава титлата бакалавър, а в 1658-ма — магистър. Като младеж проявява голям интерес към науката, а на трийсет и шест годишна възраст е избран за член на Кралското научно дружество. Установява приятелски връзки с известния химик Робърт Бойл, а по-късно се сприятелява и с Айзък Нютън. Проявява интерес и към медицината и в тази област получава бакалавърска титла, но практикува рядко.

Повратен момент в живота на Лок е запознанството му с граф Шафтсбъри, на когото става секретар и семеен лекар. Шафтсбъри е виден изразител на либерални политически идеи и крал Чарлз II го праща за известно време в затвора заради политическата му дейност. В 1682 г. Шафтсбъри забягва в Холандия, където умира следващата година. Лок, който поради близките си връзки с него също е заподозрян, избягва в Холандия в 1683 г. Остава там, докато крал Джеймс II, приемникът на Чарлз, е свален от успешната революция в 1688 г. Лок се завръща в родината си в 1689 г. и остава да живее там. Не се оженва и умира в 1704 г.

Лок става известен най-вече с книгата си „Съчинение за човешкото разбиране“ (1690), в която разглежда произхода, естеството и пределите на човешкото знание. Неговите възгледи са в основата си емпирични, явно повлияни от Франсиз Бейкън и Рене Декарт. На свой ред идеите на Лок оказват влияние върху философи като Джордж Баркли, Дейвид Хюм и Имануел Кант. Въпреки че това съчинение на Лок е най-оригиналният му труд, едно от прочутите класически произведения на философията, то оказва по-малко въздействие върху историческото развитие, отколкото неговите политически произведения.

В „Писмо за търпимостта“ (чието първо издание в 1689 г. е анонимно) Лок поддържа възгледа, че държавата не бива да пречи на свободната верска изява. Лок не е първият англичанин, който се обявява за религиозна търпимост на всички протестантски секти; обаче убедителните му аргументи в полза на търпимостта увеличават обществената подкрепа на неговите схващания. Освен това Лок разширява принципа за търпимостта, който според него трябва да се отнася не само за християните: „… от гражданските права не бива да се изключват заради вероизповеданието си нито езичници, нито мохамедани, нито евреи“. Лок обаче е на мнение, че търпимостта не трябва да се отнася за католиците, които според него дължат вярност на чужд господар, а не на атеизма. Според съвременните норми не би трябвало да го смятаме за особено толерантен, ала здравият разум изисква да го преценяваме според господстващите по негово време идеи. Фактически за неговите читатели са били много по-убедителни аргументите му в полза на религиозната търпимост, отколкото изключенията, които допуска. Благодарение отчасти на произведенията на Лок в наши дни религиозната търпимост вече се отнася и за онези групи, които той е изключвал от този принцип.

Още по-голямо значение имат неговите „Два трактата за управлението“ (1689), в които Лок излага основните идеи на либералната конституционна демокрация. Въздействието на този труд върху политическата мисъл в целия англоезичен свят е много дълбоко. Лок твърдо вярва, че всеки човек притежава естествени права, които включват не само право на живот, но и на лична свобода и право на собственост. Главната задача на властта, твърди Лок, е да закриля всеки човек и имуществото на поданиците. Понякога наричат това схващане „теория на нощния страж за управлението“.

Като отрича така нареченото божествено право на кралете, Лок поддържа убеждението си, че всяко управление получава власт само със съгласието на управляваните. „Свободата на всеки човек в обществото означава, че той не е подчинен на никоя друга законодателна власт освен на тази, установена със съгласието на поданиците.“ Лок подчертава дебело идеята за обществения договор. Тя е заимствана донякъде от произведенията на по-ранния английски философ Томас Хобс (1588–1679). Но докато Хобс използва идеята за обществения договор, за да оправдае абсолютизма, според Лок общественият договор може да бъде отменен:

„…когато законодателите се стремят да отнемат и унищожат имуществото на хората или да ги сведат до положението на роби на една произволна власт, те се поставят в състояние на война с народа, който тогава вече не е подчинен никому и му остава само обичайният изход, който Бог е дал на всички за борба против силата и насилието.“

И още: „…у народа все още остава върховната власт да отмени или измени законодателството, когато реши, че даден законодателен акт влиза в противоречие с доверието, оказано на законодателите.“ Лок отстоява решително правото на революция. Повлиял е на Томас Джеферсън и други американски революционери.

Той е привърженик на принципа за разделение на властите; но смята, че законодателната власт трябва да стои над изпълнителната (и следователно над съдебната, която според него е част от изпълнителната). Привърженик на върховенството на законодателната власт, Лок положително би се противопоставил на правото на съдилищата да обявяват за неконституционни някои законодателни актове.

Макар да вярва твърдо в принципа, че решителната дума има мнозинството, Лок все пак дава да се разбере, че никоя власт не разполага с неограничени права: Мнозинството не може да нарушава естествените права на хората и не е свободно да ги лишава от правото на собственост. Управлението може да отнема собственост само със съгласието на управляваните.

От всичко това става ясно, че Лок е изразил по същество главните идеи на американската революция почти цяло столетие преди нея. Силно впечатление прави влиянието му върху Томас Джеферсън. Идеите на Лок проникват и на Европейския континент — по-конкретно във Франция, където са косвеният фактор, който довежда до Френската революция и до френската Декларация за правата на човека.

Макар личности като Волтер и Томас Джеферсън да са по-прославени от Лок, произведенията му предхождат техните и са им оказали силно въздействие. Ето защо логично е, струва ни се, той да стои по-напред от тях в тази книга.