Майкъл Харт
100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството (81)

81. ДЖОН Ф. КЕНЕДИ
1917 — 1963

Джон Фицджералд Кенеди e роден в 1917 г. в Бруклин, Масачузетс. Той беше президент на Съединените щати от 20 януари 1961 до 22 ноември 1963 г., когато бе убит в Далас, Тексас. Пропускаме повечето от биографичните му данни донякъде защото са добре известни, но главно защото личната и политическата му дейност почти нямат връзка с включването му в тази класация.

След стотина години едва ли някой ще си спомня за Корпуса на мира, Съюза за прогрес или залива Кочинос. И надали ще се интересува каква е била политиката на Кенеди за данъците и гражданските права. Джон Ф. Кенеди намери място в тази книга само по една причина: той даде началния тласък на космическата програма „Аполо“. При условие, че човечеството не се самоизтреби, можем да бъдем сигурни, че дори след 5000 години пътуването до Луната ще се помни като истински монументално събитие, един от големите жалони в човешката история.

Малко по-нататък ще разгледаме значението на програмата за кацане на Луната; но нека първо видим дали Джон Ф. Кенеди има заслуга за него. Дали тя не е на Нийл Армстронг или Едуин Олдрин, първите хора, които стъпиха на Луната? Ако класираме хората въз основа на дълголетната им слава, бихме предпочели второто, тъй като подозираме, че след 5000 години Нийл Армстронг ще се помни по-добре от Джон Кенеди. Обаче ако говорим за влияние, Армстронг и Олдрин нямат никакво значение. Ако по някаква случайност двамата бяха умрели два месеца преди изстрелването на „Аполо 11“, имаше поне дузина добре обучени и висококвалифицирани астронавти, които можеха да заемат тяхното място.

Тогава дали не трябва да отдадем заслугата на Вернер фон Браун или на друг учен или инженер, дал важен принос в овладяването на Космоса? Няма съмнение, че Вернер фон Браун направи повече от необходимото за космическите изследвания (както и забележителните му предшественици Константин Циолковски, Робърт Годард и Херман Оберт). Но след като веднъж е взето политическото решение за програмата „Аполо“, нито един учен — или група учени — не можеше да има съдбоносно значение за нейния успех. Такава заслуга няма някое конкретно научно постижение, а само политическото решение да се даде ход на програмата и да се изразходват 24-те милиарда долара, предвидени за нея.

А какво да кажем за самото решение? Дали то нямаше да бъде взето рано или късно дори без Джон Кенеди? Силно подозираме — въпреки че човек никога не може да бъде абсолютно сигурен, — че все някое правителство щеше да реши един ден да финансира пътуване на хора до Луната. Наистина Джон Кенеди не натрапва програмата „Аполо“ против желанията на обществото.

От друга страна, няма и силен обществен натиск в полза на този грандиозен проект. Ако в 1959 или 1960 г. американският Конгрес беше приел законодателни мерки за програмата „Аполо“ и съответните средства за нея, а президентът Айзенхауер беше наложил вето върху тези мерки, тогава би могло да се каже, че президентът Кенеди просто е угодил на преобладаващото обществено мнение. Но фактите са съвсем други: много американци искаха някаква космическа програма, но нямаше силен обществен натиск за действително голяма програма. И наистина дори след успеха на „Аполо 11“ в обществото все още се спореше дали този проект си е струвал разходите. А след 1969 г. бюджетът на НАСА, разбира се, бе рязко съкратен.

Ясно е, че тъкмо ръководната роля на Джон Кенеди е първопричината да се даде ход на програмата „Аполо“. Той беше този, който през май 1961 г. се врече, че Съединените щати ще изпратят хора на Луната, „преди да е изтекло сегашното десетилетие“. Той беше този, който издейства от Конгреса необходимите средства, и тъкмо по негово време бе създадена „Аполо“. Можем да бъдем убедени, че такава програма и без това щеше да бъде направена рано или късно (което не е съвсем сигурно), но все пак Кенеди е човекът, който я създаде.

Някои хора все още смятат, че проектът „Аполо“ е просто огромна тупурдия, която няма кой знае какво значение. Досега почти нищо не е направено да се превърне в национален празник датата 20 юли 1969 г., на която човек стъпи на Луната. От друга страна, можем да си спомним, че Денят на Колумб не се е чествал през XVI век, но днес се празнува като зората на нова епоха.

Дори проектът „Аполо“ никога да не се повтори, той ще се помни вечно като едно от най-великите постижения на човешкия род. Все пак подозираме, че програмата „Аполо“ все някой ден ще има продължение и че в бъдеще космическите пътувания ще играят много по-голяма роля, отколкото в миналото. Ако това е така, нашите потомци ще разберат, че пътуването на „Аполо 11“, подобно на Колумбовото пътешествие през Атлантическия океан, е сложило началото на съвсем нова ера в човешката история.