Майкъл Харт
100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството (61)

61. НИКОЛАУС АВГУСТ ОТО
1832 — 1891

Николаус Август Ото е немски изобретател, който в 1876 г. конструира първия четиритактов мотор с вътрешно горене — прототипа на стотици милиони подобни двигатели, произведени по-късно.

Моторът с вътрешно горене е устройство с най-разнообразно приложение: в моторници и мотоциклети, в индустрията, а изобретяването на самолета би било немислимо без него. (До полета на първия реактивен самолет в 1939 г. всички самолети бяха с двигатели с вътрешно горене.) Обаче далеч по-широка употреба намира при автомобилите.

Преди Ото да създаде своя двигател, са правени много опити да се конструира автомобил. Някои изобретатели — Зигфрид Маркус (в 1875), Етиен Леноар (в 1862) и Николас Йозеф (ок. 1769) — успяват да направят модели, които дори се движат. Но при липсата на подходящ двигател, при който ниското тегло е съчетано с висока мощност, тези модели се оказват практически неприложими. Петнайсет години след открития от Ото четиритактов мотор двама други изобретатели — Карл Бенц и Готлиб Даймлер, успяват да конструират независимо един от друг автомобили, годни за продан. По-късно се използват различни видове двигатели и никак не е изключено в бъдеще да се създадат коли, задвижвани с пара, с батерии или по друг начин, които да превъзхождат сегашните. Но от стотиците милиони автомобили, произведени през последното столетие, 99 процента се движат с четиритактовия двигател на Ото. (Дизеловият двигател, находчива форма на мотор с вътрешно горене, който се използва при камиони, автобуси и параходи, има също четиритактов цикъл, но горивото се вкарва на друг етап.)

Повечето научни изобретения (с изключение на оръжията и експлозивите) са полезни за човечеството. Надали ще се намери някой, който да предложи например да се откажем от хладилниците или пеницилина или да намалим чувствително използването им. Но вредата от масовата употреба на частни коли е повече от очевидна. Те са шумни, замърсяват въздуха, изразходват гориво, чиито източници все повече намаляват, и всяка година убиват или осакатяват ужасяващ брой хора.

Явно никога не бихме се примирили безропотно с автомобила, ако той не ни даваше големи предимства. Личната кола е безкрайно по-гъвкава от обществения транспорт. За разлика от влака и метрото тя те отвежда и оставя където и когато поискаш и е незаменима при доставки вкъщи. Автомобилът е бърз, удобен и лесно поема багаж. Като ни предоставя избор къде да живеем и как да прекарваме времето си, допринася много за личната ни свобода.

Може да се спори дали тези предимства си струват данъка, който той взема от обществото, но никой не може да отрече, че автомобилът е оказал голямо въздействие върху нашата цивилизация. Само в САЩ се движат повече от 180 милиона коли. Общо това прави приблизително пет трилиона километра пробег годишно — повече от целия път, изминат пешком, със самолети, влакове, параходи и всички други транспортни средства.

За да угодим на автомобила, сме построили много и много паркинги и скоростни магистрали през огромни разстояния, с което сме променили цялата природа. В отплата автомобилът ни дава подвижност, за каквато предишните поколения не са и дръзвали да мечтаят. Повечето собственици на коли сега разполагат с много по-широко поле за дейност и с много повече удобни съоръжения, отколкото биха имали, ако го нямаше автомобила. Той ни дава много по-голяма възможност да избираме къде да живеем и къде да работим. Благодарение на него много улеснения и удобства, достъпни някога само за градските жители, сега са на разположение и на хората от близките околности. (Това може би е главната причина за разрастването на предградията през последните десетилетия и за упадъка на градските центрове в Съединените щати.)

Николаус Август Ото е роден в 1832 г. в Холцхаузен. Баща му умира, когато е още бебе. Ото е добър ученик, но на шестнайсет години напуска гимназията, за да добие опит в търговията. Известно време работи в някаква бакалиица в малък град. По-късно става продавач във Франкфурт. А след това вече е търговски пътник.

Около 1860 г. Ото научава за газовия двигател, изобретен от Етиен Леноар (1822–1900), първия годен за работа мотор с вътрешно горене. Ото си дава сметка, че двигателят на Леноар ще намери по-добро приложение, ако е с течно гориво, защото така ще се избегнат някои неудобства на газа. Скоро Ото изобретява карбуратор; но патентното бюро му отказва да го регистрира, защото подобни устройства вече били създадени.

Ото не се обезсърчава и полага всички усилия да подобри мотора на Леноар. В 1861 г. му хрумва идеята за съвсем нов тип двигател, който работи на четиритактов цикъл (за разлика от примитивния двутактов двигател на Леноар). През януари 1862 г. Ото конструира годен за работа модел на четиритактов двигател. Но среща трудности, особено в запалването, не може да го направи по-практичен и скоро оставя настрани тази работа. И разработва своя „атмосферен двигател“ — подобрен двутактов мотор, който работи с газ. Той го патентова в 1863 г. и скоро си намира съдружник, Йожен Ланжен, който да го финансира. Двамата изграждат малка фабрика и продължават да подобряват двигателя. В 1867 г. техният двутактов мотор печели златен медал на Парижкото изложение. Оттук нататък търговията потръгва бързо и печалбите на компанията растат стремглаво. В 1872 г. двамата наемат Готлиб Даймлер, блестящ инженер с опит в ръководенето на фабрика, за да им помогне в производството на двигателя.

Въпреки че печалбите от двутактовия мотор са много добри, Ото не може да се отърве от идеята за четиритактовия модел, който поначало е замислял. Той е убеден, че четиритактов двигател, който компресира сместа от гориво и въздух, преди да я запали, ще бъде много по-ефикасен от всякакви видоизменения на Леноаровия двутактов мотор. В началото на 1876 г. Ото създава най-после подобрена система за запалване и с нея вече конструира напълно годен четиритактов двигател. Първият му модел е готов през май 1876 г. и на следващата година вече е патентован. Далеч по-добрата ефикасност и работа на четиритактовия двигател са очевидни и той се радва на незабавен успех в продажбите. Само през следващите десет години са купени 30 000 броя и скоро всички разновидности на Леноаровия мотор са вече демоде.

В съдебно дело немският патент на Ото за четиритактовия двигател му е отнет в 1886 г. Оказва се, че някакъв французин на име Алфонс дьо Роша е измислил в 1862 г. подобен на Отовия модел и го е патентовал. (Не бива да се смята обаче, че Дьо Роша е бил човек с влияние. Изобретението му не е помирисало пазара, той не е конструирал даже един модел.) Макар че Ото загубва драгоценния патент, фирмата му продължава да носи пари. Когато умира в 1891 г., той е много състоятелен човек.

Междувременно в 1882 г. Готлиб Даймлер напуска фирмата. Той твърдо е решил да приспособи Отовия двигател за превозно средство. В 1883 г. създава още по-добра система за запалване (но не тази, която е в употреба днес) и тя дава възможност моторът да работи със 700 — 900 оборота в минута. (Най-високата скорост на Отовия модел е 120 — 200 оборота в минута.) Освен това Даймлер се е постарал да създаде много лек двигател. В 1885 г. той монтира един от двигателите си на превозно средство и така е създаден първият мотоциклет в света. Следващата година Даймлер конструира и първия си автомобил на четири колела. Излиза обаче, че Карл Бенц го е изпреварил на косъм. Само няколко месеца по-рано той е построил своя първи автомобил — на три колела, но несъмнено автомобил. Колата на Бенц, както и Даймлеровата, работи с четиритактов двигател от типа, създаден от Ото. Оборотите на мотора на Бенц са под 400 в минута, но това е достатъчно, за да бъде автомобилът годен за употреба. Бенц упорито работи за подобряването на автомобила си и след няколко години той вече е на пазара. Готлиб Даймлер пуска в продажба колите си малко по-късно от Бенц, но и те също имат успех. (В края на краищата двете фирми — на Даймлер и на Бенц, се обединяват. Прочутият „Мерцедес-Бенц“ е производство на обединената фирма.)

Когато става дума за разработването на автомобила, трябва да споменем още един човек: американския изобретател и индустриалец Хенри Форд, който пръв пусна в масово производство евтини коли.

Двигателят с вътрешно горене и автомобилът са изключително важни открития и ако само един човек имаше заслуга за изобретяването им, би трябвало да заеме едно от първите места в тази класация. Обаче голямата заслуга трябва да бъде разпределена между неколцина: Леноар, Ото, Даймлер, Бенц и Форд. От всички тях Ото е дал най-големия принос. Моторът на Леноар не е нито достатъчно мощен, нито достатъчно ефикасен, за да движи автомобили. Отовият, обратно, е точно такъв. Преди 1876 г., когато Ото изобретява своя двигател, създаването на годен за употреба автомобил е почти немислимо; след това то е неизбежно. Ето защо Николаус Август Ото е един от първостроителите на модерния свят.