Майкъл Харт
100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството (39)

39. АДОЛФ ХИТЛЕР
1889 — 1945

Трябва да признаем, че само с чувство на погнуса включваме Адолф Хитлер в тази книга. Неговото влияние е почти изцяло пагубно, тъй че нямаме никакво желание да величаем човека, чиято главна заслуга е смъртта на около трийсет и пет милиона души.

Адолф Хитлер е роден в 1889 г. в Браунау, Австрия. Като младеж прави безуспешни опити да стане художник, но се превръща в пламенен германски националист. През Първата световна война служи в германската армия, ранен е и получава два медала за храброст.

Поражението на Германия го изумява и разгневява. Трийсетгодишен, в 1919 г., той се включва в малка дясна мюнхенска партия, която скоро ще се назове Национал-социалистическа партия на германските работници (за по-кратко — Нацистка партия). След две години става безспорен неин водач (на немски — фюрер).

Под водачеството на Хитлер Нацистката партия бързо набира сили и през ноември 1923 г. прави опит за преврат, известен като „Мюнхенския пуч“. Когато опитът се проваля, Хитлер е арестуван, изправен на съд и осъден. Но е пуснат от затвора, след като излежава по-малко от година от присъдата си.

В 1928 г. Нацистката партия все още е малка. Но с настъпването на голямата икономическа криза в Америка избухва всеобщо недоволство от традиционните политически партии. Нацистите бързо набират мощ и през януари 1933 г., на четирийсет и четири години, Хитлер става канцлер на Германия.

Непосредствено след това Хитлер въвежда диктатура, като използва държавния апарат, за да смаже всяка съпротива. Не бива да се мисли, че този процес се свежда до постепенно ерозиране на гражданските права или на правата на обвинените криминални престъпници. Всичко става много бързо и често пъти нацистите дори не си правят труда да се занимават със съдебни дела. Много от политическите им противници са смазвани от бой или направо избивани. Въпреки това в предвоенните години Хитлер има искрената подкрепа на повечето германци, защото успява да намали безработицата и да съживи икономиката.

Тогава Хитлер поставя Германия на пътя на завоеванията, който ще доведе до Втората световна война. Първите си териториални придобивки спечелва практически без бой. Англия и Франция, улисани в собствените си икономически проблеми, така отчаяно се нуждаят от мир, че не се намесват, когато Хитлер нарушава Версайския договор и започва да изгражда германската армия, нито когато негови войски окупират Рейнската област и строят там укрепления (март 1936 г.), нито когато със сила анексира Австрия (март 1938 г.). Те дори приемат мълчаливо (септември 1938 г.) анексирането на Судетската област, добре укрепения граничен район на Чехословакия. Международното споразумение, известно като Мюнхенски пакт, на което англичаните и французите разчитат да донесе „мир в наши дни“, оставя Чехословакия с вързани ръце и само няколко месеца по-късно Хитлер завзема останалата част от страната. На всеки етап той хитро съчетава аргументи в полза на действията си със заплахи, че ще започне война, ако желанията му не бъдат изпълнени, и всеки път западните демокрации отстъпват кротко. Англия и Франция обаче са твърдо решени да бранят Полша, следващата цел на Хитлер. Той бърза да вземе предпазни мерки, като през август 1939 г. подписва „пакт за ненападение“ със Сталин — всъщност агресивен съюз, с който двамата диктатори се разбират как да си поделят Полша. Девет дни по-късно Германия напада Полша, а след още шестнайсет дни същото прави и Съветският съюз. Въпреки че Англия и Франция обявяват война на Германия, Полша много скоро е разгромена.

1940 г. е знаменателна година за Хитлер. През април неговите армии поглъщат Дания и Норвегия. През май прегазват Холандия, Белгия и Люксембург. През юни Франция капитулира. Но по-късно същата година британците устояват на дълга поредица нападения на германските военновъздушни сили — прословутата „Битка за Англия“ — и Хитлер така и не успява да извърши нашествие в Британия.

През април 1941 г. той завладява Гърция и Югославия. През юни същата година напада и Русия, погазвайки пакта за ненападение. Неговите войски прекосяват огромни пространства от Съветския съюз, но не им се удава да се справят преди зимата с Червената армия. Въпреки че вече воюва на два фронта — с Англия и с Русия, през декември 1941 г. Хитлер обявява война и на Съединените щати — само няколко дни след като японците нападат американската военноморска база в Пърл Харбър.

Към средата на 1942 г. Германия подчинява такава част от Европа, каквато никога не е владяна от която и да било държава; освен това тя държи и значителна част от Северна Африка. Повратът във войната настъпва през втората половина на 1942 г., когато Германия губи решителните битки в египетския Ел Аламеин и в руския Сталинград. След тези два удара военното щастие започва бързо да й изменя.

Окончателното поражение на Германия изглежда вече неизбежно, но Хитлер не се отказва от тази авантюра. Независимо от страхотните загуби в жива сила и техника Германия продължава да воюва повече от две години след сталинградската битка. Жестокият край идва през пролетта на 1945 г. — на 30 април Хитлер, който се намира в Берлин, прибягва до самоубийство; седем дни по-късно Германия капитулира.

През годините, когато е на власт, Хитлер следва политика на геноцид, която няма равна на себе си в историята. Той е фанатичен расист, който храни особено злобна омраза към евреите. И публично си поставя за цел да заличи всички евреи от лицето на земята. При неговия режим нацистите изграждат големи концентрационни лагери, снабдени с масивни газови камери. Във всяка страна, попаднала в ръцете на Хитлер, се устройват хайки срещу невинни мъже, жени и деца, които намират смъртта си в тези камери. Само за няколко години в тях са умъртвени близо 6 000 000 евреи.

Но те не са единствените жертви на Хитлер. При неговия режим са избити чудовищен брой руснаци и цигани, както и много други, смятани за низшестоящи в расово отношение или за врагове на държавата. Не бива да си въобразяваме, че тези убийства са спонтанни действия, извършени в разгара на ожесточени битки. Хитлеровите лагери на смъртта са така съзнателно и грижливо организирани, както се изгражда голямо търговско предприятие. Водят се регистри, определят се квоти, убитите старателно се претърсват за златни пломби и венчални халки, а от труповете на жертвите се произвежда сапун. Хитлер дотолкова е бил увлечен в тази смъртоносна програма, че дори към края на войната, когато Германия страда от недостиг на гориво за домашни и военни нужди, конските вагони все още се носят към лагерите на смъртта в изпълнение на своята гнусна и военнобезполезна задача.

Има няколко основания да смятаме, че славата на Хитлер няма да е бързопреходна. Преди всичко, в очите на широки кръгове от хора той е най-големият злодей на всички времена. Щом като Нерон и Калигула, чиито безобразия са нищо в сравнение с неговите, се помнят добре вече двайсет века и са символи на жестокостта, спокойно можем да предречем, че славата на Хитлер, който безспорно е най-големият злодей в историята, ще се носи още векове наред. Разбира се, Хитлер ще се помни, защото е и главният виновник за Втората световна война, най-голямата, която светът познава. След появата на ядреното оръжие вече е много малка вероятността сблъсък от подобен мащаб да избухне в бъдеще. Така че дори след две-три хиляди години Втората световна война ще остане едно от най-големите събития в историята.

Хитлер ще бъде известен и с целия си необичаен и интересен живот. Изумително е, че този чужденец (да не забравяме, той е роден в Австрия, а не в Германия) без политически опит, без средства и политически връзки успява за по-малко от четиринайсет години да се домогне до ръководния пост на една голяма световна сила. Ако съдим по способността му да увлича масите, можем да кажем, че Хитлер е най-даровитият оратор в цялата история. И накрая, пъклените методи, с които упражнява властта си, няма да бъдат забравени скоро.

Може би няма друга фигура в историята, която да е оказала такова влияние върху живота на съвременниците си. Освен десетките милиони, загинали във войната, избухнала по негова вина, и в нацистките концентрационни лагери, милиони още остават без покрив или животът им е напълно съсипан.

При всяка преценка за Хитлеровото влияние трябва да се вземат под внимание два фактора. Първо, голяма част от събитията през този период вероятно изобщо нямаше да се случат, ако не беше Хитлер. В това отношение той се различава рязко от личности като Чарлз Дарвин или Симон Боливар. Вярно е, разбира се, че самото положение в Германия и Европа улесни Хитлер. Неговите милитаристични и антисемитски изказвания например сигурно са намирали отзвук сред мнозина от слушателите му. Но пък и няма признаци, че в мнозинството си германците от 20-те и 30-те години са очаквали или искали правителството им да следва екстремистка политика като Хитлеровата, както и няма признаци, че други немски лидери биха следвали евентуално същата политика. Събитията от Хитлерово време не бяха предвидени поне приблизително от нито един външен наблюдател.

И второ, цялото нацистко движение се доминира в изключителна степен от един-единствен водач. Маркс, Ленин, Сталин и други изиграха важна роля за възхода на комунизма. Но националсоциализмът няма бележит водач нито преди Хитлер, нито след него. Той изведе нацистите до властта и през цялото време поддържа ръководната си роля. Когато умря, с него умряха Нацистката партия и нейното правителство.

Макар че влиянието на Хитлер върху живота на неговите съвременници е толкова голямо, върху бъдните поколения то очевидно ще бъде слабо. Хитлер не можа да осъществи нито една от главните си цели и ако все пак окаже някакво въздействие върху следващите поколения, то ще бъде в посока, обратна на замислената от него. Например Хитлер много държеше да разшири влиянието и територията на Германия. Но новите му завоевания, макар и огромни, се оказаха мимолетни — днешна Германия заема по-малка територия, отколкото имаше, когато той завзе властта.

Хитлер изгаряше от желание да унищожи евреите; но само петнайсет години след идването му на власт възникна първата от 2000 години насам независима еврейска държава. Хитлер ненавиждаше и комунизма, и Русия. Обаче непосредствено след смъртта му и донякъде в резултат на започнатата от него война руснаците успяха да разширят своя контрол над голяма част от Източна Европа и комунистическото влияние в света се разрасна чувствително. Хитлер презираше демокрацията и се надяваше да я заличи не само в други страни, а и в самата Германия. Въпреки това Германия днес е действена демокрация, а гражданите й проявяват по-голяма нетърпимост към авторитарната власт, отколкото всяко германско поколение преди Хитлер. Каква е равносметката от това необичайно съчетание — огромно влияние върху съвременниците и незначително върху бъдните поколения? Въздействието на Хитлер по онова време е толкова огромно, че на тази база той трябва да заеме доста почетно място в нашата класация. Но пък се налага да го поставим много по-назад от Ши Хуанг Ти, Октавиан Август и Чингис Хан, чиято дейност е оставила следи векове след тях. Най-близкият паралел е с Наполеон и Александър Велики. Така погледнато, Хитлер е разбунил света дори повече от тях; но го поставяме малко по-ниско от двамата, тъй като те са оказали по-дълготрайно влияние.