Майкъл Харт
100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството (20)

20. АНТОАН-ЛОРАН ЛАВОАЗИЕ
1743 — 1794

Великият френски учен Антоан-Лоран Лавоазие е най-важната фигура за напредъка на химията. По време на раждането му в Париж (1743 г.) тази наука изостава далеч зад физиката, математиката и астрономията. Химиците са открили голям брой отделни факти, ала няма съответна теоретична рамка, в която да се вместят различните данни. Тогава погрешно се смятало, че въздухът и водата са елементи. А което е още по-лошо, ширело се пълно неразбиране за естеството на огъня. Смятало се, че всички горящи материали съдържат някакво вещество, наречено „флогистон“, което по време на горенето се отделя от тях и излита във въздуха.

В промеждутъка между 1754 и 1774 г. талантливи химици — Джоузеф Блак, Джоузеф Пристли, Хенри Кавендиш и др. — успяват да извлекат важни газове като кислород, водород и въглероден двуокис. Но тъй като теорията за флогистона се възприема от всички, те не успяват да схванат естеството и значението на откритите от тях химически вещества. На кислорода например гледали като на въздух, от който е излетял всичкият флогистон. (Знаело се, че парче дърво гори по-добре при наличието на кислород, отколкото на обикновен въздух; и се предполагало, че е така, защото лишеният от флогистон въздух по-лесно абсорбира флогистона от горящото парче дърво.) Очевидно химията не би могла да постигне напредък, докато не бъдат правилно разбрани основни неща.

На Лавоазие се пада щастието да събере точно отделните части на мозайката и да постави теорията върху верен път. Първо, Лавоазие заявява, че флогистоновата теория е изцяло погрешна: такова вещество не съществува. Процесът на горенето е химическо взаимодействие между горящото вещество и кислорода. И второ, водата изобщо не е елемент, а химическо съединение от кислород и водород. Въздухът също не е елемент, а е съставен главно от кислород и азот. Днес тези неща изглеждат елементарни, очевидни. Но за предшествениците и съвременниците на Лавоазие съвсем не е било така.

Дори след като той формулира теориите си и ги подкрепя със солидни доказателства, мнозина видни химици отказват да ги възприемат. Обаче във великолепния учебник на Лавоазие „Химически елементи“ (1789) така ясно са изложени хипотезите му и толкова убедително са скрепени с доказателства, че по-младото поколение химици скоро се убеждава в правотата му.

Доказал, че водата и въздухът не са химически елементи, Лавоазие влага в учебника си и списък на онези вещества, които според него са елементи. Макар че в него има някои грешки, съвременната таблица на химичните елементи по същество е разширен вариант на списъка на Лавоазие.

В сътрудничество с Бертоле, Фуркроа и Гитон дьо Морво Лавоазие вече е създал първата добре организирана химична номенклатура. В неговата система (която служи за основа и днес) съставът на даден химикал определя името му. Единната номенклатура дава възможност на химиците от цял свят да си съобщават ясно един на друг своите открития.

Лавоазие пръв дава точен израз на принципа за съхранението на материята при химически реакции. Химическата реакция може да пренареди елементите, които дадено вещество съдържа, но нищо не се губи и крайните продукти тежат толкова, колкото и първоначалните съставки. Лавоазие настоява да се претеглят внимателно химикалите, включени в дадена реакция. Това превръща химията в точна наука и подготвя пътя за по-нататъшния й напредък.

Лавоазие има някои заслуги и за геологията и един основен, голям принос в областта на физиологията. Чрез внимателни експерименти (в сътрудничество с Лаплас) успява да докаже, че дишането в основата си е равнозначно на бавно горене. Иначе казано, хората и другите живи организми получават енергия от вътрешното изгаряне на органични вещества, като използват кислорода във въздуха, който дишат. Само това откритие — а то по значение може да се сравни с откритото от Харви кръвообращение — е достатъчно, за да осигури на Лавоазие място в тази книга. Но приносът на Лавоазие е преди всичко, че формулира теорията за химията и поставя твърдо тази наука на верен път. Обикновено го наричат „баща на модерната химия“ и той напълно заслужава това определение.

Както много други личности в тази книга, на младини Лавоазие е изучавал право. Той получава научна степен и е приет във френската адвокатура, но никога не е практикувал тази професия. Бил е активен член на Френската кралска академия на науките и на Ferme Generale, институция, свързана със събирането на данъци. Последицата от това е, че след Френската революция от 1789 г. властите се отнасят с дълбоко подозрение към него. Накрая той е арестуван с двайсет и седем други членове на Ferme Generale. Революционното правосъдие може и да не е било много прецизно, но несъмнено е било бързо. Само в един ден (8 май 1794 г.) всичките двайсет и осем души били съдени, намерени за виновни и гилотинирани. Лавоазие е надживян от съпругата си, много умна жена, помагала му в изследователската работа.

До съда била отправена молба да бъде пощаден животът на Лавоазие заради огромните му заслуги към родината и науката. Съдията отхвърлил молбата със следната кратка забележка: „Републиката няма нужда от гении.“ Доста по-близо до истината са думите на големия математик Лагранж: „Само миг беше нужен да се отсече тази глава, но може би още стотици години няма да се роди друга като нея.“